РЕШЕНИЕ
№ 8535
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110113574 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против АН. АН. ГР. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 51166/2021 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С
оглед предходното, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за
установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент
на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на
отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно
1
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна
енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството
купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за
ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ
в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още,
че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се
намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [фирма]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата
от 2309,76 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2017г. до 31.12.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се
в [адрес], ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 466,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 24.08.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца –
[фирма] не изразява становище. Представя документи, касаещи отчитането на
топлинна енергия за процесния период и имот.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 51166/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника - настоящ ответник, с която е
разпоредено последният да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от
2309,76 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия
2
през периода от 01.05.2017г. до 31.12.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[адрес], ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 466,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 24.08.2021 г.
С разпореждане № 11885/08.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 51166/2021 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот акт № 27, том XV, рег.№ 34114, дело № 2356 от 2018 г. по описа на И.Д.,
нотариус с район на действие Софийския районен съд, се установява, че към 20.12.2018
г. ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Видно от
обективираното в нотариалния акт е, че при продажбата на имота ответникът, в
качеството на продавач по договора, е декларирал, че е единствен собственик и
продавания имот не е отчуждаван. Предходното се установява и от приложения по
делото нотариален акт, по силата на който праводателят на ответника се е легитимирал
като собственик на имота, както и приложеното удостоверение за наследници, от което
се установява, че единствен наследник по закон е бил ответника в настоящото
производство.
По делото е приложен протокол от проведено на 25.08.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който
е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с [фирма]. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на събранието. По делото е приложен и договор от 25.10.2002 г.,
сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение.
По делото са представена справка за издадени кредитни известия към фактури
през процесния период, съобщение към фактура от 31.07.2018 г., съобщение към
фактура от 31.07.2019 г., както и приложимите ОУ.
От страна на третото лице-помагач по делото са приложени справки за
отопление и топла вода за имота през периода 2017/2018 г. и 2018/2019 г. и известия за
доставянето им.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че през процесния период за имота е разпределяна
топлинна енергия за отопление от три радиатора и сградна инсталация. Потреблението
на топла вода за БГВ е по норма за разход за двама обитатели. Видно още от
заключението на вещото лице е, че през периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в имота
не е начислена ТЕ, без за е посочено и основание за това. За периода от 01.05.2018 г. до
28.02.2019 г., отново без посочено основание, в имота е начислявана топлинна енергия
3
за три радиатора по мощност. С оглед предходното, вещото лице е констатирало, че
нормативната уредба, касаеща дяловото разпределение на топлинна енергия в
процесния недвижим имот за исковия период, не е спазена изцяло.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издавало
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, които са
сторнирани и са издадени общи фактури. Съгласно заключението дължимата сума за
главница за процесния период е в размер на 2309,76 лева, а обезщетението за забава
върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 466,20 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
4
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия
период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи
заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна
енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението -
дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за
сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В конкретния случай, ищецът не проведе и пълно и главно на потребената
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. Видно
от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
което не е оспорено от ищцовото дружество и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено е, че нормативната уредба, касаеща дяловото разпределение
на топлинна енергия в процесния недвижим имот за исковия период, не е спазена
изцяло.
Отделно от предходното, по делото не са представени каквито и да било
доказателства, от които да е видно как е определен броя на живущите в жилището лица
през процесния отоплителен сезони. При това положение е налице произволно
определяне на живущите в жилището, което от своя страна пряко рефлектира при
фактурирането на служебно начисленото количество топла вода по норма за разход
двама обитателя. С оглед предходното следва да се приеме, че изготвените
изравнителни сметки, послужили за издаването на процесната обща фактура от
ищцовото дружество са с произволни изчисления, посочени от топлинния
счетоводител, без последния да е събрал каквито и да било данни за броя на живущите
в топлоснабдения имот.
Не на последно място следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.52, ал.7 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. – „Лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато
5
установи, че липсват индивидуални водомери за топла вода, срокът на валидност на
периодичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните
водомери е изтекъл или когато те са повредени, уведомява писмено клиентите за
задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода, да заявят и
представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или
индивидуалните водомери или да осигурят техническата им изправност в
нормативно установените срокове, както и за последствията при неизпълнение на
тези задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна
енергия.“. В конкретния случай по делото няма каквито и да било доказателства лицето
по чл.139б, ал.1 ЗЕ (в конкретния случай конституираното по делото трето лице-
помагач на страната на ищеца) да е изпълнило нормативно вмененото му задължение
съгласно горепосочената разпоредба.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Това е
така, тъй като съдебното решение следва да се основава на безспорно установени
факти, а не на предположения.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В исковото производство
няма данни за направени от ответника разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство също не са налице доказателства за направени разноски,
поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на
управление: [адрес] против АН. АН. ГР., ЕГН ********** обективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
АН. АН. ГР., ЕГН ********** дължи [фирма], ЕИК [еик] сумата от 2309,76 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2017г. до 31.12.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със
6
законната лихва, считано от 01.09.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от
466,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018г. до 24.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 51166/2021 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице [фирма], помагач на
страната на ищеца [фирма], ЕИК [еик].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7