№ 1729
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц. Евг. Г.
при участието на секретаря Галина Хр. Х.ва
като разгледа докладваното от Ц. Евг. Г. Гражданско дело № 20231100106166
по описа за 2023 година
Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3
от КЗ.
Предявени от А. С. Ш., ЕГН ********** и Ц. В. Ш., ЕГН **********
и двамата от с.Мировяне, ул.„******* против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД – гр. София, ЕИК *********. Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетения за
претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди от смъртта на
техния син К.А. Ш., настъпила следствие претърпяно от него като водач на
мотоциклет „КТМ”, без регистрационен номер, ПТП на 24.02.2023г около
16:40 часа в с.Мрамор, Столична община, причинено виновно от С.Й. С. като
водач на товарен автомобил „Скания 124-420” ДК № СА ******* с прикачено
полуремарке „Шмитц СЦС 24“ ДК № *******, застрахован при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а именно:
да заплати на А. С. Ш.: 1. сумата от 300000 лева, ведно със законната
лихва, начиная от 06.03.2023г – датата на предявяване на извънсъдебна
претенция пред застрахователя до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания; 2. сумата от 877,50 лева, ведно със законната лихва, начиная от
22.03.2023г – датата на предявяване на извънсъдебна претенция пред
застрахователя до окончателното изплащане на сумата, представляваща
половината от общата сума от 1755лв, заплатени разходи за погребение на
починалия негов син;
1
да заплати на Ц. В. Ш.: 1. сумата от 300000 лева, ведно със законната
лихва, начиная от 06.03.2023г – датата на предявяване на извънсъдебна
претенция пред застрахователя до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания; 2. сумата общо от 957,50 лева, ведно със законната лихва, начиная
от 22.03.2023г – датата на предявяване на извънсъдебна претенция пред
застрахователя до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за оказана й медицинска помощ и лечение, както и половината от
общата сума от 1755лв, заплатени разходи за погребение на починалия неин
син. Претендират съдебни разноски по списък.
Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, евентуално
да ги намали поради съпричиняване от ищците. Претендира разноски по
списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
В предявената по делото искова молба се посочва, че на 24.02.2023г в
с.Мрамор е настъпило ПТП между техния син К.А. Ш., като водач на
мотоциклет „КТМ” и товарен автомобил „Скания 124-420” с прикачено
полуремарке „Шмитц СЦС 24“, упрвляван от С.Й. С.. Последният, движейки
се по ул. „Васил Левски“, предприел маневра завиване наляво към ул.
„Мичур“, без да пропусне движещият се насрещно, направо и с предимство
по ул. „Васил Левски“ мотоциклет, в резултат на което настъпил удар.
Следствие получените от К.А. Ш. от удара увреждания – остра сърдечно-
съдова и дихателна недостатъчност, кръвоизлив в коремната кухина, закрита
ккоремна травма и макар да му била оказана медицинска помощ той е
починал на мястото на удара.
Според ищците произшествието е настъпило поради противоправното
и виновно поведение на водача на товарния автомобил, чиято отговорност
била покрита по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. На това основание те предявили пред ответника на 06.03.2023г
извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществените им вреди, а
след това с допълнителна молба присъединили и искане за обезщетяване на
причинените им имуществени вреди, съставляващи сторени от тях разходи за
психиатрична помощ, медикаментозно лечение и погребение на починалия им
син, като макар да представили на застрахователя допълнително изискани от
него документи, обезщетение не било изплатено с мотив, че липсва съдебен
акт, с който да е установена вината на водача С.Й. С..
Ищците посочват, че К.А. Ш. бил техен единствен син, когото
отглеждали с внимание и любов и с когото имали изключително близка и
пълноценна връзка. Смъртта му за тях била шок, нямали желание да общуват
с други хора, трудно се адаптирали към промяната, не можели да възприемат
случилото се, станали тревожни, депресивни, угнетени, изпитвали
2
безнадежност и отчаяние и били принудени да потърсят медицинска помощ.
