О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 05.10.2020 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №1206 по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:

Извършена е проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо и е поискал експертиза за установяване относими спорни факти, които изискват вещи знания.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА предоставените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебноикономическа експертиза, която да отговори на въпросите:

1. Усвоена ли е от ответника и в какъв размер главницата по кредита?

2. Каква част от задълженията по главница и лихва са погасени от ответника?

3. Какъв е дължимият остатък от кредита по пера – главница и договорна лихва?

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Милена М. Лавчиева и депозит за възнаграждение в размер на 160лв., вносим от ищеца по сметка на РС – Пазарджик в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.11.2020 година, 10.50 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

ДАВА ПРОЕКТОДОКЛАД, КАКТО СЛЕДВА:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Ищецът „Адванс финанс“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Резбарска“ №5 твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от 30.01.2019г. и приложение №1 към него от 01.08.2019г. е придобил от цедента „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД парично вземане към ответника И.Г.Н., ведно с привилегиите и обезпеченията, произтичащо от Договор за издаване на международна кредитна карта №1412130901664530 от 13.01.2015г.,  като длъжникът е уведомен за цесията от предишния кредитор, включително и чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на договора цедентът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставил на ответника револвиращ кредит в размер на 500лв., чието усвояване става посредством предоставена на ответника кредитна карта и ПИН код към нея. Твърди, че ответникът е усвоил кредита, поради което за него е възникнало задължение да заплаща възнаградителна лихва на кредитодателя. Връщането на главницата и заплащането на лихвата трябвало да стане на части – погасителни вноски, чийто размер се определя с ежемесечно извлечение в зависимост от усвоената част от кредита. Поддържа, че срокът на договора е три години и същият е  изтекъл на 13.01.2018г. Към тази дата задължението на ответника е възлизало на 789,46лв., от които 500лв. главница и 286,46лв. възнаградителна лихва. 

Ищецът твърди, че горепосочените задължения не са погасени. Иска осъждането на ответника да му заплати сумата, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в съда на 05.06.2020г. до плащането. Претендира присъждането на съдебни разноски.

Ответникът  не е подал писмен отговор.

         За основателността на исковете ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост, както и обстоятелствата от фактическия състав на цесията.

При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: