РЕШЕНИЕ
№ 3923
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110111025 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. Л. Л., ЕГН ********** срещу ЗК „Л.
И.“ АД, ЕИК *, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане
на сумата 80.00 лева, частично от 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, предпазна лайсна
предна лява врата, ляво външно огледало, преден ляв калник, ляв праг врата и гумен тампон
предна кутия на собствения му л. а. марка “*", модел "*”, с рег. № *, настъпили вследствие
на претърпяно на 20.01.2024 г. ПТП по вина на водача на л. а. марка „*“, модел „*“ с рег. №
*, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно с лихвата върху горепосочената главница от датата на подаване
на исковата молба в съда - 29.08.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 20.01.2023 г. около 18:30 ч. в * по посока на
комплекс “*” собствения на ищеца л.а., който към него момент е бил управляван от лицето
Е. М., е бил блъснат от л.а. марка “*“, модел „*”, с рег. № *, управляван от лицето В. С.,
като ПТП настъпило при предприемане на маневра завиване наляво от страна на водача на
ищцовия автомобил, като в този момент водачът на л. а. “* *” предприел неговото
изпреварване без да се е съобразил с местоположението му и с подадения ляв мигач. Сочи
се, че преди предприемане на маневрата от Е. М. същият е заел лявата лента, а водачът на “*
*” е излязъл извън платното за движение, преминавайки по участъка, обособен за паркиране
пред сградата, за да го изпревари, като в този момент блъснал ищцовия автомобил.
Били повикани контролните органи и за настъпилото ПТП е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 13, като в протокола било посочено, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на л. а. “* *” Е. М.. Сочи се, че последният оспорил виновността
си, като предложил на полицейските органи да прегледат видеорегистратора на автообила,
но това му искане не било уважено. На виновния водач е съставен АУАН GA №
1108843/20.01.2024 г., срещу който е подадено възражение с приложен запис от
видеорегистратора. Вследствие на това на 16.03.2024 г. е извършена корекция на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 13, при което като виновен водач е
посочен водача на л.а. “* *” с рег. № *.
1
Излага се, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на
действие от 03.01.2024 г. до 02.01.2025 г. В молбата се поддържа, че ищецът уведомил
застрахователя на 24.01.2024 г. относно настъпилото застрахователно събитие и бил
извършен оглед на автомобила, както бил изготвен и снимков материал, бил съставен и опис
на заключение по щета № 003-5000-24-000070. В описа като увредени били посочени
следните детайли: предна лява врата, предпазна лайсна предна лява врата, ляво външно
огледало, преден ляв калник, ляв праг врата и гумен тампон предна кутия. В молбата се
посочва още, че до момента ищецът не е получил необходимото застрахователно
обезщетение и същевременно е направил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с
ремонт и възстановяване на автомобили относно стойността на ремонта, като установил, че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 4 000.00 лева.
По същество се моли за уважаване на предявения частичен иск.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът
се оспорва по основание и по размер. Оспорва се вината на водача В. С., като се излага, че
процесното ПТП е било непредотвратимо за него, както и причинно-следствената връзка
между действията му и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва се изложения в молбата
механизъм на настъпване на ПТП. Посочва се, че във връзка с настъпилото произшествие е
постъпила претенция и е образувана щета под № 003-5000-24-000070, като претенцията е
отказана като неоснователна и недоказана. Твърди се, че от представените по делото
доказателства става ясно, че лицето Е. М. е нарушил разпоредбите на чл. 38, ал. 1, ал. 2, ал. 3
и ал. 4, както и на чл. 39 от ЗДвП, като без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, предприел маневра завиване в обратна посока, при
това на място, на което извършването на такава маневра е забранено. С отговора е
релевирано възражение за съпричиняване от страна на водача Е. М..
Претенцията се оспорва и по размер, като в отговора е посочено, че същата не
кореспондира с размера на действително причинените вреди. В условията на евентуалност
посочва, че размера на вредите следва да бъде определен съгл. чл. 386, ал. 2 от КЗ по
методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на
събитието. Ответникът сочи, че по образуваната ликвидационна преписка не са представяни
разходни документи за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури
за закупуване на части. Излага, че при евентуално установяване на наличие на тотална щета
по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, за да се изплати застрахователно обезщетение следва да
бъдат представени доказателства за изпълнение на императивната норма на чл. 390, ал. 1 от
КЗ. Отделно от това при евентуално установяване на наличие на тотална щета ответникът
прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното обезщетение предвид
действителната стойност на автомобила към датата на процесното ПТП.
Оспорва се и предявения иск за лихви, претендирани от датата на уведомяване на
ответника за настъпилото застрахователно събитие.
Направени са доказателствени искания.
В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от
ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като увеличава размера от 80.00 лева
окончателно на 4 722.00 лева, която сума представлява стойността на претърпени от него
имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез адв. Н. В. поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
2
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, че л. а. марка „*“, модел „*“, с рег. № * е застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество към датата на настъпване на процесното ПТП; че на 20.01.2024 г. в гр. Варна е
настъпило ПТП между водача на л. а. “* *” с рег. № * Е. М. и водача на л. а. марка „*“, модел
„*“, с рег. № *, за което ответникът е уведомен на 24.01.2024 г., в резултат на което е
образувана щета № 003-5000-24-000070.
От представения заверен препис на свидетелство за регистрация част 1-ва /л. 4/ се
установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *.
От представения препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
20.01.2024 г. /л. 5/; изисканата администартивно наказателна преписка, образувана във
връзка с АУАН № 1108843/20.10.2025 г. и експертното заключение по назначената САвТЕ се
установява по несъмнен начин, че реалният и възможен начин на настъпване на
застрахователното събитие е пряк контакт между две МПС-та. На 20.01.2024 г. около 18:30
часа в гр. Варна, ул. „Боян Бъчваров“ по посока на комплекс „*“ сосбстения на ищеца л. а. „*
*“ бил блъснат от л. а. „* *“, рег. № *. Инцидентът настъпил при предприемане на маневра
завой наляво от страна на водача на „* *“, като в този момент водачът на „* *“ предприел
неговото изпреварване. Водачът на „* *“ не се е съобразил с местоположението на
увреденото МПС „* *“ и с подадения от него ляв мигач. Преди предприемане на маневрата
от водача на „* *“, същият е заел лявата летна, а водачът на „* *“ е излязъл от платното за
движение, преминавайки по участъка, обособен за паркиране пред сградата, за да го
изпревари, като в този момент блъснал увреденото МПС.
Тези констатации са в унисон и с ангажираните по делото гласни доказателства чрез
разпита на водения от ищеца свид. Е. М. М., който е водачът на увредения лек автомобил „*
*“. Същият сочи в показанията си, че на 20.01.2024 г. при управление на л. а. „* *“,
собственост на ищеца, претърпял ПТП. Управлявайки лекия автомобил от хотел „*“ в
посока к. к. „*“ в неговата лента – дясна, имал паркирал автобус. Свид. М. предприел
маневра да заобиколи автобуса и да завие наляво към бившия хотел „*“, като подал и ляв
мигач за това. Нямало насрещно движещи се МПС-та. В този момент бил блъснат от засилен
автомобил, движещ се от гр. В. по посока к. к. „*“. Ударът бил в лявата страна на
автомобила, към момента на завиване към кооперацията, която била бившия хотел „*“. След
ПТП мястото било посетено от органите на реда. Бил съставен констативен протокол.
Първоначално за виновен бил посочен свид. М., но след подадено възражение и
представения видеозапис от видеорегистратора, който увредения автомобил имал, актът
паднал.
От експертното заключение се установяват следните щети по МПС на ищеца: предна
лява врата, предпазна лайсна предна лява врата, ляво външно огледало, преден ляв калник,
ляв праг врата и гумен тампон предна кутия. Видно от експертното заключение, общата
стойност на щетите по процесния лек автомобил, възлиза на 4 722.00 лева /възстановителна
стойност/, формирана, по пазарни цени на резервни части от алтернатични доставчици и по
пазарни цени за нови оригинални части и по пазарна цена на труда за отремонтиране на
увредените автодетайли в сервизи, които притежават европейски сертификат за качество и в
сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество към датата на събитието.
Установява се от заключението по САвТЕ, че при съпоставяне на уврежданията по
процесното МПС с гореописания механизм на ПТП, то е възможно същите да са причинени
по степен и вид от настъпилото ПТП.
Констатира се още, че действителата стойността на лекия автомобил към датата на
ПТП възлиза на 18 835.41 лева.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението и след депозиране на гласните
доказателства чрез разпита на свид. Е. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в
3
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: 1./ валидно учредено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник, така също и 2./ наличие на
застрахователно събитие /деликт/, настъпило по време на действието на застрахователния
договор, с всичките кумулативно дадени елементи от неговата обективна и субективна
страна, а именно 2.1./ деяние /действие или бездействие/; 2.2./ противоправност на деянието;
2.3./ вреда; 2.4./ нейния размер; 2.5./ причинна връзка между деянието и вредата, като вината
на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
презумпцията за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително и това за
съпричиняване, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираното обезщетение.
Не се спори между страните, че лекият автомобил „* *“, с peг. № *, управляван от
делинквента В. С., е застрахован по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите", която е валидна при ответното дружество към 20.10.2024 г. Не се спори
между страните и факта, че по време на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – процесното ПТП.
Във връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема,
че представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно
лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно
ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. От друга страна, обаче протоколът за ПТП,
като официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностни лица в рамките на
предоставените им от закона правомощия, обвързва съда досежно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице при посещение на мястото на ПТП факти,
относими за механизма на ПТП – местоположение на леките автомобили, пътна маркировка,
пътни знаци, щети по автомобила и т. н. – в този смисъл е каузалната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
За доказване механизма на ПТП по делото освен процесния протокол, е приобщено
заключението на вещото лице по назначената САвТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, обективно, пълно, ясно, последователно и неоспо* от страните; от
изисканата административнонаказателна преписка и показанията на свид. Е. М., на които
съдът дава вяра, тъй като са преки, последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и
във връзка с останалите материали по делото. Както от експерните, така и от гласните
доказателства се констатира по несъмнен начин, че механизмът на настъпване на
застрахователното събитие от 20.01.2024 г. е съответен на описания в исковата молба, което
е в унисон и с издадения срещу В. С. АУАН № 1200069/16.03.2024 г.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на 20.01.2024 г. около 18:10
часа, в *, от хотел „*“ в посока комплекс „*“ преди хотел „*“, В. С.в, управлявайки л. а. „* *“,
като извършва неправилна маневра изпреварване на движещия се пред него л. а. „* *“, който
с подаден светлинен сигнал е извършил маневра заобикаляне на паркирал автобус и се
намирал в лява лента, го блъска от лявата му страна и става причина за ПТП.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в
държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 42, ал. 1,
т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от
обективната страна на деликта.
Причинените на ищеца имуществени вреди по несъмнен начин се установяват от
ангажираните писмени и експертни доказателства. Видно от приобщените Опис -
заключение по щета № 0003-5000-24-000070 от 24.01.2024 г. и заключението по САвТЕ,
увредените по процесното МПС автодетайли са както следва: предна лява врата, предпазна
лайсна предна лява врата, ляво външно огледало, преден ляв калник, ляв праг врата и гумен
4
тампон предна кутия.
От друга страна, наличието на причинно-следствена връзка между описаните по-горе
щети по увредения лек автомобил и противоправното деяние на делинквента се установява
по несъмнен начин от заключението на вещото лице по САвТЕ. Видно от експертното
залкючение, уврежданията, които са установени по автомобила при извършен оглед от
представител на застрахователя, са в предната и задната лява част на автомобила в зоните на
ударите и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли, което обуславя
извода, че щетите са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП, което обуславя
несъстоятелността на възражението на ответното дружество за липса на причинно-
следствена връзка между вредите и противоправното деяние.
Вината на делинквента в обективното гражданско право се предполага до доказване
на противното, като в конкретния случай ответното дружество не ангажира доказателства,
оборващи тази законова презумпция, залегнала в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, по категоричен начин.
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и размера на своите граждански
притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в множество решения /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012
г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Видно от експертното заключение стойността на разходите за необходимия ремонт на
процесния лек автомобил възлиза на 4 722.00 лева, а средната пазарна стойност на
автомобила към 20.01.2024 г. е 18 835.41 лева.
Фактите в конкретния казус не могат да бъдат подведени под хипотезата на правната
норма материализирана в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, доколкото стойността на
разходите за необходимия ремонт не надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Т.е. в конкретния случай не е налице т. нар. „тотална щета“, което обуславя определянето на
дължимото застрахователно обезщетение по средни пазарни цени на труда и материалите за
възстановяване на увреденото МПС, т.е. в размер от 4 722.00 лева.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимата
сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик.
Крайният извод на съда е, че искът е основателен изцяло – до окончателно
предявения размер след изменението по чл. 214 от ГПК, а именно 4 722.00 лева.
Основателността на иска за присъждане на главното вземане, обуславя дължимостта
и на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съзимеримо със законната лихва, считан
от датата на сезиране на съда – 29.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
5
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 1 848.88 лева съобразно ангажирания списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, удостоверяващи извършването им, от които: 188.88 лева – държавна такса;
400.00 лева – депозит за вещо лице по САвТЕ; 30.00 лева – депозит за призоваване на
свидетел и 1 230.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар, за който е представен договор за
правна защита и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Обективираното искане от страна на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
несъстоятелно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие от страна на адв. Й. А., доколкото договореният
хонорар дори е с 3.36 лева под нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл.
7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. -
ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на И. Л. Л., ЕГН ********** сумата от 4 722.00 лева /четири хиляди седемстотин
двадесет и два лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна лява врата, предпазна лайсна предна лява врата, ляво
външно огледало, преден ляв калник, ляв праг врата и гумен тампон предна кутия на
собствения му л.а. марка “*", модел "*”, с рег. № *, настъпили вследствие на претърпяно на
20.01.2024 г. ПТП в *, по вина на водача на л. а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, застрахован
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно с обезщетението за забавеното плащане на главницата, съизмеримо със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.08.2024 г. до
окончателното погасяване на главното вземане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на И. Л. Л., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1 848.88 лева /хиляда
осемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6