№ 887
гр. Пазарджик, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20235220103900 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени установителни искове за собственост
по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.54, ал.2 ЗКИР.
Ищецът Д. З. Т. с ЕГН ********** от с. ** твърди, че въз основа на
давностно владение, осъществено в периода 1960-1975г., е станал собственик
на незастроено дворно място, представляващо парцел ХІV – 27 в кв. 64, с
площ от 954 кв.м. по обезсиления план за регулация на с. Г, общ. Пазарджик
от 1962г., което право му е признато с констативен нотариален акт №187 от
06.02.1975г., том ІІІ, дело №711/1975г. на РС – Пазарджик. Твърди, че
парцелът му съответства на УПИ ІІ-496, в кв. 33, с площ от 853 кв.м. по
действащия план за регулация от 1986г., както и че същият не е нанесен в
действащата кадастрална карта на селото, но се владее от него в границите от
плана.
Ищецът твърди, че реална част от парцела му с площ 819 кв.м.
неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от съседния поземлен
имот с идентификатор 15271.501.681, който принадлежи на ответника Б. З. М.
с ЕГН ********** от гр. **. Друга реална част с площ 217 кв.м. е нанесена в
кадастралната карта като част от съседния поземлен имот с идентификатор
1
15271.501.495, който принадлежи на ответниците Д. Г. Г. с ЕГН ********** от
** Е. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. Паза** и К. Г. Г. с ЕГН ********** от с.
**5. Трета реална част с площ 53.64 кв.м. е нанесена в кадастралната карта
като част от съседния поземлен имот с идентификатор 15271.501.726, който
принадлежи на ответника З. С. Г. с ЕГН ********** от с. Г**. Иска от съда да
установи по отношение на всеки ответник, че той е собственик на съответната
реална част. Претендира съдебни разноски.
Ответникът З. С Г. счита иска спрямо нея за недопустим, тъй като не е
проведена административна процедура по чл.54, ал.1 ЗКИР за поправяне на
допуснати непълноти и грешката в кадастралната карта. По същество не
оспорва претендираното от ищеца право на собственост.
Ответникът Б. З. М. също не оспорва иска.
Ответниците Д. Г. Г., Е. Г. Б. и К. Г. Г. оспорват предявения срещу тях иск
при твърдение, че те са собственици на спорната реална част с площ 217 кв.м.
Поддържат, че по обезсиления регулационен план от 1962 г. за имота на ищеца
е отреден парцел ХІV-27, кв. 27, който е образуван за сметка на част от имот
пл. №27 и придаваемо място от имот пл. №28, който е принадлежал на техния
дядо Г Б. Д. Към парцела на последния се придавала част от имота на ищеца с
пл. №27. В следващия регулационен план от 1986г. парцелът на ищеца бил
нанесен като парцел ІІ-496, кв.33, но и по двата плана дворищната регулация
не била приложена. Твърдят, че ищецът никога не е владял придаваемата част
от имот пл. №28 и тя от 1962г. до момента е в тяхно владение, като на место е
разграничена с ограда по имотната граница на техния имот пл. №495 по
действащия регулационен план от 1986г. Твърдят, че отчуждителното
действие на плана е отпаднало на основание §8 ПР на ЗУТ и §5 ПЗР на ЗКИР,
а собствеността върху придаваемата част е възстановена в тяхна полза.
Твърдят още, че съответствие с това ново правно положение планът за
регулация е изменен със заповед №142/15.11.2017 г. на кмета на Община
Пазарджик, като техния имот е урегулиран изцяло по вътрешните имотни
граници на имот пл. №495 и за него е отреден УПИ І-495, а придаваемата част
към парцел ІІ-496 е възстановена. Оспорват придобивната давност, на която се
позовава ищеца, както и придобиването на спорната реална част от него по
силата на плана за регулация и молят иска да бъде отхвърлен с присъждане на
съдебни разноски.
2
Районният съд въз основа на доказателствата по делото и на закона прие
от фактическа и правна страна следното:
Така предявените уснановителни искове са допустими, тъй като с оглед на
твърденията в исковата молба за ищеца е налице правен интерес от търсената
защита. Съгласно презумпцията за вярност по чл.2, ал.5 ЗКИР, данните в
КККР за границите на правото на собственост и за неговия носител са верни
до доказване на противното. Ищецът твърди, че имотът му не е нанесен в
кадастралната карта, а реални части от него са отразени като част от имотите
на ответниците, което означава, че е налице непълнота в кадастралната карта,
която поражда за него правен интерес да установи своето право на
собственост. Допустимо е да се защитава по исков ред и правото на
собственост върху реално обособена части от поземлен имот, която е нанесена
погрешно в кадастралната карта като част от имота на ответника, а
допустимостта на тези искове не е обусловена от провеждането на
административна процедура за поправяне на грешките и/или непълнотите
или от иска по чл.54, ал.2 ЗКИР /вж. т.2 и т.4 от ТР №8 от 23.02.2016г. на
ОСГК/.
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи, че
в периода 1962-1975г. е владял парцел ХІV – 27 в кв. 64 в границите по
обезсиления регулационен план от 1962 г., както и че реални части от него са
нанесени в кадастралната карта като части от съседните имоти на
ответниците.
С оглед легитимиращия ефект на констативния нотариален акт, на който
се позовава ищеца, ответниците, които оспорват придобивната давност,
следва да установят наличието на обстоятелства, изключващи владението на
ищеца или прекъсването на давността.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
От представения нотариален акт за право на собственост по
обстоятелствена проверка №187 от 06.02.1975 г., том ІІІ, дело №711/1975 г. на
РС – Пазарджик е видно, че ищецът Д. З. Т. е признат за собственик въз основа
на давностно владение и наследство на незастроено дворно място с площ 954
кв.м., съставляващо парцел ХІV-27, в кв. 64 по плана на с. Г, при съседи на
имота: улица, Б. М. и Н Д.
3
От заключението на СТЕ е видно, че към момента на съставянето на
констативния нотариален акт е действал кадастралният и регулационен план
на с. Г от 1962 г. Парцел ХІV-27 е образуван за сметка на части от имот пл.
№27 и имот пл. №28. Според кадастралната основа към плана в очертанията
на парцела попада едноетажна жилищна сграда, която не е отразена в
следващите планове и не е установена на място при огледа на вещото лице. За
сметка на имот пл. №27 са образувани още парцел ІІ-27, парцел ІІІ-27 и
парцел Х-27, а за сметка на имот пл. №28 са образувани парцел І-28, парцел
VІ-28, парцел VІІ-28, парцел Х-28 и парцел ХІІІ-28.
Парцел ІІ-27 е записан като собственост на ответника Б. З. М., което се
установява от представения нотариален акт за право на собственост по
обстоятелствена проверка №186 от 06.02.1975 г., том ІІІ, дело №710/1975 г. на
РС – Пазарджик.
Парцел І-28 е записан като собственост на Б Г. Д въз основа на №172, том
ІV, дело №1704/1975 г., който го е продал на отв. Д. Г. Г., съгласно
представения нотариален акт №164 от 31.10.1996 г., том ХІ, дело №3741/1996
г. на нотариус при РС – Пазарджик. След смъртта на съпруга й собствеността
върху имота е разпредЕ. между ответниците Д. Г. Г. с дял 4/6 ид. части, Е. Г. Б.
и К. Г. Г. с дялове по 1/4 ид. част.
Парцел ІІІ-27 е записан като собственост на Тодор З. Т. въз основа на
нотариален акт №198, том ІІ, дело №713/1975 г., който го е продал на отв. З. С.
Г., съгласно представения нотариален акт №114 от 27.10.2015 г., том ІV, дело
№615/2015 г. на Т. Дъбова - нотариус с рег. №422 в НК.
Следващият план за регулация на с. Г е от 1986 г., който е действащ. В
кадастралната основа към плана не е отразен имот, съответстващ на парцел
ХІV-27, кв. 27 от предходния план, т.е. границите на парцела не са нанесени
като имотни граници, което според устройствените правила означава, че
регулацията по предходния план не е приложена. Северната част от парцел
ХІV-27 е отразена като част от имот с пл. №495, който е идентичен с отразения
в кадастралната карта имот с идентификатор 15271.501.495, собственост на
ответниците Д. Г. Г., Е. Г. Б. и К. Г. Г.. Регулационният план предвижда
образуването на парцел ІІ-496 в кв.33, който е идентичен на парцел ХІV-27, кв.
27 от предходния план. Към парцел ІІ-496 се придава същата част от имот пл.
№495, съответстваща на северната част от парцел ХІV-27. Липсват
4
доказателства за прилагането на това регулационно предвиждане чрез
доброволно отстъпване на придадените части по реда на чл.111 ЗТСУ; чрез
въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за
собственост по регулация по чл.134, ал.2 или ал.3 ЗТСУ или чрез заплащане
на парично обезщетение за придаваемата част, респ. погасяване на вземането
по давност, тъй като не се установява такова обезщетение да е било
определяно. Не се установява придаваемата част да е било фактически заето
от ищеца. Напротив, при огледа на място вещото лице е установило, че
границите на парцел ІІ-496 в кв.33 не са материализирани на терена, а имот с
идентификатор 15271.501.495 се владее в границите от плана и от
кадастралната карта. Останалата част от парцел ІІ-496 се владее като едно
дворно място заедно с кадастрален имот с идентификатор 15271.501.496,
който е застроен и в който живее ищеца, а в миналото е бил и негова
собственост, но същият го е прехвърлил на своята дъщеря Невена Димитрова
Т.а, съгласно нот. акт за продажба на недвижим имот №187 от 20.12.2005 г. /вж.
заключението на ВЛ/. В тази част ищецът е поставил оранжерия. Горните
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.Ю**, който заявява, че
е работил в оранжерията на Д., до която стигал, преминавайки през неговия
жилищен имот, който е застроен. Потвърждават се и от показанията на св.Л Н.
Д, който твърди, че е съсед на страните и обработва имота на отв. Д. Г. /с
идентификатор 15271.501.495/, през който ищецът няма достъп до своя имот,
в който е оранжерията. До нея стига през имота, в който живее /с
идентификатор 15271.501.496/.
По нататък от заключението на ВЛ е видно, че със заповед №142 от
15.11.2017 г. е одобрен проект за изменение на плана за регулация за УПИ І-
495 и УПИ ІІ-496 в кв.33, при което отпада придаваемата част от имот пл.
№495 към УПИ ІІ-496 и УПИ І-495 изцяло се урегулира по имотните граници
на кадастрален имот с идентификатор 15271.501.495, съгласно чл.17 ЗУТ, а
останалата част от УПИ ІІ-496 /в която са оранжериите на ищеца/ и която няма
достъп до улица, се присъединява към УПИ V-496. Изменението е в унисон с
отпадането на отчуждителното действие на плановете от 1962 г. и 1986 г. на
основание §8, ал.1 вр. §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, тъй като придаваемото място от
имот с пл. №495 към парцела на ищеца не заето фактически и не е владяно от
него. Следователно не са налице предпоставките по §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР за
отразяването в кадастралната карта на тази част като част от имота на ищеца.
5
Ето защо искът по отношение на ответниците Д. Г. Г., Е. Г. Б. и К. Г. Г. следва
да се отхвърли.
Останалата реална част от УПИ ІІ-496 /парцел ХІV-27 по плана от 1962 г./
се владее от ищеца и това обстоятелство не се оспорва от ответници Б. З. М. и
З С. Г., в чиито кадастрални имоти попада същата. Според заключението на
СТЕ, 659 кв.м. от парцел ХІV-27 попадат в кадастрален имот с идентификатор
15271.501.681, който е собственост на отв. Б. М., а 52 кв.м. от парцел ХІV-27
попадат в кадастрален имот с идентификатор 15271.501.726, собственост на
отв. З. Г..
Следва да се отговори на въпроса дали в периода на давностното владение
е било допустимо да се придобие по давност реална част от урегулиран
поземлен имот.
Ищецът се позовава на давностно владени, установено през 1960 г., при
действието на чл.40 ЗПИНМ (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.). Според тази
разпоредба, парцелите по дворищно-регулационния план не могат да се
разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по-
малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните
дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели. Такива
части не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на
придобивна давност.
Към момента на съставянето на констативния нотариален акт за
собственост въз основа на обстоятелствена проверка №187 от 06.02.1975 г.,
том ІІІ, дело №711/1975 г. на РС – Пазарджик, с който се легитимира ищеца, е
действал чл.59 ЗТСУ в сила от 01.06.1973г. Той също не допуска
придобиването по давност на реално определени части от
дворищнорегулационни парцели, независимо дали двете части могат да се
урегулират самостоятелно.
Нормата на чл.59 ЗТСУ е изменена с ПЗР на ЗКИР в сила от 01.01.2001г.,
ДВ бр.34 от 2000г. С това изменение се въвежда забрана за извършване на
правни сделки и придобиване по давност дори на реални части от
неурегулирани имоти в границите на населените места щом същите не могат
да се урегулират самостоятелно с оглед изискванията за минимална площ и
лице и не е налице изключението на ал.2 - едната реална част да се
присъедини към съседен имот, а другата да може да се урегулира
6
самостоятелно. Тази забрана е свързана с възможността за бъдещо
урегулиране на имотите, доколкото с измененията на ЗТСУ в сила от
01.01.2001 г. отпада и непосредственото отчуждително действие на дворищно-
регулационния план и при урегулирането се следват границите на правото на
собственост.
Нормата на чл.200 ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от
31.03.2001г.) възпроизвежда текста на нормата на чл.59 ЗТСУ в редакцията от
ДВ бр.34/2000 г., като запазва забраната за придобиване чрез правни сделки
или по давност на реални части от поземлени имоти в урбанизирани
територии, ако същите не отговарят на изискванията за минимални размери по
чл.19 ЗУТ или не отговарят на условията едната реална част да се присъедини
към съседен поземлен имот при условията на чл.17 ЗУТ, а другата да може да
се урегулира самостоятелно.
Следователно с оглед действието във времето на материалноправните
норми на чл.40 ЗПИНМ, чл.59 ЗТСУ и на чл.200 ЗУТ давностното владение е
изключено като способ за придобиване на вещни права върху реална част от
урегулиран поземлен имот, ако двете части не могат да се урегулират
самостоятелно. В периода 01.06.1973г. – 1.01.2001г. /когато е съставен
процесният констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка/
редакцията на нормата на чл.59 ЗТСУ-отм. въвежда пълна забрана за
придобиване по давност на реална част от дворищно-регулационен парцел.
Давност за реална част, която не може да се урегулира самостоятелно, а се
присъединява към съседен имот, тече в периода 01.01.2001 г. – 31.03.2001г.
при действието на редакцията на чл.59 ЗТСУ-отм. от ДВ бр.34/2000г. С
влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001г. отпада възможността за придобиване по
давност и присъединяване към съседен имот на реална част от урегулиран
поземлен имот, която не може да се урегулира самостоятелно, дори и остатъка
от имота да отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ.
От гореизложеното е видно, че ищецът не е придобил по давност
реалната частта от парцел ХІV-27 по плана от 1962 г., която е нанесена в
кадастралната карта като част от имотите на ответниците Б. Г. М. и З. С. Г.,
тъй като същата не може да се урегулира самостоятелно, понеже няма лице.
Ето защо искът по чл.54, ал.2 ЗКИР следва да се отхвърли изцяло по
отношение и на всички ответници.
7
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответниците Д. Г.
Г., Е. Г. Б. и К. Г. Г. съдебни разноски в размер на 1200 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Останалите ответници не са представили
доказателства за разноски и не претендират такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. З. Т. с ЕГН ********** от с. ** за
УСТАНОВЯВАНЕ по отношение на ответника Б. З. М. с ЕГН ********** от
гр. **, че ищецът е собственик на реална част с площ 819 кв.м. от незастроено
дворно място, представляващо парцел ХІV – 27 в кв. 64, с площ от 954 кв.м. по
обезсиления план за регулация на с. Г, общ. Пазарджик от 1962г.,
съответстващ на УПИ ІІ-496, в кв. 33, с площ от 853 кв.м. по действащия план
за регулация от 1986г., която неправилно е нанесена в действащата
кадастрална карта като част от имота на ответника с идентификатор
№15271.501.681 по КККР на с. Г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. З. Т. с ЕГН ********** от с. ** за
УСТАНОВЯВАНЕ по отношение на ответниците Д. Г. Г. с ЕГН ********** от
** Е. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. Паза** и К. Г. Г. с ЕГН ********** от ** че
ищецът е собственик на реална част с площ 217 кв.м. от незастроено дворно
място, представляващо парцел ХІV – 27 в кв. 64, с площ от 954 кв.м. по
обезсиления план за регулация на с. Г, общ. Пазарджик от 1962г.,
съответстващ на УПИ ІІ-496, в кв. 33, с площ от 853 кв.м. по действащия план
за регулация от 1986г., която неправилно е нанесена в действащата
кадастрална карта като част от имота на ответниците с идентификатор
№15271.501.495 по КККР на с. Г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. З. Т. с ЕГН ********** от с. ** за
УСТАНОВЯВАНЕ по отношение на ответника З. С. Г. с ЕГН ********** от с.
Г**, че ищецът е собственик на реална част с площ 53.64 кв.м. от незастроено
дворно място, представляващо парцел ХІV – 27 в кв. 64, с площ от 954 кв.м. по
обезсиления план за регулация на с. Г, общ. Пазарджик от 1962г.,
съответстващ на УПИ ІІ-496, в кв. 33, с площ от 853 кв.м. по действащия план
8
за регулация от 1986г., която неправилно е нанесена в действащата
кадастрална карта като част от имота на ответника с идентификатор
№15271.501.726 по КККР на с. Г.
ОСЪЖДА ищеца Д. З. Т. да заплати на ответниците Д. Г. Г., Е. Г. Б. и К. Г.
Г. съдебни разноски в размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в 2-
седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9