№ 19600
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110168774 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от В. С. С.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******************,
срещу **************, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление:
***********************************, искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за обявяване за нищожна клаузата за
допълнителна услуга за имуществено проучване и кредитен
рейтинг в Договор за паричен заем №
7000000032868М/13.03.2023 г., и кумулативно осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 91,32
лева, недължимо платена по нищожен Договор за паричен
заем № 7000000032868М/13.03.2023г., ведно със законната
лихва от 18.11.2024 г. до окончателното плащане.
1
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права при твърдения, че на 13.03.2023 г. сключил с
ответника договор за паричен заем № 7000000032868М, по
силата на който му била отпусната сумата от 400 лева при
размер на ГПР – 49,71%, при фиксиран годишен процент от
41,03% и срок за погасяване 1 месец. Сочи, че към
процесната сделка бил сключен и договор за имуществено
проучване и кредитен рейтинг като допълнителна услуга,
чиято стойност възлизала на 91,32 лева и била платима с
месечната вноска по договора за заем. Излага, че общо
дължимата сума била в размер на 505 лева и била заплатена
на 16.03.2023г. Поддържа, че въпросната клауза е нищожна
поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и добрите нрави, както и че същата е неравноправна
по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Сочи, че въпросната услуга
представлява скрита печалба за кредитора, тъй като била
свързана със задължението му предварително да оцени
кредитоспособността на потребителя и следвало да бъде
включена в общия размер на ГПР. Поради изложеното
счита, че сумата от 91,32 лева е получена от ответника при
начална липса на основание и в негова полза е възникнало
притезание за възстановяването . Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира
отговор на исковата молба, с който не оспорва
основателността на предявените искове и ги признава.
Твърди, че сумата от 91,32 лева е възстановена на ищеца на
2
25.01.2025г. чрез платежната система за парични преводи
„**********. Ответникът счита, че не е дал повод за
завеждане на делото и моли разноските да бъдат възложени
в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. При
условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и за недължимост на ДДС, в случай че бъде
включено към възнаграждението.
В съдебно заседание ищецът В. С. С., редовно призован,
не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът **************,
редовно призован, не се представлява. С молба с вх. №
313601/26.09.2025г. моли съдът да се произнесе с решение
съобразно направеното с отговора на исковата молба
признание на иска, като моли и за съобразяване на
релевантния факт по заплащане от страна на ответника на
ищеца на сумата от 91,32 лева.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Страните на практика не спорят по предмета на спора.
Ответникът прави признание на иска по реда на чл. 237,
ал.1 от ГПК, като съгласно чл. 237, ал.2 от ГПК в тази
хипотеза е достатъчно съдът да се позове на признанието на
иска в мотивната част на решението си. Съдът намира, че
признанието на иска е направено от легитимна страна в
3
процеса, при изричен мандат за това, поради което е
породило действие.
Отделно с определението си постановено по реда на чл.
140 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване на следните относими към предмета на
спора факти и обстоятелства: че на 13.03.2023г. между
страните е сключен договор за паричен заем №
7000000032868М, по силата на който на ищеца е била
отпусната сумата от 400 лева при размер на ГПР – 49,71%,
при фиксиран годишен процент от 41,03% и срок за
погасяване 1 месец, както и е сключен между страните
договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг като
допълнителна услуга на стойност от 91,32 лева; че на
16.03.2023г. процесното задължение е било погасено от
ищеца. Както бе посочено по-горе не се оспорват и
изложените твърдения и съображения относно
нищожността на процесната клауза и касателно иска по чл.
55, ал.1, пред.1 от ЗЗД и на договора за паричен заем,
поради и което с оглед процесуална икономия съдът не ще
излага мотиви по същество по тези въпоси.
По делото са представени достатъчно писмени
доказателства, сочещи на доказаност на исковете по
основание.
На практика спорен в производството е въпроса дали е породило действие твърдяното
от ответника плащане на сумата в размер на 91,32 лева на дата 22.01.2025г., факт от значение за
спора и който следва да бъде взет предвид от съда при решаване на спора по същество относно
предявения иск по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Ищецът с
4
молба с вх. № 229946/01.07.2025г. оспорва обстоятелството, че сумата от 91,32 лева е
възстановена на ищеца, съгласно твърденията на ответника, като посочва, че описания в
разписката договор не съвпада с процесният, поради което не може да се твърди, че това е
плащане по договора, предмет на настоящото производство. Посочва, че дори и да е нареден
такъв превод, то същият не е на разположение и не може да бъде получен. Позовава се на т.32
от Раздел XI „Връщане на неизплатени парични преводи“ от ОУ на договора с потребителите
на услугата „Пощенски парични преводи“ на ************, че преводи, които не са получени в
20 дневен срок от датата на издаването им, се връщат на подателя след изтичане на този срок,
като последният заплати съответната такса за това, съгласно „Тарифа за такси и комисионни“
на ************. Обръща внимание на съда и че претендираната законна лихва също не е
заплатена от ответника.
От приетото по делото удостоверение от ************ с изх. №
2025072417002505/05.08.2025г. се установява, че на 22.01.2025г. С.С.К., като управител на
ответното дружество е наредила паричен превод в брой през системата на ************** в
полза на В. С. С., за което е издаден платежен документ – разписка № 0100024503653395 от
22.01.2025г., 10:38:11 часа, като към удостоверението е представена справка от която е видно,
че основанието на плащането е процесният договор – 32868М/13.03.2023г. Посочено е в
удостоверението, че към настоящия момент преводът не е изплатен, тъй като не е потърсен от
получателя.
Съдът намира, че в настоящото производство не следва да приложи последиците,
визирани в чл. 235, ал.3 от ГПК и да вземе предвид така извършеното плащане. Това е така, тъй
като разписката не е подписана от ищеца в уверение на това, че той е получил сумата в размер
на 91,32 лева. Освен това по така наведеният довод, че ищецът не е получил процесната сума,
следва да се посочи, че ответникът не твърди и не представя доказателства ищецът да е
уведомен за така извършеното плащане. Така следва да се приеме, при липса на такива данни,
че най-рано с получаването на отговора на исковата молба на 18.06.2025г. ищецът е узнал за
плащането, поради което и правилно същият се позовава на предвиденото в т.32 от Раздел XI
„Връщане на неизплатени парични преводи“ от ОУ на договора с потребителите на услугата
„Пощенски парични преводи“ на ************, че преводи, които не са получени в 20 дневен
срок от датата на издаването им, се връщат на подателя след изтичане на този срок, като
последният заплати съответната такса за това, съгласно „Тарифа за такси и комисионни“ на
************. Съдът действително отчита добросъвестното поведение на ответника, който на
следващия ден след получаване на исковата молба и приложенията към нея е наредил сумата за
получаване от ищеца, но с оглед гореконстатираното и изложено, намира, че не следва да
приложи правилата на чл. 96 от ЗЗД и да освободи ответника от забавата му за престиране на
процесната сума по така предявеният иск по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД с оглед и признанието
на иска. Според чл. 95 от ЗЗД кредиторът е в забава когато неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение. Доколкото няма данни ищецът да е уведомен за
така извършения в негова полза превод към релевантния момент, съдът не може да приеме, че
риска е преминал върху него. Отделно няма данни, както е посочил и процесуалният
5
представител на ищеца да е заплатена и дължимата с оглед горепосочената аргументация и
претендирана за присъждане законна лихва, считано от датата на предявяване на иска по чл. 55,
ал.1, пред.1 от ЗЗД – 18.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
По изложеното исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло.
По искането за разноски. Ищецът претендира разноските, сторени в производството и
които са му дължими с оглед изхода на спора. Ищецът претендира за заплащане сумата от
100,00 лева за държавна такса и сумата от 960,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, от
по 480,00 лева за двата иска с ДДС, за реалното заплащане на което са налице доказателства на
л. 74 по делото. Съдът намира, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 78,
ал.2 от ГПК. Отчита се направеното признание на исковете, но съдът намира, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото. Това е така, тъй като се счита, че кредиторът винаги дава
повод за завеждане на дело когато инкорпорира и сключва договор с потребител, основаващ се
на нищожни клаузи. Отделно както се установи, съдът не зачете така твърдяното за извършено
плащане от ответника в полза на ищеца. Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност
на делото, цената на исковете, извършената работа от адвокат М. /без явяване в двете
проведени о.с.з./, че претендираното възнаграждение е прекомерно с оглед горепосочените
критерии. По делото са представени доказателства, че възнаграждението от 960,00 лева с ДДС
е реално заплатено. Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под
минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС,
обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като съдът
намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице такива
обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния
адвокатски хонорар. Съдът намира, че искането за присъждане на възнаграждение е свръх
високо и не оправдава извършената по делото работа, както и фактическата му и правна
сложност, а също и цената на исковете. В случая доколкото възнаграждението е реално
заплатено, съдът намира, че възнаграждението следва да се редуцира по установителния иск в
размер на 150,00 лева, а с ДДС 180,00 лева, както и в размер на 150,00 лева по осъдителния
иск, или 180,00 лева с ДДС. Или адвокатско възнаграждение съдът намира, че следва да се
присъди в общ размер от 360,00 лева с ДДС. Или на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер от 460,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за допълнителна услуга за имуществено проучване
и кредитен рейтинг в Договор за паричен заем № 7000000032868М/13.03.2023 г., сключен
между **************, ЕИК ***********, като заемодател и В. С. С., ЕГН **********, като
заемополучател.
6
ОСЪЖДА **************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 91,32 лева, представляваща недължимо платена по нищожен
Договор за паричен заем № 7000000032868М/13.03.2023г. сума, сключен между
**************, като заемодател и В. С. С., като заемополучател, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.11.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА **************, ЕИК *********** ДА
ЗАПЛАТИ на В. С. С., ЕГН **********, сумата в размер на
460,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7