Решение по дело №13283/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,03.05.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 13283 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 14.05.2018 г. по гр.д. № 38744/17 г., СРС,  ГО, 24 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че Д.Й. Г.- В. с ЕГН **********, Б.И.В. - Т.с ЕГН **********, С.И.В. с ЕГН ********** и М.И.В. с ЕГН **********, с адрес:г***0 дължат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от изп.дир.Г.Б., с адрес: гр. София, ул. „********при условията на разделна отговорност по обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, при следните квоти Д.Й. Г.- В. с ЕГН ********** - 3/48, Б.И.В. - Т.с ЕГН ********** - 23/48, С.И.В. с ЕГН ********** -11/48» и М.И.В. с ЕГН ********** - 11/48 от следните суми: 414,34 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от М.01.2014Г. до М.06.2014Г., както и 113,40 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.03.2014Г. до 16.02.2017Г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда /24.02.2017Г./Д0 окончателното изплащане на вземането, за които суми в производството по ч.гр.д.№ 11491/2017Г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата пълния предявен размер от 775,45 лева с правно осн.чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и до пълния предявен размер от 195,09 лева по иска с правно осн.чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Д.Й. Г.- В. с ЕГН **********, Б.И.В. - Т.с ЕГН **********, С.И.В. с ЕГН ********** и М.И.В. с ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** сумата от 405,00 лева, представляваща направените в заповедното и исковото производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

 

                      Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи,че съдът не е разгледал исковата претенция от  май 2013 г.до юни 2016 г.С подаденото заявление по чл.410 ГПК заявителят претендирал задълженията си за период от май 2013 г.до юни 2016 г.Съдът отхвърлил изцяло претенцията по чл.86 ЗЗД,тъй като нямало доказателство за публикуване на общата фактура на интернет страницата на дружеството.

                       Моли да бъде отменено решението на СРС  и исковете да бъдат уважени изцяло.   Претендира   присъждане   на разноски.

                       Въззиваемите  не представят отговор на въззивната жалба .

                      Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответниците оспорват исковете.

              По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

               С подаденото заявление по чл.410 ГПК заявителят е претендирал незаплатена топлоенергия за периода 01.2014 г.-06.2014 г.За този период съдът се  е произнесъл.Според заключението на СТЕ за този период главницата от 414.34 лв.се образува от начислените прогнозни стойности в размер на 234.96 лв.и добавяне на сумата 179.38 лв.от доплащане по изравнителни сметки.Тази стойност на незаплатената топлинна енергия се потвърждава и от експерта по ССЕ.Периодът е за части от два отоплителни сезона,разбити по месеци и касаещи исковия период.

              Неоснователно е възражението,че съдът не присъдил мораторна лихва върху главницата.СРС не е отхвърлил претенцията за мораторна лихва.Присъдена е върху признатата главница,считано от датата на изискуемост от месец март 2014 г.така ,както  е заявен периода.

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

             Водим от гореизложеното, съдът             

                                                         Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.05.2018 г. по гр.д. № 38744/17 г., СРС,  ГО, 24 с-в
РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                          

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.     

                                                                                                          2.