МОТИВИ към
Присъда № 260037/12.10.2020г. по НОХД 4467/2019г. по описа на
ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимият В.В.С. за
това, че на 13.03.2019
г. в гр. Пловдив, се е заканил с убийство на Д.В.Д., ЕГН: ********** *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, които счита за доказани по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия за виновен в
извършването на деянието, за което е предаден на съд,
като наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” над предвидения минимум,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият В.В.С. не се признава за виновен, дава обяснения по случая.
Граждански иск не е предявен.
На
основание чл.76 и следващите от НПК в качеството на частен обвинител по делото
е конституиран Д.В.Д.. Повереникът на същия – адв. П. изцло поддържа
повдигнагого по делото обвинение, като споделя становището на представителя на
Районна прокуратура-Повдив относно наказнието, което да бъде наложено на
подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
В.В.С. е
роден на ***г***, б, български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, работещ, ЕГН: **********.
Към месец март
2019г. Свидетелят Д.В.Д. и подс. В.В.С. живеели със
семействата си в триетажна кооперация, намираща сс в гр. Пловдив,
на ул. „Т“ № 2. Двамата били съседи на
първия етаж, като свид. Д. обитавал ап. № 2,
а подс. С. - ап. № 1.
В подземието на кооперацията били изградени избени помещения за всяко от
жилищата, като това на свид. Д. се намирало под
апартамента на подс. С..
В избеното си
помещение Д., стоматолог по професия, бил оборудвал място, където да извършва
различни дейности в свободното си време, като там той държал различни
инструменти, включително и зъболекарски такива.
Отношенията между
семейството на С. и неговите съседи по етаж не били особено приятелски, тъй
като той се дразнел от шумовете, идващи понякога от избеното помещение на Д.,
когато той работел с инструментите си. По този повод между свидетеля, от една страна и
подсъдимия и съпругата му свидетелката В.М.С. от друга, били
възниквали ситуации, в които напрежението ескалирало в караници и заплахи от
страна на С., че ще пусне жалба до общината и полицията срещу съседа си, което
той наистина и направил.
Непоносимостта на С.
и съпругата му към шума се проявявала по различни поводи и срещу всички, живущи
или пребиваващи в съседство, които според тях им пречели. Така например те се
оплаквали от шума, който съседът им от горния етаж свидетелят
И.П.Д.
вдигал, пускайки силна музика през деня, извършвайки ремонт на жилището си и
дори от ползването на климатичната му инсталация. Също така С. и
съпругата му се дразнели и от шума, който вдигали децата, които се събирали
пред блока, за да играят.
С течение на
времето особено се изострила неприязънта на С. към съседа му Д., като в него се
натрупвали все повече негативни емоции.
На 13.03.2019г.,
около 06.30ч. сутринта свид. Д. слязъл в избеното си
помещение, за да почете на спокойствие /същото той използвал и като място за
пушене/. Стаята била подредена и се затваряла с метална врата. Щом влязъл вътре и
тъкмо оставил чантата с книгите си на масата, както и кафето си,
свидетелят чул силен тропот по вратата и викове: „Отвори!
Отвори,бе!“
Това бил подс. С.,
който същата тази сутрин се бил събудил рано и чул как съседът му Д. отново
слиза в избата, предизвиквайки нормален за извършваното действие шум, който
обаче се сторил на С. прекомерен и той решил да слезе долу и да се разправи с
него. Натрупването на агресията му довело до това, че С. взел намиращия
се в дома му газов пистолет марка „Blow“ 9 .ММ М.06 с фабричен номер
7-029982, в пълнителя на който заредил пет броя газови патрони кал.9х22 мм. и
последвал Д. в избените помещения. Приближавайки се до вратата на избата на свидетеля, С.
започнал ла блъска по нея с викове:"Отвори! Отвори,бе!".
Д. познал по
гласа съседа си С. и отворил вратата, при което подсъдимият се спуснал към
него с викове: "Ще те убия! Ще те закопая тука!", след
което опрял носения от него пистолет в главата на свид. Д.,
като с тези свои действия целял да предизвика у същия основателен страх от
осъществяване на отправените закани с убийство. За да се защити, свидетелят се извъртял и
хванал С. за врата, за да го избута извън стаята, като в този момент подсъдимият започнал да
стреля. Първият изстрел преминал много близо до дясното око на свид. Д.
и струята от газовия патрон изгорила окото му. След това С. отстъпил назад и
продължил да стреля в упор срещу свид. Д., който извърнал главата
си, за да не пострада от струята на газовите патрони. Когато изстрелял и
последния си патрон С. решил да се оттегли към лома си и напуснал избеното
помещение, а Д. го последвал. Подсъдимият блъснал вратата на коридора, откъдето се влизало в
избените помещения, при което бравата се счупила и свид. Д.
останал затворен в избата. Поради това той се върнал в своята стая,
като се обадил по телефона на тел. 112, за да съобщи за случилото се. В същото
време той изпитал силен дискомфорт, тъй като окото му било възпалено от лютивия газ. След
това Д. се върнал към вратата на коридора и успял да отвори същата, като
излязъл отвън и изчакал пред входа на блока идването на полицейските служители.
След като
извършил деянието, подс. С. се прибрал в апартамента
си, където се намирала неговата съпруга. Той заключил
входната врата на жилището, а после прибрал оръжието, с което стрелял срещу свид. Д.
в найлонова чанта, в която се намирал и друг газов пистолет с фабричен номер
086388 /останал в наследство на свид. С. от нейния баща
М П/ и 3бр. празни пълнители, както и 1бр. черна картонена кутия с надпис „Iron“ и „YAS", съдържаща черна пластмасова подложка
с гнезда и поставени в нея 12бр. патрони, и 1бр. синя на цвят кръгла
пластмасова кутия с надпис „ 9mm Р.Л.", съдържаща общо 7бр. патрони и 2бр.
черни текстилни кобури. С. поставил чантата с
посочените вещи в един от кухненските шкафове, след което двамата със съпругата
му започнали да се спотайват, тъй като междувременно дошлите на място
полицейски служители потропали на входната му врата.
След известни
усилия от страна на полицейските служители те успели да влязат в жилището на С.
и да го установят като извършител на престъпното деяние. Той бил отведен в
сградата на 03 РУ-ОДМВР гр. Пловдив, където бил тестван
по съответния законов ред за употреба на алкохол и наркотици, като резултатите
от тестовете били отрицателни.
В хода на досъдебното
производство е бил извършен оглед на местопроизшествието - избено помещение,
при който са били иззети 5 броя гилзи, подробно описани в протокола от това
процесуално-следствено действие.
При извършеното в
жилището на подс. С. претърсване и изземване
на 13.03.2019г. с Протокол от същата дата, одобрен с Разпореждане на ПРС 26 н.
с. по ЧНД № 1611/2019г., били открити и
иззети следните вещи: 1бр. пистолет с фабричен
номер 086388 и 3 бр. празни пълнители; 1бр. пистолет с надпис: „Blow 9 .MM М.06 и с фабричен номер 7-029982 с 1бр. празен пълнител; 1бр.
черна картонена кутия с надпис „ Iron“ и
„YAS", съдържаща черна пластмасова подложка с гнезда и поставени в нея 12бр.
патрони; 1бр. синя на цвят кръгла пластмасова кутия с надпис „ 9mm Р.А.",
съдържаща общо 7бр. патрони и 2бр. черни текстилни кобури.
Видно от
заключението на назначената и изготвена по делото съдебно
психиатрична и психологична експертиза на пострадалия Д.В.Д. той е годен
правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за
делото.
Видно от
заключението на назначената и изготвена по делото съдебно психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия В.В.С. той не се води на
психиатричен учет, не страда от психични заболявания и е психично здрав. По
време на извършване на инкриминираното деяние той е могъл да разбира свойството
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Според
вещите лица отправените към свид. Д. от страна на подс. С.
закани с убийство и предприетите от него действия предизвикали за един
продължителен период от време крайно негативни преживявания у пострадалия. Отрицателните
емоции у свидетеля били породени от ясно изразената агресия от страна
на подсъдимия, когато отправял към него заплаха за живота му, от неговото
агресивно, физически и вербално, поведение, което показва и наличието на
оформено решение у него за отправяне на заканата с убийство и реалната
възможност да реализира намеренията си.
Според
заключението на назначената и извършена по делото съдебно-медицинска
експертиза на пострадалия Д.Д., в следствие на деянието той е получил химично
изгаряне на клепача и околоочната област и зачервяване на кожата на долния
клепач на дясното око, което му е причинило болка и страдание по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК.
