към присъда № 4/ 24.01.2020г.
по НЧХД № 970
по описа н. Районен съд град Монтана за 2019
година, четвърти наказателен състав.
Обвинението е предявено с тъжба по чл.148 ал.2,
пр. 1 във връзка ал.1 т.2, пр.2 и. т.4, пр. 1, във връзка с чл.147 ал.1, пр.2
от НК, за това, че подсъдимият в качеството му н. длъжностно лице, по повод
изпълнение н. службата и. функцията му, н. неустановена дата в периода
15.02.2017г. - 12.05.2017г., в сведение дадено от него по разпоредена проверка
със Заповед № 301з-394/15.02.2017 г. по повод постъпил сигнал №
812102/15.02.2017 г. по описа н. ОД МВР - Монтана от тъжителя П.В.Г. е
разгласил твърдения, с които е приписал престъпление н. П.В.Г., използвайки
изразите: „..., че П.Г. в миналото беше замесен в десетки подобни измами с
мита и. МПС обект н. кражба в чужбина преди повече от 10-15 години....”,
отразени като цитат от подсъдимия в Справка УРИ301р-8380/12.05.2017 г. по описа
н. ОДМВР -Монтана н. стр. 5, абзац 5, като е разпространил клеветата по друг
начин.
Тъжителят П.В.Г. xxx
лично и. чрез упълномощени представители поддържат така предявеното обвинение в
хода н. съдебните прения и. молят съда да постанови присъда, с която признае
подсъдимия за виновен, като му наложи съответното наказание. Молят съда да
уважи гражданския иск в претендирания размер, като доказан както по основание,
така и. по размер.
Подсъдимият Е.Х.И.. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като
се възползва от правото да не дава обяснения. Лично и. чрез упълномощен
защитник молят съда да постанови присъда, с която го признае за невинен и. го
оправдае по повдигнатото обвинение, като за това излагат конкретни доводи.
Доказателствата са писмени и. гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка и. логическо единство и. във връзка с доводите и. становищата н.
страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Е.Х.И.. xxx е Н. н. С. „П. п.” при ОД н.
МВР - Монтана. Видно от справка за съдимост рег.№1578-арг.л.46 от делото се
установява, че подсъдимият И.. не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер и. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда н. чл.78а от НК.
Тъжителят
П.В.Г. xxx. Видно от справка за съдимост рег. № 154-арг. л.156-157 от делото се
установява, че същият е осъждан два пъти – с присъда по НОХД № 660/2018г. н.
ОС-София, в сила от 05.04.2019г. за извършено престъпление по транспорта и. с
присъда по НЧХД № 1731/2018г. н. РС-Монтана, в сила от 09.07.2019г. за
престъпление по чл.148 ал.1 т.3 във връзка с чл.146 ал.1 от НК /между същите
страни/, като е освободен от наказателна отговорност по реда н. чл.78а от НК.
Тъжителят
П.Г. внася автомобили и. неколкокретно е посещавал кабинета н. подсъдимия Е.И..,
във връзка с начина н. регистрацията им. Посещавал го е в качеството му н.
длъжностно лице - Н. н. С. „П. п.” при ОД н. МВР – Монтана.
При посещаване н. С. ПП-Монтана във връзка с представен пореден автомобил за
първоначална регистрация н. гишето се установило, че има проблем с документите.
Регистрацията н. автомобила била спряна.
Н. 10.02.2017г. потърсил отговорност за това от подсъдимия Е.И.., в качеството
му н. Н. н. С. „П. п.” при ОД н. МВР – Монтана. Влязъл му в кабинета и. видимо
ядосан го обидил. От своя страна подсъдимия И.. подал тъжба и. било образувано
НЧХД № 1731/2018г. н. РС-Монтана.
При
разглеждане н. делото е направено доказателствено искане и. съдът е изискал Справка
УРИ301р- 8380/12.05.2017 г. по описа н. ОДМВР – Монтана с определение от
14.12.2018г. Справката е постъпила в деловодството н. РС-Монтана и. е заведена
с вх. № 24770 от 21.12.2018г. От тази дата обективно за пръв път за тъжителя П.Г.
е възникнала и. възможността да се запознае със справката.
Справка № УРИ301р-8380/12.05.2017г. е изготвена във
връзка с извършена проверка по постъпил сигнал № 812102-231/15.02.2017г. от гражданин срещу
служител н. ОД н. МВР-арг.л.8-15 от делото. Н. страница 5, абзац 5 от справката в отразените като
цитати н. изявления н. подсъдимия Е.Х.И.., като дал съответните
сведения, в качеството си именно н. гл.
инспектор, заемащ длъжността Н. С. „П. П.”
към ОД н. МВР - Монтана, вписал: ,,...,че П.Г. в миналото беше
замесен в десетки подобни измами с мита и. МПС обект н. кражба в чужбина преди
повече от 10-15 години....”.
От текста н. самия
документ не може да се установи н. коя точно дата е вписано това твърдение н.
подсъдимия И.., но от деловодния номер н. справката- УРИ301р-8380/12.05.2017г. се установява кога е
изготвена.
Тъжителят П.Г. се запознал със
справката приложена по НЧХД № 1731/2018г. н. РС-Монтана след като поискал с
молба да ксерокопира материалите по делото-арг.л.6 от делото. След като се
запознал с изложеното приел, че това е разгласяване н. клеветнически фрази, които са неверни, но същевременно неоснователно се
приписва, че е извършил множество престъпления. Тъжителят приел, че с тези думи
подсъдимият е засегнал честта,
достойнството и. доброто му име в обществото.
Предвид н. това депозирал в РС-Монтана настоящата тъжба, въз основа н. която е
образувано и. настоящето дело.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и. гласни доказателства. От показанията н.
свидетелите Й.П.В., Й.Г.К., Д.С.Х., М. С. Б. и. Б. В. Т. се установява по
несъмнен начин, че между тъжителя и. подсъдимия има напрежение в отношенията
във връзка с дейността н. първия и. длъжността, която изпълнява втория. Това е
причина и. за множество жалби, проверки, включително и. присъда н. тъжителя в
производството. От показанията н. свидетелите В. и. К. се установява
емоционалното отношенение н. тъжителя, след като е узнал вписаното в справката.
От показанията н. свидетелите Х., Б. и. Т., като лица участвали в проверката и.
служители н. МВР се установява дали подсъдимия, като длъжностно лице е постъпил
правилно във връзка със създалата се ситуация в С. „П. п.” във връзка с
поставянето н. белезници н. тъжителя.
Съдът кредитира показанията н. всички свидетели, като
обективни, тъй като всеки от тях дава показания относно факти и. обстоятелства,
които лично е възприел.
В
хода н. съдебното следствие подсъдимия Е.И.. не се признава за виновен и. се
възползва от правото да не дава обяснения.
Въз
основа н. гореизложената фактическа обстановка и. при този предварителен разбор
н. доказателствата съдът достига до следните правни изводи:
Подсъдимият е обвинен в извършване н. престъпление по
чл.148 във връзка с чл.147 НК. Основният текст н. това престъпление се съдържа
в разпоредбата н. чл.147 НК, а именно разгласяване н. неистина или приписване н.
престъпление.
Безспорно съдебната практика в този смисъл и. Решение
№ 184/06.07.2012г. по КНД № 543/2012г. н. ВКС, I н.о. е
категорична, не съществува спор, че престъплението по чл.147 НК може да бъде
осъществено единствено и. само при форма н. вината „умисъл”, като извършителят
му трябва да съзнава неистиността н. разгласените обстоятелства, това, че те са
позорни и. да цели или допуска узнаването им.
По настоящето дело липсват доказателства със
съставянето н. обяснението н. подсъдимия Е.И.., същият да е целял или допускал
да увреди доброто име и. обществената оценка н. подсъдимия.
Тъжителят П.Г. е подал сигнал до Инспектората н. ОД н.
МВР, в който са изложени данни за неправомерни действия н. подсъдимия Е.И..,
извършени в качеството му н. Н. н. С. „.”-Монтана, касаещи неетично поведение
спрямо тъжителя, използване н. помощни средства и. некомпетентност. Въз основа н.
този сигнал със Заповед № 301з-394/15.02.2017г. н. ОД н. МВР – Монтана е
назначена комисия, която да извърши проверка. След запознаване н. подсъдимия И..
с изложеното от тъжителя, същият е дал писмено обяснение по случая. Част от
това писмено обяснение е цитирано в Сигнал № УРИ 301р-8380/12.05.2017г,
страница 5, абз.5. Този сигнал е изискан от съда по НЧХД 1732/2018г. н. РСМ,
тъй като предмет н. това дело е било именно поведението н. подсъдимия, довело
включително до използване и. н. помощни средства. Именно по това дело,
тъжителят се е запознал със посочения по-горе сигнал.
В случая, безспорно следва да се приеме, че
подсъдимият по настоящето дело Е.И.. в посоченото обяснение единствено е
изразил в писмена форма до ОД н. МВР и. то във връзка с проверка по подадената
от тъжителя жалба, личните си възприятия за случилия се конфликт. Подобно
действие, не може да бъде основание да се прецени, че той е осъществил
престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 и. т.3, във вр. с чл.147 НК
виновно, респективно, че престъпният състав е осъществен от субективна страна.
Изложеното от подсъдимия не е адресирано до трети
лица, не е разгласено и. по никакъв начин не би достигнало до тъжителя, ако в
справката не е било цитирано част от изложеното.
Нещо повече, тази справка е приложена по друго дело
/НЧХД № 1731/18г. н. РСМ/, но то отново е между същите страни и. касаещо същият
инцидент. Предвид н. това по никакъв начин не може да се вини подсъдимия за
евентуалното разпространение н. изложеното в обяснението си.
За да се реализира наказателна отговорност н.
подсъдимия за извършено престъпление по чл.147 от НК, в частност и. по чл.148
от НК престъплението следва да бъде извършено само при форма н. вината умисъл. Само
умишлено може да бъде извършено това престъпление - разгласяване или
приписването н. престъпление. Това трябва да бъде единствената цел н.
действието н. подсъдимия, да бъдат изнесени неверни обстоятелства или да бъде
приписано престъпление извършено от друго лице. Основната цел следва да бъде
такава. От контекста н. изложението да се извеждат някакви доводи според
Върховен касационен съд не е достатъчно, за да се приеме, че е извършено такова
престъпление.
От възприетата по–горе фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин, че подсъдимият И.. не е целял или не е допуснал
да увреди доброто име и. обществената оценка н. тъжителя П.Г., като той
единствено е изразил в писмена форма до работодателя си, личните си възприятия
за случилия се конфликт. Поводът да бъде написано това обяснение е съвсем друг,
а именно възникнал конфликт между тъжителя и. подсъдимия н. работното му място.
Подадени са жалби и. от двете страни във връзка с отказ да се извърши
регистрация н. МПС, поради възникнали съмнения видимо в документите, които се
подават и. отказът да се извърши тази регистрация е да се извърши допълнителна
проверка за изясняване н. тези съмнителни обстоятелства – нередовност н.
документите. Във връзка със създалата се ситуация и. по искане н. работодателя
му, подсъдимият като длъжностно лице е длъжен да опише писмено какво се е
случило и. каква е причината да извърши отказ от регистрация н. МПС, а не като
цел и. като намерение да опозори или опетни доброто име н. тъжителя в
обществото или да му приписва престъпление. В тази връзка, тъжителят не
ангажира доказателства за умисъл, т.е. целта н. подсъдимия да е била точно
такава, да изнесе неверни обстоятелства или неистини по отношение миналото н.
тъжителя или да му приписва престъпление.
Не без значение в случая се явява и. факта, че към
момента н. постановяване н. настоящата присъда тъжителят П.Г. има вече влязла в
законна сила присъда по НЧХД № 1731/2018г. н. РС-Монтана от 09.07.2019г. Признат
е за виновен, за това, че е отправил обидни думи към подсъдимия по настоящето
дело, именно във връзка с възникналия конфликт. Именно при този конфликт са
подадени жалби и. от двете страни, като при подадената от тъжителя П.Г. жалба е
сформирана комисия, която е изискала обяснение от Е.И.., а в последствие е
изготвила и. справка УРИ 301р-8380/12.05.2017г. Факт е от събраните по делото
писмени доказателства, че срещу тъжителя П.Г. е имало заявителски материали,
преписки и. досъдебни производства-арг.л.81-133, л.139, л.145-151, л.153-155 от
делото по ел.поща, а в последствие и. в оригинал. Не е необходимо да има
присъди спрямо тъжителя, а това служи като основание и. дава яснота, защо
подсъдимия И.. е вписал в исканото му обяснение, че тъжителя е имал проблеми
със закона.
При така възприетата от съда и. описана по–горе
фактическа обстановка, както и. във връзка с изложените правни доводи съдът
намира, че подсъдимият Е.Х.И.. не е извършил престъплението по чл.148 ал.2, пр.
1 във връзка ал.1 т.2, пр.2 и. т.4, пр. 1, във връзка с чл.147 ал.1, пр.2 от НК, поради което го призна за НЕВИНЕН и. го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение,
за това, че в качеството му н. длъжностно лице, по повод изпълнение н. службата
и. функцията му, н. неустановена дата в периода 15.02.2017г. - 12.05.2017г., в
сведение дадено от него по разпоредена проверка със Заповед №
301з-394/15.02.2017г. по повод постъпил сигнал № 812102/15.02.2017 г. по описа н.
ОД МВР - Монтана от тъжителя П.В.Г., да е разгласил твърдения, с които е
приписал престъпление н. П.В.Г., използвайки изразите: „..., че П.Г. в миналото
беше замесен в десетки подобни измами с мита и. МПС обект н. кражба в чужбина
преди повече от 10-15 години....”, отразени като цитат от подсъдимия в Справка
УРИ301р-8380/12.05.2017 г. по описа н. ОДМВР -Монтана н. стр. 5, абзац 5, като
е разпространил клеветата по друг начин.
По силата н. чл.102 т.1 от НПК в наказателното
производство подлежат н. доказване извършеното престъпление и. участието н.
подсъдимия в него, като по силата н. чл.103 ал.1 пр.ІІ от НПК тежестта да се
докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху тъжителя. В
процесният случай обвинението повдигнато н. подсъдимият не е доказано по
несъмнен начин, поради което и. н. основание чл.304 от НПК съдът призна
подсъдимият за НЕВИНЕН и. го ОПРАВДА.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
Н. основание чл.84 от НПК в настоящият
наказателен процес е предявен граждански иск от тъжителката П. В. Г. против
подсъдимият Е.Х.И.. за сумата за сумата от 3 000.00 лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от деня н. увреждането до изплащането й, както и. за
направените разноски по делото.
Предвид обстоятелството, че съдът е възприел, че
подсъдимият не е извършил престъплението, за което е предаден н. съд нито от
обективна, нито от субективна страна, то по отношение н. тъжителя не са
настъпили вредни последици, които да подлежат н. обезщетяване.
Предвид горното съдът отхвърли гражданският иск
от П.В.Г. против подсъдимия Е.Х.И.. за сумата от 3 000.00 лева /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предвид изхода н. делото съдът намира, че тъжителя
П.В.Г. следва да заплати направените разноски от страна н. подсъдимия Е.Х.И.. в
хода н. производството. Ето защо, съдът н. основание чл.190 ал.1 от НПК осъди П.В.Г.
да ЗАПЛАТИ н. Е.Х.И.. сумата от 500.00 лева направени разноски по водене н.
делото за адвокатско възнаграждение
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: