№ 1412
гр. Пловдив, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300502580 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, против решение №2303 от 13.05.2025 г.,
постановено по гр.д. № 9945/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, в
частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът А. Х. В., ЕГН:
**********, му дължи главница за разликата над уважения размер от 200,72
лева до претендирания размер от 254,40 лева / или за сумата от 53,68 лева/ по
сключения между страните Договор за потребителски кредит №
40005076302/22.07.2021г. , за която сума в полза на търговското дружество е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5949/2023 г. по описа на РС – Пловдив.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата
отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което
исковата претенция да бъде уважена
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия А. Х. В., ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника му
адв. Т. Т. , с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
1
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, против определение № 8565 на първостепенния съд от 02.07.2025
г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.В частната жалба са релевирани оплаквания за
неправилност на обжалваното определение, с искане към въззивния съд за
неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК, като не се
присъждат разноски на насрещната страна за заповедното производство и при
условията на евентуалност присъденото адвокатско възнаграждение да бъде
намалено.
Отговор на частната жалба не e постъпил от насрещната страна А. Х.
В., ЕГН: **********.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.9 от ЗПК, като ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът
А. Х. В., ЕГН: **********, му дължи следните суми: главница в размер на
503,40 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № 40005076302,
сключен на 22.07.2021 г. между страните, вземанията по който са обявени за
предсрочно изискуеми; за договорно възнаграждение в размер на 178,18 лв.,
дължимо в периода от 15.02.2022 г. до 07.03.2023; за обезщетение за забава в
размер на 124,88 лв., дължимо за периода 16.09.2021 г. – 27.04.2023 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.04.2023 г. до окончателното й заплащане, за които
суми в полза на търговското дружество е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5949/2023 г. по описа на
РС – Пловдив.
С обжалваното решение съдът е приел, че договорът за потребителски
кредит, на които ищецът основава вземанията си, е недействителен съгласно
2
чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от
ЗПК, поради което е уважил за сумата от 200,72 лв. само иска за главницата,
като е отхвърлил останалите предявени от ищеца претенции за договорно
възнаграждение и обезщетение за забава. В частите му за уважаване на
претенцията за главницата и за отхвърляне на иска за договорно
възнаграждение и обезщетение за забава решението не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
Пред въззивната инстация спорът е висящ само относно претенцията за
сумата от 53,68 лева – главница съставляваща разликата над уважения размер
от 200,72 лева до претендирания размер от 254,40 лева по сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 40005076302/22.07.2021г.
На основание чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за
всички съдилища.
Ето защо, фактически констатации и правни изводи на
първоинстанционния съд досежно недействителността на сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 40005076302/22.07.2021г. са
задължителни за настоящия състав на съда и не могат да бъдат
преразглеждани.
Последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит са уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредита. Това е специална императивна законова норма, която е приложима
при потребителски кредити с оглед особената защита на потребителите като
икономически по-слабата страна в правоотношението.
При това положение за А. В., като кредитополучател, е възникнало
задължението да върне на търговското дружество само действително
получената главница по договора за кредит в размер от 586,32 лева без
включената в нея застрахователна премия в размер от 13,68 лева. Това е така
защото сумата по застрахователната премия е предоставена на потребителя
като кредит от търговското дружество и премията директно е преведена от
кредитора на застрахователя. На практика застрахователната премия е
включена към главницата по кредита, което води до начисляване на
допълнително плащане, включително възнаградителни и мораторни лихви и
както правилно е приел първоинстанционния съд до невъзможност на
преценка на цялостния икономически резултат от сключването на договора за
кредит.
От приетото в първоистнационното производство заключение по
допуснатата от съда ССЕ е установено, че по процесния договор ищецът е
платил на търговското дружество сумата от 345,60 лв. Съгласно признанието
на ищеца в исковата му молба по процесния договор за потребителски кредит
ответник е платил сумата от 345,60 лева , както и сумата от 40 лева- такси по
Тарифата.
Следователно по делото е безспорно установено, че заплатената от
потребителя сума на търговското дружество възлиза в общ размер от 385,60
лева.Следователно А. В. дължи на търговското дружество още 200,72 лева за
3
погасяване на чистата стойност по договора за кредит, до който размер
предявеният иск е основателен и правилно с обжалваното решение е уважен
от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно
и обосновано.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената от „Профи Кредит
България“ ЕООД частна жалба против определение № 8565 от 02.07.2025г.,
постановено по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, с което съдът е отказал да измени
решението си в частта за разноските за неоснователна. С молбата си с вх. №
60032/29.05.2025 г. ищецът „Профи кредит България“ ЕООД, е поискал
изменение на решението в частта за разноските, като на ответника бъдат
присъдени разноски намалени до минималния размер, определен за един иск
или на същия бъдат присъдени разноски под определения минимален размер,
съгласно Наредбата, както и да се приеме, че на ответника в производството
по чл. 410 ГПК не се дължат разноски, алтернативно бъдат присъдени
разноски в минимален размер от 50 лева.
Видно е, че в първоинстанционното производство ответникът е бил
защитаван от адв.Т. , комуто е заплатил възнаграждение в размер от 500 лева,
съгласно сключения между страните на 09.08.2023г. договор за правна защита
и съдействие.От същият пълномощник длъжникът е бил защитаван и в
заповедното производство, комуто е заплатил възнаграждение в размер от 300
лева по договор за правна защита и съдействие от 07.06.2023г.
С постановеното от първостепенния съд решение, разноските са
разпределение по съразмерност, като в полза на ответника са присъдени
разноски в общ размер от 728,58 лева.
Въззивният съд намира, че така договорените и присъдени от
първостепенния съд в полза на ответника разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съответстват на вида на предявените искове и отговарят на
критериите за разумност и пропорционалност, като намират баланса между
правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения
труд в производства-исковото и заповедното, и интереса на насрещната страна
адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на
фактическата и правна сложност на делото.
В аспекта на така изложеното се налага извод, че частната жалбата е
неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на правния спор в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност релевирано от пълномощника на
жалбоподателя съдът намира за обосновано, при съобразяване на правната и
фактическа сложност на делото,обжалваемият интерес от 53,68 лева, обема и
сложността на оказаната от адв. Т. правна помощ и обстоятелството , че
производството пред въззивния съд е приключило в едно съдебно заседание,
в което пълномощника на ответника не се е явил, като не са събирани нови
4
доказателства делото. Поради това настоящата съдебна инстанция счита, че
договореното и заплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 500
лева е прекомерно и следва да бъде намалено до размер от 300 лева.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2303 от 13.05.2025 г., постановено по
гр.д. № 9945/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, XII гр.с. в частта, с
която е отхвърлен предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът А. Х. В., ЕГН: **********, му дължи главница за разликата над
уважения размер от 200,72 лева до претендирания размер от 254,40 лева/ или
за сумата от 53,68 лева/ по сключения между страните Договор за
потребителски кредит № 40005076302/22.07.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8565/02.07.2025г. постановено по
гр.д. № 9945/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, XII гр.с.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* , да
заплати на А. Х. В., ЕГН: **********, сумата от 300 лева-разноски за
заплатена адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5