№ 3*
гр. Плевен, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четИ.десети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500569 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 127 от 13.06.25г по гр.дело № 224/25 г на РС – Левски
състав на същия съд е НАЛОЖИЛ МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 5
ал.1 т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашното насилие по отношение на
И. П. П., ЕГН:**********, с постоянен гр.Л., общ. Л., обл.П., ул."Х.А." №
*,вх.*,ап.*, ет* и настоящ адрес: гр.Л., общ. Л., обл.П., ул "К.М."№*, вх.*, ет.*,
ап.* срещу В. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Л., общ. Л., обл.
П., ул. "Ц.С." *, със следните мерки за защита: ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН В. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Л.,
общ. Л., обл. П., ул. "Ц.С." *, да се въздържа от домашно насилие по
отношение на И. П. П. ЕГН:**********, с постоянен гр.Л., общ.Л., обл.П.,
ул."Х.А." №*, вх.*, ап.*, ет.* и на настоящ адрес: гр.Л., общ.Л., обл.П.,
ул."К.М."№*, вх.*, ет.*, ап.*. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
на В. А. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Л., общ. Л., обл. П., ул.
"Ц.С." *, да доближава на разстояние по-малко от 100 метра И. П. П.
ЕГН:**********, както и обитаваните от нея жилища, находящи се на
следните адреси: гр.Л., общ. Л., обл.П., ул."Х.А." №*, вх.*, ап.*, ет.* и гр.Л.,
1
общ.Л., обл.П., ул."К.М."№*, вх.*, ет.*, ап.*; месторабота й: „***" находящ се
на пл."***" в гр.Л., както и местата за социални контакти и отдих.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на В. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Л., общ.Л., обл. П., ул. "Ц.С." *, да
осъществява контакт с И. П. П., ЕГН:********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Съдът е наредил и
ДА СЕ издаде заповед за защита, която има действие за срок от 18 месеца,
считано от 12.03.2025 г., съдържаща наложените мерки за закрила и
предупреждението, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от В. М. ,в която се
възразява, че решението е неправилно и необосновано.Възразява се, ч че
изложените от съда съображения не представляват мотиви на решението и по
същество такива няма, възразява се, че не са обсъдени в съвкупност всички
доказателства по делото, възразява се, че не е установено по категоричен
начин, че въззивникът и другата страна са имали интимна връзка, както и не
се установява с доказателства от другата страна твърдените действия от
негова страна. Претендира се отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което да се върне делото за разглеждане от друг
състав и при условие на евентуалност да се отмени и отхвърли искането за
защита.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за
постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
2
РС е приел, че с определение с рег. № 252/12.03.2025 г. съдът е
постановил да се издаде заповед за незабавна защита в полза на И. П. П.
срещу В. А. М. със следните мерки за защита:-Задължава на основание чл.18,
ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН В. А. М., да се въздържа от домашно насилие
по отношение на И. П. П..-Забранява на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЗДН на В. А. М., да доближава на разстояние по-малко от 100 метра И.
П. П., както и обитаваните от нея жилища с посочени адреси, както и местата
за социални контакти и отдих.-Забранява на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5,
ал.1, т.4 от ЗЗДН на В. А. М., да осъществява контакт с И. П. П., под каквато и
да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Ответникът по молбата – редовно призован се явява в съдебно
заседание заедно с упълномощен от него адвокат. В съдебно заседание
ответникът оспорва твърденията на молителката и дава обяснения. Заявява, че
е дал на молителката сумата от 5000 лв. на заем с уговорката, че до два-три
месеца ще му ги върне, че въпросния ден отишъл в магазина, в който тя
работи и я попитал кога ще му върне парите, които й бил да на заем, след
което тя се нахвърлила върху него, ударила го и му казала: „Ей, боклук, теб ще
те съсипя. Никакви пари няма да ти върна. Ще видиш какви проблеми ще ти
създам на теб и на жена ти, ако продължаваш да си търсиш парите“.
Ответникът продължил, че след това си тръгнал, но след около час, тъй като
бил дал една верига за точене в съседен магазин, на резачка, отишъл да види
какво става с веригата и до едно дърво срещу магазина видял един телефон,
който като вдигнал, видял, че е на молителката, посегнал да влезе в магазина,
в който работи тя, но било заключено и го предал в съседния магазин, след
което си тръгнал. Обяснил, че на другия ден разбрал, че тя подала жалба в
полицията с твърдение, че я е бил, но заявява, че това не е вярно и излага
предположение, че всичко това е направено, за да не му върне парите. Заявил,
че познава И. от много време, но не е имал по-близки отношения с нея, още
по-малко пък интимни, че си има жена, семейство, а И. му поискала парите на
заем, защото искала да си купи автомобил, а знаела, че той разполага с пари и
помага на хора, които много пъти са го търсили и им е давал пари назаем, и че
винаги е отзивчив да помогне. Заявил е също така, че в дома на И. не е ходил, с
изключение на случая, когато й е занесъл парите, но тогава не е бил сам. В
3
същото съдебно заседание, съдът е изслушал и молителката, която заявява
пред съда, че това, което твърди ответника не е вярно, че са имали връзка
година и половина, че той е ходил в дома й, включително с преспиване, както
и че се е грижил за детето й като за негово. Признава заявеното от ответника,
че й е дал пари на заем, но оспорва твърдението, че той й е дал сумата от 5000
лв. и заявява, че й е дал 700-800 лв. до 1000 лв., за да си купи кола и че имала
събрани други пари. Обяснила е, че В. не й е определял срок, в който да ги
върне. Заявява, че много хора са запознати, че са имали връзка и че с В. всеки
ден са се срещали и на работното й място, и в нейния апартамент, и на
публични места, че не са се крили. Известно й е че В. има семейство, което
живее в гр. Л.. Обяснява, че В. многократно я е следил, включително със
сложени подслушващо устройство и две камери, които тя намерила и
изхвърлила, но от издаване на заповедта за незабавна защита заявява, че не
знае да я е следил, но го е виждала на места, на които минава, той да стои и да
чака. Обяснява, че от 11 март не са се виждали с В., като твърди, че на същата
дата той е ходил в дома й без тя да е там, че от апартамента са взети документи
и снимки, че преди това В. е имал ключ за апартамента й, но тъй като й го бил
върнал предполага, че си е направил още един ключ, щом си влиза спокойно,
без да е разбиван апартамента. Заявила е , че за изчезналите вещи от
апартамента е подала сигнал в полицията, че адвокат Ралица Рачева /неговата
друга адвокатка/ й се била обадила и й казала, че всички вещи са при нея, да
отиде да подпишат споразумение, че оттегля делото и че ще й се върне всичко.
Обяснила е, че и преди този случай В. й е нанасял побой, но тогава не е
подавала сигнал, че за връзката й с В. знаят и родителите й, като майка й не
одобрявала тази връзка. В хода на производството по делото са разпитани
множество свидетели, а именно Е. И. П. – майка на молителката, П. М. П. –
баща на молителката, Р. И.в Б. – първи братовчед на молителката, И. В. Ю. –
без родство със страните, В. Г. С. – без родство със страните, У. К. Х.-П. – без
родство със страните, В.-Ю. Б. без родство със страните, Д. Н. М. – без родство
със страните, И. М. С.-Д. – без родство със страните и И. Ж. Г. – без родство
със страните. От показанията на свидетелите Е. П., П. П., Р. Б., И. С.-Д. се
установява,според РС, че на същите им е известно, че молителката и
ответника са били в интимна връзка, поради което, съдът е приел, че
молителката може да търси защита по ЗЗДН съгласно разпоредбата на чл. 3 т.2
предложение последно от ЗЗДН. Молбата е подадена на 12.03.2025 г. и в
4
същата се твърди, че последния акт на осъществено насилие от ответника по
отношение на молителката е на 11.03.2025 г., поради което съдът е приел, че
молбата е подадена в срока по чл. 10 от ЗЗДН, явява се допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
РС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН „домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка“, които
актове съгласно чл. 2 ал.3 от ЗЗДН може да се извършват чрез действие или
бездействие. Според РС, видно от показанията на по-голямата част от
свидетелите, и от представената от молителката по делото декларация по чл. 9
ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно чл. 13 ал.2 представлява годно доказателствено
средство, страните по делото са били в интимна връзка. По делото е
представено медицинско удостоверение /приложена на л. 5 от делото/, от
което се установява, че на 11.03.2025 г. И. П. П. е посетила амбулаторния
кабинет на отделението по съдебна медицина в гр. П., където е прегледана от
доцент д-р Д. Д., д.м. специалист по съдебна медицина и същия е посочил, че
П. е съобщила, че на същата дата 11.03.2025 г. между 8.30 и 9 часа по време на
работа била удряна с ръце и телефон по главата и ръцете, както и че си
прехапала езика. В медицинското удостоверение е посочено, че при прегледа в
съдебна медицина е установено задоволително общо състояние, че на гърба на
дланта на лява ръка, по кожата между първи и втори пръст има кръвонасядане
с червеникав цвят с размери около 2/2 см., че по кожата между втори и трети и
между трети и четвърти пръсти има други две по-малки червеникави
кръвонасядания с разляти граници, всяко с размери около 1/1 см, че по ръба на
долната устна в дясно има кръвонасядане с морав цвят с размери 1,3/0,5 см, че
по ръба на езика в дясно, близо до корена му има червеникаво-синкаво
кръвонасядане с размери около 1,5/0,5 см., че по кожата на лявата скула и
горен клепач на лявото око има червеникави кръвонасядания с размери 2,5/1,5
см и 1,2/0,5 см, че в окосмената част на главата челно в ляво, близо до
границата с челото има малко кръвонасядане с червеникав цвят и размери 1/1
см, че на темето двустранно има два болезнени отоци /цицини/ с диаметър
около 2,5/3 см. всеки от тях и че в областта на корена на носа има червеникаво
5
кръвонасядане 2/2 см. В медицинското е посочено, че други външни
увреждания не са установени. В заключение специалистът по съдебна
медицина доц. Д-р Д. Д. е посочил, че при прегледа на И. П. П. на 24 години са
установени болезнени отоци в окосмената част на главата, неголеми
кръвонасядания по границата между окосмена и неокосмена част на челото,
горен ляв клепач, лява скула, корена на носа, долната устна, ръба на езика в
дясно и по гърба на дясна длан, като уврежданията са обективен белег за
механично въздействие върху тялото в тези области и същите могат да бъдат
получени по начина, срока и обстановката за която се съобщава. Посочено е,
че описаните травми са довели до болки и страдания. От показанията на
свидетелите Е. П. – майка на молителката, П. П. – баща на молителката, В. С.
– служител в РУ Левски и У. Х.-П. – служител в РУ Левски се установява, че
пред същите молителката е заявила още същия ден, че именно ответника В. А.
М. е отишъл при нея на работното й място и й оказал физически тормоз, като е
нанесъл няколко шамара. Освен нанесеното физическо насилие И. П. заявила,
че В. М. я е обиждал и заплашвал по същото време и на същото място.
Свидетелката Е. П. е заявила пред съда, че на 11.03.2025 г. дъщеря й И. П. й се
обадила по телефона и й казала, че В. отишъл в магазина и я пребил от бой.
Свидетелката веднага отишла в магазина при дъщеря си и двете заедно
отишли в полицията, за да пуснат жалба. Заявила е, че по дъщеря й имало
наистина следи от побой и даже и в полицията полицаите я видели.
Свидетелите В. С. и У. П. заявяват, че действително на 11.03.2025 г. И. П.
посетила районното полицейско управление в гр. Л. и заявила, че В. М. й е
оказал физически тормоз, като й нанесъл няколко шамара на работното й
място, че по подадения от нея сигнал са предприети съответните действия, че
свидетеля С. прегледал записите на камерите на Общината, до които имат
достъп от полицейското управление и установил, че действително на два от
записите се вижда В. М., като на единия се вижда към 8 часа той да спира
автомобила си пред хранителния магазин, на пътното платно и след няколко
минути излиза, а на втория запис се вижда, че около 10 часа същият господин
отива пред магазина, където работи момичето, разговаря с И., която е
продавачка в съседния магазин за градинска техника и й връща някакъв
телефон. Свидетелят С. е заявил , че молителката е отишла в полицията
видимо разстроена, че имала видимо зачервяване по бузата и била посъветвана
по най-бързия начин да отиде до съдебна медицина в П.. Свидетелката Х. – П.
6
също заявила, че била извикана в кабинета на В. С., който към онзи момент
замествал началника на управлението и влизайки в кабинета му видяла
молителката и майка й, че молителката била много притеснена и разказала, че
имала интимна връзка от година и половина с В. М., че сутринта отишла на
работа и при отварянето на магазина, В. е отишъл при нея и й се скарал,
посегнал й я ударил, заплашвал я. Обяснила, че молителката била видимо
уплашена и това разказала, че излязла от кабинета, за да докладва за случая и
да разговаря с наблюдаващ прокурор, че когато влязла отново в кабинета
Венци С. наблюдавал камерите и казал, че има развитие, че В. е отишъл и е
върнал телефона. Свидетелката Х.-П. обяснява, че момичето разказало, че
много пъти е опитвало да прекрати тази връзка, но била следена и била
подложена на тормоз и че И. била много притеснена. От показанията на
свидетеля П. П. се установява, че същия бил извикан на 11.03. от бившата си
съпруга, която му казала, че имало проблеми, че Вальо и И. се скарали, че
имало „шамарчета“ и са се разделили и после ходили на П., като ги закарал на
доктор в Съдебна медицина. Свидетелят П. обяснил, че дъщеря му била „доста
травмирана“ и не й се говорело, че имала подуто, отекло по лицето и казала,
че „Вальо отишъл в магазина и я поошамарил“.
Съдът е дал вяра на показанията на тези свидетели. Същите са
възприели конкретни факти, за които дават показания. Дадените от тях
показания са логични, последователни. Взаимно се допълват и са съответни
както по между си, така и с декларираното от самата молителка в
представената декларация и с отразеното в представеното от молителката
медицинско удостоверение. Свидетелката И. Ю. /работи в съседство с
магазина, в който работи молителката/ заявила пред съда, че И. отишла
сутринта при нея в магазина, че плачела и казала, че В. М. й ударил шамар. Не
й е направило впечатление И. да има следи от удар, като заявява, че не е
видяла нито синини, нито зачервяване. Обяснява, че И. поискала да ползва
телефона й, като после видяла, че е разговаряла с майка си. Заявява, че преди
това не е виждала В. М. да влиза в нейния магазин, но по-късно същия ден го
видяла, защото тя била навън, когато той дошъл и й подал телефона, който тя
видяла, че е на Иринка, а В. й казал, че го намерил пред магазина.
Свидетелката обяснява, че малко след като дала телефона си на молителката
да разговаря, майка й на И. отишла в магазина и те двете се заключили вътре,
а оттам се чували „адски викове, крясъци, хлопания, тропания“ и свидетелката
7
заключава, че не знае какво се случвало, но предположила, че може да я е била
майка й, като този извод е направила, защото миналото лято видяла как майка
й я е ударила и предполага, че може и сега да я е ударила. Свидетелката
пояснила, че когато И. й поискала телефона, казала, че В. е дошъл в магазина,
ударил я и й взел телефона. Свидетелката заявила пред съда, че когато В.
отишъл и й дал телефона на И., нея и майка й ги нямало, но тя не е видяла
двете да отиват някъде, а за телефона В. й обяснил, че го намерил до дървото
пред магазина, и че видял малкия на снимката отпред. От показанията на тази
свидетелка се установява, според съда, че същата не е в особено близки
отношения с молителката и нейната майка, а от показанията на свидетелите Д.
М. и И. С.-Д. се установява, че същите са виждали тази свидетелка да се среща
с В. М., като свидетеля М. уточнява, че единия път, когато е видял И. Ю. и В. е
било на 13 април, а другия път е било на 16-ти май. От посочените дати от
този свидетел е видно, че едната от срещите между свидетелката Ю. и
ответника по делото е в деня преди проведеното на 14 април съдебно
заседание, в което именно е разпитана като свидетел И. Ю., а следващия път е
на 16-ти май – три дни преди датата на следващо съдебно заседание, за което е
поискано да се призове тази свидетелка за евентуален допълнителен разпит
и/или извършване на очни ставки. Предвид изложеното, съдът е приел, че по
делото по един безспорен и категоричен начин се установява, че молителката
и ответникът са имали интимна връзка и действително на посочената от
молителката дата 11.03.2025 г. ответникът В. А. М. е упражнил по отношение
на И. П. П. акт на домашно насилие, изразяващо се във физическо и
психическо насилие. Физическото насилие е осъществено, чрез нанесените
удари в областта на главата и лицето, а психическото насилие е осъществено,
чрез отправените обиди и заплахи. Твърдението на молителката в молбата се
установява от показанията на свидетелите Е. П., П. П., В. С. и У. К. Х.-П.,
както и от показанията на свидетелката И. Ю. за възприетите от нея факти, без
да се вземат предвид направените от нея предположения относно автора на
нанесените удари. Според РС всички тези свидетели са имали пряк контакт с
молителката непосредствено след срещата между молителката и ответника и
са възприели, че същата е видимо разстроена, обяснила е причината за това
нейно състояние, която е съответна и на посоченото в молбата и
декларираното с представената по делото декларация, като свидетелите П., П.,
С. и Х.-П. заявяват, че са възприели и видими следи от нанесени удари на
8
молителката в областта на лицето, което е съответно и на констатираното при
прегледа от съдебния лекар в амбулаторния кабинет на Съдебна медицина
Плевен. Специалиста доц.д-р Д. Д. категорично в представеното по делото
медицинско удостоверение е посочил, че констатираните и описани в
медицинското увреждания са обективен белег за механично въздействие върху
тялото в тези области, където са установени и е възможно да бъдат получени
по начина, срока и обстановката за която се съобщава. Що се касае до
твърдението на ответника, че е дал пари в заем на молителката, съдът е
приел, че тези техни отношения не са предмет на настоящия спор, но дори и
действително ответника да е дал в заем твърдяната от него сума на
