Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен,
14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАЛОЯН ГЕРГОВ
мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
При
секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА, и с участието на
прокурора ВАНЯ САВОВА, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНЧД № 447 по описа
на съда за 2019г. и на основание данните по делото и Закона,
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл.163 от
ЗЗ.
Предмет
на въззивното производство е Решение № 363/16.05.2019г.
по НЧД № 912/20189г.
на РС-Плевен, с което освидетелстваното лице В.В.Д., с ЕГН
**********, е настанено за задължително лечение
при стационарна форма за срок от ТРИ МЕСЕЦА в ДПБ-Ловеч,
на основание разпоредбата на чл.162,
ал.3 от Закона за здравето. Не е определено лице за
изразяване на информационно съгласие за лечението на освидетелствания, тъй като същият може сам да изразява такова.
Решението
се обжалва от служебния защитник на освидетелстваното
лице В.Д.. По същество в жалбата се сочи, че
решението на районния съд е незаконосъобразно и
неправилно. Жалбоподателят намира изводите на съда за неправилни и
немотивирани.
Моли за отмяна на решението.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът моли да
бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, тъй като са налице
критериите по ЗЗ за настаняване за лечение на В.Д., поради това, че
същият е опасен за себе си при злоупотребата с наркотични
вещества.
Процесуалният
представител на освидетелстваното лице - адв.В.П. поддържа
жалбата, като изтъква, че решението на съда е било взето единствено въз основа
на експертното заключение, но не е съобразено с установените
по делото доказателства. Жалбоподателят
счита, че Д. не е психично болен и не се нуждае от стационална форма на задължително лечение в психиатрично
заведение.
Моли за отмяна решението на РС-Плевен.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Решението
на Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно.
Налице са критериите по смисъла на чл.155
от Закона за здравето за настаняване на освидетелстваното лице на
стационарно лечение. От заключението на съдебно–психиатричната експертиза с
психологично изследване е видно, че е налице медицинския критерий,
по смисъла на чл.146,
ал.1, т.1 от ЗЗ, освидетелстваното лице страда от: психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди;
синдром на зависимост; емоционално нестабилна личност, което заболяване
попада в кръга на тези, предвидени в нормата на чл.146,
ал.1, т.1 от ЗЗ.
В
съдебно заседание пред първата инстанция експертите
поясняват, че това е зависимост,
довела до остра интоксикация с метадон, и към момента на
освидетелстването на лицето се установява, че
същият
е приет по спешност в Клиника по токсикология за лечение. Въз
основа на гореизложените съображения, вещите
лица обобщават, че е
налице медицинския критерий за приложение на задължителни медицински мерки,
съгласно чл.157
от Закона за здравето. Освен това, според експертите, липсва критичност на Д. към
заболяването му, което е основание за провеждане на лечение в стационар. Отказа
на лицето да провежда адекватно лечение води до увреждане на здравето му. Ако
адекватно лечение не се предприеме това ще доведе до задълбочаване на проявите му
и увеличаване на опасността за здравето на освидетелствания. Този извод на вещите
лица
е определящ за постановяване на решението на
първоинстанционния съд, който се позовава и на
личното отношение на освидетелствания към собственото му здраве - същият
показва липса на критичност към заболяването си и липса на желание да провежда
лечение.
Настоящият
състав на съда счита, че е налице и социалният критерий. Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза и от приобщените по
делото доказателства е, че В.Д. с поведението си
застрашава собственото си здраве и живота си, след като не предприема лечение.
По тези
фактически данни могат да бъдат направени категоричните изводи – освидетелстваното лице не осъзнава заболяването си и не полага
самостоятелни усилия за провеждане на адекватно лечение. Последиците от това са,
на първо място, задълбочаване на заболяването и,
на второ място, обуславя опасност за него и разкрива
потенциален риск от попадане в конфликтни ситуации и извършване на
престъпление.
По
тезата и доводите в жалбата на освидетелстваното лице, че
не страда от психично заболяване и че не са събрани доказателства, както за
заболяването му, така също и за негово противоправно
поведение, въззивният съд намира, че са неоснователни.
От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява че Д.
страда от наркотична зависимост, което е от кръга
на заболяванията, предвидени в чл.146,
ал.1, т.1 от Закона за
Здравето. Освен това, от СПЕ и разпитаните свидетели е видно, че е налице и опасност от
влошаване на здравословното състояние без провеждането на адекватно лечение и
опасност Д. да извърши противоправни действия опасни
както за него, така и за околните. Тезата и доводите в
жалбата са проява на защитна позиция на лицето и противоречат на събраните и
приети от РС-Плевен доказателства. Същите само подкрепят
изводите на решаващия съд относно необходимостта от принудително лечение в конкретно посоченото здравно заведение – ДПБ-Ловеч и за определения срок
от ТРИ МЕСЕЦА.
Предвид
заключението на съдебно-медицинската експертиза,
правилно първоинстанционният съд е приел, че
освидетелстваният може сам да дава информирано съгласие за лечението си, по смисъла на чл.162,
ал.2 от ЗЗ.
По
изложените съображения и предвид липсата на служебно установени основания за
отмяна или изменение на решението и на основание чл.163, ал.1 от ЗЗ във вр.
чл.334,
т.6 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 363/16.05.2019г.
по НЧД № 912/2019г.
по описа на РС-Плевен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.