Видно от
заключението на назначената и извършена по делото съдебно-балистична експертиза
с Протокол № 229/19.03.2019г. представеният за изследване
пистолет със сер. № 086388 е стандартен, сигнално-газов, марка
„ZORAKI", модел .,914", кал.9х22мм. Представеният за изследване
пистолет със сериен № 7-029982 е стандартен, сигнално-газов, марка „BLOW",
модел „М.06" кал.9х22мм. Представените за изследване
19бр. патрони са стандартни пистолетни, кал.9x22, като 16бр. са шумови, а 3бр.
са газови, изправни и годни да възпроизведат изстрел, те представляват
боеприпаси за сигнално-газов оръжия. Представените за
изследване 5бр. гилзи са части от стандартни пистолетни, газови патрони,
кал.9x22 мм.
Според
заключението на назначената и извършена по делото химическа експертиза с
Протокол № 712/03.04.2019 г. в цевите на сигнално-газов
пистолет, марка „ZORAKI“ модел „914", кал.9х22мм. сер. №
086388 и сигнално-газов пистолет, марка „BLOW", модел „М.06"
кал.9х22мм със сериен № 7-029982 е било установено наличие на черен нагар и
остатъци от барутни частици и бездимен барут, които водят на извод, че и с
двата пистолета е възпроизвеждан изстрел след последното им почистване. Вещите
лица не могат да дадат отговор на въпроса относно времевите параметри на проведените
изстрели.
В хода на
разследването по делото е била изискана и приложена справка и диск със запис от
разговора проведен от пострадалия Д. със служител от тел.112 на
13.03.2019г., на който е бил извършен оглед, удостоверен в
Протокол за оглед на ВД от 04.06.2019г.
С Протокол за
доброволно предаване от 19.03.2019г. по делото е бил приобщен тест за наркотици
– „Дрегер“, поставен в плик
с надпис на латиница „Drug test"- ARLF-0361, с който е бил тестван подс. С..
В хода на
разследването по делото с Протоколно определение № 469/16.03.2019г.
на ПРС - 14н.с. е била постановена „Забрана за доближаване на
пострадалия", с която е било забранено на В.В.С. да доближава
непосредствено пострадалия Д.В.Д., както и да осъществява контакт с последния
под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс.
Видно от
приложените по делото справки от службите КОС при 03 РУ-ОДМВР гр. Пловдив,
РУП Раковски и РУП Стамболийски, нито подс. С., нито съпругата му В.С.
или покойният й баща М П, са имали издадени разрешения за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и не им
са били издавани Удостоверения за Уведомление по чл.54 ал.1 и ал.4 и параграф
11 от ЗОБВВПИ за притежавано от тях неогнестрелно оръжие.
Горната
фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимия В.В.С., в които той
не отрича физическия сблъсък с пострадалия Д., от показанията на свидетелите Д.В. Д, Д.Г.К., И.П.Д., Й. А К., Б.А.В., отчасти
от показанията на В.М.С., М Г П, Н. В.С., всички депозирани в хода на съдебното производство, както и от показанията на
свидетелите К., К., дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени по
предвидение в чл.281 от НПК ред. Приетото за установено се подкрепя напълно и от писмените доказателства по делото – протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване,
съдебно-медицински удостоверения, заключения на съдебно психиатрични и психологичниу
съдебно-медицински, балистична, химическа експертизи, протокол за оглед на ВД,
справка от служба „КОС“, справка съдимост, характеристична справка.
Настоящият състав като цяло кредитира показанията на горецитираните свидетели,
като счита същите в
преоблавадащата им част за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват извършените престъпления,
личността на извършителя-именно подсъдимият С. и неговите
лични действия, имали за резултат противоправни и забранени от закона
последици, свързани с нарушаване забраната за накърнява физическата неприкосновеност на
гражданите, нарушаване на обществения ред и противоправно въздействие върху
психиката на свид. Д. посредством отправена закана за убийство.
Съдът напълно се доверява на
заключенията на изготвените, приети и неоспорени от страните съдебно
психиатрични и психологичниу съдебно-медицински, балистична, химическа
експертизи, които намира за обективни, всестранни, незаинтересовани,
компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит, в
съответствие с материалите по делото.
В тази връзка настоящият състав не
възприема изложената от подсъдимия С. и от свидетелката С. версия относно част от протеклите събития на инкриминирана дата, а
именно, че преди
съприкосновението между подсъдимия и пострадалия, свидетелят Д. е нападнал С.