Ответникът не оспорва твърденията за възникнало правоотношение по
договор за застраховка ГО за товарния автомобил, но оспорва за него да
възниква отговорност за обезвреда, тъй като ударът е резултат от случайно
събитие. Оспорва сочения от ищците механизъм на настъпилото ПТП,
причинно-следствената връзка между него и сочените от двамата ищци вреди,
размера на търсените обезщетения, които счита за прекомерни. Твърди, че
вина за произшествието има водачът К.А. Ш., който не е имал необходимия
опит за управлява мотоциклета и не съобразил местоположението и
траекторията на движение на товарния автомобил, също е управлявал е
мотоциклета при липса на свидетелство за правоуправление, без каска, с
изключително висока скорост, която е рискова и в този смисъл прави
възражение за изключване и/или намаляване отговорността му по
застраховката на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване на
вредоносния резултат. Допълнително възразява, че мотоциклетът е бил без
регистрационен номер и водачът го е управлявал по време на състезание,
което изключва отговорността на застрахователя в съответствие с чл. 494, т.1,
т.3 и т.4 от КЗ. Прави и следващо възражение за неизпълнено задължение за
надзор от родителите спрямо непълнолетно дете на основание чл. 125, ал. 1 от
Семеен кодекс, в съответствие, с което обезщетението, на основание чл. 51, ал.
2 от ЗЗД също следва да бъде намалено.
Оспорва и началния момент на акцесорната претенция за лихви,
предвид непредставяне пред него на всички необходими доказателства за
приключване на щетата по доброволен ред и се позовава на чл.409 от КЗ, а
срокът за произнасянето му по чл.108, ал. 2 от КЗ бил 6 месеца от датата на
заявяване на претенциите, който не бил изтекъл към датата на подаване на
отговора по настоящото дело.
С подадената допълнителна искова молба ищците поддържат всички
въведени от тях твърдения по делото, главно, че отговорността за настъпване
на пътния инцидент е изцяло на водача на товарната композиция, който в
нарушение на правилата на ЗДвП е извършил маневра завиване наляво, без да
се увери, че с нея няма да застраши останалите участници в движението. Така
грубо е отнел предимството на насрещно движещия се моторист, който се е
движил с изцяло съобразена с пътните условия и скорост на движение и в
своята пътна лента, а при отнемане на предимството му не е имал време и
възможност да реагира, като предотврати удара в товарния автомобил.
По отношение на извънсъдебната им претенция за изплащане на
обезщетение се позовават на разпоредбата на чл.496 от КЗ и заявяват, че
ответникът разполага с тримесечния срок от сезирането му да определи и
изплати обезщетение на ищците, които му били представили като
доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-100 от
24.02.2023 г. по описа на СДВР и Постановление от 27.02.2023 г. по описа на
3
Софийска градска прокуратура и от тях се установявало настъпването на
застрахователното събитие. Ето защо ответникът разполагал с възможност да
се произнесе и да определи обезщетение и като не го сторил е изпаднал в
забава. За начален момент те определят датата 06.03.2023 г., на която са
заявени претенциите им за обезщетяване на неимуществени вреди и датата
22.03.2023 г., на кото са заявили претенциите си за имуществени вреди, в
съответствие с чл. 429, ал. 3 от КЗ, позовават се на постановените в този
смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. по к.т.д.№ 2466 по описа за 2018г на
ВКС, ТК, 1-во отделение и Решение № 167/30.01.2020 по дело № 2273/2018,
по описа на ВКС, 2-ро ТО.
С допълнителния отговор ответникът поддържа всички вече
направени по делото свои възражения, за доказването на които е направил
доказателствени искания.
Във връзка с твърденията на страните, с изготвения по делото проект за
доклад предявените искове са приети за допустими и е разпределена
доказателствената тежест между тях, също съдът е приел, че липсва спор за
съществуването на валидно сключена застраховка за товарния автомобил
„Скания 124-420” ДК № *******, по която ответникът не оспорва
валидността й, а това от водача на този автомобил да са извършени
противоправни действия, за които ответникът да дължи обезвреда на
основание застрахователното правоотношение помежду им.
