Решение по дело №219/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260059
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20203130100219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………….. /16.11.2020 г., гр. Провадия

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 219/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Делото е образувано по предявен от Г.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 741.77 лева за потребена ел. енергия за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г.,  представляваща корекция на сметка по партида за обект на потребление: ******, с клиентски № ********** и абонатен № **********, с титуляр на партидата Г.В.Н., за която е издадена фактура №  ********** от 17.02.2020 г.

Ищеца твърди, че стопанисва недвижим имот, находящ се на адрес: ******, че е потребител на електрическа енергия в имота си, с клиентски номер № ********** и абонатен номер № ********** и че е съставен констативен протокол, въз основа на който дружеството-ответник е издало фактура № ********** от 17.02.2020 г. за ел.енергия за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г. за сумата от 741.77лв. с ДДС, която ищецът не е потребил, нито му е била доставена. Оспорва изцяло дължимостта на сумата от 741.77лева с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период. Оспорва изцяло и посочения констативен протокол доколкото същият е частен документ и няма материална обвързваща сила за съда. Ищецът оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Твърди, че същите са неправилни и незаконни. Всички начислени по партидата периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не е представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване на средствата за търговско измерване на процесния адрес, електромери. Твърди, че по кл.номер № ********** не следва да се дължи процесната сума. Размерът на тази парична сума бил произволно определен. Същата била произволно "начислена", тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия. В договора за продажба на ел. енергия не се съдържала действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и ищеца не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Потребителят не дължал процесната сума на ответника, а последният, съгласно издадения му лиценз, нямал право да продава ел. енергия, а още по-малко да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. Дължимостта на сумата не се основавала на процесния документ (констативен протокол - КП), а на предхождащи неверни и неоснователни твърдения за потребяване на ел.енергия, без същата да се е отчитала. Излага, че „Е.ОН България Мрежи" АД /”Електроразпределение Север” АД/, считано от 01.2007 г. не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия. Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и продажбата бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице - „Е.ОН България Продажби" АД /Енерго-Про Продажби АД/, което дружество се явявало новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на гр. Варна. Тъй като се касаело за дейност, която можело да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то след като "Електроразпределение Север" АД нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Счита, че съгласно дадената лицензия, "Електроразпределение Север" АД е лицензирано дружество единствено да разпределя електрическа енергия на обособена територия, а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху вече платени месечни такива за предходни периоди. Също така оспорва лицензиите на „Енерго-Про Продажби" АД и на "Електроразпределение Север" АД да са относими към територията, в която попада неговия имот. От бюлетина на КЕВР било видно, че не само едно дружество има лиценз за продажба на ел.енергия.Твърди, че Общите условия на двете дружества „Енерго-Про Продажби" АД и "Електроразпределение Север" АД не са приети по надлежния ред, ищецът не е запознат със същите и те са неприложими в отношенията между страните.

Ответникът следвало да представи подписан от ищеца с "Електроразпределение Север" АД договор за присъединяване, а също и договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно към коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия. Ответникът по делото, претендиращ процесната сума, следвало да представи и Протокол за присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със съответните дата и вх. номер и описано чрез индивидуализиращите го белези СТИ /фабричен и peг. номера/.

Твърди, че размерът на паричната сума по корекцията бил произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Поддържа, че към датата на извършване на проверката в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период от време. Счита, че съставеният констативен протокол няма характера на официален документ, а представлява частен свидетелстващ такъв, който няма материална доказателствена сила в гражданския процес и е непротивопоставим на ищеца в настоящото производство.

          Посочва, че не е ясно по какъв начин и въз основа на каква методика е извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец. Счита, че за да „начисли” такова количество ел. енергия лицензианта следва да докаже, че то е доставено на ищеца, поради което последният дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство било необходимо, защото ел. енергията е движима вещ и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.

          Твърди, че „корекционната процедура” се основава на нищожни правни норми. Навежда, че нито в Закона за енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. При евентуално позоваване на ответника на аналогично правило, прието в Общите му условия или в правило, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "Електроразпределение Север" АД счита, че същите са нищожни и противоречат на правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, както и че противоречат на интереса на потребителя. Твърди, че за ищеца не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да дължи процесната сума, а и потребителят не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставена и отчетена посредством СТИ ел.енергия. Ако се приеме обратното, то твърди, че на този адрес не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените цени за ел. енергия, че сметката е изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени. Според ищеца не е възможно да е било отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визира електромер, който не е обслужвал процесния адрес. Счита, че за въпросното СТИ, с което се е измервала консумираната ел.енергия на абоната не е от одобрен тип, същото не е било заявено в БИМ съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за измерванията. Твърди също, че на СТИ не е правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/, т.е. електромерът е напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца.

          По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 741.77лева с ДДС, начислена служебно по „констативен протокол" за клиентски номер № ********** и абонатен номер № ********** за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във фактура № ********** от 17.02.2020 г. за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г. Претендира разноски.

    В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От негово име процесуалният му представител депозира молба с вх. № 260737/19.10.2020 г. /изпратена първоначално на имейла на съда, а впоследствие – по пощата, като е заведена с нов вх. № 260754/20.10.2020 г./, в която допълнително заявява, че клаузите на Общите условия за пренос на ел. енергия през елктроразпределителните мрежи на „Елекроразпределение Север” АД са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5, 14 и 16 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП – нищожни, че ответникът е водил негодно счетоводство, че не е уточнено по коя тарифа /дневна или нощна/ е преминало процесното количество ел. енергия. Оспорва изцяло представените с отговора писмени доказателства по форма и съдържание. Оспорва да е бил уведомен за извършената проверка и корекция. Според ищеца ответното дружество е имало задължението да състави и поддържа досие на обекта. Сочи, че липсват доказателства, че при монтажа на процесния електромер, регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, както и за това в кой часови диапазон евентуално е консумирано натрупаното в този регистър количество ел. енергия. Счита, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява фактът на констатирано неточно измерване. Оспорва експертизата на вещото лице, като счита, че същата е изготвена единствено на базата на оспорените от ищеца частни документи, които са негодни да обусловят претенцията на лицензианта. Моли за уважаване на иска. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, в случай че то надвишава минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

           В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

           Твърди, че е налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Електроразпределение Север“ АД към същия за потребена електрическа енергия на стойност 741.77 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/17.02.2020г., която се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), вр. чл. 200. ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

           Не се оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което същият е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

               Твърди, че корекционната процедура има своето законово основание – действащите към датата на проверката Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Според чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия. Поради тази причина, фактурата се издавала от „Електроразпределение Север” АД, а не от „Енерго-Про Продажби” АД.

           Излага, че неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, според ответника, единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността ѝ.

            Налице било основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Посочва, че е извършено начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Твърди, че всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени, като е осъществен правопораждащият фактически състав: 1. ищецът и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД; 2. ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в гр. Провадия, ул „Средна гора“ № 22, за клиентски № ********** и абонатен № **********; 3. на 05.12.2019 г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на клиента - лично, за което е съставен Констативен протокол № 1106089.

          Посочва, че „Електроразпределение Север” АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от КЕВР, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и е собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и че съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Твърди, че дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната, както и че „Електроразпределение Север” АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 от ЗЗД.

          При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализираният регистър 1.8.3 има показания. В регистър 1.8.1. били отчетени 3076 квтч, в регистър 1.8.2. - 7929 квтч, в регистър 1.8.3. - 4232 квтч, а в сумарния регистър 1.8.0. - 15238 квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 524778 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

          Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение и бил съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него констатации, бил годно основание за изготвяне на справка за корекция на електрическа енергия. Според ответника в имота на ищеца е била консумирана електрическа енергия, която не е заплатена.

          Експертизата била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 174/07.02.2020 г. При софтуерно четене е била установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 3 в размер на 0004232.119 квтч., която не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия.             Излага, че констативният протокол на Българския институт по метрология е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда, доказателствена сила.

          На 13.02.2020 г. „Електроразпределение Север” АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3-4232 квтч.

          Съгласно чл. 55. ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявало измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Този тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализирал на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.

          На 17.02.2020 г. „Електроразпределение Север” АД издало фактура № ********** на стойност 741.77 лева за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г. Началният период бил определен от дата следваща датата на монтажа на електромера на 18.01.2016 г. до датата на констатиране на вмешателството на 05.12.2019 г., съобразно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. С писмо ответното дружество изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, с което ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.

          Твърди, че, въпреки че е извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри е била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Според ответника процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В случай че съдът приеме, че чл. 55 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III  г.о.

          По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че същото надхвърля минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковата претенция и моли за нейното отхвърляне като неоснователна е недоказана. Представя договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че размерът му надвишава минимално предвидения в Наредбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

  За основателност на предявения иск ищецът следва да установи наведените правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

             Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна връзка между него и ищеца, вземането си на претендираното основание, от което правото е възникнало, и в претендирания размер, в. т. ч., че процесното СТИ, с което се е измервала консумираната ел.енергия на абоната е от одобрен тип, че размерът на паричната сума по корекцията е определен от упълномощени лица, наведените с отговора лични и правопораждащи възражения, – в т. ч. възраженията, че паричната сума по корекцията е начислена на валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху СТИ, както и размера на претендираната сума.

