№ 4292
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20251100502791 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1244/24.01.2025 г., постановено по гр.д. № 17821/2023 г..
на СРС, ГО, 138 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, че К. А. П., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39315/22 г. по описа на СРС, 138 - ми
състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ –
сумата 2771,28 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и
сумата 22,23 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно
топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. *********,
отчитани по партида с аб. № 76304, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г.
до изплащане на вземанията, като са отхвърлени исковете, предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за установяване на дължимост на вземане за неизплатена стойност на
доставена топлинна енергия в размер на 258,28 лева за периода от 01.05.2019 г.
до 31.05.2019 г., представляваща разликата над 2771,28 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 3029,56 лева, и за установяване дължимост
на вземане за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,99 лева за
периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., представляваща разликата над 22,23
лева до пълния предявен размер на претенцията от 23,22 лева, и с правно
1
основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 424,59 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. –
06.07.2022 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна
енергия, и за установяване на дължимост на сумата 4,76 лева, претендирана
като мораторно обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г.,
начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
Със същото решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, че Г. А. П., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39315/22 г. по описа на СРС, 138 - ми
състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ –
сумата 2771,28 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и
сумата 22,23 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно
топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. *********,
отчитани по партида с аб. № 76304, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г.
до изплащане на вземанията, като са отхвърлени исковете, предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за установяване на дължимост на вземане за неизплатена стойност на
доставена топлинна енергия в размер на 258,28 лева за периода от 01.05.2019 г.
до 31.05.2019 г., представляваща разликата над 2771,28 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 3029,56 лева, и за установяване дължимост
на вземане за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,99 лева за
периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., представляваща разликата над 22,23
лева до пълния предявен размер на претенцията от 23,22 лева, и с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 424,59 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. –
06.07.2022 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна
енергия, и за установяване на дължимост на сумата 4,76 лева, претендирана
като мораторно обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г.,
начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е
постъпила възззивна жалба от К. А. П. и Г. А. П. чрез особени им
представител адв. М. М.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушения на материалния и
процесуалния закон. Посочено е, че съдът не е кредитирал възраженията, че
Договор 1652/19.11.2001 г., сключен между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и
етажните собственици, е изтекъл. Твърди се също така, че съгласно приетата
СТЕ общият топломер е преминал първоначална метрологична проверка на
07.11.2017 г. със срок на валидност 2 години, като следващите свидетелства за
проверка са от 22.02.2021 г. и 21.04.2021 г., т.е. след изтичане на нормативно
приетия период на валидност и годност. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
2
отхвърлени.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от от третото лице –
помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по искова
молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. А. П. и Г. А. П. за признаване
за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми:
сумата 3029,56 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021г., сумата
23,22 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода
м.06.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /21.07.2022 г./ до окончателното плащане на
главниците, сумата 424,59 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2020 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за потребена и
незаплатена топлинна енергия, и сумата 4,76 лв. – мораторно обезщетение за
забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение.
Изготвената СТЕ установява, че дяловото разпределение за процесния
3
имот е извършвано правилно и в съответствие с нормативната уредба. Фактът,
че договорът между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и етажните собственици за
извършване на дялово разпределение в сградата е изтекъл касае вътрешните
отношения между страните и не се явява релевантен за изхода на спора, щом
по делото се установява, че дяловото разпределение е извършвано правилно.
Ето защо и доводът, че не се дължи заплащане на потребена топлинна енергия
поради изтеклия срок на действия на договора за извършване на дялово
разпределение, е неоснователен.
По отношение на довода, че общият топломер не е минавал
своевременно метрологична проверка, въззивният намира следното: видно от
изготвената СТЕ, общият топломер е преминал метрологична проверка в края
на процесния период, като не са констатирани отклонения. Ето защо няма
основание да се приеме, че топлинна енергия не е отчитана вярно.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 300 лв. за депозит за особен представител на въззивниците
и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1244/24.01.2025 г., постановено по гр.д.
№ 17821/2023 на СРС, ГО, 138 състав, в частта, в която е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. А. П., ЕГН **********, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. №
39315/ 22 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва: - на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2771,28 лева, представляваща
вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 22,23 лева, представляваща вземане за
неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г.
до м.04.2021 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в
гр. София, ул. *********, отчитани по партида с аб. № 76304, ведно със
законната лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на вземанията, както и в частта,
в която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. А. П.,
4
ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39315/22 г. по описа на СРС, 138 - ми състав,
както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата
2771,28 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 22,23
лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно
топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. *********,
отчитани по партида с аб. № 76304, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г.
до изплащане на вземанията
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА К. А. П., ЕГН ********** и Г. А. П., ЕГН **********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, разноски за въззивното производство в размер от 300 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация
София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5