Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. Кюстендил, 30.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Антова
при секретаря
Даниела Кирилова, като разгледа докладваното от съдия М. Антова гр.д. № 1125 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно
основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД от М.Н.Г. срещу И.А.С. за общата сума от 4920
лева, представляваща неплатена наемна цена по Договор за наем от 30.08.2013г. и
Анекс от 08.08.2016г. от по 820 лева на месец за периода от м. март 2018г. до
м. август 2018г. /включително/, заедно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е налице правоотношение по Договор за наем от
30.08.2013г. и Анекс към същия от 08.08.2016г., по силата на което е отдал на
ответника помещение на първия етаж от собствената на ищеца сграда, находяща се
в ***, и който ще се ползва като
аптека. За ползването страните уговорили месечна цена в размер на 820 лева с
ДДС. Плащането се извършвало на 1-то число на текущия месец, за който се
отнася. Ответникът спрял да изпълнява задълженията си по договора считано от
месец март 2018г., като ищецът поканил ответника да изпълни доброволно с
нотариална покана, връчена при отказ на 13.07.2018г. На 30.08.2018г. ответникът
освободил помещението, но не заплатил дължимите суми. Искането към съда е да
уважи предявения иск за общата сума от 4920 лева, заедно със законната лихва
върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Претендира разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на иска по основание и размер. Твърди се, че никога не е бил
наемател на процесния имот, нито че е сключвал договор за наем с предмет
процесния имот. Оспорва се твърдението, че дължи горецитираните наемни вноски.
Твърди се, че за периода, в който е бил в наемно правоотношение с ищеца, никога
не му са били връчвани на основание чл.20 от Договора за наем документи за
извършваните плащания. Твърди се, че е плащал наемна вноска в по-висок размер
от претендирания заради това, че ищеца плащал на НАП авансово данъците си за
взимания наем. Твърди, че е заплатил наемните вноски за процесния период.
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от ищеца, счита се, че с оглед на събраните доказателства по делото
се установявало наличието на облигационно правоотношение между страните по
силата на процесния договор за наем и анекс към него, ползването на имота от
страна на ответника до 30.08.2018г., както и незаплащането от страна на
последния на наемната цена за процесните месеци.
Ответната
страна оспорва предявения иск като недоказан по основание и размер, доколкото в
договора за наем е посочен друг адрес на имота, за разлика от този, посочен в
исковата молба, доколкото ищеца не е изпълнявал своето задължение по чл.20 от
договора, а именно – да издава надлежен документ за получавания наем, доколкото
оспорва собствеността на процесния имот да е принадлежала единствено на ищеца,
и доколкото намира, че показанията на разпитания по делото свидетел не следва
да бъдат кредитирани поради заинтересованост на последния.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
От договор за наем от 30.08.2013г. се
установява, че между М.Н.Г. и И.А. С. е породено наемно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно
възмездно ползване процесното помещение на първия етаж на собствената на ищеца
сграда, който да се ползва като аптека – за срок от три години, считано от
30.08.2013г. до 31.08.2016г., срещу насрещна парична престация, представляваща
уговорено наемно месечно възнаграждение в размер на 820 лева с ДДС.
С Анекс от 08.08.2016г. срокът на
горепосочения договор между страните е удължен до 31.08.2018г., като всички
останали клаузи на договора се запазват.
От нотариална
покана от 10.07.2018г. на нотариус М. Т., вписан в регистъра на НК с № 604 и
район на действие Районен съд - Кюстендил, връчена на ответника при условията
на отказ на 13.07.2018г., се установява, че наемодателят е отправил до
наемателя изявление за прекратяване на процесния договор за наем, считано от
06.03.2018г. поради неизпълнение на задължението на наемателя да заплати
дължимите се наемни вноски за периода от 01.03.2018г. до 10.07.2018г, в общ
размер от 4920 лева.
От показанията
на св. Б., понастоящем представител на дружеството – наемател на процесния имот, се установява
следното: същата познава ищеца във връзка със сключването на договора за наем
помежду им, както и ответника, с оглед на това, че ежедневно е минавала покрай
обекта, находящ се на ул. ***, и често е пазарувала лекарства от там. През
август 2018г. от своя позната разбрала, че процесният имот ще бъде освободен,
поради което и с оглед желанието й да го наеме, посетила ответника, за да
попита дали това е вярно и за да поиска телефона на наемодателя. След
телефонния й разговор с ищеца, свидетелката ежедневно е посещавала процесния
имот, за да се интересува кога ответникът ще го освободи. Описаните събития се
случили преди две години, около 30.09.2018г., доколкото свидетелката сключила
договор за наем с ищеца на 01.10.2018г., като ключовете за обекта й предал
ответника. Доколкото свидетелката желаела договорът за наем, сключен от
представляваното от нея дружество и ищеца, да бъде вписан в Имотния регистър,
ищецът й предоставил документи за собственост, а именно нотариален акт.
Съдът приема изцяло за достоверни тези
гласни доказателства, тъй като, преценени поотделно и съвкупно, не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за изложените
обстоятелства са непосредствени.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че
между страните в настоящото съдебно производство е бил сключен договор за наем от
30.08.2013г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника за временно възмездно ползване процесното помещение на първия етаж на
собствената на ищеца сграда, който да се ползва като аптека – за срок от три
години, считано от 30.08.2013г. до 31.08.2016г., срещу насрещна парична
престация, представляваща уговорено наемно месечно възнаграждение в размер на
820 лева. с ДДС, като с анекс от 08.08.2016г. срокът на договора е удължен до
31.08.2018г., като всички останали клаузи са запазени.
Договорът за наем представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и
заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се включват в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения.
Основното задължение на наемодателя е да предаде
наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на
наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни
задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я
използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички
уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я
върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
Установи се от събраните по делото доказателства, че
държането на процесния обект, предмет на договора за наем, е предадено на
ответника и е траело до края на претендирания период – 31.08.2018г. В тази
връзка съдът се позовава на показанията на разпитания свидетел, които, както
вече посочи, кредитира изцяло, като не намира за основателни твърдения за
наличие на заинтересованост у последния от изхода по спора.
По отношение на възражението на процесуалния
представител на ответната страна за пороци на договора поради неточно описание
на обекта поради липса на посочена квадратура на същия, съдът го счита за
неоснователно, предвид че това е незадължителен реквизит, който не влияе на
действителността на договора.
Действително, налице е грешка в договора по отношение
на адреса на обекта – в същия е посочена ***, а във всички останали
доказателства по делото, включително и от свидетелските показания се
установява, че обектът се намира на ***. Съдът намира тази грешка в договора за
техническа такава, която не води до промяна в правния извод на съда, че е
налице облигационно правоотношение между страните по силата на така
представения договор и че е налице ползване на обекта от страна ответника.
По отношение на възражението на ответника, че е
заплатил претендираните вноски, но не разполага с доказателства за плащанията
поради неизпълнение на задълженията от страна на ищеца да му издава разписки за
това обстоятелство, съдът намира, че в тежест на ответника и то в условията на
пълно и главно доказване е да установи това обстоятелството, и не може да се опитва да го прехвърля на
противната страна в процеса.
По отношение на възражението на ответната страна за
неоснователност на ищцовата претенция, обосновавайки я с липсата на
изключителна собственост върху наемния обект от страна на ищеца, съдът го
намира за неоснователно, доколкото въпросът чия е собствеността върху обекта и
въобще изследването на същата не е предмет към настоящия спор, предвид че
принципно сключването на договор за наем представлява действие на управление, а
не на разпореждането.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иска
за основателен и като такъв следва да го уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора
право на разноски има ищеца, като същият претендира сторени такива за заплащане
на държавна такса в размер на 196,80 лв., които ще му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН **********, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4920 лева, представляваща размерът на шест месечни наемни
вноски, всяка по 820 лева, за периода от 01.03.2018г до 30.08.2018г., дължими
по силата на Договор за наем от 30.08.2013г. и Анекс към него от 08.08.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Н.Г., ЕГН **********, сумата в размер на 196,80 лева за сторените деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: