№ 20205
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110137630 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за
енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с адрес:
гр. София, ул. „АПЧ“ № 24, ет. 5, ап. 8 /абон. № 39647/, респ. че е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответницата не е упражнила правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила
ОУ са влезли в сила Общите условия на „ТС“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на
битови абонати в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г. Съгласно тях
купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получавани фактури, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизплатените
в срок задължения. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г. и не е погасила задълженията си.
Въз основа на изложеното ищецът прави искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 140,47 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба 21.06.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането; 24,12 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2024 г.
Претендира разноски.
Ответникът Е. Д. Д. чрез назначения от съда особен представител адв. Н. Димитрова –
Първанова, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че липсват
доказателства за реално консумирана и доставяна до имота топлинна енергия. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
С определение № 37527/09.09.2025 г. по делото е конституирано като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
1
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна. Исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното от Любомир Малаков възражение
за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е
да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
държавна място от ЖСК „Битоля“, м. „Изток-Изток“, гр. София, № 143, том XXXXI, нот.
дело № 8030/1993 г., с който ИАД придобива правото на собственост върху имот с адрес: гр.
София, ул. „АПЧ“ № 24, ет. 5, ап. 8.
От Удоставерение за наследници № 003437/05.10.2010 г., издадено от Столична
община, район „Средец“ се установява, че наследници на починалия на 23.09.2010 г. ИАД са
МИД-П,ЦА Д. и Е. Д. Д..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том първи, рег. № 6028, нот.
дело № 46/2012 г. Цветанка Ангелова Д. прехвърля своите 4/6 идеални части, а МИД-П
прехвърля своите 1/6 идеални части от жилище с адрес: гр. София, ул. „АПЧ“ № 24, ет. 5, ап.
8 на Е. Д. Д.. Като допълнително доказателство следва да се посочи, че на 12.07.2016 г. Е. Д.
Д. е подала Заявление – декларация с вх. № 3820 до „ТС“ ЕАД за откриване на партида на
нейно име за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. „АПЧ“ № 24, ет. 5, ап. 8.
На 03.11.2020 г. Е. Д. Д. продава на „Техремонт“ ЕООД жилище с адрес: гр. София, ул.
„АПЧ“ № 24, ет. 5, ап. 8 – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132,
том първи, рег. № 3415, нот. дело № 119/2020 г.
Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени
разпореждания с правото на собственост върху топлоснабдения имот в процесния период
01.05.2020 г. – 31.10.2020 г. следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение
по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния
период са именно ответницата като съсобственик на процесния имот в сграда в режим на
етажна собственост при описаните от ищеца квоти в съсобствеността.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
2
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само 2 броя
водомери за топла вода. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/ е
разпределена въз основа на реален отчет на водомерите, за което са представени формуляри
за отчет от третото лице-помагач, а топлинната енергия за сградна инсталация е
разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението към от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-
04-1. Данните от протоколите за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалните
справки за дялово разпределение. Вещото лице е установило, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологична проверка на 13.07.2018г. и на 19.01.2022г. и
съответства на одобрения тип.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че начислените за топлоснабдения имот
суми за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г. са в общ размер на 181, 51 лв. , изравнителната
сметка е в размер на 613, 14 лв. – кредитно известие от 31.07.2021 г.; 98, 57 лв. – кредитно
известие от 16.05.2024 г. Общо дължимата сум е в размер на 140, 47 лв. Според вещото лице
мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. – 05.06.2024 г. е в размер на 24, 12 лв.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответницата е изпаднала в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени в пълне размер.
При този изход на делото право на разноски има ищецът „ТС“ ЕАД. Същият претендира
заплащането на 100 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за особен представител; 450 лв.
– депозит за вещо лице по допусната ССчЕ и 450 лв. – депозит за вещо лице по допуснатата
СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лв. Ето защо
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума
в общ размер на 1 550 лв., представляваща сторените от него разноски.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. Д. с ЛНЧ ********** и адрес: гр. София, район „И“, ул. „АПЧ“ № 24, ет.
5, ап. 8 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД 140,47 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
имот с адрес: гр. София, ул. „АПЧ“ № 24, ет. 5, ап. 8 /абон. № 39647/ за периода от
01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 21.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 24,12 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2024 г.
ОСЪЖДА Е. Д. Д. с ЛНЧ ********** и адрес: гр. София, район „И“, ул. „АПЧ“ № 24, ет.
5, ап. 8 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер
на 1 550 лв., представляваща сторените от ищеца разноски.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД в качеството му на
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4