РЕШЕНИЕ № 1229

 

гр. Бургас, 22.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8385/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на О.А.Ч., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, с която претендира осъждане на ответниците Е. В. К. и А. В. К., двамата с адрес ***, да върнат на ищеца отдадения им под наем недвижим имот – апартамент № ... в гр. П.., ул. „...., съгласно писмен договор за наем от 30.04.2017 год.; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правното основание на предявения осъдителен иск е чл. 233, ал. 1, изр. първо във вр. с чл. 228, ЗЗД.

Ответниците оспорват иска, ангажират доказателства. В писмения си отговор, в условие на евентуалност, двамата ответници са предявили насрещно възражение по чл. 90, ал. 1 във вр. с чл.230, ал. 2, предл. последно, ЗЗД, за едновременното осъждане на ищеца да им заплати сума в общ размер от 14 207,62 лева, дължима като обезщетение за направените разноски във връзка с неизпълнение от наемодателя на процесния договор за наем – съгласно уточняващите молби от 17.01. и 01.02.2019 год., както и устното уточнение в откритото съдебно заседание на 06.03.2019 год.

Ищецът оспорва допустимостта и основателността на възражението, моли за отхвърлянето му.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото е представен писмен договор за наем, сключен между страните на 30.04.2017 год., по силата на който ищецът – чрез довереника си Н.. М.., е предоставил на двамата ответници ползването на жилищен имот – апартамент № 19, находящ се в гр. П.., ул. ....., ведно с мебелировката и оборудването му (т. 3 от договора). Наемната цена е определена месечно, за сумата от 350 лева – т. 4. 1., а договорът е сключен като срочен, за периода 01.05.2017-01.11.2018 год. Според ищеца, след изтичане на уговорения срок не е постигнато съгласие между контрахентите за продължаване действието на договора, поради което насрещните страни – наематели, необосновано отказват връщане на наетото жилище.

Ответниците оспорват претенцията за връщане на имота с твърдения, че жилището не е собственост на О.Ч., която не е легитимирана и като наемодател по процесния договор, а и не е изправна страна по него.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения осъдителен иск за основателен – чл. 233, ал. 1, изр. първо, ЗЗД. Процесният договор не е оспорен по автентичност, поради което съдът намира, че страните са били надлежно обвързани от представеното писмено наемно съглашение. Легитимацията на наемодателя като собственик на процесната вещ не е условие на действителност на наемния договор, поради което възражението на ответниците в тази насока е неоснователно. Договорът е сключен от довереник на наемодателя, като от съдържанието му ясно се установяване представителната власт на Н.. М.., действаща от името на наемодателя О.Ч.. Видно от т. 5 на договора, срокът му е изтекъл на 01.11.2018 год., той не е продължен по реда на чл. 236, ЗЗД, предвид противопоставянето от страна на наемодателя. В проведеното на 06.03.2019 год. открито съдебно заседание ответниците са признали факта, че и понастоящем упражняват фактическа власт върху наетия апартамент, а това налага осъждането им да върнат вещта на наемодателя Ч..

Уважаването на предявения иск представлява сбъдване на условието, под което е предявено насрещното защитно възражение на ответниците по чл. 90, ал. 1, ЗЗД, за едновременно осъждане на ищеца да им заплати сборната сума от 14 207,62 лева. Според депозираните писмен отговор и уточняващи молби, процесното парично вземане се състои от разноските, направени от наемателите за закупуване на изправни мебели и аксесоари – 3115,62 лева; за въвеждане на наетия имот в годно за обитаване състояние – 375,76 лева за материали, 3624,24 лева за труд, както и за заплащане наем на други жилищни помещения през периода на действие на процесния договор – 7092 лева. Съдът намира така предявеното възражение за доказано по основание. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване легитимацията си на изправна страна по наемния договор от 30.04.2017 год., вкл. надлежното си престиране по чл. 230, ал. 1, ЗЗД. Такова доказване не е проведено – видно от съдържанието на договора, неразделна част от него е съставеното в писмена форма Приложение № 1/12.05.2017 год., представено от ответниците, в което са описани недостатъците на наетото жилище към момента на предаването му на двамата наематели. Твърдението на ищеца, че този документ не го обвързва, е неоснователно, тъй като ответниците не са страна по договора за посредничество и не са обвързани от вътрешните отношения между възложителя О.Ч. и доверителя „...“ ООД, представлявано от Н.. Л.. (М..). Видно от стр. втора от приложението към договора, наемодателят е изразил съгласие със 7 недостатъци и липсващи части от обзавеждането на обекта, които следва да бъдат отстранени/попълнени от наемателите К.. Разходваната за това сума възлиза на 2798,62 лева – за пердета (за материал, труд и доставка), щори и релси и елементи към тях; за закупуване на диван, холна секция и легла, които вещи са необходими за нормалната експлоатация на жилището, съгл. писменото признание в Приложение № 1 към договора. По отношение разхода от 317 лева – за закупени маса с два стола, възражението не следва да бъде уважено, тъй като подмяната на тези вещи не е в обхвата на съгласието на наемодателя, а и няма данни наличните в апартамента маса и столове да са били изнесени оттам – съгл. съдържанието на представения акт за извозване от 12.05.2017 год.

За заплащане на материали по отстраняване на неизправностите в жилището са представени фактури и фискални бонове, на обща стойност 375,76 лева. Ответниците твърдят, че горницата от 3624,24 лева – до сборната претенция от 4000 лева, е заплатената цена за труд, но признават, че не притежават доказателства за този разход. Видно от неоспореното експертно заключение, изготвено по делото, което съдът цени като обективно и компетентно, всички закупени материали имат отношение към извършения в наетото жилище ремонт – вкл. и разходът от 90 лева за профилактика на двата климатика, съобразно съдържанието на Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че от сборната сума от 375,76 лева следва да бъде изключена стойността на металната стълба, която не е принадлежност към апартамента и представлява техническо средство за подпомагане на ремонтните дейности, но не е елемент от тях. От направените разходи следва да бъдат изключени и закупените конектор, букса, контакт и кабел, за които няма данни, че са свързани с ремонт на увредени или незавършени части от жилището. Предвид изложеното, дължимата сума за материали и за профилактика на климатиците възлиза на общо 342,41 лева, до който размер възражението на ответниците е основателно, т. е. за горницата му до 375,76 лева то следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците в частта му за претендираната сума от 3624,24 лева – цената на труд за извършения ремонт. Делото не съдържа доказателства, че ответниците са ангажирали услугите на трето лице за извършване на ремонта, нито за възмездността (и цената) на услугата, както и че тази цена е заплатена от тях, поради което предявеното възражение следва да бъде оставено без уважение в частта му за търсеното обезщетение от 3624,24 лева.

Съдът намира за доказано по основание, но частично по размер вземането на ответниците за разходи, направени за наем на други жилищни помещения през периода на действие на процесния наемен договор. Видно от представеното писмо на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, електрозахранването на наетото жилище е било прекъснато на 31.07.2017 год. по искане на титуляра-упълномощител на ищеца О.Ч. – Сергей (съгл. пълномощното на л. 39 по описа), и няма данни впоследствие услугата да е била възстановена. Делото не съдържа и данни това прекъсване да е във връзка с неизправно поведение на ответниците К., поради което контрахентът им О.Ч. не е изпълнила задължението си по чл. 230, ал. 1, ЗЗД. Липсата на електрозахранване в наетото жилище след 31.07.2017 год. изключва възможността за нормално използване на вещта по предназначението й, поради което наемателите имат право на обезщетение за претърпените вреди. Част от заплатените в тази насока суми са свързани с предоставени хотелски и други жилищни настанявания – на единия или на двамата ответници, през периода на прекъснатото електрозахранване на процесния имот, поради което тези разходи са в пряка причинна връзка с неизпълненото от ищеца задължение по чл. 230, ал. 1, ЗЗД. Съдът счита, че сумата от 702 лева по фактурата от 03.08.2017 год. не следва да бъде присъдена, тъй като от този документ не се установява къде, за кой период и в какъв обем е престирана услугата „нощувки“. Дължимите вземания за периода 10.08.-15.09.2017 год. възлизат на общо 790 лева, съгласно фактурата и двете разписки на л. л. 57-59 по описа на делото. За последващия период – 15.09.2017-31.10.2018 год., ответниците са заплащали месечен наем от 400 лева за ползване на жилищен обект – съгласно договор за наем от 23.08.2017 год. Вземането за м. септември 2017 год., обаче, следва да бъде уважено за половин размер – 200 лева, тъй като за първата половина от месеца е била заплатена идентична услуга – вж. разписката от 15.09.2017 год. Изложеното налага извода, че в разгледаната част възражението е основателно за сумата от 6190 лева, а за горницата до 7092 лева то следва да бъде оставено без уважение.

