Решение по дело №403/2016 на Районен съд - Царево

Р Е Ш Е Н И Е № 

 

                                                     07.07.2017 г.                                       град Царево

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Царевски районен съд, граждански състав, на двадесет и шести юни  две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание в следния състав:

                    Председател: Диляна Йорданова

при секретаря Петранка Бъкларова

като разгледа докладваното от съдия Йорданова  гражданско  дело  № 403 по описа на ЦРС за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното

Производството по делото е образувано по редовна и допустима искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.София ул.Ястребец No 23Б, представлявано от законния представител Г.Х.Б., с която са обективно кумулативно съединени спрямо ответника К.В.Д., с адрес ***, установителни претенции съдът да приеме за установено спрямо ответника, че в полза на ищеца съществуват присъдените вземания по ч.гр.д. 324/2016г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на ЦРС за сумата в размер на  3265.68лв /три хиляди двеста шестдесет и пет лева и 68 стотинки/ - главница за период 01.05.2014г.-30.04.2015г. ; мораторна лихва в размер на 239.89 лв. за периода от 15.09.2015г. до 01.06.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до изплащане на вземането. В исковата молба се излагат твърдения, че посочените суми се дължат на основание валидно възникнало договорно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, който е ползвал топлинна енергия за отопление през процесния период, начислена в приложените към исковата молба месечни фактури. Посочва се, че ответникът не  е заплатил доставената от ответното дружество топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04. 2015г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, община Искър, жк Дружба, бл.90, вх.Г, ап.70, абонатен № 104643, определени по прогнозна консумация, както и стойността на изравнителните сметки за процесния период, както и сумите за дялово разпределение през процесния период. Ангажират се писмени доказателства. Претендират се разноски, в това число направените такива в заповедното производство.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание ответникът изразява становище за неоснователност на предявените претенции като ги оспорва по основание и размер.При условията на евнтуалност моли за разсрочване на изпълнението на решението, като ангажира доказателства за имущественото си състояние.

 В производството по делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ищеца - ФДР Техем Сървисис ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Професор Г. Павлов№3, което не изпраща представител и не изразява становище по основателността на исковете.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, които са с правно основание чл.422, ал.1 от  ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, допустими като предявени в месечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 324 по описа на ЦРС за 2016г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  за следните вземания - 3265.68лв /три хиляди двеста шестдесет и пет лева и 68 стотинки/ - главница за период 01.05.2014г.-30.04.2015г.; мораторна лихва в размер на 239.89 лв. за периода от 15.09.2015г. до 01.06.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до изплащане на вземането. В заповедното производство е постъпило възражение от длъжника като в указания от съда срок заявителят е предявил пред ЦРС иск за установяване на вземането си, по който е образувано настоящото производство.

    Съгласно извършеното от ответника съдебно признание в с.з. от 10.03.2017г.  същият е бил собственик за спорния период 01.05.2014г.-30.04.2015г., за който е начислена стойността на потребена топлоенергия в процесния имот, намиращ се в топлоснабдена сграда, като на 15.09.2015г. К.В.Д. е прехвърлил правото на собственост върху имота с договор за покупко-продажба на трето лице. Следователно ответникът е обвързан на основание чл. 106 и чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ от общите условия на сключения между ищеца и потребителите в сградата-етажна собственост, представлявани от топлоснабдителния агент „Техем Сървисис” ЕООД, договор за продажба на топлинна енергия№4722 от 09.10.2002г. По делото е представен протокол от 07.08.2002 г., с който на основание чл. 107 и сл. от ЗЕЕЕ (отм.) е взето решение от общото събрание на етажните собственици да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство” с третото лице помагач. От общото събрание на етажната собственост е упълномощени лицата А. А., И. К. и В. Б. да подпишат от името на етажната собственост договор  за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отополение и топла вода, сключен  на 09.10.2002г. между посочените лица. Представени са и молба-декларация от ответинка до ищеца от 09.10.2002г. да му бъде открита на посочения адрес,както и протокол от с.з. от 07.01.1974г. по гр.д. 49/1974г. на СРС, с който е одобрена постигната съдебна спогодба и в дял на ответника е възложен процесния имот.