  При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявеня отрицателен установителен иск за основателен по следните съображения:

          На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът е потребител на електрическа енергия в имота си, с клиентски номер № ********** и абонатен номер № ********** за обект на потребление: ******, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол, че въз основа на констативния протокол е извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за процесната сума.

          От представения по делото Констативен протокол № 1106089/05.12.2019 г. се установява, че на посочената дата е извършена от служители на „Електроразпределение Север” АД техническа проверка на СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се в ******, при която са установени показания в регистри 1.8.1 – 003076 квтч, 1.8.2 – 007929 квтч, 1.8.3 – 004232 квтч, 1.8.4 – 000000 квтч и 1.8.0 – 015238 квтч. Установено е също, че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и  подменено с ново изправно. Демонтираният електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 524778. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и абоната.

 От Констативен протокол № 174/07.02.2020 г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO, производител „ISKRA”, идентификационен № 1114021566120207 е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 524778. При проверка на техническите изисквания е установено, че липсват механични дефекти  на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и че са налице необходимите обозначения на табелката на електромера. При проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка грешката е с нулев показател или е в рамките на допустимата, а при продължително включване с отчитане на показващото устройство, грешката е с нулев показател. Установено е също, че константата съответства, че е налице индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа, че вграденият календар/часовник показва правилно относно реалното време. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0004232.119 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

          Въз основа на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от 13.02.2020 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер на 4232 квтч. за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г., представляващо корекция, извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.

            С фактура № ********** от 17.02.2020 г. за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 741.77 лева, представляваща цена на ел. енергия за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г.

    От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се установява, че за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г. по партидата на ищеца са начислени 4232.0002 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 11.03.2020 г. се установява, че същата не е заплатена.

  С писмо изх. № 57264/17.02.2020 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция и фактура за корекция на сметката № ********** от 17.02.2020 г., получено от ищеца на 19.02.2020 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

  От констативен протокол № М 1019759 от 18.01.2016 г. за монтаж/демонтаж на електромер се установява, че служители на „Енерго - Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114021566120207 с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му са нулеви. Протоколът е подписан от абоната.

  За установяване на релевантни към спора факти, в съдебно заседание е разпитана като свидетел О.С.К.,  служител на „Електроразпределение Север“ АД, която работи на длъжност „специалист енергиен контрол“. При предявяване от съда на представения Констативен протокол № 1106089 от 05.12.2019 г. свидетелят  потвърди, че е съставила Констативния протокол и че на втората страница от същия на първо място е подписан от нея. Дава показания, че с колегата ѝ осъществили проверка на процесния адрес с помощта на лаптоп със софтуерна програма, при която са установили, че в невизуализирания регистър, трета тарифа, има натрупано количество ел. енергия, която нямало как да бъде отчетена. Позвънили на абоната, който присъствал на проверката. Показали му самото извлечение. Обяснили на абоната, че във въпросната тарифа не трябва да има показания, но по някакъв начин са натрупани и електромерът ще бъде изпратен в метрология, за което той не възразил. Съставили протокол и той се подписал за това, че правилно са отразили показанията и че подменят електромера в негово присъствие. Сваленият електромер поставили в безшевна торба и пломбирали с уникална пломба. Вечерта го предали, за да бъде изпратен в БИМ за експертиза.  

По делото е прието заключение на вещо лице Д.Д., оспорено от ищеца. Вещото лице посочва, че процесният електромер тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO е произведен 2015 г. /съгласно КП № 1106089/05.12.2019 г./, като същата година следва да е преминал задължителната проверка за годност в БИМ. Срокът му на метрологичната годност е шест години. Към датата на проверката уредът е бил сертифицирано техническо средство за измерване на ел. енергия. Същият може да измерва ел. енергия в обекта след като е в техническа годност. Според експерта ел. енергията в регистрите, които не са били визуализирани на дисплея, е възможно да е преминала през електромера, но със сигурност не може да се твърди този факт. В протокола за монтаж на електромера от 18.01.2016 г. имало записани показания само по нощна и дневна тарифи. По делото нямало категорични данни за неправомерно вмешателство в измервателната схема /шунт или друго/ или върху СТИ. Имало данни за натрупани киловати в т. нар. „скрит” регистър, което било възможно да се дължи на дефект на СТИ, както и било възможно да са натрупани показания преди монтажа на този адрес. Дава заключение, че стойността на ел. енергията, натрупана в т. нар. „скрит” регистър, е аритметично точно изчислена съгласно действащите към периода цени на ел. енергия. В съдебно заседание вещото лице посочва, че процесният електромер е поставен нов и от завода производител е излязъл с нулеви показатели и че може да се приеме, че скритите регистри също са били с нулеви показатели. Този тип електромери били за битови нужди и заводски били пренастроени само за първа и втора тарифа – дневна и нощна и че другите тарифи – дневна и нощна, нямало как да бъдат използвани. Твърди, че в случая имало данни за неправомерно вмешателство и че е отразил в заключението, че принципно може да има дефект на СТИ, защото е имало случаи на дефектирали СТИ без консумация, при изключен кабел - изходящ, електромерът да започва да трупа на  визуализираната тарифа. Посочва, че процесният електромер е от одобрен тип и че измервателната система е под 100 квтч. Пояснява, че подпериодите в становището се определят от отдел „Вземания” и отдел „Фактуриране”, които по тарифите на КЕВР ги пресмятат, за отделния период. Цените не се определяли произволно, а КЕВР ги спускал за цяла България. Обикновено имало корекция в цените, което се правело от КЕВР на всеки първи юли. Имало таблици, по които се пресмятали с коефициенти. Твърди, че в ответното дружество имало лица, назначени в един вид счетоводства и те работели по програми, които са спуснати и по тях се изчислявали тези подпериоди.

  При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

  Основният спорен въпрос в отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от абоната.

          В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможност за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на КЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/.

          Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на ищеца е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

            В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия  спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 05.12.2019 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.

            В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.

            В тази връзка, ответникът следва да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ.

 В конкретния случай от събраните писмени доказателства се установява, че при извършване на проверката операторът е спазил изискванията относно съставяне на констативния протокол, уведомяването на потребителя и извършването на метрологична проверка, като е извършил корекцията в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ.

            От Констативния протокол № 1106089/05.12.2019 г. се установява, че при извършената проверка са били отчетени показания по регистър 1.8.3 и по сумарния регистър 1.8.0. При монтажа на електромера през 2016 г., съгласно приетия по делото Констативен протокол за монтаж № М 1019759/18.01.2016 г., са били записани показания само по нощна и дневна тарифа, но не и по невизуализираните на дисплея тарифи. За да се приеме, че ищецът дължи заплащане на показанието по регистър 1.8.3, е необходимо да се установи, че тарифата, по която е било отчетено количество ел.енергия, е имала нулево показание към началния период, за който е начислената цената на енергията. При липса на категорични данни за това, не би могло да се направи положителен извод, че натрупването на процесното количество ел. енергия е станало след монтирането на СТИ в обекта на ищеца. Съдът не споделя изявленията на вещото лице, че щом показанията за първа и втора тарифа – дневна и нощна, са били нулеви, то може да се приеме, че скритите регистри също са били с нулеви показатели. Този извод, основан само на предположението, че поставеното СТИ е било ново, не може да бъде приет за безспорен, тъй като липсват доказателства в тази насока. Наред с това в хода на изслушването му вещото лице посочва, че в случая има данни за неправомерно вмешателство, а в заключението – че по делото няма категорични данни за неправомерно вмешателство в измервателната схема /шунт или друго/ или върху СТИ и че данните за натрупани киловати в т. нар. „скрит” регистър е възможно да се дължи на дефект на СТИ или да са натрупани показания преди монтажа. Според експерта ел. енергията в регистрите, които не са били визуализирани на дисплея, е възможно да е преминала през електромера, но със сигурност не може да се твърди този факт.

            Следователно ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по пътя на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа процесното СТИ е било с нулеви показания по невизуализираните регистри. Не може да се установи също така с точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.

            В конкретния случай съдът не дължи произнасяне по наведеното възражение за субсидиарното приложение на общото гражданско законодателство – в частност чл. 183 от ЗЗД, доколкото корекционната процедура е регламентирана посредством специални правила, уредени в ЗЕ, и приетите въз основа на закона ПИКЕЕ, които дерогират приложенито на общите.

            По изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

            По отговорността за разноски:

            При този изход на делото ищецът има право на разноски. Същия претендира разноски в размер на 50 лева за внесена държавна такса и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, платежен документ за внесена държавна такса и договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава размера на минимално предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, при интерес от 741.77 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева и следователно минимумът не е надвишен.

            Мотивиран от горното, съдът

 

  Р  Е  Ш  И:

 

    ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, сумата 741.77 лева /седемстотин четиридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 17.02.2020 г., начислена след корекция на сметката за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г., за обект на потребление, находящ се в ******, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 ОСЪЖДА Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, да заплати на Г.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***сумата от 350.00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направени разноски за настоящото производство.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: