№ 8346
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110144090 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание 26, ал. 1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от М. Д. С. срещу ЮЛ /предишно наименование ЮЛ/ за
прогласяване нищожността на Договор за гаранция /поръчителство/ от
07.06.2017г. поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и
накърняването на добрите нрави.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от М. Д. С.
срещу ЮЛ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 770 лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за гаранция
/поръчителство/ от 07.06.2017г., ведно със законната лихва от 15.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност е
предявен иск от М. Д. С. срещу ЮЛ /предишно наименование ЮЛ/ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 770 лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за гаранция
/поръчителство/ от 07.06.2017г., ведно със законната лихва от 15.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен Договор за кредит №
513472 от 06.06.2017г., като съгласно предоставената преддоговорна
информация кредитът е за сумата от 1000 лв., със срок на връщане 12 месеца,
при месечна вноска от 102,50 лв., ГПР от 49,11 %, ГЛП от 40,61 %, като
общата сума за връщане е 1230 лв. Поддържа, че било поставено условие да
се сключи договор за гаранция с ЮЛ, свързано с кредитодателя лице, и на
07.06.2017г. такъв бил сключен, като се дължала допълнителна „такса за
предоставяне на гаранция“ от 770 лв., дължима на 11 месечни вноски от 64,17
лв. и една вноска от 64,13 лв. По този начин общо сумата за връщане
достигнала 2000 лв. или кредитът се оскъпил със 100 %. Твърди, че кредитът
е погасен, като са правени плащания единствено към ЮЛ в размер от 2189 лв.
1
Поддържа, че договорът за гаранция е сключен с цел заобикаляне
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, противоречи на закона и на добрите нрави,
както и че процесният договор не е представлява договор за поръчителство по
смисъла на чл. 138, ал.1 ЗЗД. Според ищеца клаузи и договори за плащане на
суми на гарант /поръчител/ са неравноправни и нищожни, а платените по тях
суми подлежат на връщане. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ /предишно наименование
ЮЛ/ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователни
предявените искове. Поддържа, че кредитополучателят е имал право на избор
относно предоставеното обезпечение, а именно да посочи избрано от него
физическо лице или да се обърне към услугите на ответника. Оспорва
клаузата за обезпечение да е неравноправна и нищожна. Твърди, че ищецът е
бил информиран относно съдържанието на договора и се е съгласил със
същото, както и че сключването на договор за кредит не е обусловено от
сключване на договор за гаранция. Сочи, че ЮЛ е различно ЮЛ от ЮЛ и
предоставя различни услуги, като двете дружества не са информирани
относно сключваните от другото лице договори и съдържащите се в тях
клаузи. Оспорва наличието на нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че
кредитодателят не е запознат с отношенията на ищеца с ЮЛ и последният не
дава отчет на ЮЛ. Сочи, че клаузите в договора за гаранция са индивидуално
уговорени. Твърди, че има право на възнаграждение с оглед предоставената
гаранция и не е налице противоречие с добрите нрави. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на
исковата молба. Оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа,
че ищецът не е бил задължен да сключи договор за гаранция, като е имал и
друг избор за обезпечаване на задълженията, както и че е заплатената сума от
770 лв. не е за погасяване на кредита. Оспорва да се е обогатил с процесната
сума, доколкото тя е платена по договор с трето лице и е преведена на ЮЛ.
Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между М. Д. С. и ЮЛ е сключен Договор за кредит №
513472 от 06.06.2017 г. за сумата от 1000 лв., при ГПР в размер на 49,11%,
ГЛП от 40,61 %; че за обезпечаване на задължението по договор за
потребителски кредит № 513472 е сключен договор за гаранция
/поръчителство/ с поръчител ЮЛ /сегашно наименование ЮЛ/, по който се
дължи такса в размер на 770 лв.; че ищецът е погасил задълженията си и е
2
заплатил дължимото по договора за потребителски кредит и договора за
гаранция /поръчителство/ в полза на ЮЛ. Горното се установява и от
представения договор за гаранция /поръчителство/ от 07.06.2017 г., сключен
между ЮЛ /сегашно наименование ЮЛ/ и М. Д. С., съгласно който ответното
дружество се задължавало да обезпечи изпълнение на всички задълженията
произтичащи от договор за потребителски кредит № 513472 от 06.06.2017 г.,
сключен с ЮЛ. Съгласно чл. 1.6 от договора е предвидено, че за поемането на
задълженията се дължи възнаграждение на гаранта в размер на 770 лв.,
платимо разсрочено на седем вноски, всяка от които в размер на 64.17 лв.
Представен е и погасителен план към договора за гаранция, както и Общи
условия към договора за гаранция /поръчителство/.
Представен е и делото договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 513472 от 06.06.2017 г., сключен с ЮЛ и М. Д. С., по силата на който на М.
Д. С. е предоставен заемна сума в размер на 1000 лв. за срок за погасяване на
кредита 12 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на
седем вноски, като е посочен размерът на годишен лихвен процент по кредита
в размер на 39.24 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер
на 49.11 %. Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечавал с
поръчителство от ЮЛ в полза на кредитодателя. Представен е и погасителен
план към договора за гаранция, както и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
От представените шестнадесет броя разписки от ЮЛ се установява, че М.
Д. С. е заплащал по сметка на ЮЛ с основание вноска по кредит следните
суми: на дата 29.05.2018 г. сума в размер на 22.95 лв., на дата 27.05.2018 г.
сума в размер на 310 лв., на дата 29.04.2018 г. сума в размер на 167 лв., на
дата 04.04.2018 г. сума в размер на 166.55 лв., на дата 04.03.2018 г. сума в
размер на 86.50 лв., на дата 04.03.2018 г. сума в размер на 80 лв., на дата
05.02.2018 г. сума в размер на 166 лв., на дата 05.01.2018 г. сума в размер на
167 лв., на дата 04.12.2017 г. сума в размер на 105 лв., на дата 27.11.2017 г.
сума в размер на 60 лв., на дата 04.11.2017 г. сума в размер на 165 лв., на дата
15.09.2017 г. сума в размер на 170 лв., на дата 30.08.2017 г. сума в размер на 4
лв., на дата 17.08.2017 г. сума в размер на 150 лв., на дата 14.08.2017 г. сума в
размер на 110 лв., както и на дата 11.08.2017 г. сума в размер на 170 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че в
изпълнение на договорите /за паричен заем и поръчителство/ ищецът бил
извършил плащания към ЮЛ на суми в общ размер на 2100 лв., като сумата
била послужила за погасяване на задължения, както следва: погасена по
договор за кредит с ЮЛ в размер на 2100 лв., както и погасена главница по
договор за поръчителство в размер на 770 лв. Вещото лице е посочило, че в
деня на постъпване на всяка сума, заплатената от кредитополучателя,
автоматично общо внесената сума се разпределяла по пера – главница,
договорна лихва и възнаграждение за гаранция, което се прехвърляло по
счетоводната партида на Банката – гарант, като задължение към ЮЛ за
възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Съгласно заключението
при включване на таксата по договора с дружеството поръчител към
3
параметрите по договора за кредит то тогава ГПР е в размер на 319.62 %.
Настоящият състав намира, че договор за кредит № 513472 от 06.06.2017
г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1
ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т.
