РЕШЕНИЕ
№ 8749
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110145586 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от М. А. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу К. С. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: /адрес/7, за прогласяване нищожността на договор за дарение
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
***/12.12.2017г., том II, рег. № 10171, дело № 255/2017 г. на нотариус А.Д., вписан под № 404
в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски районен
съд, с който А.Г.Ц., е дарил на К. С. Н., 7/20 идеални части от следните недвижими имоти:
1. 423/1021 идеални части от поземлен имот с идентификатор 11884.5615.67 по
кадастрална карта и кадастрален регистър одобрен със Заповед РД - 18-4/ 11.01.2012 г. на
изпълнителния директор на А.Г.,К.,К., с адрес на поземления имот: /адрес/, площ 388 кв. м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план : 67, квартал 8,
парцел XI (единадесет), при съседи: 11884.5615.395; 11884.5615.396; 11884.5616.394;
11884.5615.68, и 2. Сграда с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с
идентификатор 11884.5615.67.4 по кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрен със
Заповед РД - 18 - 4/ 11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК; адрес на сградата:
/адрес/, построена в поземлен имот с идентификатор: 11884.5615.67; брой етажи 2; със
застроена площ 71 кв.м. стар идентификатор: няма, номер на предишен план: няма, която
сграда представлява жилищна сграда, построена в северозападна част на УПИ XI - 67 в
квартал 8 по плана на /адрес/, със застроена площ 71 кв. м и РЗП 125 кв. м., състояща се от:
дневна с кухненски бокс, стая и сервизи на първи етаж, и стая на втори етаж, при съседи от
двете страни -двор и /адрес/ и сграда с идентификатор 11884.5615.68.3 построена в УПИ IX-
68, както и за признаване на установено по отношение на ответницата, че същата не е
собственик на недвижимите имоти, описани по-горе.
В исковата молба и уточнителните такива се твърди, че ищецът е единствен
наследник по закон на баща си А.Г.Ц.. Ответницата направила предложение на
наследодателя на ищеца да продаде недвижимите му имоти, но поради трайната липса на
1
зрение А.Ц.., той да й го дари, за да няма затруднения с ваденето и оформянето на цялата
документация по прехвърлянето. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
***/12.12.2017г., том II, рег. № 10171, дело № 255/2017 г., било прехвърлено правото на
собственост върху посочените в него недвижими имоти на ответника. След смъртта на
А.Ц.., ищецът изпратил нотариална покана до ответницата, с която я поканил да му
прехвърли правото на собственост върху описаните имоти, но това не се случило Излага
съображения, че договорът за дарение, като каузална сделка, задължително предполага
дарствено намерение на прехвърлителя, а в конкретния случай такова намерение не е било
налице, а намерението на А.Ц.. било продажбата на процесиите имоти чрез съдействието на
ответницата, като след евентуална сделка по продажба той трябвало да да получи
продажната цена, а ответника - договорена комисионна за посредничеството. Поддържа, че
сключената с Нотариален акт № ***/12.12.2017г. сделка противоречи на добрите нрави, тъй
като е дарено имущество на лице без роднинска връзка, без никакви ангажименти, свързани
с полагане на грижи за дарителя. Излага твърдения, че ответната страна никога не е владяла
процесиите имоти - нито преди прехвърлянето, нито след това. Правния си интерес от
предявяване на исковете, ищеца обосновава с обстоятелството, че при уважаване на иска,
имущественото благо, предмет на сделката ще се върне в неговия патримониум, като
единствен наследник на прехвърлителя - страна по сделката.
Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, като
развива аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа,
че ищецът следва да предяви иск за възстановяване на запазена част от наследство по реда
на чл. 30 ЗН, като не е активно легитимиран да иска прогласяване на дарението за нищожно.
Оспорва твърденията, че липсвало дарствено намерение при сключване на сделката, а
сключеният договор за посредничество за продажба на имот между А.Ц.. и агенция „Е.“
ЕООД, не опорочавало дарственото намерение към ответницата, във връзка с което излага
твърдения, че била пълномощник на А.Ц.. при преговорите със „С.В.“ АД, за опрощаване на
част от задълженията му, поради изтекла погасителна давност. Поддържа, че възлагането от
страна на дарителя на извършване на посредничество, доброволно прехвърляне на имота и
упълномощаването на ответницата да преговаря с кредитор на дарителя, свидетелствали за
трайни отношения на разбирателство, уважение и доверие между двамата. Развива
съображения, че по отношение на дарението, в закона нямало изискване за извършване на
насрещна престация от страна на надарения и роднинска връзка между дарител и надарен.
Поддържа, че дори първоначалното намерение на А.Ц.. да е било да продаде имота, няма
пречка при липса на купувач имотът да се дари именно на лицето, което е допринесло с
усилията си за търсене на купувач и на което собственикът има доверие. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не представлява. По делото е постъпила
писмена молба, с която поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковете. Прилага
писмени бележки.
Ответника, редовно призована, се явява лисчно и с адв. К., която поддържа писмения
отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък. По
делото са постъпили писмени бележки в срок.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том II, рег. № 10171, дело №
255/2017 г. на нотариус А.Д., А.Г.Ц. е дарил на К. С. Н. процесните недвижими имоти.
Съгласно Експертно решение № 1006/14.09.1999 г. и Експертно решение №
2264/05.12.2013 г. на ТЕЛК, А.Г.Ц. е с общо заболяване „Корова слепота“ и със стеоен на
увреждане 100% ВСУ с чужда помощ.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 28/08.01.2021 г. на СО, район „Т.“,
А.Г.Ц. е починал на 25.10.2020г., като е оставил за свой единствен законен наследник ищеца-
2
негов син.
С Нотариална покана, връчена на 09.03.2021г. на ответника, ищеца е поискал да му
възстанови правото на собственост върху процесните имоти.
Ответника е представил Споразумителен протокол № СВ 588/07.03.2019 г., сключен
между С.В. и А.Ц.., чрез К. Н., във връзка със задължения на последния към водопреносното
дружество. Приложен е фискален бон от 07.03.2019 г. за сумата от 223,30 лева.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл. 226, ал. 3,
пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск по чл. 226, ал. 3
ЗЗД, доколкото ищеца излага съображения, че поради недействителност на договора за
дарение, същия е собственик на цялото имущество, предмет на дарението, като не навежда
твърдения за частична претенция, респ. да иска намаляване на дарението до размера на
запазената му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е
направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е
придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова
вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни
- такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските
и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в
гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на
гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на
отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с
добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните
разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни
договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 ЗЗД го задължава при тълкуване
на договорите да установява действителната обща воля на страните, формирана от всичките
им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Дарението обаче е
едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т. е. неговото имущество се
увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага,
тъй като основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е
елемент от договора за дарение.
Основанието е обичайната цел на сделката, като при дарение това е да се прехвърли
собствеността върху някаква ценност върху някой, без насрещна престация, като мотивът и в
този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В
този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а
този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва
да докаже тези мотиви. Презумпцията, установена в чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД обръща
доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена в нарушение на
добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е в общата уредба на
сделките и се отнася и за дарението, доколкото в специалната уредба не е изключено
приложението й, респ. не е преуреден въпросът. В конкретния случай такова твърдение е
налице, но то не е подкрепено с никакви доказателства, което е в тежест на ищеца. В случая,
предвид съдържанието на договора за дарение, не може да се приеме, че същият
противоречи на добрите нрави. Дарственият акт не е противозаконен, нито укорим, като
несъвместим с добрите нрави. Тъй като в случая не е доказано, че мотивът за извършване на
дарението е различен от дарствено намерение, настоящият състав приема, че договорът за
дарение не накърнява установените в обществото норми на поведение и общоприетия
морал.
3
Твърдението, че е налице недействителност на дарението по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД
също е неоснователно. Това е така, защото не се установява твърдяната привидност на
дарението, прикриващо покупко-продажба, тъй като по делото не е доказано по несъмнен
начин, че страните по процесния договор са целели не настъпването на правните й
последици, а на дисимулираната сделка. Безспорно е, че извод в обратна насока не може да
се основава на предположение, а трябва да е резултат на проведено пълно главно доказване,
а това не бе сторено в настоящото производство.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
Доколкото по делото не се установи ищеца да е собственик на процесните имоти,
иска по чл. 124 ГПК, също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 660 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. А. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу К. С. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: /адрес/7, за прогласяване нищожността на Договор за дарение
на недвижим имот от 12.12.2017г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***/12.12.2017г., том II, рег. № 10171, дело № 255/2017 г. на нотариус А.Д., вписан
под № 404 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. А. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за признаване за
установено, по отношение на К. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, че ищеца е
собственик на 7/20 идеални части от следните недвижими имоти: 1. 423/1021 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 11884.5615.67 по кадастрална карта и
кадастрален регистър одобрен със Заповед РД - 18-4/ 11.01.2012 г. на изпълнителния
директор на А.Г.,К.,К., с адрес на поземления имот: /адрес/, площ 388 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план : 67, квартал 8,
парцел XI (единадесет), при съседи: 11884.5615.395; 11884.5615.396; 11884.5616.394;
11884.5615.68, и 2. Сграда с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с
идентификатор 11884.5615.67.4 по кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрен със
Заповед РД - 18 - 4/ 11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК; адрес на сградата:
/адрес/, построена в поземлен имот с идентификатор: 11884.5615.67; брой етажи 2; със
застроена площ 71 кв.м. стар идентификатор: няма, номер на предишен план: няма, която
сграда представлява жилищна сграда, построена в северозападна част на УПИ XI - 67 в
квартал 8 по плана на /адрес/, със застроена площ 71 кв. м и РЗП 125 кв. м., състояща се от:
дневна с кухненски бокс, стая и сервизи на първи етаж, и стая на втори етаж, при съседи от
двете страни -двор и /адрес/ и сграда с идентификатор 11884.5615.68.3 построена в УПИ IX-
68.
ОСЪЖДА М. А. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на К. С. Н., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/7, сумата от 660,00 лева (шестстотин и шестдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5