№ 754
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110107774 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът *********** /като правоприемник на ****** - Заличен
търговец, с оглед вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под №
******/ е предявило против И. Х. Д. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.240 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9846.08лв., представляваща непогасена
главница по сключен между ответника и *********** договор за потребителски кредит №
PLUS-13614325 от 08.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК- 18.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението, за сумата от 1286.16
лв.- договорна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 16.04.2022 г. и за сумата от 1743.69 лв.-
мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.04.2022 г.
Ищецът твърди, че на 08.07.2016г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит № PLUS-13614325 при общи условия, по силата на който *********** предоставило
на ответника кредит в размер на 15000лв., по който последният се задължил да върне
кредита в срок до 87 месеца, при равни месечни вноски в размер на по 308.57 лева, с краен
срок за погасяване на задълженията по договора на 20.10.2023г., олихвяван при фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора. Кредитополучателят се задължил да заплаща и
такса ангажимент по договора, която се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като било уговорено кредиторът да удържа сумата, посочена в договора като такса
ангажимент от общия размер на кредита. Твърди, че между страните е сключено
споразумение за отсрочване на парично задължение, с което същите са постигнали съгласие
заплащането на посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски да се
отложи, така и е постигнато съгласие за разсрочено погасяване на задължението. Ответникът
заплатил 41 вноски и на 20.06.2020 г. преустановил плащанията по кредита. На 20.07.2020 г.
поради допуснатото просрочения на две месечни вноски, вземанията по договора за кредит
станали ликвидни и изискуеми в целия им размер, за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника. Въз основа заявление на ищеца от 18.05.2022
г., на 13.07.2022 г. по ч.гр.д. № 25997/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед
1
за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от
ответника. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 27-ти състав е сезиран с обективно и субективно евентуално съединени
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание с правно
основание чл.430 ТЗ, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238,
ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно
призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито
съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4)
на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички
предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са
дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се
постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е
редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се
разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание писмени
доказателствени средства се установява, че главният иск е вероятно основателен - арг. чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК (приет по делото е договора за потребителски кредит, от който се
установява размера на потребителския кредит, с оглед уговорката в договора – л.10 се
установява, че с полагане на подписа върху договора се удостоверява получаване на сумата,
като в договора е уговорен размерът на възнаградителната лихва, така и приета покана за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – л.22, с което се доказва предсрочната
изискуемост на кредита с оглед практиката на ВКС - Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д.
№ 16 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение „Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези
случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява
факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното
дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство
предсрочна изискуемост на кредита“).
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е
поискал присъждането на 266,74лв. за д.т. по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да се
2
определи в размер на 100лв., така и следва да се присъдят разноските по ч.гр.д. №
25997/2022г. по описа на СРС, 27 състав, които са в размер на 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение, така и сумата от 266,75лв. за д.т., или общо в размер на 683,49лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че И. Х. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ************, дължи на *********** /като
правоприемник на ****** - Заличен търговец, с оглед вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията под № ******/, ЕИК: ********, *********, сумата от 9 846,08 лева
(девет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и 08 стотинки), представляваща главница
по Договор за кредит № PLUS-13614325/08.07.2016., обявен за предсрочно изискуем на
20.07.2020г., ведно със законна лихва за период от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 1286,16 лева , представляваща договорна лихва за период от 20.06.2020 г. до
16.04.2022г., сумата 1 743,69 лева (хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 69
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.07.0202 г. до 16.04.2022 г., за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
13.07.2022г. по ч.гр.д. № 25997/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Х. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
************, да заплати на ***********, ЕИК: ********, *********, разноски по делото в
общ размер на 683,49лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3