№ 1320
гр. Варна, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501833 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД гр.София
срещу решение №2356/21.06.24г., постановено по гр.д.№16070/23г. на ВРС, в
частта, в която е осъдена ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД
да заплати на „Корект Транс 61“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Калиманци, законната лихва върху главницата както следва:
върху сумата 100лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
12.12.2023 г. до 26.05.2024 г., а върху сумата от 6618лв. считано от 27.05.2024г.
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, постановяването му в противоречие с
материалния закон. Излага, че обезщетение за забава се дължи от датата на
представяне на застрахователя на доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС, като неправилно ВРС е присъдил законна лихва върху
главницата при наличието на тотална щета на автомобила и липсата на
доказателства за прекратена регистрация на МПС. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна „Корект Транс 61“ ЕООД, ЕИК *********, е
депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Корект
1
Транс 61“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД гр.София иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати сумата от 6618лв /с оглед извършено в с.з. изменение
на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, частичен иск от целия в размер на 28083лв,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
полуремарке Кроне СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС с рег.№ ****, в резултат на настъпило
на 07.03.2023г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 07.03.2023г., при движение по
АМ Струма собственият на ищеца влекач рег.№ **** с прикачено
полуремарке Кроне СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС с рег.№ ****, бил блъснат от влекач
МАН ТГХ с рег.№ ****. Твърди, че за ПТП бил съставен Протокол за ПТП
№1810971, в който като виновен бил посочен водачът на влекач МАН ТГХ.
Сочи, че влекач МАН ТГХ с рег.№ **** бил застрахован по застраховка ГО
при отв.дружество със срок на действие 15.06.23г.-14.06.24г. Излага, че на
13.03.23г. уведомил застрахователя, който съставил опис на щетите. Твърди, че
на 08.06.23г. получил като обезщетение сумата от 5917лв, но счита, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 34000лв, поради
което имал правен интерес от предявяване на иска.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
факта на изплащане на обезщетение по образувана застр.щета, като излага, че
предвид уврежданията по полуремаркето е налице тотална щета, като
допълнително е определено застр.обезщетение от 3083лв. Счита, че при
тотална щета преди изплащане на обезщетението застрахованият следвало да
представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. Оспорва
размерът на предявения иск, като счита, че обезщетението следва да бъде
съобразено с действителната стойност на автомобила след приспадане на
запазените части. Оспорва иска за лихва.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди на
полуремарке Кроне СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС с рег.№ ****, в резултат на настъпило
на 07.03.2023г. ПТП, в размер от 6618лв, частичен иск от целия в размер на
2
28083лв, е влязло в сила. Следователно влязлото в сила решение се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, а именно наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за дължимостта на
законната лихва върху присъденото обезщетение и в този предметен обхват
следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.269, изр.2
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ предпоставка за
изплащане от застрахователя на обезщетение, определено като тотална щета
на МПС, регистрирано в Република България, е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Следователно,
изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за
началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
застрахователно обезщетение. Следователно, дължимостта на обезщетението
по чл.405 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към
момент, предхождащ съдебното решение по иска (в този смисъл са решение
№ 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г., на ВКС, I т.о. и решение № 59 от
12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о.). С оглед на това и
доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг (в
т.ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава - законната
лихва, следва да се присъди считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390,
ал.1 КЗ. Ето защо решението на ВРС в частта, в която е присъдил законната
лихва върху главницата както следва: върху сумата 100лв., считано от датата
на подаване на исковата молба - 12.12.2023 г. до 26.05.2024 г., а върху сумата
от 6618лв., считано от 27.05.2024г. до окончателното плащане на сумата, е
неправилно и следва да се отмени.
При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва да
бъдат възложени сторените от въззивника разноски за въззивно производство,
възлизащи в размер на 125лв –д.т. и ю.к.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2356/21.06.2024г., постановено по гр.д.
№16070/2023г. на Варненски районен съд, в частта му, в която
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, е осъдена на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на „Корект
Транс 61“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
3
с.Калиманци, законната лихва върху главницата както следва: върху сумата
100лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2023г. до
26.05.2024г., а върху сумата от 6618лв.,считано от 27.05.2024г. до
окончателното плащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на КОРЕКТ
ТРАНС 61 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Калиманци, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 6618лв, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на полуремарке Кроне СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС с рег.
№ ****, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА КОРЕКТ ТРАНС 61 ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Калиманци, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, сумата от 125лв, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за въззивно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4