/според подсъдимия/, както и че последният стрелял само в земята. Така
изложеното, на първо
място, напълно се опровергава
от показанията на всички останали разпитани свидетели по делото – очевидци на случая – Д. и Д.. На първо място същите са категорични, че преди да бъде заплашен с пистолет свид. Драгоситнов от
подсъдимия, между двамата не е имало никакво съприкосновение. Така заявеното от свидетелите без съмнение се подкрепя и
от напълно обективното, безпристрастно и неоспорено от страните заключение на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която не само е установила,
че в резултат на инцидента на инкриминираната дата на пострадалия са причинени химично
изгаряне на клепача и околоочната област и зачервяване на кожата на долния
клепач на дясното око, което му е причинило болка и страдание по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК, но е конкретизирала и механизма на тяхното
получаване. В тази връзка е налице категоричното становище на експерта, че
същите е възможно да бъдат получени по време и начин, съобщени от Д.-при изстрелване
на заряд от газов пистолет от близко разстояние и по време на изстрела
пострадалият е бил обърнат с лице към нападателя.
На
следващо място така изложеното от свид. С. относно случилото се в жилището й,
пряко противоречи на показанията на свидетелите В. и К.. В последните подробно се описват
протеклите събития, които последните двама свидетели възприели лично и
съвместно със свид. Д. и Д., като изложеното в тях напълно се припокрива с
гореописаната в настоящите мотиви фактическа обстановка. Нещо повече – свидетелите
К. и В. се явяват напълно незаинтересовани от изхода на делото, присъствали са
на мястото единственов качеството си на полицейски служители, поради което не
възниква каквото и да било съмнение в достоверността на показанията им.
По отношение на заявеното от
самия подсъдим, то твърденията му отново противоречат на показанията на
очевидците по случая – свидетелят Д. и потвърдените му показания в разказа на
свид. Д., които, както вече беше посочено по-горе, последователно и
непротиворечиво описват извършеното именно от подсъдимия спрямо пострадалия
нападение, започването на последното точно от С., а не от пострадалия, както и
факта на отправената към последния закана с убийство с конкретно цитирани от частния
обвинител, и от Д. думи.
Поради всичко изложено съдът намира, че по
делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществените от подсъдимия и
свидетелите действия, както и
това, че автор на инкриминираното
деяние е именно В.С., а неговите обяснения и показанията на свид. С. пред
настоящия състав, в гореобсъдените им части, следва да се въприемат като
реализация на защитната позиция на подсъдимия по делото с цел да бъде той
оневинен по повдигнатото му обвинение.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият В.В.С. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаците на
престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 13.03.2019 г. в гр. Пловдив, се е
заканил с убийство на Д.В.Д., ЕГН: ********** *** и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
Изпълнителното деяние по чл. 144, ал.3
от НК, се изразява в отправяне на устна, писмена или по друг начин
закана към друго лице, че срещу него или негови близки ще бъде извършено
убийство. Необходимо е заканата да
бъде отправена именно към пострадалия (както е в конкретния случай), за да може
да стигне до неговото съзнание, като от субективна страна деецът трябва да иска
или най-малкото да допуска това.
Данните по делото сочат, че заканата
обективно е възбудила основателен страх у пострадалият Д. за осъществяване на деянието, което е довело до
промяна в поведението му непосредствено след
престъплението. От показанията на самия пострадал и от
заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, се установява по
несъмнен начин, че пострадалият силно се е уплашил за живота си след
отправените му закани за убийство от страна на подс. С., изпитал е емоционална възбуда и ситуативен страх. Освен това не може да се приеме, че инкриминираната закана, отправена от подсъдимия към
пострадалия, не е предизвикала
основателен страх и че е била приета от последния като сериозна, формална е и е изпразнена от
съдържание и да е предизвикала у него единствено иронична реакция. Отправената от подсъдимия закана не е
несериозна, формална и изпразнена от съдържание, а реална и сериозна закана,
обективираща намерението на дееца да я осъществи –за това говори цялостната фактическа
обстановка към момента на отправянето й – непосредствено след нахлуване в
избеното помещение на Д. и съпътствана с насочване на пистолет към главата му,
а и с възпроизвеждане на изстрел в областта на лицето му.
От субективна страна престъплението е било
извършено от подсъдимия С. с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици, като използваните от него изрази пряко обективират заплаха, намерение, и то категорично
заявено, за посегателство върху живота на пострадалия.
Във връзка с горното съдът намира за
неоснователни възраженията на защитата. Преди всичко вече бяха изложени доводи по
какви прчини съдът намира деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия, за напълно доказано и същите не следва да се
преповтаря. Действително пестъплението е осъществено
единствено в присъствието на пострадалия и деецът, но същевременно твърденията
на първия се подкрепят индиректно от останалите, събрани по делото гласни и
писмени доказателства – показанията на свидетелите Д., К. и В., заключенията на
съдебно-психиатричната и психологечна и съебно-медицинска експертизи, протоколи
за олед на местопроизшествие и на ВД. Посредством тях може да се направи
напълно обоснования извод относно верността на заявеното от пострадалия,
включително и относно отпавената му закана с убийство.
За извършеното от подсъдимия В.В.С. престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до шест
години. При определянето вида
и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съобразявайки се с целите на специалната и
генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за
предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че на С. следва
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при
условията на чл. 54 от НК. Според настоящия състав
именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на горепосочената норма.
Като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства се отчитат чистото му съдебно минало,
добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установяват. Ето защо при така очертаните обстоятелство при извършване на
престъпленията от страна на В.В.С. настоящият състав намира, че
най-подходящо е на същия да се определи и наложи наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид размера на определеното наказание
„лишаване от свобода“, чистото съдебно минало на подсъдимия по време на
извършване на деянието, както и за поправянето и превъзпитанието му, настоящият
състав е на становище, че така наложеното наказание пет месеца „лишаване от
свобода“ НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално. От една страна
наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК,
подсъдимият не е осъждан, като съдът намира, че е налице и третата предпоставка
за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на
първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост -
личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание,
като в конкретния случай съдът преценява, че с условното осъждане тази цел може
да бъде постигната. Освен това за този извод се отчитат и данните за семейното
положение на подсъдимия, което отново обосновава извод за положително
осъществяване на поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е
условно. В допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да
е с приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл.
66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за
ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват
негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите
членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и
неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати при решаване на въпроса
за изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия С., с оглед и на
осъществяване на целите на генералната превенция. Поради всичко изложено и на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на В.В.С. наказание
следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила. Според състава
постановяването на реално изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода” по никакъв начин не би допринесло за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенции, които биха се достигнали и без
откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на
обществото.
Както се посочи в
началото на настоящите мотиви, непосредствено след реализиране на
престъплениета му, подс. С. е бил задържан в Трето РУ ОДМВР гр. Пловдив. Поради
това и на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия В.В.С. наказание
ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода следва
да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от
24 часа на 13.03.2019г., като един ден задържане
се счита за един ден лишаване от свобода.
Иззетите по делото
веществени доказателства - 1 бр. пистолет с фабричен номер 086388 и 3 бр.
празни пълнители; 1 бр. пистолет с надпис: „Blow 9 .MM М.06 и с фабричен номер
7-029982 с 1 бр. празен пълнител; 1 бр. черна картонена кутия с надпис
„1гоп" и „YAS", съдържаща черна пластмасова подложка с гнезда и
поставени в нея 12 бр. патрони; 1 бр. синя на цвят кръгла пластмасова кутия с
надпис „ 9mm Р.А.", съдържаща общо 7 бр. патрони и 2 бр. черни текстилни
кобури - ДА СЕ ВЪРНАТ на собствениците
им В.В.С. и В. М.С.. Вещественото
доказателство – 1 брой диск със запис от телефон 112 ДА ОСТАНЕ в кориците на
делото, а вещественото доказателство ДРЕГЕР в плик с надпис на латиница Drug
test – ARLF – 0361 ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
С оглед признаването на
подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение по чл. 144 ал.3
вр. ал. 1 от НК, то В.В.С., на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. Пловдив направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 1381.60 лв. Освен това подсъдимият
следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ и направените при съдебното разглеждане на
делото разноски в размер на 80лв. – по сметка на ПРС. Не на последно място
подс. С. следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител Д.В.Д. сумата от
923.56 лева, представляваща направените от последния разноски по делото.
Причините извършването на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждия телесен и
психически интегритет.
По изложените съображения Съдът постанови и
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.