№ 61
гр. Монтана, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211630201468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 7521/02.12.2021г. на Началника отдел
„Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, на ПЛ. Д. Г. от гр.К., обл.Враца е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 500,00 (две
хиляди и петстотин) лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло като издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила от страна на АНО, за което
излага подробни мотиви, на следващо място поддържа, че нарушението
представлява „маловажен случай” по см. на чл.28 ЗАНН, а алтернативно да
бъде изменено, като се намали размера на глобата до минимума, предвиден в
закона, тъй като не съответства на тежестта на нарушението и се явява
несправедливо. Претендира сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
юр.Пъневска, която поддържа, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП
1
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Нарушението е установено от
обективна и субективна страна, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както АУАН, така и НП са издадени от компетентен
орган в кръга на правомощията му. Не са налице условията на чл.28 от ЗАНН,
касаещи „маловажност” на случая. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с
оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, постъпила в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес да обжалва
постановения акт. Разгледана по същество се явява частично
ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за това, че 10.11.2021г. в 11.53 часа, на
път ІІІ-112, км. 45+500, в посока гр.Монтана – гр.Видин, управлявал и
осъществявал движение на МПС, марка Ивеко, модел „АД410Т”, с рег.№
хххх, с 4 оси с две управляеми оси. Водачът осъществява движение без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
АДМ управляваща пътя, АПИ, на извънгабаритно ППС по §1 т.1 от ДР на
Наредба №11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Необходимостта от разрешението е установена при извършеното
измерване, при което е констатирано надвишаване на нормите на Наредбата,
както следва: при разстояние между осите 1.38 метра на двойната задвижваща
ос (3-та – 4 та) на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е 26.840 тона, при максимално допустимо натоварване на оста
19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредбата. Измерването е извършено
с техническо средство ролетка (за 5м.) № 1302/18 и електронна везна модел
DFW- KR № 118844, като ППС превозва фракция (натрошен камък).
Извършеното е нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
Закона за пътищата вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За така измерените параметри на МПС при проверката, водачът на
2
автомобила не е представил на длъжностното лице от АПИ валидно
разрешение за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС по см. на §1, т.1
от ДР на Наредбата.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на горните разпоредби, с което е
наложено и съответното административно наказание глоба в размер на
2 500.00 лева.
Жалбоподателят оспорва констатациите по издаденото наказателно
постановление, както и по съставения АУАН, като поддържа, че НП не е
мотивирано, не съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Оспорва и самото нарушение, както и счита, че
непосочването на вида документ, който следва да представи на контролните
органи, квитанция или разрешение, е съществен порок на НП, тъй като
нарушава правото му на защита.
Административното нарушение се установява по несъмнен и
категоричен начин от писмените и гласни доказателства по делото, а именно
че административнонаказания управлява ППС без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от АДМ управляваща пътя,
АПИ, на извънгабаритно ППС по §1 т.1 от ДР на Наредба №11/ 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта
от разрешение е установена посредством измервания на осите на
управляваното МПС с технически средства, които са сертифицирани и
преминали метрологичен контрол, видно от приложените заявление и
сертификат за съответствие (л.42-л.51 от делото).
В подкрепа на горното са и показанията на свидетелите АДР. М. АНГ. и
И.С., присъствували на извършената проверка и констатиране на
нарушението, както и съставянето на акта, които в с.з. разпитани поддържат,
че при извършеното измерване, в което участвували лично, е установено
драстично надхвърляне на двойната задвижваща ос (трета, четвърта ос) на
автомобила, като измереното е 26.840 тона, а максималното по Наредбата е 19
тона.
Свидетелите твърдят, че такива случаи следва предварително шофьорът
или собственикът на товарния автомобил да заплати в съответната
3
администрация, която стопанисва пътя определена такса, което се обективира
с документ. В случая такъв документ, квитанция или друго разрешение, не е
представено от водача на товарния автомобил, поради и което е съставен
АУАН.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
предават преки и непосредствени впечатления, не са заинтересовани от
изхода на делото и обясненията им се допълват от писмените доказателства –
приложената кантарна бележка на л.14 от делото.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по
никакъв начин не са нарушени правата на последния.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно Заповед
от 17.10.2019г., изменена със Заповед от 30.04.2020г., приложени на л.20, 21 и
22 от делото, поради което не е нищожен и е породил съответните правни
последици.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57, ал.1 и ал.2 от същия закон. Издадено е от компетентен орган –
Началника отдел “Контрол по РПМ” в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” към АПИ гр.София, който видно от приложената
заповед на л.19 от делото е оправомощен, в това му качество, като
длъжностно лице, да издава наказателни постановления на физически и
юридически лица.
Не е нарушено правото на защита на наказаното лице с непосочването
на документа, който следва да бъде приложен, същият е разбрал какво
нарушение му е вменено да е извършил и ефективно е организирал защитата
си чрез подаване на жалба срещу издаденото НП.
Отговорността на водача е реализирана по реда на ЗП, а не по ЗДвП, тъй
като управлява извънгабаритно и /или тежко ППС без разрешение от
съответната администрация, при което се нарушават обществените
отношения, свързани с ползването, поддържането и ремонта на пътищата.
Правната квалификация на деянието, осъществено от жалбоподателя, сочи че
същия е наказан за това, че управлява по РПМ извънгабаритно ППС без
4
разрешение за това и заплатена такса, които отношения се контролират от
АПИ и съответните дирекции.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, предвиждаща, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2. ал. 2 и ал. 5 и чл.
41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
Жалбоподателят представлява физическо лице, което е управлявало
процесното ППС с натоварване над допустимите размери в нарушение на чл.
26, ал. 2 от ЗП, поради което същият е годен субект на нарушението. В
качеството си на водач на тежкотоварно ППС, жалбоподателят е следвало да
знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от 3.07.2001г. и да
вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези
стойности.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Същото е формално, без да се установява наличие на значително по -
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Наложеното административно наказание, по убеждение на съда обаче,
не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, досежно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на
нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На
същия е определена санкция над минималния размер, която с оглед на факта,
че нарушението е за първи път, тъй като по делото липсват писмени данни
жалбоподателя да е наказван за нарушения от този вид, не са настъпили
вредни последици от деянието, наказания по същество осъзнава извършеното
и неговата тежест, поради което следва да бъде намалена на предвидения в
закона минимум от 1 000.00 (хиляда) лева.
В този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите на
наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите
участници в движението по пътищата.
5
Предвид гореизложеното, издаденото Наказателно постановление
следва да бъде изменено, като се намали размера на определената парична
санкция от 2 500.00 лева на 1 000.00 лева.
Жалбоподателя претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В административно наказателното производство страните имат право на
присъждане на разноски и съобразно изхода на делото, съобразявайки
разпоредбите на чл.63д, ал.1 и ал.2 ЗАНН вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и направеното възражение от въззиваемата страна за прекомерност, намира
че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7521/ 02.12.2021г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на ПЛ. Д. Г.
ЕГН **********, гр. К., ул. К. №33, е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА наложената глоба на 1
000.00 (хиляда) лева на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да заплати ПЛ. Д.
Г. ЕГН **********, гр. К. сумата от 300.00 (триста) лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК,в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6