За установяване твърденията на страните по механизма на настъпване
на удара и действията на участниците в движението по делото бяха изслушани
свидетелските показания на свидетел, участник в движението В. А. Ч., както и
бяха изготвени и приети по делото първоначална единична автотехническа
експертиза от в.л. В. Д., комплексна автотехническа и медицинска експертиза
от вещите лица В. Д. и д-р Ц. Г., повторна автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. Х. И. и негова допълнителна такава. От всички тях се
установява, че произшествието е настъпило на 24.02.2023г. около 16:20 часа,
като мотоциклет „КТМ”, без регистрационен номер, управляван от К.А. Ш., се
е движил в с.Мрамор по ул.„Васил Левски“ с посока от ул.„Доброславско
шосе“ към ул.„Папрат“ в полагащата се дясна лента. По същото време товарен
автомобил „Скания 124-420” ДК № СА ******* с прикачено полуремарке
„Шмитц СЦС 24“ ДК № *******, управляван от С.Й. С., се е движил по
същата ул.„Васил Левски“, но в противоположна спрямо моториста посока, в
района на кръстовището с ул. „Мичур“ предприел маневра за завиване наляво
по ул.„Мичур“ и навлязъл в лявата лента. Водачът на мотоциклета паднал на
дясната страна, продължил движението си транслационно и ротационно,
плъзгайки се по пътното платно и мотоциклетът и водачът му достигнали и
ударили товарния автомобил в странична дясна част, в областта зад предна
дясна гума. Вследствие на удара мотоциклетът се е завъртял около
вертикалната си ос, приплъзнал е по десния резервоар на автомобила и се е
4
установил в покой на мястото, отразено в протокола за оглед. Товарният
автомобил е продължил движението си, след което водачът е предприел
маневра за спиране и се е установил в покой на ул. „Мичур“ на мястото,
отразено в протокола за оглед. От показанията на свидетеля В. А. Ч. се
установява, че е било сумрачно и пътната настилка е била мокра, но не е била
заледена, като от всички автотехнически технически експертизи, въз основа
на съставения протокол за оглед е прието, че пътното платно в района на
кръстовището на ул. „Васил Левски“ с ул. „Мичур“ е покрито с
дребнозърнеста асфалтова настилка, без дупки и неравности, представлява
прав участък без наклони. Установено е също, че същият този участък от
пътното платно по ул.„Васил Левски“ е с две ленти и двупосочна организация
на движението, разделени с пътна маркировка „М1“ от ЗДвП, като в района на
кръстовището пътната маркировка е „M3“, след което продължава в пътна
маркировка „М1“. Широчината на лявата лента е 4,80 метра, дясната - 4 метра
и намиращи се отстрани тротоарни площи с широчина по 4 метра. Улица
„Мичур“ е с двупосочна организация на движението, без пътна маркировка, с
обща широчина 5,50 метра и с тротоарни площи с широчина по 2,20 метра от
двете й страни.
Всички приети по делото автотехнически експертизи определят
скорост на движение на моториста от приблизително 70км/ч, конкретно в.л. Д.
я определя на 67км/ч, а в.л. И. - на 69,88 км/ч, при разрешена за населеното
място скорост на движение от 50км/ч. Установяват също, че мотоциклетът,
който е без регистрационен номер и с номер на рама VBKGSA203GM364510 е
бил технически изправен от гледна точка на работеща спирачна система, но е
липсвала светлинна система. По твърдения на ищците мотоциклетът е бил
използван от техния син при участие на състезания по мотоциклетизъм, за
което и представят издаден му на 28.02.2022г състезателен лиценз 2022 от
Българската федерация по мотоциклетизъм, но към момента на настъпване на
произшествието той не е управлявал мотоциклета при участие и провеждане
на състезание и правоизключващото възражение в този смисъл по чл. 494 от
КЗ от ответника е неоснователно. Поради това съдът намира, че той като
участник в движението е бил длъжен да управлява МПС при спазване на
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а също и
водачът на товарния автомобил, за действията на който основно се спори дали
е предприел маневрата завой наляво като е навлязъл в опасната зона за
спиране на мотоциклетиста или последният е имал техническата възможност
да възприеме като опасност товарния автомобил и да предприеме действия, с
които да избегне удара.
Съдът намира, че не този въпрос е решаващ при така установения
механизъм по настъпване на удара. Въпросът за определяне на опасната зона
би бил от значение, ако ударът беше настъпил между двете МПС по време на
движението им, респ. ще се преценят възможностите на водачите им за
предприемане на действия по избягване на удара. В настоящия случай
мотоциклетистът е загубил управлението върху мотоциклета, двамата са
5
паднали, плъзгайки се по посока на движението по мокрия асфалт, като по
делото не се установява падането да се дължи на обективна причина,
препятствие или на действия на водача на товарния автомобил, поради което и
съдът приема, че е резултат от действията на мотоциклетиста. В този смисъл
са и показанията на свидетеля В. А. Ч., че го е мернал да се изправя или да
сяда на мотора по време на движение, но решаващото в случая е допуснатото
нарушаване на основното задължение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП на водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а от
него е управлението е било загубено и това именно е довело до
безконтролното движение на мотоциклета и водача му по пътното платно.
Същото е било мокро, улеснило е плъзгането по платното и липсата на
съпротивление от асфалта не е намалило скоростта на плъзгане, която е била
предопределена от високата скорост на движение на мотоциклета от около
70км/ч, при разрешена за населеното място от 50км/ч съгласно чл.21, ал. 1 от
ЗДвП, без в участъка да са установени пътни значи, указващи различна
скорост. Извод за управление с висока скорост може да се направи и от
показанията на свидетеля В. А. Ч. за рикошет от удара - заявява, че не е
възприел самия удар на мотоциклета в товарния автомобил, но е видял
плъзгащия се мотор след рикошета от удара.
За наличие на висока скорост свидетелстват и получените от К.А. Ш.
травми, установени с приетите по делото съдебномедицинска експертиза и
комплексна медицинска и автотехническа експертиза. Същите са тежка
закрита гръдно-коремна травма изразяващи се морфологично с охлузвания на
корема, контузия на белите дробове с кръвонасядане на хилусите и на
белодробните основи; контузия на черен дроб с експлозивно разкъсване на
капсула и паренхима му и масивен излив на 2500 мл. течна кръв в свободната
коремна кухина; контузия с кръвонасядане на мастните капсули на двата
бъбрека и на чреводържателя на тънкото черво; мекотъканна травма на
крайниците изявена с разкъсно-контузна рана в лявата ингвинална област и
охлузвания на долните крайници; шийна травма изявена с кръвонасядания,
симетрично разположени на залавните места на двата гръдно-ключично-
сисовидни мускула. Тези травми са определени от вещото лице като получени
индиректно от въздействие на значителна кинетична енергия, като
инерционно увреждане по механизъм на преразтягане на задържащия
вътрешни органи апарат и удари отвътре навън, отговарящи изцяло на така
установения механизъм на удара, като основната причина за настъпилата
смърт е тежката закрита гръдно-коремна травма и последвалата коремната
травма остра, масивна, вътрешна кръвозагуба, всички пряка и непосредствена
последица от удара.
Не се спори по делото, че К.А. Ш. не е притежавал свидетелство за
управление на МПС и поради това съдът намира, че той обективно не е можел
да извърши дължимата от него като участник в движението комплексна
преценка на обстоятелствата по чл.5 и чл.20 от ЗДвП на конкретната пътна
обстановка, атмосферните условия, конкретните условия на видимост,
6
състоянието на пътя и на управлявания от него мотоциклет и техническите му
възможности и поведение при тези условия, интензивността на движението,
действията на другите участници в движението и дължимите от него действия
на водач, с които да не създава опасност, а при възникнала такава да може да
спре. От момента, в който е станал участник в движението е бил длъжен да
съобрази движението си и с обстоятелството, че управляваното от него МПС е
без светлинна уредба, в нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал.3 и чл.75 от
ЗДвП, съгласно които и през деня е длъжен да се движи с включена
къса светлина отпред, за да е възможно най-видим за останалите участници в
движението. Неизпълнението на това задължение съдът намира, че е в пряка
връзка с настъпилия инцидент, случил се в късния следобед и при „сумрачно“
време, по показанията на свидетеля В. А. Ч.. Липсата на съобразяване на
всички тези обстоятелства от К.А. Ш. при движението му в населеното място е
довело до загубване от него на управлението на мотоциклета, който е
продължил безконтролното си инерционно движение, заедно с водача.
