Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т., 21. 07.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет и осми юни две хиляди и десета година
в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Д.И.…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00422 по описа за
По ч. гр. д. № ***/ *** г.на РС Г. Т. „ Г. „
АД гр. Г. Т. е предявило заявление по чл. 410 ГПК с което е поискало срещу „ Ф.В.
*** Т. да му се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1959. 97 лв представляваща неплатена цена на продадени горива
и масла по: фактура № ****/*** г, ДДИ № *** *** г към фактура № ****/ **** г,
фактура № ***/ **** г, фактура № ***/****, сумата от 315. 36 лв представляваща
начислена неустойка по фактура № ***/***. и сумата 150. 75 лв представляваща
лихва за забава върху главниците по фактурите. Претендирани са и съдебно-
деловодни разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на това заявление съдът е издал Заповед № ***/***, с която е задължил
длъжника да заплати на заявителя посочените в заявлението суми и разноските по
делото.
В законовия срок от длъжника е постъпило
възражение за недължимост на сумите по заповедта. Съдът е дал едномесечен срок
на заявителя да депозира иск за установяване на вземането си, което заявителят
е сторил в същия срок.
Предявена е искова молба от „ Г. „ АД гр. Г.
Т., ул. „ В. А. „ № *, вх.*, ап. *, представлявано от Г.П.Г., ЕИК **** срещу „ Ф.В.
*** ЕИК *** със законен представител Ф.И.В., с която ищецът твърди, че
ответникът му дължи заплащане на цена на продадени му от ищеца горива и масла на
стойност 1959. 97 лв представляваща
неплатена цена по: фактура № **/ *** г-
за сумата от 625. 33 лв с ДДС, ДДИ № ***/ **** г към фактура № ****/ **** г, за
договорено увеличение на продажната цена на дизелово гориво в размер на 259. 20
лв с ДДС, фактура № ***** **** г- за
сумата от 273. 84 лв с ДДС, фактура № ***/**** г- 801. 60 лв с ДДС, сумата от 315. 36 лв представляваща
начислена неустойка по фактура № ****/**** год. и сумата 150. 75 лв представляваща лихва за забава върху главниците
по фактурите,както следва: по ф-ра № *** за сумата от 625. 33 лв.- лихва от
105. 73 лв за периода 01. 08. 2008 г/ денят следващ падежа/ до 13. 10. 2009
год., по ДДИ № **** за сумата от 259. 20 лв- лихва 29. 85 лв. за периода 05.
12.
Претендират се и разноските по
настоящото дело.
Така предявените искове, са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът
с отговора си на исковата молба е заявил следното:
1. Признава
задълженията си по фактури № **** г за сумата от 625. 33 лв и по ф-ра № ***/
31. 08.
2. Оспорва изцяло по основание и размер
сумите по:
- ДДИ № *** към ф-ра № ***/*** г за
сумата от 259. 20 лв като счита, че липсва основание за издаването на това
данъчно- дебитно известие. Липсват твърдения от ищеца и представени
доказателства за увеличение размера на цената на литър гориво към датата на
издаване на фактурата към която е това ДДИ- 30. 11. 2008 год.
- Ф- ра № *****/**** год.- оспорва се
подписа на лицето, посочено като получател по фактурата. Твърди се, че доставка
на бензин по тази фактура не е била извършвана.
- Ф- ра № ****/***.- твърди се, че
фактурата не е подписана от лицето, посочено като получател. Твърди се още, че
такава неустойка не е била уговаряна между страните. Липсва индивидуализация на
задължението по което да се счита, че се дължи неустойка, липсва размер на
неустойката изръзен в процент, твърда сума и т. н., липсва основание за
начисляването на неустойката. Твърди се че е възможна евентуална кумулация на
претендираните законни лихви за забава и на претендираната неустойка, което е
недопустимо.
3. Оспорва се изцяло претенцията за заплащане
на мораторна лихва, като се твърди, че е налице кумулация на претендирана
неустойка и претендирана мораторна лихва.
4. На основание чл. 193, ал.1 ГПК се оспорва
истинността на ДДИ № ***, към ф- ра № ****, и на Фактура № ***/*** год. досежно
подписа на лицето, посочено като получател и досежно верността на
удостовереното с ДДИ и фактура фактическо положение, а именно: начисляване на
допълнителна продажна цена за доставено дизелово гориво по ф- ра № **** от 30.
11.
Претендират се разноските по делото.
С оглед направеното от ответника признание с
отговора на исковата молба, в доклада си по делото съдът е приел за установено,
че ответникът е получил доставени му от ищеца описани стоки във фактури №№ ****
31. 07. 2008 год. на стойност 625. 33 лв и 5989/ 31. 08. 2009 год. на стойност
273. 80 лв, както признава и дължимостта на посочените дву суми, и че тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване.
От събраните по делото доказателства и от
неоспорената от страните и приета от съда съдебно- счетоводна експертиза и
допълнителна експертиза, съдът намира за установено следното:
1. По
претенцията за сумата от 259. 20 лв по Данъчно-дебитно известие / ДДИ/ № *****/ 04. 12. 2008 год. към
фактура № ****.***год. за договорено увеличение на продажната цена на дизелово
гориво.
Ответникът сам е представил като
доказателство по делото Фактура № ***** год. за доставка на гориво на стойност
801лв.
Съгласно чл. 113, ал.1 ЗДДС всяко данъчно
задължено лице- доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него
доставка на стока. Съгласно чл. 115, ал.1 ЗДДС при изменение на данъчната
основа на доставка или при разваляне на доставка, се издава известие. То е
дебитно известие, когато се увеличава данъчната основа съгл. ал. 3. От горните
текстове следва, че ДДИ задължително се издава въз основа на вече издадена
данъчна фактура и документира едновременното изменение на данъчната основа на
облагаема доставка и начисления върху нея ДДС. В случая ищецът е издал ДДИ № ****
год. към Фактура № **** год., с което се е увеличила данъчната основа /
продажната цена на горивото/ и начисления ДДС по фактурата на 259. 20 лв с ДДС.
Тъй като ответникът, въпреки направеното оспорване на подписа на получателя по
това ДДИ, не е ангажирал доказателства и не е провел успешно доказване
неистинността на този документ, то съдът намира за доказано, че подписът като
получател по това ДДИ е бил положен от законен представител на ответното
дружество, с което се е ангажирала неговата договорна отговорност по сделката.
Счетоводната експертиза на в. л. Д. П. е установило, че това ДДИ е осчетоводено
и при двете страни по сделката, от което следва, че е признато и от двете
страни увеличението на цената, документирано с този счетоводен документ.
Съгласно чл. 8 ЗЗД договорът е съглашение
между две и повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка
между тях. В случая волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за
създаването на една правна връзка и изпълнението на поети задължения по нея е
дадено с действията по приемането на фактурата и ДДИ и надлежното им
осчетоводяване. Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумата,
от което следва, че същата е дължима на ищеца.
С оглед горното съдът следва да признае за
установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца заплащане на сумата
от 259. 20 лв с ДДС по ДДИ № ***** год. към Ф- ра № **** год, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК- 02. 11. 2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
2. По претенцията за 801. 60 лв.
С данъчна фактура № ****** год. е
документирана продажба на бензин А 95 от ищеца на ответника на стойност 801. 60
лв с ДДС. Във фактурата е отразено, че стоката е получена лично от управителя
на ответното дружество- купувач Ф.В., подписала фактурата като получател.
Отразено е, че плащането на цената ще се извърши с платежно нареждане.
Ответникът е възразил, че подписът като
получател на фактурата не е на Ф.В. и че липсва доставка на такова гориво, тъй
като ответното дружество не разполагало със собствени или наети МПС, които да
бъдат зареждани с него.
Въпреки направеното оспорване и допуснатото
от съда производство по чл. 193 ГПК ответникът не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърдението си, че подписът не е на Ф.В. или на друг законен
представител на дружеството и не е осъществил успешно провеждане на оспорването
на това обстоятелство, от което съдът приема за установено, че горепосочената
фактура е подписана лично от лицето Ф.В.- законен представител на дружеството-
купувач. Без значение по делото е и дали ответното дружество ползва или свои
или наети МПС, които да ползват гориво бензин А 95. В случая обстоятелството,
че вещото лице не е констатирало осчетоводяване на фактурата при ответника също
е без значение, тъй като това се дължи
на счетоводен пропуск. Фактурата е подписана и притежава всички реквизити на
първичен счетоводен документ по чл. 7, ал.1 от Закона за счетоводството и
документира насрещни волеизявления на двете страни по договора за покупко- продажба
на гориво.
По делото не се представиха доказателства
за извършено плащане по тази фактура от страна на ответника.
С оглед горното искът се явява доказан по
основание и размер, като съдът следва да признае за установено по отношение на
отвеника, че същият дължи на ищеца сумата от 801. 60 лв по фактура № *****
год., ведно със законната лихва начиная от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК- 02. 11. 2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
3. По отношение на сумите от 625. 33 лв с
ДДС по ***** год. и от 273. 84 лв по ф- ра № ***** год., с оглед направеното за
тях признание, че се дължат от ответника на ищеца, то съдът следва да признае
спрямо ответника, че същият дължи тези две суми на ищеца, ведно със законната
лихва от 02. 11. 2009 год. до окончателното им изплащане.
4. По отношение на сумата от 315, 36 лв,
претендирана като неустойка.
С Данъчна фактура № ***** год. е
документирана от страните договорена от тях неустойка в размер на 315. 36 лв с
ДДС за забавено плащане на задължение. С полагане на подписа си под тази
фактура ответникът е поел задължението си да заплати на ищеца тази неустойка,
независимо, че тя не е уговорена като процент от някаква основа или като твърда
сума. Фактурата е осчетоводена при двете страни, от което следва, че е приета
от ответника.
Доколкото в процесната фактура не се сочи
което точно плащане е било забавено, то съдът намира, че тази неустойка като
обезпечение на изпълнение по договорено задължение съгласно чл. 92 ЗЗД, би
могла да бъде такова обезпечение за изпълнение на договорни задължения,
произтичащи от други сключени между страните сделки, за които процесните
фактури да не се отнасят. В тази връзка ответникът, въпреки твърденията си, не
е доказал по делото, че кумулативно са предявени претенции за заплащане на
неустойка и за заплащане на лихви за забава, от което следва, че е допустимо да
се предявява конкретната претенция за неустойка.
Не се представиха от ответника
доказателства, че е заплатил на ищеца тази сума, от което следва, че тя се
дължи. Съдът следва да приеме за установено по отношение на ответника, че той
дължи на ищеца сумата като неустойка.
5. По отношение на претенцията за изтекли
лихви по фактурите и ДДИ в общо размер на сумата от 150. 75 лв .
Тази претенция е с правно основание чл. 86 ЗЗД. Същата е предявена от ищеца от деня, последващ падежа по всяка една
фактура до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 02. 11. 2009
год. О заключението на вещото лице е видно, че общият размер на изтеклите лихви
е в размер на 190. 48 лв, което надвишава по размер претенцията по исковата
молба.
Съдът намира този иск за доказан по
основание и размер, поради което следва да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца обезщетение за забава от деня, последващ
издаването на всяка една фактура до датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК- 02. 11. 2009 год.
6. По отношение на сторените по ч. гр. д. №
377/2009 г на ГТРС съдебни разноски общо в размер на 250 лв, то съдът намира,
че следва да приеме за установено по делото, че същите суми се дължат от
ответника на ищеца с оглед нормата на чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед
основателността на горните установителни искове.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в общ
размер на сумата от 557. 00 лв, от които за държавна такса- 50 лв, за вещи
лица- депозит от общо 220 лв и платен адвокатски хонорар- 287 лв.
С оглед горното и на основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ Ф.В.
***, ЕИК *****, със законен представител Ф.В.И., че дължи на „ Г. „ АД гр. Г. Т.,
ул. „ В. А. „ № **, вх.***, ап.**, ЕИК **** със законен представител Г.П.Г. , суми, представляващи неплатена цена на
доставени от ищеца на ответника стоки, а именно:
-
625. 33 лв с ДДС по ф- ра №***** год.
-
259. 20 лв с ДДС по ДДИ № **** год. към ф- ра № ****
год.
-
273. 84 лв с ДДС по ф- ра № **** г
-
801. 60 лв с ДДС по ф- ра № ***** год.,
сумата от 315. 56 лв начислена
неустойка за забава по фактура № **** год.,сумата от 150. 75 лв представляваща
общо обезщетение в размер на законната лихва, начиная от последващия ден на
падежа на всяка една фактура до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК- 02. 11. 2009 год.,сумата от 50 лв за платена държавна такса и сумата от
200 лв за платено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № ***** г на Г.Т.Р.С.
ОСЪЖДА „ Ф.В. *** Т. да заплати на „ Г. „ АД гр. Г. Т. сторените от него по
настоящото дело разноски в размер на общо 557 лв.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението му до страните пред Окръжен съд Д.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :