№ 526
гр. Дупница, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510102698 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. В. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, срещу „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* (правоприемник на „ВИВА
КРЕДИТ” ООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Люлин“ бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, с която е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.2 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 21.11.2023г. сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит Standart 14 № 5979025, по силата на който дружеството му дало в
заем сумата от 300.00 лв., платими на 7 двуседмични вноски, при фиксиран ГЛП от 40.32 %
и ГПР от 49.44 %. Ищецът следвало да върне сумата от общо 425.39 лв., включваща
главница, лихва, такса „експресно разглеждане“, на стойност 63.91 лв.(съгласно чл.1, ал.3 и
ал.4) и оскъпяване при непредоставяне на обезпечение по договора за кредит. В чл.4, ал.1 от
договора било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две
физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. В чл.4 ал.2
страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на
кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 42.56 лв. Още със сключване
на договора му е начислена посочената неустойка, тъй като не е представил в срок надлежни
поръчители или друг вид
обезпечение.
Тъй като счита, че както размерът на уговорените ГЛП и ГПР, така и уговорените
1
такса за „експресно разглеждане“ и неустоечна клауза са нищожни, като противоречащи на
императивни законови разпоредби и на добрите нрави, за което излага пространни правни
съображения, иска съда да се произнесе с решение, с което да признае нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит. При условията на
евентуалност иска съда да се произнесе с решение, с което да признае нищожността на
горепосочените клаузи. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Счита, че сключеният договор е валиден и законосъобразен. Излага
подробни правни съображения.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният установителен иск за нищожност намира правното си основание в
нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем,
наличието на предвидени в договора клаузи с твърдяното от ищеца съдържание,
противоречието на клаузите за такса за експресно обслужване и неустойка с императивна
разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същите се заобикаля такава
разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че противоречат на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите
обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че между тях е сключен договор за
кредит Standart 14 № 5979025/21.11.2023г., по силата на който бил отпуснат на ищеца кредит
в размер на 300 лв., при ГЛП в размер на 40.32% и ГПР в размер на 49.44%. В чл. 1 ал.3 от
Договора е уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по
експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде
начислена допълнителна такса в размер на 63.91 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане
заедно с погасителните вноски по заема, а в чл. 5, ал. 1 страните са уговорили, че заемателят
се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: поръчител физическо лице, което да отговаря на определени
от кредитора условия или банкова гаранция. В ал.2 на чл.5 е уговорено, че в случай на
непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 1257,90 лв.
Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай
дължимата вноска ще бъде в размер на 42.56 лв., а общото задължение по кредита ще е в
размер на 425.39 лв.
Основният спор между страните е правен и касае валидността на цитираните по-горе
договорни клаузи, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
2
свързани с усвояване и управление на кредита.
От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че законът допуска заплащането
на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, свързани договора за
потребителски кредит (тъй като предполагат извършването на разходи от кредитора за
услуги, различни от основната услуга по отпускане на кредита), но забранява заплащането
на такива, свързани с усвояването и управлението на кредита (тъй като те са част от
разходите по предоставяне на основната услуга по отпускане на кредита, което предполага
включването им като част от ГПР, а не като отделна такса).
В настоящия случай несъмнено таксата за експресно разглеждане е свързана с
отпускането (усвояването) на кредита, поради което клаузата, в която е предвидено
заплащане на възнаграждение, влиза в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и
следователно е нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Включването на процесната такса
значително оскъпява кредита за потребителя, като същевременно увеличава печалбата за
кредитора в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно
размера на ГПР. Последното се потвърждава и от това, че при включване на посоченото
вземане, действителната стойност на ГПР би била значително по-висока от формално
посочената стойност в договора.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесната клауза (чл. 1, ал.3 от
сключения между страните договор за кредит № 5942239/21.11.2023г.), в която е предвидено
заплащането на такса „експресно разглеждане“ се явява нищожна поради противоречие с
императивни правни норми, поради което предявеният установителен иск следва да се уважи
като основателен.
Относно клаузата за неустойка, уговорена в чл.5, ал.1 от договора за кредит, съгласно
която заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител физическо лице, което да отговаря
на определени от кредитора условия или банкова гаранция, а в случай на непредставяне на
обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 42.56 лв., се намира в пряко
противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Освен това,
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На последно място, по посочения
начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
3
на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Ето защо, съдът намира, че клаузата за
неустойка е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави,
поради което установителният иск е основателен в тази му част.
При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него:
държавна такса в размер на 50.00 лв. пред настоящата инстанция, 15.00 лв.-държавна такса
по въззивна частна жалба пред ОС-Кюстендил, за които е представен списък по чл.80 от
ГПК и доказателства за извършването им.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адв. Л. К. Б. от САК, с адрес: гр. София,
ул. „Триадица“ № 5Б, ет.3, офис №311, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 150.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ в производството
по настоящото дело.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по предявения установителен иск от С. В. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, срещу „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* (правоприемник на „ВИВА
КРЕДИТ” ООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Люлин“ бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, нищожността на сключения
между страните договор за потребителски кредит Standart 14 № 5979025/21.11.2013г.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” АД (правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД), ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“ бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, сумата от 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща сторените по
делото разноски за платени държавни такси.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” АД (правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД), ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“ бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б. от САК, с адрес:
гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет.3, офис №311, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен
срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4