Уважаването на предявения иск налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 752 лева (сбор от платените държавна такса и адвокатско възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 1, ГПК. В полза на ответниците не следва да бъдат присъдени деловодни разноски, тъй като по отношение частично уваженото им възражение по чл. 90, ал. 1, ЗЗД разпоредбата на чл. 78, ГПК не намира приложение.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Е. В.. К., род. на *** год., и А. В.. К., род. на *** год., граждани на Руската федерация, двамата с адрес гр. Бургас, кв. С.., ул. „...., на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо, ЗЗД, да върнат на ищеца О.А.Ч., род. на *** год., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, следната недвижима вещ по договор за наем от 30.04.2017 год.: АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. П.., ул. „..., който имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ....; площ – 58.29 кв. м.

 

ОСЪЖДА О.А.Ч., род. на *** год., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, на основание чл. 90, ал. 1 във вр. с чл. 230, ал. 2, предл. последно, ЗЗД, да заплати на Е. В.. К., род. на *** год., и А. В.. К., род. на *** год., граждани на Руската федерация, двамата с адрес гр. Бургас, кв. С.., ул. „... сума в размер от 2798,62 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между страните на 30.04.2017 год. наемен договор за АПАРТАМЕНТ № ..., находящ се в гр. П.., ул. „... състоящо се в направени от ответниците-наематели през периода ... год. разноски за закупуване на диван, холна секция и легла, както и за закупуване, изработване и монтаж на пердета, щори и корнизи, И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 90, ал. 1, ЗЗД в частта му за сумата от 317 лева – стойността на закупени от ответниците-наематели маса и два стола.

 

ОСЪЖДА О.А.Ч., род. на *** год., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, на основание чл. 90, ал. 1 във вр. с чл. 230, ал. 2, предл. последно, ЗЗД, да заплати на Е. В.. К., род. на *** год., и А. В.. К., род. на *** год., граждани на Руската федерация, двамата с адрес гр. Бургас, кв. С.., ул. „..., сума в размер от 342,41 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между страните на 30.04.2017 год. наемен договор за АПАРТАМЕНТ № ..., находящ се в гр. П.., ул. „.... състоящо се в направени от ответниците-наематели през периода 10-30.05.2017 год. разноски за закупуване на материали за ремонт и боядисване на наетото жилище, както и за профилактика на двата климатика в него, И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 90, ал. 1, ЗЗД в частта му за горницата над 342,41 лева до 375,76 лева, както и в частта му за сумата от 3624,24 лева – стойността на труд за извършване на ремонт в наетото жилище.

 

ОСЪЖДА О.А.Ч., род. на *** год., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, на основание чл. 90, ал. 1 във вр. с чл. 230, ал. 2, предл. последно, ЗЗД, да заплати на Е. В.. К., род. на *** год., и А. В.. К., род. на *** год., граждани на Руската федерация, двамата с адрес гр. Бургас, кв. С.., ул. „...., сума в размер от 6190 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между страните на 30.04.2017 год. наемен договор за АПАРТАМЕНТ № ..., находящ се в гр. П.., ул. „... състоящо се в направени от ответниците-наематели разноски за платена цена за ползване на хотелски и други жилищни помещения през периода 10.08.2017-31.10.2018 год., И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 90, ал. 1, ЗЗД за горницата му над 6190 лева до претендираните 7092 лева.

 

ОСЪЖДА Е. Вальеревна К., род. на *** год., и А. В.. К., род. на *** год., граждани на Руската федерация, двамата с адрес гр. Бургас, кв. С.., ул. „... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на О.А.Ч., род. на *** год., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, деловодни разноски в размер от 752 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците Е. Вальеревна К. и А. В.. К., за осъждане на ищеца О.А.Ч. да им заплати направените деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 22.05.2019 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