Решение по дело №390/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700390
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 544

21.08.2020г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                                       в публичното заседание                                                                

на четиринадесети август                                             две хиляди и двадесета  година в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                        

Секретар Мария Койнова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№390 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от  Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от Е.Я.Х. *** против Решение №Ц1012-26-24-1 от 13.04.2020г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №**********/2139-26-5 от 17.02.2020г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Хасково, с което му е отказано преизчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно било квалифицирано правното основание на подаденото на 01.11.2019г. заявление и неправилно с оспореното решение бил кредитиран отказа от преизчисляване на ЛПОСВ на основание чл.70, ал.14 от КСО, която била в сила от 01.01.2016г. неправилно в обжалваното решение било кредитирано и правното основание, на което било образувано административното производство. Към пенсионната преписка били налични и представени документи относно удостоверяването на трудов стаж и осигурителен стаж за периоди преди 1997г., но административният орган игнорирал правната възможност в чл.99, ал.1, т.1 от КСО ЛПОСВ да се преразгледа въз основа на ново издадени документи, които били издадени след датата на реализирано право на ЛПОСВ. . Кредитирало се нарушаване на субективно право за правилно зачитане на категоризиран труд, а именно – стажа, положен за периода от 13.10.1967г. до 30.04.1974г.   Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено оспореното решение, като преписката бъде върната на административния орган с указания за правилно прилагане на материалното право и произнасяне по заявлението от 01.11.2019г.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2019г. от жалбоподателя Е.Х. било подадено Заявление за изменение на влязло в сила Разпореждане №9/02.10.2000г., с което е отпусната ЛПОСВ, считано от 01.03.1999г. – вх.№2171-26-2, и за преизчисляване на пенсията на основание чл.21, ал.3 от НПОС от осигурителен доход за периода от 01.01.1975г.  до 31.12.1977г. или от 01.01.1982г. до 31.12.1984г. – вх.№2110-26-38.

По заявлението с вх.№2171-26-2 е постановено Разпореждане №**********/2146-26-25 от 17.02.2020г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Хасково, което не е предмет на настоящото производство.

По заявлението с вх.№2110-26-38 е постановено Разпореждането №**********/2139-26-5 от 17.02.2020г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Хасково, срещу което е подадена жалба пред Директор ТП НОИ Хасково, отхвърлена с Решение №Ц1012-26-24-1 от 13.04.2020г., предмет на оспорване в настоящото производство. В Разпореждане №**********/2139-26-5 от 17.02.2020г. Ръководител Пенсионно осигуряване сочи, че съгласно чл.70, ал.14 от КСО – в сила от 01.01.2016г. лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997г. в 12-месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсия в действителен размер. На основание пар.52 от ПЗР на ЗИД КСО лицата, които имат отпусната пенсия с разпореждане, влязло в сила до 31.12.2015г., могат да поискат до 31.12.2016г. преизчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997г., като след тази дата правото им се погасява. Изложени са факти, че жалбоподателят Х. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.03.1999г. и разпореждането е влязло в сила преди 31.12.2015г., като правото му преизчисление на пенсията е съществувало до 31.12.2016г. поради това и на основание чл.70, ал.14 от КСО е отказано да бъде преизчислена ЛПОСВ.

В оспореното решение Директор ТП НОИ Хасково обсъжда възражението на жалбоподателя, че искането за преизчисляване била направено със Заявление вх.№1019-26-945/11.04.2016г., а със заявлението от 01.11.2019г. само били конкретизирани периодите, от които желаел да се ползва дохода, както и възражението за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.70 от КСО, тъй като в тази разпоредба не били записани ограничения при ползването на правото за преизчисляване. Сочи се, че по заявлението от 2016г. има постановено разпореждане и решение, оспорени пред съд. Постановеното от Хасковски АС Решение №249/26.04.2017г., с което жалбата на Х. била отхвърлена, било влязло в законна сила след касационно обжалване пред ВАС – Решение №10310/02.08.2018г. Обсъдено е, че съгласно чл.70, ал.14 от КСО, в сила от 01.01.2016г., и пар.52 от ПЗР на ЗИД КСО и тъй като разпореждането, с което е отпусната пенсия на Х., е влязло в сила до 31.12.2015г., то правото на жалбоподателя да иска преизчисляване е било преклудирано след 31.12.2016г., а поради това с оспорения акт била отхвърлена жалбата.

