№ 35812
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110126538 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от М. И. Ц.
срещу „И“ АД за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем
№4461239/18.04.2022 г.
В искова молба са изложени твърдения, че между ищеца и „И“ АД е сключен
договора за паричен заем. В изпълнение на чл. 4 от договора на същата дата е сключен
договор за предоставяне на гаранция/поръчителство между ищеца и „Ф“ ЕООД, което
е дъщерно дружество на заемодателя. Според договора се предоставят заемни средства
8000 лева, без посочен месечен лихвен процент. Уговорено е възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция – 5144,58 лв., а според чл. 3 от този договор
заемодателят е овластен да получи. Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е
нищожен като сключен в противоречие със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с
подробни съображения, в т.ч. твърди, че възнаграждението/таксата за поръчителство е
скрита лихва по кредита и е следвало да се включи в обявения ГПР. Договорът за
предоставяне на поръчителство е акцесорно съглашение, чието сключване
противоречи на добрите нрави. Поддържа, че в ГПР следва да се включи и стойността
на застрахователната полица, чиято уговорка е изписана с шрифт по-малък от 12. С
допълнителна молба ищецът представя по делото документи с твърдение, че са в
оригинал по опис.
Ответното „И“ АД намира, че не е надлежна страна по спора, с оглед на
обстоятелството, че задълженията по него са погасени от гаранта, а в последствие
прехвърлени с договор за цесия на трето лице; не спори по сключването на договора за
заем, който настоява, че е действителен и сключен в съответствие с изискванията на
ЗПК, за което излага подробни съображения, в т.ч. ГПР е изчислен към момента на
сключване на договора,a така оспорения лихвен процент е в съответствие с чл. 19, ал. 5
от ЗПК. Счита, че с оглед на съдържанието на отделните уговорки договорът за
предоставяне на гаранция /поръчителство/ е второ, акцесорно, облигационно
1
правоотношение и възнаграждението по него не би могло да се включи в ГПР по
договора за заем, а изпълнението по двата договора не е обвързано. На потребителя е
предоставена предварително информация със СЕФ и в този смисъл е индивидуално
уговорено обезпечението. След решение по гр. дело №57500/2023 г., СРС, сумата за
възнаграждение на гаранта му е възстановена, поради което и невключването му в ГПР
не е порок и не води до нищожност.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, е да установи пълно и главно, че договора
за заем/клаузата на чл. 4, и договора за предоставяне на гаранция са сключени в
противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В доказателствена
тежест на ответника „И“ АД е да установи, че оспорените клаузи от договора за заем
са индивидуално уговорени.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем
№4461239/18.04.2022 г.; аритметично, ако сумата за възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция се включи в ГПР по Договор за паричен заем, то същият ще
надвиши 50 %; към датата на сключване на договора за паричен заем едноличен
собственик на капитала на Ф“ ЕООД е „И“ АД.
Представените от страните документи са допустими и относими, а останалите искания
с оглед гореизложеното са ненеобходими. По реда на чл. 186 от ГПК следва да се
изиска заверен препис на крайния акт по №57500/2023 г., СРС за правилното решаване
на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване заверен препис на крайния съдебен акт, с
отбелязване на датата на влизане в законна сила, по гр. дело № 57500/2023 г. по описа
СРС, на осн. чл. 186 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 и чл. 195 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на „И“ АД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да
2
внесе държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК – за
служебно изготвяне на препис на отговор на искова молба за връчване на ищеца,
сумата 0,70 лева по сметка на Софийски районен съд и представи в този срок
доказателство, като в платежния документ е вписано основание-номера на делото. При
неизпълнение на указанията в цялост и в срок за сумата 0,70 лв. за дължима по делото
държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК ще бъде осъден,
на осн. чл. 77 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2025
година от 11,15 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис
от отговор на искова молба, с приложения.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4