молителката, това не би могло да оправдае евентуално осъществено по тази
причина физическо, респ. психическо насилие, а има законов ред, по който
ответника може да потърси правата си. Що се касае до твърдението, че чрез
настоящото производство молителката има други цели, различни от
посочените в ЗЗДН, съдът е приел, че същото не е доказано. С настоящото
производство молителката не би могла да постигне като цел „съсипване“ на
ответника /предвид заявеното от ответника в с.з., че молителката го е
заплашила, че ще го „съсипе“/ и вземането на мерки по ЗЗДН не ограничават
неправомерно и прекомерно правната сфера на ответника. Предвид събраните
по делото доказателства, представените писмени доказателства /медицинско
удостоверение и декларация от молителката/, както и събраните гласни
доказателства, съдът е приел, че са налице предвидените ЗЗДН предпоставки
за вземане на подходящи мерки за защита на молителката от ответника. В
настоящия случай, съдът е приел, че е подходяща и следва да бъде наложена
мярката по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, като следва да бъде задължен ответника да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката. Съдът е приел, че са подходящи и следва да бъдат наложени и
мерките по чл. 5 ал.1 т.3 и т. 4 от ЗЗДН, а именно за срок от 18 месеца, считано
от датата на издаване на заповедта за незабавна защита /12.03.2025 г./ да бъде
забранено на ответника да се доближава до молителката на разстояние по
малко от 100 метра, както и обитаваните от нея жилища и места за социални
контакти и отдих. За посочения срок следва също така да бъде забранено на
ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факт, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. РС е приел, че
9
следва да се издаде заповед за защита, която да съдържа на основание чл. 16
ал.2 и предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал.4
от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил пространни мотиви, които се споделят от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Не са
основателни оплакванията за липса на мотиви. Такива са изложени от
първоинстанционния съд, обсъдени са събраните гласни доказателства, съдът
е посочил защо и на кои свидетелски показания дава вяра. Действително са
налице една група свидетели, които с в роднинска връзка с И. П. П., но
показанията на такива свидетели са допустими по ГПК и следва да се
съобразяват в съвкупност с всички доказателства по делото, което е и сторил
РС – Левски. Майката на И. П. при показанията си е посочила и своето
негативно отношение към връзката между страните по делото. В. М. се
намира в брак. Житейски логично и оправдано е най-близките до П. да са в
течение на една съществуваща нейна връзка, както и същата да не е широко
афиширана относно нейната същност. Следва да се отбележи, че по делото е
разпитан и св. Валери Б., който също се явява роднина по сватовство с В. М..
РС е обсъдил всички събрани по делото доказателства като е положил и
усилия да попълни делото максимално с доказателства, за да изясни
фактическата обстановка. Изложил е мотиви и относно твърденията за
наличие на облигационни отношения между страните, които биха били мотив
за едни или други действия от страна на И. П..
Пред въззивната инстанция не са представени доказателства, които да
водят до извод, различен от този на РС – Левски.
При този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна.
Такива са претендирани с представения отговор на въззивната жалба.
Разноските за адвокатско възнаграждение са в размер на 1000 лв. Съдът
приема, че този размер следва да се редуцира до 500 лв с оглед актуалната
практика на СЕС за правомощията на съда да съобразява фактическата и
правна сложност на делото и да не възприема безкритично размери на
10
възнаграгждения, определени в наредба, която е издадена от съответната
гилдия. Пл ОС приема, че делото е протекло пред въззивната инстанция в
едно заседание, подаден е кратък отговор на въззивната жалба, поради което
следва да се приеме за адекватен размер на възнагражгдението от 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 127 от 13.06.25г по гр.дело №
224/25 г по описа на Районен съд – Левски състав КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Л., общ.
Л., обл. П., ул. "Ц.С." * ДА ЗАПЛАТИ НА И. П. П., ЕГН:**********, с
постоянен гр.Л., общ. Л., обл.П., ул."Х.А." № *,вх.*,ап.*, ет* и настоящ адрес:
гр.Л., общ. Л., обл.П., ул "К.М."№*, вх.*, ет.*, ап.* деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 500 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11