№ 1390
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503727 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Е. П. – З. срещу решението на СГС, І- 13 състав от
17.02.2020г. по гр.д.№ 15578/2018г., с което е осъдена да плати на И. З. З., на основание чл.
55, ал.1, предл.3 ЗЗД, сумата 43 146, 81 лева, като дадена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва от 20.11.2018г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен иска на З.
срещу З. по чл. 45 ЗЗД за сумата 2003, 19 лева.
Въззивницата З. обжалва решението в частта, с която е уважен искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД,
като изтъква нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
закона. Твърди, че направените от ищцата плащания, чрез които са погасени нейни (на
ответницата) задължения, не съставляват плащане на уговорената продажна цена между
страните по унищожения договор за покупко – продажба, а водене на чужда работа без
пълномощие и като такива са погасени по давност.
Въззиваемата З. оспорва жалбата. Заявява, че продажната цена по унищожения договор е
получена от въззивницата чрез погасяване на задължения на последната, съгласно изричната
уговорка между страните и влязлото в сила съдебно решение, с което договорът за покупко
– продажба е унищожен като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решение в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно. Съображенията
на настоящата инстанция, формирани в отговор на оплакванията и възраженията на
страните, са следните:
С влязло в сила на 10.07.2017г. решение на ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№ 3941/2016г.,
постановено по предявен от З. срещу З. иск по чл. 27 вр. с чл. 33 ЗЗД е унищожен
сключеният между тях договор за покупко – продажба на апартамент от 19.12.2012г.
1
Със същия З. продава на З. собствения си недвижим имот – апартамент № 135 в жк ***,
бл.5, вх.Е, ет.5 в гр.София за 42 500 лева, за която сума е поет ангажимент за кредит от
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД- Варна и която сума продавачът се съгласява да получи
по банков път “.. след представянето на настоящия нотариален акт, вписана ипотека и
представяне на удостоверение от Агенция по вписвания / Служба по вписванията при СРС/
в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД- Варна.“
Нотариалното изповядване на сделката било съгласувано между страните с предварителен
договор от 01.11.2012г., в който продажната цена също е определена на 42500 лева, а
платима - в деня на подписване на нотариалния акт срещу разписка, като част от сумата ще
бъде изплатена във вид на банков кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна на
купувача З..
С договор за кредит от 27.12.2012г. на З. е отпуснат ипотечен кредит от „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД-Варна за закупуване на апартамента в размер на 42 500 лева и за
ремонтни дейности в размер на 12 000 лева, като е уговорено, че сумата 42 500 лева остава
блокирана в полза на банката до постъпване на платежни нареждания от кредитополучателя
за следните суми: 14568, 34 евро и 943, 13 лева – задължения на продавача на имота към
Уникредит Булбанк по договор за кредит от 02.12.2005г., както и дължимите разноски и
такси след 04.12.2012г. до нареждане на превода ; 4508, 81 лева – дължими на ЧСИ такси и
разноски по изпълнително дело 20128440401281 на ЧСИ С. Я., както и допълнителните
задължения, произтичащи от това изпълнително дело след 05.12.2012г. до нареждане на
превода ; 7597, 44 лева - задължения към Топлофикация София ЕАД по изпълнително
20118440404199 на ЧСИ С. Я., както и допълнителните задължения по това изпълнително
дело след 07.12.2012г. до нареждане на превода.
Установява се от изслушаната от настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза,
че посочените по – горе задължения, са погасени на 25.01.2013г. от ищцата З. чрез
задължаване на банковата й сметка, по която е отпуснат кредита. По този начин и на
същата дата (вж. отговорите на в.л Ц. в о.с.з 30.09.2021г.) са погасени и още две задължения
на продавача З. към „Топлофикация София“ ЕАД - в размер на 3536,20 лева и в размер на
378, 76 лева.
Всички посочени по –горе задължения на продавача на имота З. към трети лица
фигурират в анекс от 10.12.2012г. към предварителния договор от 01.11.2012г., с който
страните са се споразумели продажната цена да бъде заплатена от купувача чрез заемни
средства от банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като сумите по задълженията бъдат
внесени по банковите сметки на кредиторите след заверяване на сметката на купувача със
сумата от банковия кредит.
Анексът е представен като доказателство с исковата молба и е оспорен от ответницата,
като неподписан от нея. Оспорването не е преклудирано, в какъвто смисъл въззиваемата е
навела възражения. Действително, З. не е оспорила своевременно анекса от 10.12.2012г. при
представянето му по предходното дело между страните (по иска по чл.27 вр. с чл. 33 ЗЗД) -
така приетото в абзац първи на лист трети от решението на СГС, І-18 състав от 27.10.2015г.
по гр.д.№ 11240/2013г. Предметът на спора обаче, по който анексът е бил първоначално
представен, не предполага оспорване на истинността му от страна на ищцата по иска за
унищожаемост. Изпълнението на унищожаемия договор, включително уговорките за начина
на плащане на продажната цена по него, са ирелевантни за иска по чл. 27 вр. с чл. 33 ЗЗД
обстоятелства, когато не е предявена насрещна претенция по чл. 34 ЗЗД ( както в случая).
Възраженията срещу факти, извън предмета на доказване, включително оспорванията на
документи, касаещи такива факти са недопустими т.е. считат се невъзможно да бъдат
упражнени, поради което и не могат да се приемат за преклудирани. За производството, по
което анексът е първоначално представен и не е оспорен, същият се счита за истински, но
тъй като удостовереният с него факт не е обхванат от силата на пресъдено нещо на
решението, с което искът по чл. 27 вр. с чл. 33 ЗЗД е уважен, проверката на истинността на
анекса в друг процес между страните, какъвто е настоящият, е допустима по своевременно
възражение на насрещната на представилата го страна.
2
Въззиваемата З. е заявила, че ще се ползва от оспорения анекс, но не е представила
оригинала на същия, като заявява, че той е изгубен. На назначената по делото съдебно-
графологическа експертиза със задача да отговори на въпроса дали анексът е подписан от
ответницата не е представен оригинала на анекса, поради което искането за допускането й е
оттеглено и тя е заличена. В резултат, противно на тезата на въззивницата, по делото не
може да бъде формиран извод по чл. 194, ал.2 ГПК досежно анекса от 10.12.2012г.
Съгласно дадено по реда на чл. 290 ГПК разрешение в решение на ВКС, ІVГО от
01.04.2015г. по гр.д.№ 5960/2014г. и др., при оспорване автентичността на частен
диспозитивен документ, чиито оригинал е загубен или унищожен, правилото на чл. 193,
ал.3, изр.1во ГПК е неприложимо и доказателствената тежест да установи съдържащите се в
документа благоприятни факти се носи от страната, която се е лишила от него. Приложено
за случая цитираното означава, че ищцата носи доказателствената тежест да установи
несъмнено, че с ответницата се постигнали договорка изплащането на продажната цена от
42 500 лева да стане чрез погасяване на конкретни задължения на продавача директно от
купувача по банков път. Настоящият състав приема, че съгласието на ответницата З.
договорената продажна цена от 42 500 лева да бъде изплатена чрез погасяване на нейните
задължения по банков път директно от купувача е пълно доказано. Този извод на съда е
обусловен от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Категорично
установено, а и безспорно между страните е, че погасените на 25.01.2013г. от З. задължения
са такива на ответницата З. и те са съществували към 19.12.2012г., когато е подписан
нотариалният акт. Погасяването на тези задължения е посочено като условие за усвояване на
кредита и съответно учредяване на първа по ред ипотека върху продавания имот в полза на
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна, като вписването на такава изисква заличаване
на предходната ипотека ( в полза на „Уникредит Булбанк“) и възбраната в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД т.е. погасяване изцяло на задълженията към тях на продавача
на имота. Продавачът З. се е съгласила изрично в нотариалния акт, че продажната цена се
покрива с кредитни средства от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна и ще я получи
по банков път след вписване на ипотеката в полза на тази банка. Това волеизявление,
предвид факта, че договорената продажна цена от 42 500 лева покрива изцяло задълженията
на продавача, които е следвало да бъдат погасени с отпуснатия на купувача кредит от
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна, съдът приема да представлява съгласие на
продавача продажната цена да й бъде изплатена чрез погасяване на наличните задължения,
формирани във връзка с продавания имот. Подобно тълкуване е в съответствие и с
изричното признание на З. в исковата молба, с която е предявила иска за унищожаване на
продажбения договор, че е съществувала уговорка между нея и З. последната да закупи
имота с ипотечен кредит, с част от който да бъдат изплатени вече налични задължения на
продавача.
В подкрепа на извода на настоящия състав, че ответницата З. се е съгласила продажната
цена за имота да й бъде изплатена чрез погасяване на задълженията й, а не да я получи
лично, следва да се тълкува факта, че по нейно искане, на 04.12.2012г. (непосредствено
преди подписване на нотариалния акт и договора за кредит на купувача), й е издадено
удостоверение от Уникредит Булбанк АД за дължимите към банката суми, което е цитирано
в договора за кредит между купувача и Сосиете Женерал Експресбанк АД-Варна ( в чл.2) ,
както и обстоятелството, че в решението на ВКС, с което искът по чл. 27 вр. с чл.33 ЗЗД е
уважен, изрично е прието, че плащането на цената по договора е извършено направо в полза
на кредиторите на продавача. Тъй като мотиви на съдебното решение не се ползват със сила
на пресъдено нещо, настоящият състав изтъква последното единствено, за да акцентира
върху липсата на противоречащи на доказателствения му извод данни.
В обобщение, въззивният съд приема да е доказано по делото, при тежест на ищцата, че
страните по договора от 19.12.2012г. са се съгласили продажната цена по него от 42 500
лева да бъде изплатена на продавача по банков път чрез погасяване на неговите задължения
към „Уникредит Булбанк“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД и ЧСИ С. Я.. Тъй като
плащането в полза на тези кредитори е станало на 25.01.2013г., това е и датата, на която
3
продавачът е получил продажната цена. С унищожаване на договора от 19.12.2012г.,
основанието за получаването й е отпаднало, поради което искът по чл. 55, ал.1 предл. 3 то
ЗЗД за връщане на сумата 42 500 лева е основателен.
За разликата над 42 500 лева до пълния предявен размер от 43 146, 81 лева искът по чл.55,
ал.1 предл.3то ЗЗД е неоснователен, тъй като уговорената между страните продажна цена,
независимо от начина, по който е следвало да бъде платена, е именно 42 500 лева и всяко
плащане в полза на продавача над тази сума не е в изпълнение на задължението на купувача
за плащане на продажната цена.
Възражението за погасителна давност е неоснователно. Петгодишният давностен срок в
случая тече от отпадане на основанието за получаване на цената, което е станало на
10.07.2017г. (когато е влязло в сила решението, с което е уважен иска по чл. 27 вр. с чл.33
ЗЗД) и към 20.11. 2018г., когато е подадена исковата молба, същият не е изтекъл.
Горните изводи на настоящата инстанция изключват основателността на възражението на
ответницата, че изплащането на задълженията й до размера на продажната цена е без
основание ( в хипотеза на водене на чужда работа без пълномощие), поради което давността
тече от 25.01.2013г. ( датата на разместване в имуществените сфери на страните) и към
20.11.2018г. е изтекла.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд следва да постанови решение, с което отмени
обжалваното в частта, с която искът е уважен за разликата над 42500 лева до 43146, 81 лева
и отхвърли иска в отменената част, и потвърди решението в останалата обжалвана част, с
която искът по чл. 55, ал.1 , предл.3то ЗЗД е уважен до размер от 42 500 лева.
На въззиваемата се следват сторените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно
на уважената част от иска или 2167 лева, а на въззивницата - 36 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Присъдените на ищцата от първата инстанция разноски следва да бъдат редуцирани до
4030 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І- 13 състав от 17.02.2020г. по гр.д.№ 15578/2018г. в
частта, с която е уважен предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3то ЗЗД за разликата над 42
500 лева до 43 146, 81 лева и в частта, с която е осъдена С. Е. П. –З. да плати на И. З. З.
разноски над 4030 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. З. З. ЕГН ********** срещу С. Е. П. – З. ЕГН **********
иск по чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на платената продажна цена по унищожен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 19.12.2011г., за разликата над 42 500
лева до 43 146, 81 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І- 13 състав от 17.02.2020г. по гр.д.№ 15578/2018г.
в останалата обжалвана част, с която искът по чл. 55, ал.1, предл.3то ЗЗД е уважен до размер
от 42 500 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С. Е. П. – З. ЕГН **********, съдебен адрес адв. А. Д., гр.***, ул. *** № 33,
ет.3 да плати на И. З. З. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Л.Д., гр.***, ул.*** № 26А,
ет.1, ап.2, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 2167 лева за разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА И. З. З., ЕГН **********, съдебен адрес адв. Л.Д., гр.***, ул.*** № 26А, ет.1,
ап.2 да плати на С. Е. П. – З., ЕГН **********, съдебен адрес адв. А. Д., гр.***, ул. *** №
33, ет.3, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, 39 лева за разноски по делото пред въззивната
инстанция.
4
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5