Районна
прокуратура – гр. П.по реда на чл.375 от НПК е направила предложение за
освобождаване на обвиняемия Г.Б.С. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 “а” от
Наказателния кодекс за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, за това, че в периода
от 19.07.2017г. до 27.07.2020, в гр.Перник, в условията на
продължавано престъпление, съзнателно се ползвал /представил пред служители на
ТП на НОИ – гр. П.- Т.Б.– специалист в сектор „Пенсионно обслужване” при ТП на
НОИ – гр.П.и С.Д.– експерт в сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ –
гр.Перник/ от официални документи с невярно съдържание /Удостоверение образец
УП-30 с изх.№35-3/20.01.2000г., на което е записано, че е издадено от ДФ
„Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“ – гр.София/, Удостоверение образец УП-2, с
изх.№35-2/20.01.2000г., на което, е записано, че е издадено от
ДФ„Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“ – гр.София/, Удостоверение образец УП-30 с №XIV-147 от 15.07.1992 г., на което е записано, че е издадено
от Железопътен завод „Г. Димитров“ – гр.София, трудова книжка с №1309 от
01.10.1981г. на Г.Б.С., на която е записано, че е издадена от Железопътен завод
„Г. Димитров“ – гр.София, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с
№ 746/01.12.1999 г. и трудов договор №402/15.02.1993г., сключен между ДФ
„Строймашинжинеринг“ /СМИ „Строймашремонт“/, и Г.Б.С., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва:
1. На
19.07.2017г., в гр. Перник, съзнателно се ползвал /представил пред Т.Б.–
специалист в сектор „Пенсионно обслужване” при ТП на НОИ – гр.Перник/ от
официални документи с невярно съдържание /Удостоверение образец УП-30 с
изх.№35-3/20.01.2000г., на което е записано, че е издадено от ДФ
„Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“ – гр.София/, Удостоверение образец УП-2, с
изх.№35-2/20.01.2000г., на което, е записано, че е издадено от
ДФ„Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“ – гр.София/, Удостоверение образец УП-30 с №XIV-147 от 15.07.1992 г., на което е записано, че е издадено
от Железопътен завод „Г. Димитров“ – гр.София, трудова книжка с №1309 от
01.10.1981г. на Г.Б.С., на която е записано, че е издадена от Железопътен завод
„Г. Димитров“ – гр.София /;
на 27.07.2017г., в гр.Перник, съзнателно се ползвал
/представил пред С.Д.– експерт в сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ –
гр.Перник/ от официални документи с невярно съдържание /Заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение с № 746/01.12.1999 г. и трудов договор
№402/15.02.1993г., сключен между ДФ „Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“/, и Г.Б.С./*** – редовно призована, не е изпратила
представител в съдебно заседание.
Обвиняемият Г.С. се е възползвал от правото си по чл.115, ал.4 от НПК и не
дава обяснения, но се признава за виновен и изрязва критично отношение към извършеното.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, намира за
установено следното:
Обвиняемият Г.Б.С. е роден на *** ***, но живее в с.С.общ.К.,
обл.Перник. Не е женен. Не е осъждан. Работи в Национален детски екологичен
комплекс – с.К., общ.П.на длъжност „***********“.
От фактическа страна:
През месец юли
2017г. обвиняемият Г.С. решил да подаде документи пред НОИ – гр. Перник, за да се пенсионира. Тъй
като не му достигал трудов стаж, за да докаже наличие на такъв, той се снабдил
с вече изготвени в гр. София официални
документи - удостоверение образец УП-30 с изх.№35-3/20.01.2000г., на което е
записано, че е издадено от ДФ „Строймашинжинеринг“ /СМИ „Строймашремонт“ – гр.София/, удостоверение
образец УП-2, с изх.№35-2/20.01.2000г., на което, е записано, че е издадено от
ДФ„Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“ – гр.София/, удостоверение образец УП-30 с №XIV-147 от 15.07.1992 г., на което е записано, че е издадено
от Железопътен завод „Г. Димитров“ – гр.София, трудова книжка с №1309 от
01.10.1981г. на Г.Б.С., на която е записано, че е издадена от Железопътен завод
„Г. Димитров“ – гр.София, както и със Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с № 746/01.12.1999 г. и трудов договор №402/15.02.1993г.,
сключен между ДФ „Строймашинжинеринг“ /СМИ „Строймашремонт“/, и Г.Б.С..
В Удостоверение образец УП-30 с №XIV-147 от 15.07.1992 г. било посочено, че С. е
работил в периода от 01.10.1981 до 15.07.1992 г. – 10 години, 09
месеца и 14 дни на длъжност „бояджия на
отливки в леярен цех“ към „Железопътен завод“ - София.
В Удостоверение образец УП-30 с изх.№35-3/20.01.2000г.
и Удостоверение образец УП-2, с изх.№35-2/20.01.2000г., било удостоверено, че
са издадени от ДФ „Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“ – гр.София, а в трудовата книжка с №1309 от
01.10.1981г. на Г.Б.С., било удостоверено, че обвиняемият е работил в това предприятие в периода от 15.02.1993г.
до 31.12.1999г и има осигурителен стаж 3 години, 10 м. и 16 дни.
Въпреки, че удостовереният чрез посочените документи
трудов и осигурителен стаж не бил положен от обвиняемия, на 19.07.2017г. той депозирал пред свид. Т.Б.- специалист в
сектор „Пенсионно обслужване” при ТП на НОИ – гр.П.заявление за отпускане на
пенсия, ведно с трите броя удостоверения и трудовата книжка. Свидетелката Т.Б.,
след като сверила данните посочени в документите с тези в предоставената й
лична карта от обвиняемия, регистрирала заявлението, ведно с приложенията към
него с вх. № 2113-13-744/2017г..
На 27.07.2017г.
по вече образуваната пенсионна преписка, обвиняемият представил пред
свид. С.Д.– експерт в сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – гр.П.още два
документа - трудов договор №402/15.02.1993г., сключен с ДФ „Строймашинжинеринг“
/СМИ „Строймашремонт“/, в който било посочено, че на 15.02.1993г. е бил
назначен на длъжност „бояджия на отливки в леярен цех“, както и заповед
№746/01.12.1999 г., с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от
01.01.2000 г.
Пенсионната преписка била разпределение
на свидетелката С.Д.. След като се запознала с приложените документи у нея
възникнало съмнение относно достоверността на удостоверения стаж, поради което
предприела проверка по отношение на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг”. В хода
на същата служителката установила, че работодателят е прекратил дейността си,
като всички ведомости са били изпратени в отдел „Обединен осигурителен архив”,
с. Н.към ТП на НОИ, гр.Кюстендил. След проверка на намиращите се там за
съхранение документи ТП на НОИ, гр.П.било уведомено, че за период от 15.02.1993г. до 31.12.1999г. не са налице
данни С. да е полагал труд в ДФ „Строймашинженеринг”, поради което с
разпореждане № 610608/25.09.2017г. на обвиняемия било отказано отпускане на
пенсия за осигурителен стаж по чл. 69б, ал.1 от КСО, тъй като нямал необходимите
100 точки за мъж, като сбор от
осигурителен стаж и възраст.
Била сигнализирана Районна прокуратура
Перник, която иницирала наказателното производство срещу обвиняемия за
документно престъпление.
От заключението на извършената в досъдебното производство
експертиза № 484/20.12.2017г. за извършено почерково изследване се установява,
че подписите, положени за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител” в
представените от обвиняемия удостоверение образец УП-30 с
изх.№35-3/20.01.2000г., удостоверение образец УП-2, с изх.№35-2/20.01.2000г., удостоверение
образец УП-30 с №XIV-147 от 15.07.1992 г. и трудова
книжка с №1309 от 01.10.1981г. на Г.Б.С., издадена от Железопътен завод „Г.
Димитров“ – гр.София, са изпълнени от едно и също лице, различно от обв. Г.С.. Експертът
е обосновал и извод, че в процесните документи подписите за ръководител не са
изпълнени и от свид. Щ.Щ.Щ., заемал тази длъжност в съответния период.
По цитираната експертиза
№484 вещото лице е направило и заключения за следното: че подписът, положен за
„ръководител” в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с №746/01.12.1999
г. е изпълнен от Щ.Щ.Щ.; че подписът за „ръководител на предприятието“ в трудов договор
№402/15.02.1993г. не е на това лице, нито на обвиняемия, както и че подписите в
графите „подпис на лицето“ в заповедта за прекратяване на тр. правоотношение и
„работник“ в трудовия договор са
изпълнени от обвиняемия. Потвърдена е автентичността и на положен от негово име
подпис в заявление, вх. № 2113-13-744/2017г..