От представената административна преписка се установява, че Е.Х. е подал заявление да му бъде отпусната лична пенсия за изслужено време и старост на 21.12.1999г. С Разпореждане №9 от 02.10.2000г. – л.38 от делото, пенсията е отпусната пожизнено по чл.2, ал.1 от Закон за пенсиите, считано от 01.03.1999г. - датата на прекратяване на осигуряването, преизчислена като лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекс за задължително обществено осигуряване с определен общ размер 113,77 лева, като с последващи разпореждания на пенсионния орган пенсията е осъвременявана и преизчислявана – л.40-68. Със заявление от 11.04.2016г. – л.71, на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО Х. е поискал да бъде изменено разпореждането, с което пенсията му е отпусната, и всички последващи, по отношение на началната дата, индивидуалния коефициент и размера на пенсията. С Разпореждане от 09.08.2016г. Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП НОИ Хасково на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО е отказал да измени отпуснатата на Х. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приел, че няма основание за промяна на началната дата на пенсията, а оттам и на дохода за изчисляване размера на същата. Разпореждането е оспорено по реда на чл.117, ал.2 от КСО пред Директор ТП на НОИ и при осъществения административен контрол не е уважена жалбата. С Решение №248/26.04.2017г. на ХАС – а.д.№592 по описа за 2016г./л.118-121/, оставено в сила с Решение на ВАС по адм.д.№6602 по описа на ВАС за 2017г. – л.127-129, е отхвърлена жалбата на Е.Х..

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 30.04.2020г. пред административния орган, видно от посочения входящ номер по описа. Видно от Известие за доставяне – л.179, оспореното решение е връчено лично на жалбоподателя на 16.04.20г.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение на Директор ТП НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител ПО при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, като относно тези въпроси не е формиран спор.

Основният и единствен спорен въпрос е дали към 01.11.2019г. – при подаване на съответното заявление, Е.Х. разполага с право да поиска преизчисление на отпуснатата му с Разпореждане №9/02.10.2000г. пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не е спорно по делото, че разпореждането за отпусната пенсия е влязло в законна сила преди 31.12.2015г. Правилно и законосъобразно на първо място административният орган е обсъдил, че заявлението от 01.11.2019г. не може да бъде разглеждано като подадено в уточнение на друго предходно заявление на Е.Х. – това от 11.04.2016г., тъй като административното производство по второто заявление е приключило и след проведено съдебно обжалване на издадения административен акт е влязло в сила на 02.08.2018г. след постановяване на съдебно решение. Така към момента на подаване на заявлението от 01.11.2019г. е в сила разпоредбата на чл.70, ал.17 от КСО, ред.ДВ бр.102/2018г., в сила от 01.01.2019г., съгласно която лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997г. в 12-месечен срок след влизането в сила на разпореждането, с което размерът ѝ е определен по реда на този кодекс. Възможността за лицата да искат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997г. е създадена в КСО с разпоредбата на чл.70, ал.14 - нова, изм. и доп. ДВ бр.61/2015г., понастоящем след изм. и доп. вече чл.70, ал.17, с която считано от 1 януари 2016г., се въвежда преклузивен срок, в който лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията им. Срокът е 12-месечен и започва да тече от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията в действителен размер. Но тази разпоредба не е приложима относно случая на жалбоподателя, тъй като неговата пенсия не е отпусната по реда на КСО, а и разпоредбата – в съотносимата редакция към момента на подаване на заявлението от 01.11.2019г., касае пенсии, отпуснати с разпореждане, влязло в сила не по-рано от 01.01.2018г. В КСО е въведена възможност за смяна на тригодишната база и по отношение на лицата, които имат отпусната пенсия с разпореждане, влязло в сила до 31 декември 2015г., но също е  предвидено ограничение. Съгласно пар.52 от ПЗР на ЗИД КСО тези лица, между които е и жалбоподателя, могат да упражнят правото си да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997г. в периода до 31 декември 2016г. След тази дата правото им се погасява, а като се има предвид вече изложеното относно датата на подаване на заявлението – 01.11.2019г., както и с оглед безспорната начална дата на пенсията, то срокът, в който жалбоподателят Е.Х. е могъл да упражни правото си на преизчисляване е бил 31 декември 2016г. Поради това отказът в оспореното решение е правилен и законосъобразен - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрк.възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, платими от жалбоподателя.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Я.Х. *** против Решение №Ц1012-26-24-1 от 13.04.2020г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №**********/2139-26-5 от 17.02.2020г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Хасково.

ОСЪЖДА Е.Я.Х., ЕГН **********,*** юрк.възнаграждение в размер 100,00  лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: