№ 11344
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110164031 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Б. П. Ж., ЕГН **********, в
качеството й на заемател по договор за заем № 4290056, срещу (ФИРМА),
ЕИК ********* и (ФИРМА) ЕООД, ЕИК ********* конститутивен иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК за установяване нищожност
на договор за заем № 4290056, а в условията на евентуалност за установяване
нищожност на чл. 4 от договор за заем № 4290056, включително и
установяване нищожност на договор за поръчителство № 4290056.
Ищецът твърди, че с ответника (ФИРМА) е сключен договор за заем №
4290056 на 19.10.2021 г., с което й е предоставена сумата от 5 000 лв. Излага
становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит. Твърди, че
съгласно чл. 4 от договора ищецът е следвало да предостави обезпечение,
поради което на 19.10.2021 г. между (ФИРМА) АД, Б. Ж. и (ФИРМА) ЕООД е
сключен договор за поръчителство. Излага твърдение, че е налице свързаност
между заемодателя (ФИРМА) и поръчителя (ФИРМА) ЕООД. Ищецът счита,
че договорът за заем и договорът за поръчителство са нищожни. Излага
подробни твърдения за твърдяната нищожност на процесните договори. В
условията на евентуалност счита, че чл. 4 от договора за заем е нищожен.
Претендира разноски.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба са постъпили
такива от ответниците, с които исковете се оспорват като недопустими
поради липса на правен интерес, както и недопустимо съединяване на
установителен с осъдителен иск. Искът се оспорва и като неоснователен и
излага подробни твърдения за валидността на процесните договори.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже правния си интерес, както и че договорите, респективно клаузата
на чл. 4 от договора за паричен заем, са нищожни поради накърняване на
добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и
принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по
делото, че Б. П. Ж., ЕГН **********, в качеството й на заемател с ответника
(ФИРМА) е сключен договор за заем № 4290056 на 19.10.2021 г., с което й е
предоставена сумата от 5 000 лв., както и че съгласно чл. 4 от договора
ищецът е следвало да предостави обезпечение, поради което на 19.10.2021 г.
между (ФИРМА) АД, Б. Ж. и (ФИРМА) ЕООД е сключен договор за
поръчителство № 4290056, по силата на който (ФИРМА) ЕООД е поело
задължение да обезпечи кредита пред кредитодателя срещу задължение от
кредитополучателя в размер на 943,68 лв., което е разсрочено, заедно с
месечните вноски по договора за кредит.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
2
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
41,69%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "(ФИРМА)", което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
3
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за
потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за
поръчителство, предоставено от (ФИРМА) ООД и сключването на договора
за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
4
Договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция
(поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство
поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира исковете за основателни и следва да ги
уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 150 лв. за заплатена държавна такса и
адв. М. в размер на 400 лв. за осъществена безплатна правна помощ и
съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен
от Б. П. Ж., ЕГН ********** срещу (ФИРМА), ЕИК ********* за нищожен
договор за заем № 4290056.
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен
от Б. П. Ж., ЕГН ********** срещу (ФИРМА) ЕООД, ЕИК ********* за
нищожен договор за поръчителство № 4290056.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (ФИРМА), ЕИК ********* и
(ФИРМА) ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на Б. П. Ж., ЕГН **********
сумата в размер на 150 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.
(ФИРМА), ЕИК ********* и (ФИРМА) ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на
адв. Д. М. М. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6