2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора
между страните са от значение установените въз основа на събраните по
делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът за кредит
и този за предоставяне на гаранция са сключени в поредни дни, че отделни
разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на
търговците престации на практика са обединени в общ погасителен план,
имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за
кредит обезпечение да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да
получава и плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема, че се
касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за
това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да
изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните
правоотношения трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо
цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката
от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите
нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото по делото не се спори, а и
от представените по делото доказателства се установява, че ЮЛ е овластено
да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия
4
факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на
гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, чрез сключване
на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице – гарант. Не може да се приеме, че чл. 5 от договор за
кредит № 513472 от 06.06.2017г. касае доброволен и информиран избор на
потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на
потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, посредством
поръчителство именно от ЮЛ. Възнаграждението на гаранта обезпечава не
изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за
правилната преценка за кредитиране. Още повече, че и в представения по
делото СЕФ в т. 2 по отношение на договора за кредит изрично е посочено, че
се изисква обезпечение под формата на договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция. Договора за предоставяне на гаранция се явява
единственото изпълнимо условие по чл. 5 от за кредит № 513472 от
06.06.2017 г., следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да
заплати по договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с
основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има
характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход
пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят
трябва да заплати.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
потребителски кредит № 513472 от 06.06.2017г., сключен с ЮЛ е в размер на
1000 лева, а възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на
770 лева, представлява 77 % от сумата по заема, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за
заем, останалите суми, формиращи ГПР по договор за паричен заем № 513472
от 06.06.2017 г., са в размер на 49.11 %. Съгласно заключението при
включване на таксата по договора с дружеството поръчител към параметрите
по договора за кредит то тогава ГПР е в размер на 319.62 %. Така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Доколкото
в настоящият случай с предявените искове се претендират различни форми на
нищожност, всъщност се съединяват обективно различни искове, като
съединяването е винаги евентуално, поради което не следва да се разглеждат
останалите предявени основания за нищожност.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да
5
получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният
договор за гаранция /поръчителство/ от 07.06.2017 г. за нищожен. По делото
не се спори, а и от представените шестнадесет броя разписки от ЮЛ, както и
от приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че М. Д. С. бил
извършил плащания към ЮЛ на суми в общ размер на 2100 лв., като сумата
била послужила за погасяване на задължения, както следва: погасена по
договор за кредит с ЮЛ в размер на 2100 лв., както и погасена главница по
договор за поръчителство в размер на 770 лв. В случая сумата от 770 лв. се
явява общия сбор на заплатената сума по договор за гаранция от 07.06.2017 г.,
която сума е събрана на основание договор, който се явява нищожен съгласно
изложеното по-горе. Поради което този иск се явява основателен за сумата от
770лв., като така предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер
срещу ответника ЮЛ, доколкото видно от представените доказателства и в т.
ч. и съгласно съдебно-счетоводната експертиза именно на тази ответника е
заплатена процесната сума и не са събрани доказателства, които да установят
предаване на парите на ЮЛ /предишно наименование ЮЛ/, а съгласно
експертизата се установява единствено извършването на прехвърляне по
счетоводната партида на Банката – гарант. С оглед на основателността на
исковата претенция срещу ЮЛ не следва да се разглежда предявения в
условията на евентуалност иск срещу ЮЛ.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, като страната претендира сумата в размер на 100 лв.,
представляваща платена държавна такса, както сумата от 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. При този изход на спора на ответниците не
следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от М. Д. С., ЕГН
********** с адрес в адрес, срещу ЮЛ /предишно наименование ЮЛ/,
дружество, надлежно учредено в ***, със седалище и адрес на управление
адрес, вписано в търговския регистър на *** с № ***, иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за гаранция /поръчителство/ от
6
07.06.2017 г., сключен между ЮЛ /предишно наименование ЮЛ /и М. Д. С..
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес да
заплати на М. Д. С., ЕГН ********** с адрес в адрес, по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 770 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за гаранция
/поръчителство/ от 07.06.2017 г., ведно със законната лихва от 15.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ /предишно наименование ЮЛ/, дружество, надлежно
учредено в ***, със седалище и адрес на управление адрес, вписано в
търговския регистър на *** с № *** и ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление адрес, да заплатят на М. Д. С., ЕГН ********** с адрес в адрес, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 500 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7