Според извършената почеркова експертиза
№255/18.07.2019г. ръкописните текстове в трудова книжка №1309/01.10.1981,
издадена на Г.Б.С. не са изпълнени от това лице, отпечатъците от кръгли печати,
които са положени в удостоверение образец УП-30 с изх.№35-3/20.01.2000г. и
удостоверение образец УП-2, с изх.№35-2/20.01.2000г., както и на стр. 14-17 в
трудова книжка №1309/01.10.1981, не са идентични с отпечатъците от печат в
трудова книжка №500 на И.Р.Р., който е бил директор на предприятието за периода
от 1989 г. до 1991 г.
Фактическата обстановка по-горе съдът прие за
безспорно установена в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението на Районна прокуратура – П.по
чл.375 НПК, въз основа самопризнанието на обвиняемия; събраните в наказателното
производство гласни и писмени доказателства, подробно изброени в описа към
досъдебно производство №744/2017 г. по описа на 01 РУ - ОД на МВР – Перник,
приобщени по реда на чл.283 от НПК и преценени съобразно разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК, както и въз основа заключението
на извършените почеркови експретизи и веществените доказателства по делото.
Въз основа цялостен анализ на доказателствения
материал по делото съдът прие обвинението срещу Г.С. за частично доказано –
относно първото от деянията, включени в
продължаваната престъпна дейност, извършено на 19.07.2017г., като приема, че експертните
заключения на извършените в досъдебното производство експертизи по категоричен начин
изясняват характера на инкриминираните три
броя удостоверения с посочените издатели - ДФ „Строймашинженеринг”, СМИ
„Строймашремонт”–София и Железопътен завод „Г. димитров“ – гр. София, а именно
като неистински документи, което е релевантно и към направеното удостоверяване за
трудов стаж в трудова книжка № 1309.
Събраните гласни и писмени
доказателства в тази насока са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят
и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
Направеното от обвиняемия самопризнание е в синхрон с доказателствения материал
по делото и убедително се подкрепя от него.
Недоказано е обвинението в останалата част - относно деянието на 27.07.2017г.
По
делото не е спорно, че двата документа – трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение са представени лично от
обвиняемия на посочената дата пред
свид. С.Д.- експерт в сектор „Отпускане
на пенсии“ при ТП на НОИ – П.за удостоверяване на обстоятелства, свързани с доказване на трудов
стаж по образуваната пенсионна преписка.
От цитираното по-горе експертно заключение
обаче се установява, че заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №746/01.12.1999
г. е подписана от ръководителя на предприятието - Щ.Щ.Щ.,
поради което отсъства елементът
неистинност от състава на наказателната норма по чл.308, ал.1 от НК,
следователно, документът не може да бъде предмет на престъпление по чл.316, вр.
чл.308, ал.1 от НК.
На следващо място, трудовият договор по
своя характер не е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. След като
се подписва от два равнопоставени субекта, които свободно договарят клаузите му, то по правната си природа той не
може да бъде официален, още повече, че едната от страните по него не е длъжностно
лице /работника/, следователно представлява частен документ.
На това основание съдът прие, че
инкриминираното престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 НК в частта относно
деянието на 27.07.2017г. е несъставомерно, поради което в тази част съдът
оправда обвиняемия.
С оглед приетата фактическа
обстановка и съображенията по-горе, от правна страна съдът приема, че с
деянието си обвиняемият Г.Б.С. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.316, вр.
чл.308, ал.1 от НК, тъй като на 19.07.2017 г., в гр.Перник, съзнателно се
ползвал /представил пред Т.Б.– специалист в сектор „Пенсионно обслужване” при
ТП на НОИ – гр.Перник/ от неистински официални документи /Удостоверение образец
УП-30 с изх.№35-3/20.01.2000г., на което е записано, че е издадено от ДФ
„Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“ – гр.София/, Удостоверение образец УП-2, с
изх.№35-2/20.01.2000г., на което, е записано, че е издадено от
ДФ„Строймашинжинеринг“ /СМИ
„Строймашремонт“ – гр.София/, Удостоверение образец УП-30 с №XIV-147 от 15.07.1992 г., на което е записано, че е издадено
от Железопътен завод „Г. Димитров“ – гр.София, трудова книжка с №1309 от
01.10.1981г. на Г.Б.С., на която е записано, че е издадена от Железопътен завод
„Г. Димитров“ – гр.София, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
От обективна страна деянието по горе е извършено чрез действие – ползване
/представяне пред служител в ТП на НОИ – Перник/ на неистински официални документи,
за съставянето на които не може да се търси наказателна
отговорност от дееца.
От
субективна страна е извършено виновно, при пряк умисъл като форма на вината,
тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е целял настъпването им Същият е знаел, че не е полагал труд при работодателите,
от името на които било посочено, че са
издадени процесните удостоверения, респ. е било извършено удостоверяване за
трудов стаж в трудовата книжка № 1309, издадена на негово
име,
но въпреки това ги е приложил към заявлението си, за да удостовери положен труд в съответния период, целейки
отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
проявеното от обвиняемия съдействие в досъдебното производство за разкриване на
обективната истина, направеното самопризнание, както и проявеното критично
отношение към извършеното.
Не намери отегчаващи отговорността му такива.
Като взе предвид изложеното, съдът намери, че са
налице едновременно условията, предвидени в чл.78 “а”, ал.1 от НК, тъй като за
умишленото престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване до 3 години, деецът е пълнолетен, не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV на глава VIII от НК и от конкретното престъпление не са
причинени имуществени вреди. Същевременно не са налице отрицателните предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. По тези съображения,
Г. Б.С. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъплението по-горе, като на основание чл.78а,
ал.1 от НК му бъде наложено административно наказание глоба в размер 1200 лева.
При определяне
размера на глобата към минималния предвиден в закона размер, съдът съобрази
приетите по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът оправда
обвиняемия по обвинението в
останалата част, а именно : относно
неверността на съдържанието на документите /което е ирелевантно, предвид
доказаната тяхна неистинност/, по обвинението на 27.07.2017г. в гр.Перник,
съзнателно да се е ползвал /представил пред С.Д.– експерт в сектор „Отпускане
на пенсии“ при ТП на НОИ – гр.Перник/ от официални документи с невярно
съдържание /Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с №
746/01.12.1999 г. и трудов договор №402/15.02.1993г., сключен между ДФ
„Строймашинжинеринг“ /СМИ „Строймашремонт“/, и Г.Б.С., както и относно
квалификацията на престъплението във връзка с чл.26, ал.1, от НК, като
извършено в условията на продължавано престъпление.
По отношение веществените
доказателства по делото съдът постанови:
-
на основание чл.111, ал.1, вр. чл.112, ал.4 от НПК
веществените доказателства по делото, приложени на л.24-36, том II от досъдебното производство, а
именно: заявление от 02.09.2014г., длъжностна характеристика от
01.03.2018г., трудов договор
№16/27.04.2006г., допълнителни споразумения към него и автобиография, след влизане в сила на
решението, да се предадат на заинтересованото учреждение - Учебен център –
гр.София.
-
на основание чл.111, ал.1, вр. чл.112, ал.4 от НПК
веществените доказателства по делото, приложени на л.40 – 47, том II от досъдебното производство, а
именно: заявление, вх. №2113-13-744/19.07.2017, удостоверение, обр.УП-3,
№15/27.07.2018г., удостоверение, обр.
УП-3 №10-18-08-725#1/30.07.2018г., удостоверение, обр. УП-13, изх. №2113-13-744#18/31.07.2018г. и приложение
вх. №2113-13-744#17/23.07.2018г., след влизане в сила на решението, да се предадат на
заинтересованото учреждение - ТП на НОИ – гр.Перник.
-
на основание чл.112, ал.4 от НПК веществените
доказателства по делото, а именно: удостоверение обр.УП-30,
изх.№35-3/20.01.2000 г., удостоверение
обр. УП2, изх.№35-2/20.01.2000 г., удостоверение обр.УП-30, № XIV-147 от 15.07.1992 г.,
трудова книжка с №1309 от 01.10.1981г. на Г.Б.С., заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с №746/01.12.1999 г. и трудов договор
№402/15.02.1993г., да се оставят по делото.
С
оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия
Г.Б.С. да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОД на
МВР – Перник, сумата от 552,93 лв. за направени в хода на досъдебното
производство разноски /за възнаграждения на вещите лица, извършили почерковите
експертизи/.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на решението си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