Изводът на съда не се променя от обстоятелството, че той е бил лицензиран
състезател по мотокрос, тъй като последното няма никакво отношение към
дължимата непрекъсната, комплексна и сложна преценка на конкретната
пътната обстановка, с която следва да е съобразено поведението на съответния
водач и то да е такова, че да му позволява спиране при възникнала опасност
или предприемане на други действия за избягване на опасността. По делото
липсват доказателства за това към момента на инцидента К.А. Ш. да е
управлявал мотоциклета след приключило състезание, както и липсват
доказателства той да е предприел това управление именно поради
неупражнен от родителите му контрол, поради което съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за липса на контрол конкретно от
родителите му.
По отношение действията на водача С.Й. С., съдът намира, че същите
са в нарушение на правилата на чл.5, ал.1 от ЗДвП – като участник в
движението трябва да има поведение такова, че да не създава опасности и
пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората,
нарушен е и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не се е съобразил с конкретните условия
на състоянието на пътя, интензивността на движението и с конкретните
условия на видимост, които, макар и при необходимост от проявяване на по-
голямо внимание са му позволявали и е бил длъжен да възприеме насрещно
движещия се мотоциклетист, като уязвим участник в движението съгласно
чл.5, ал.2 от ЗДвП. Водачът С. е бил длъжен да започне и извърши
предприетата от него маневра завой наляво като се увери, че не създава
опасност за другите участници в движението, като се съобрази със
състоянието на управляваното от него МПС и необходимото му за маневрата
време и въз основа на това да прецени дали може да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства съгласно чл.37 от ЗДвП, конкретно
мотоциклетистът. Това мотивира съдът да приеме, че маневрата е предприета
от него в нарушение на тези правила, с което пресичайки и намирайки се на
7
платното за движение на мотоциклета е допринесъл с поведението си за това
мотоциклетът и водача му да се ударят конкретно в товарния автомобил като
препятствие на плъзгането им по пътната настилка.
При така установения конкретен механизъм и поведение на двамата
водачи в нарушение на правилата за движение по пътищата, съдът намира, че
следва да определи равно съпричиняване от двамата за настъпване на удара
помежду им. В този обем възниква отговорност за обезвреда за ответника на
настъпилите от удара и твърдяни от ищците вреди, за доказване на които от
тях са ангажирани свидетели и е приета извършена комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, заключенията на която са при
извършен личен преглед на ищците и поради това същите изцяло се
възприемат от съда.
Като свидетели по делото бяха изслушани Р.Д. Д.а, майка на ищцата,
К.Б.Ц., близък приятел на ищците и Л.А. З., който е съсед и приятел на К. и с
когото се познават повече от 12 години. Всички свидетели имат трайни и
непосредствени впечатления от живота на сем. Ш.и и конкретно на
взаимоотношенията между двамата родители с тяхното дете, показанията им
са последователни подробни и ясни и поради това съдът ги възприема изцяло.
Същите установяват създадена трайна и силна връзка между родителите и
тяхното дете, която се е развивала и запазила във времето, като те с любов са
се грижили, възпитавали и отглеждали детето си, осигурявали са му подкрепа
за неговите извънкласни занимания. Полагали са необходимите усилия, за да
подпомогнат детето им да израсне като възрастен, който може да носи
отговорност, като са му поверили грижите за отглеждане на домашен
любимец – куче и са го включвали в ежедневните дейности в семейството като
пазаруване, поддържане на къщата и двора и винаги са били заедно. Детето им
редовно е посещавало училище с много добър успех и различни интереси, вкл.
по изучаваната от него специалност, свързана с автомобилите, а също и спорт,
които интереси го сближили със свидетеля З., малко по-голям, на 21 години и
учил в същото училище като К..
При тези показания, съдът намира за безспорно доказано по делото
настъпването за ищците на внезапно, остро и необратимо травмиращо
събитие на загуба на тяхното единствено дете, което изцяло е променило
ежедневието им, съпътствано от много и непрекъсната болка, загуба на тегло,
отчужденост, затвореност, силни негативни психични травми за тях,
продължаващи и понастоящем, съгласно приетата по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза. За определяне на
конкретния размер за обезщетяване на болките им, съдът, в съответствие с
разрешенията на т.11 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС и
формираната трайна съдебна практика по приложение на принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД, взема предвид като водещо обстоятелството,
че починалият К. е бил единствено дете на ищците и произтичащият от това
по-висок интензитет и продължителност на претърпените и търпени от тях
физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването
8
им, и също така взема предвид и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент и определя парично такова в
размер на по 250 000лв за всеки от двамата родители. От тези суми, при
приетото от съда съпричиняване при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД
ответникът следва да бъде осъден да им заплати по 125 000лв за всеки от тях,
като за разликата исковете им следва да бъдат отхвърлени.
По отношение претенциите на двамата ищци за имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за погребението на детето им, за всеки от
тях в размер на 877,50 лева и за оказана медицинска помощ на ищцата в
размер на 80лв, съдът ги намира за доказани по размер с представените от тях
и приети по делото писмени доказателства. Сумите следва да им бъдат
присъдени при приложение приетото от съда съпричиняване съобразно чл.51,
ал.2 от ЗЗД, а за разликата – отхвърлени.
Обезщетенията се дължат от ответника, ведно със законната лихва,
като съдът намира за неоснователно искането на ищците като начален момент
да бъде определена съответната дата на предявяване на извънсъдебните
претенции за неимуществени и имуществени вреди пред ответника - с
цитираните от тях Решение № 128 от 04.02.2020 г. по к.т.д.№ 2466 по описа за
2018г на ВКС, ТК, 1-во отделение и Решение № 167/30.01.2020 по дело №
2273/2018, по описа на ВКС, 2-ро ТО подобно разрешение не е дадено.
Конкретният пътен инцидент съдът намира, че е при усложнена фактическа
обстановка, която ответникът обективно не е могъл да установи при
първоначалното му сезиране от ответниците и въз основа на представените
пред него писмени доказателства, което прави обосновано искането му за
представяне на нови писмени доказателства. Предвид приетото, съдът намира,
че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 496, ал. 1 във
вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, предвиждаща окончателен тримесечен срок срок
за ответника за произнасяне от датата на сезирането му, от който насетне
ответникът е в забава. Претенциите за неимуществени вреди от двамата ищци
е от дата 06.03.2023г, тримесечният срок по която изтича на 06.06.2023г,
работен ден и ответникът изпада в забава от 07.06.2023г, от който момент
следва да им бъде присъдена законна лихва върху главницата, а за предходния
период искането следва да се отхвърли. Претенциите им за имуществени
вреди е от дата 22.03.2023г, тримесечният срок по която изтича на
22.06.2023г, работен ден и ответникът изпада в забава от 23.06.2023г от който
момент следва да им бъде присъдена законна лихва върху главницата, а за
предходния период искането следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на
разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищците
имат право на разноски съобразни представения от тях списък -
9
възнаграждение за един адвокат за всеки от тях, адв. Н.А. Х.ва, АК –
Кюстендил с пълномощно на л.284 от делото, представлявала ги пред
настоящата инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. При определянето му по
размер съдът взе предвид размера на адвокатското възнаграждение по чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.01.2004г за възнаграждения за адвокатска работа в
размер на 17 624,04лв с ДДС и това, че по делото са извършени множество
действия по организиране доказване твърденията на ищците, чрез различни
доказателства и доказателствени средство и при усложнена фактическа
обстановка и намира, че следва да присъди на адв.Х.ва този размер изцяло
като съответстващ на обема предоставена адвокатска защита на двамата
ищци.
Ответникът има право на разноски съобразно представения списък –
900лв възнаграждение на вещи лица и 450лв юрк. възнаграждение, като на
призования по искане на ответника и разпитан свидетел Ч. не е изплащано
възнаграждение за явяването му, каквото той е заявил, че не претендира.
Предявените против ответника искове са в общ размер от 601835лв,
отхвърлената част от които е в общ размер от 350917,50лв и съразмерно на нея
има право на общо 524,77лв разноски за възнаграждения за вещи лица или
всеки от ищците му дължи по 262,39лв и по 225лв за юрк. възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
10 036,70лв и разноски по съразмерност за експертизи в размер на 1 063,15лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на А. С. Ш., ЕГН ********** от
с.Мировяне, ул.„******* обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди от смъртта на неговия син К.А. Ш., настъпила
следствие претърпяно от него като водач на мотоциклет „КТМ”, без
регистрационен номер, ПТП на 24.02.2023г около 16:40 часа в с.Мрамор,
Столична община, причинено виновно от С.Й. С. като водач на товарен
автомобил „Скания 124-420” ДК № СА ******* с прикачено полуремарке
„Шмитц СЦС 24“ ДК № *******, застрахован при “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, а именно: 1. сумата от 125000лева, ведно със законната лихва,
начиная от 07.06.2023г – датата, следваща изтичането на тримесечния срок от
предявяване пред дружеството застраховател на претенцията за обезщетяване
на неимуществени вреди до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания; 2.
10
сумата от 438,75лева, ведно със законната лихва, начиная от 23.06.2023г –
датата, следваща изтичането на тримесечния срок от предявяване пред
дружеството застраховател на претенцията за обезщетяване на имуществени
вреди до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по
съразмерност за имуществени вреди - половината от общата сума от 1755лв,
заплатен разход за погребение на починалия негов син, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение на неимуществените вреди за разликата от 125 000лв до
пълния предявен размер от 300000лв, ведно със законната лихва, начиная от
06.06.2023г до окончателното изплащане, както и иска за присъждане на
обезщетение за забава върху главницата от 125 000лв за периода 06.03.2023г -
06.06.2023г, включително, както и иска за обезщетение на имуществените
вреди за разликата от 438,75лева до пълния предявен размер от 877,50лева,
ведно със законната лихва, начиная от 22.03.2023г до окончателното
изплащане, както и иска за присъждане на обезщетение за забава върху
главницата от 438,75лева за периода 22.03.2023г - 22.06.2023г, включително,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на Ц. В. Ш., ЕГН ********** от
с.Мировяне, ул.„******* обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди от смъртта на нейния син К.А. Ш., настъпила следствие
претърпяно от него като водач на мотоциклет „КТМ”, без регистрационен
номер, ПТП на 24.02.2023г около 16:40 часа в с.Мрамор, Столична община,
причинено виновно от С.Й. С. като водач на товарен автомобил „Скания 124-
420” ДК № СА ******* с прикачено полуремарке „Шмитц СЦС 24“ ДК №
*******, застрахован при “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а именно: 1. сумата
от 125000лева, ведно със законната лихва, начиная от 07.06.2023г - датата
следваща изтичането на тримесечния срок от предявяване пред дружеството
застраховател на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания; 2. сумата общо от 478,75лева,
ведно със законната лихва, начиная от 23.06.2023г – датата, следваща
изтичането на тримесечния срок от предявяване пред дружеството
застраховател на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по съразмерност за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършен разход от 80лв за
оказана й медицинска помощ и 877,50лева - половината от общата сума от
1755лв, заплатен разход за погребение на починалия неин син, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществените вреди за разликата от
125 000лв до пълния предявен размер от 300000лв, ведно със законната лихва,
начиная от 06.06.2023г до окончателното изплащане, както и иска за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата от 125 000лв за
периода 06.03.2023г - 06.06.2023г, включително, както и иска за обезщетение
на имуществените вреди за разликата от 478,75лева до пълния предявен
11
размер от 957,50 лева, ведно със законната лихва, начиная от 22.03.2023г до
окончателното изплащане, както и иска за присъждане на обезщетение за
забава върху главницата от 438,75лева за периода 22.03.2023г - 22.06.2023г,
включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на адв. Н.А. Х.ва, АК – Кюстендил сумата
от 17 624,04лв с ДДС за адвокатско възнаграждение като пълномощник на
ищците А. С. Ш. и Ц. В. Ш. пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА А. С. Ш., ЕГН ********** от с.Мировяне, ул.„******* да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД – гр. София,
ЕИК ********* сумите от 262,39лв съдебни разноски по съразмерност и
225лв за юрисконсулство възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Ц. В. Ш., ЕГН ********** от с.Мировяне, ул.„******* да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД – гр. София,
ЕИК ********* сумите от 262,39лв съдебни разноски по съразмерност и
225лв за юрисконсултство възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
от 10 036,70лв – дължима държавна такса за разглеждане на делото и сумата
от 1 063,15лв за разноски за експертизи, по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12