  По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че топлинният счетоводител е отчитал имотите веднъж годишно в края на отоплителния месец и начисленията са на прогнозни месечни вонски и изравнителни сметки след отчетния период. Няма данни за направена рекламация от ответната страна.  В процесното жилище подлежат на отчет пет разпределители на радиатори и един топъл водомер, като общият топломер на сградата е отчитан ежемесечно и в съответствие с нормативната уредба за отчислявани за сметка на ищеца технологичти разходи за абонатната станция в сградата етажна собственост Отчетите в имота на ответника са редовни на база на реално потребени количества топлинна енергия. Дължимата главница за исковия период след направената корекция възлиза на 3302,40 лв. и е разпределена както следва: 1219,05лв сума за отопление от радиатори и за сградна инсталация, 1859,20лв. сума за БГВ, 26,64лв. от дялово разпределение и 197,50лв. за доплащане от изравняване. Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената СТЕ като изчерпателно и обосновано.

             От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява че размерът на изтеклите мораторни лихви върху главниците за процесния период възлиза на 239,76 лв.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител”  е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Следователно за исковия процес ищецът като титуляр на правото на собственост върху процесиня имот има качеството на потребител на топлинна енергия. Съобразно действащата нормативна уредба - Закона за енергетиката, Наредба за топлоснабдяването /ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г./ и Наредба № 2 от 28.05.2004г. за топлоснабдяването /ДВ бр.68/2004г./, както и съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия, сумите за сградна инсталация са задължителни за всички абонати в абонатни станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление. Количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване се разпределя между потребителите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода, при задължението да бъдат инсталирани индивидуални измервателни уреди – водомери, като купувачът – потребител на топлинна енергия за битови нужди, е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия по индивидуално потребление, измерено според общите условия посредством средства за дялово разпределение – водомери за топла вода. Ищцовото дружество правилно е начислявало задължения  на ответника  за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и за битово-гореща вода, като от заключението на вещото лице се установява пълното съответствие на извършените начисления за дължимите компоненти за процесния период. Таксата за отчет и дялово разпределение е дължима съгласно сключения договор между ищеца и третото лице-помагач, като за процесния период таксата е правилно начислявана като размер, поради което ответникът дължи плащането й на ищеца като компонент на доставена топлинна енергия за процесния период.

Дължимият размер на изтеклите мораторни лихви върху процесните главници за периода 01.11.2003г. до 09.03.2009г., изчислен по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза на 1853,05лв. съгласно заключението на вещото лице  и ответникът дължи плащането им на ищеца в предявения размер. Съгласно чл. 33, ал.1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на публикуването на интернет –страницата на продавача.

 След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредби съдът прие, че  за ответника е възникнало  задължение за заплащане на топлоенергия за процесния период в претендирания размер, както и за изтекли мораторни лихви.

 При горните мотиви съдът достигна до извода за основателност на предявените искове, които следва да бъдат уважени.

           Предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в размер на 120,11 лв., от които 70,11 лв. държавна такса и 50 лв. определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на ЗПП, както и разноски в размер в общ размер на 520,11лв. по исковото произвоство, в това число 50 лв. определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на ЗПП.

            Искането на ответника за разсрочване на изпълението на съдебното решение по реда на чл. 241, ал.1 от ГПК е основателно. Съдът по исковото производство съобразно с т.14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, дължи произнасяне по така направеното искане. Ответникът е представил удостоверение от НОИ – гр. Бургас, съгласно което е пенсионер като получава месечна пенсия в размер на 302,18 лева, както и, доказателства че притежава недвижимо имущество - ½ ид.ч. от правото на собственост върху жилище в гр. Царево с площ от 63,59 кв.м., върху което е наложена възбрана по изпълнително дело на ЧСИ У. Д. до размера от 5120,21 лева. Съдът намира, че ответникът може да погасява задължението си разсрочено с вноски от по 100 лева - всеки месец до 30-то число на месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на задълженията по вземанията признати с решението.

 

           Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.Д., с адрес ***, че в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.София ул.Ястребец No 23Б, представлявано от законния представител Г.Х.Б., съществуват следните вземания по ч.гр.д. №324 по описа на ЦРС за 2016г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК: сумата в размер на  3 265,68 лв. /три хиляди двеста шестдесет и пет лева и 68 стотинки/ - главница, представляваща стойността на потребена топлоенергия за период 01.05.2014г.-30.04.2015г. ; сумата в размер на 239,89 лв. /двеста тридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 01.06.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К.В.Д., с адрес ***, да заплати  на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.София ул.Ястребец No 23Б, съдебно-деловодни разноски за заповедното производство в размер на 120,11 лв. и съдебно-деловодни разноски за исковото производство в размер на 520,11лв.  

РАЗСРОЧВА, на основание 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, като ОПРЕДЕЛЯ месечна сума за погасяване на задължението в размер на 100 /сто/лева месечно, платима до 30-то число на месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на задълженията по вземанията признати с решението.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ФДР Техем Сървисис ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Професор Г. Павлов№3.

         Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: