Решение по адм. дело №755/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движението по пътища (ЗДвП).

 

Същото е образувано по жалба на Д. Д. К. от [населено място] против ЗПАМ № GPAM - 1778463/24.08.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Павликени към ОДМВР – Велико Търново за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, издадена от Н. С. „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, задето това ППС било управлявано от неправоспособeн водач.

В жалбата издадената заповед се оспорва като незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а именно в обстоятелствената част на заповедта не са посочени всички факти и обстоятелства за лицата, участващи в нарушението, обусловило прилаганата ПАМ, вкл. липсват данни за водача, управлявал МПС на жалбоподателя, тъй като не е изписано личното име на същия.

Ответната страна – мл. автоконтрольор към РУ Павликени към ОДМВР – Велико Търново, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата, но прави възражение за прекомерност на разноските, претендирания от жалбоподателя.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Заповед № GPAM - 1778463/24.08.2025 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП “ е издадена от на мл. автоконтрольор към РУ Павликени към ОДМВР – Велико Търново срещу Д. Д. К. от [населено място] и с нея е разпоредено прекратяване на регистрацията на притежаваното от него ППС за срок от 6 месеца. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на адресата й на 24.08.2025 г.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че въз основа на АУАН сер. GA № 4287756 е приложена процесната ПАМ против жалбоподателя за това, че в посока към кръстовището с ул. Г. И. Д. управлява лек автомобил Мерцедес Ц 320 ЦДИ, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Д. К. от [населено място], въпреки че водачката не притежава валидно СУМПС.

Както се каза и е посочено в заповедта на прилагане на ПАМ, за същото нарушение е съставен АУАН сер. GA № 4287756, според който на 24.08.2025 г., в 08.57 часа в [населено място], [улица] А П. Д. Д., на 17 години, управлявала лекия автомобил на жалбоподателя по настоящето дело - Мерцедес Ц 320 ЦДИ, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Д. К. от [населено място], като извършената служебна проверка установила, че тя е неправоспособна, тъй като не притежава СУМПС.

По повод нарушението е съставена и представена като част от преписката Докладна записка от 24.08.2025 г. на ОООР при РУ – Павликени, според която Д. обяснила, че е взела колата на приятеля си само за да я премести, без негово знание, като й е съставен и Протокол за предупреждение да не управлява МПС без да притежава валидно СУМПС. Събрани са и писмени обяснения, както от Д., така и К., в които те посочват, че като се прибирали заедно, докато слизали към колата, Д. взема ключовете за нея и я преместила, като след това, зад тях спряла и патрулка.

Административното производство, образувано с този АУАН е приключило с НП № 25-0311-000419/04.09.2025 г., за което няма данни да е връчено на Д. и да е влязло в сила.

От ответника е представена пълната административна преписка във връзка с издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, вкл. АУАН сер. GA № 4287756 и НП, писмени обяснения на Д. и К., протокол за предупреждение, както и доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед. Всички тези доказателства ще бъдат подробно обсъдени по-долу по съществото на спора.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – мл. автоконтрольор към РУ Павликени към ОДМВР – Велико Търново. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 81213-16324/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на издателя на процесния акт – (т. 2.1). Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана от правна гледна точка с нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособно. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, изисква мотивиране чрез излагане на фактически и правни основания за издаване на акта. В текста на оспорената заповед, ПАМ се основава на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка - моторно превозно средство, собственост на жалбоподателя е управлявано от лице, което е неправоспособно. В този смисъл тя е мотивирана, а дали мотивите са правилни и въпрос по съществото на спора.

Съдът намира за неоснователно направеното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство, доколкото служебната проверка на съда не установява такива.

Оспорената заповед е и материално законосъобразна. При ПАМ от вида на процесната е без значение дали собственикът на МПС е съпричастен към извършването на административното нарушение от друго лице, и по-конкретно от водача, управлявал автомобила без да е правоспособен, а налагайки мярката в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Логиката на закона е, че всеки, който предоставя личното си МПС на друг, следва да се провери и да се увери, че водачът, комуто се предоставя за управление МПС е правоспособен. Нито в хода на административното, нито в съдебното производство е оспорен и опроверган факта, че МПС на жалбоподателя е бил управляван от неправоспособно лице. Този отрицателен факт се доказва и от депозираните от самата водачка и от собственика писмени обяснения, в които това изрично се признава.

Възражението, че това станало без знанието на жалбоподателя – собстевинк е несъстоятелно, доколкото и той, и водачката твърдят, че се прибирали заедно, когато тя взела ключовете на кола, до които очевидно имала достъп и преместила автомобила. Всъщност, в писмените обяснения на Д. е посочено, че и двамата слезли от колата (тя използва множествено число по въпроса), като обяснява, че слезли, за да се премести тя от шофьорското място. Горното изключва възможността К. да не е знаел, че тя шофира неговия автомобил, а след като не отрича, че знае и че е непълнолетна е ясно, че е и неправоспособна. Следователно установената да управлява МПС е извършила това със знанието и без противопоставянето на собственика. При така изложеното, обосновани от доказателства по делото са изводите дори за причастност на собственика на автомобила към деянието на водачката, което обосновава прилагане спрямо него на процесната ПАМ.

По отношение на възражението, че в процесната заповед за прилагане на ПАМ не описвала еднозначно нарушението и най-вече нарушителката – неправоспособната водачка, следва да се отчита, че самата заповед за прилагане на ПАМ не описва изобщо фактическата обстановка на нарушението, а препраща по тези въпроси към установената такава в процесния АУАН. Действително името на водачката е посочено в заповедта за ПАМ само като „Д.“ – т.е. тя е индивидуализирана само с фамилия си, но самоличността й се установява ясно и еднозначно от АУАН сер. GA № 4287756, към който иначе процесната заповед изрично препраща. В тази връзка следва да се отчита, че съгласно ТР № 16/31.03.1975г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт (най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган), в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. В конкретния случай е процедирано точно ката – чрез препращане към мотивите на АУАН, и мотивите за прилагане на процесната ПАМ като фактически основания са изложени именно в АУАН, към който ЗППАМ препраща. Ето защо и възражението за липса на мотиви е неоснователно.

Оспорената ПАМ е издадена и при съблюдаване на целта на закона. Съобразно горното и при установените по делото факти съдът намира, че оспорваната заповед е издадена и при спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, което е и сторено.

 

При така изложеното съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM - 1778463/24.08.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Павликени към ОДМВР – Велико Търново е законосъобразна, като издадена в съответствие с административно производствени правила и изискванията на материалния закон, при съобразяване на законоустановените цели на административната принуда, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на жалбоподателя не се следват претендираните разноски, а ответникът не е направил такива, поради което съдът не присъжда такива на страните.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. К. от [населено място] против ЗПАМ № GPAM - 1778463/24.08.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Павликени към ОДМВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.