Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 372
гр. Силистра, 27 юли 2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1419 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.М.Д. с ЕГН
**********,***, чрез процесуалния му представител адв. В.М., със съдебен адрес:***,
офис 4 моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 440.34 лева,
представляваща получена, но невърната сума по договори за заем, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски. В условията на евентуалност моли съда да осъди ответницата да му
върне сумата от 5440.34 лева, като получена без основание.
Твърди, че между
него и ответницата са сключени договори за заем както следва: на 17. 10. 2017
г. за сумата от 585.00 лева със срок за връщане 31. 12.2017 г., на 30. 10. 2017
г. за сумата от 257.40лева, със срок за връщане – 31. 12. 2017 г., на 07. 11.
2017 г. за сумата от 271.05 лева със срок за връщане – 31. 12. 2017 г., на 14.
11. 2017 г. за сумата от 975.00 лева със срок за връщане – 31. 12. 2017 г., на
30. 08. 2017 г. за сумата от 900.00 лева със срок за връщане – 31. 12. 2017 г.,
на 29. 03. 2018 г. за сумата от 975.00 лева, на 12. 05. 2018 г. за сумата от
195.00 лева, на 11. 07.2018 г. за сумата от 542.84 лева, за периода октомври –
ноември 2017 г. сумите от 195.00 лева, 195.00 лева и 154.00 лева, трите
последни суми със срок за връщане – 30. 06. 2018 г., като в изпълнение на
договорните задължения на ответницата са престирани в заем посочените суми, а
тя от своя страна се е задължила да върне заетите суми. Според твърденията на
ищеца заемните суми не са му върнати, което го е мотивирало да установи правата
си по исков ред. Изложени са неясни твърдения за новиране на задълженията, но
без да се уточнява кои, като според ищеца е постигната уговорка за връщане на
сума от 2 500.00 лева до края на месец януари 2018 г., на сумата от
2 500.00 лева до края на месец февруари 2018 г. и останалата сума – през
месец март 2018 г. Тази уговорка също не била изпълнена.
Ответникът С.Б.Г. с
ЕГН *********,***, чрез назначения от съда особен представител адв. Р.Д. е
подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че
предявената в условията на евентуалност претенция е недопустима, освен това е
нередовно предявена. Излага подробни доводи относно 1. липсата на яснота на
основанието, на което са предоставяни периодично суми на ищцата, още повече
предвид очевидното трайно неизпълнение на предходни задължения; 2. липсата на
яснота относно уговорените срокове за връщане на сумите и 3. новиране на
задълженията. Акцентира на необходимостта от доказване на личното приемане на
сумите от ответника, както и на наличието на конкретна уговорка по договор за
заем. Изложени са мотиви и относно неоснователността на предявения алтернативен
иск, по отношение на който ответницата счита, че твърденията в исковата молба
за наличие на договорни отношения между страните изключват възможността за
претендиране на сумите поради липса на основание за даването им, при липса на
твърдения за нищожност.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
Предявени са обективно алтернативно съединени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
По главния иск с
правно основние чл. 240, ал.
1от ЗЗД.
По смисъла на чл.
240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, като само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Именно предвид
реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума,
ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице,
не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване
на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по
него, в случая на ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал
съответната сума.
В настоящия случай,
твърденията на ищеца са за предаване на различни суми на ответника, част от тях
с парични преводи чрез системи за международни преводи, а друга част били
предадени от трето лице на съпруга на ответницата.
Уговорките между
страните са устни, поради което за съдържанието на договорите съдът съди по
обясненията на страните и събраните по делото писмени доказателства. По
отношение на основната искова претенция, въпреки дадените указания за
представяне на доказателства за възникването на облигационната връзка, от която
произтичат вземанията му - договори за заем, ищецът не предприе достатъчни действия
в тази насока. Независимо от неформалния характер на договора за заем, същия е
реален договор, а по делото не се доказа негов съществен елемент, а именно
предаване в собственост на пари, при това със задължение на другата страна да
ги върне. Не се установи и уговорка за срок за връщане на всяка от сумите. Представените
от ищеца писмени доказателства, издадени от финансова къща „Кеш експрес сървис“
ЕООД и „Фактор И.Н“ АД могат да послужат единствено като доказателство за
нареден превод от страна на ищеца, но не съдържат данни за получаването на този
превод от страна на ответника. В същите не е посочено и основанието, на което
се извършват. Независимо от изложеното, съдът взима предвид и писмени обяснения
от ответницата по пр.пр. № . / 2018 г. по описа на
РП – Силистра, от които като неизгодни за нея преценява твърденията за получена
от ищеца сума в размер на 1171 евро / относно сумата съдът цени отразеното в
Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 24.08.2018
г., постановено по пр.пр. № . / 2018 г. по описа на РП – Силистра/, както и
изявлението й, че ще връща ежемесечно сума в размер на 1000.00 лева на ищеца. От
тези писмени обяснения обаче става ясно още, че ищецът сам е предложил „да
помогне“ на ответницата като й изпрати парични средства, както и че не е
уговаряно връщане на същите – нито като начин, нито като период. Със същата
тежест съдът преценява и твърденията на ищеца, изложени в жалбата му с вх. № .
от 27. 07. 2018 г., в която твърди, че сам е предложил да „направи услуга“ на
ищцата, а по отношение на връщането на средствата е посочил неопределен срок –
щом ответницата се прибере в България. Други доказателства по делото не са
ангажирани.
При тази преценка,
съдът счита, че от събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност не може да се направи обоснован извод за наличието на
твърдяните
договорни правоотношения по договори за
заем между страните. Не може и да се презумира, че предаването на суми от едно
лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях.
Договорът за заем е
реален и поради характера на същия предаването на сумата представлява съществен
елемент на договора, поради което установяването на предаване на конкретна парична
сума със задължение за връщането й от заемателя доказва сключването на такъв
договор, което въпреки указанията, не бе сторено от ищеца.
Освен това,
не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става
въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават
парични суми на различни основания, като е възможно предаването на сумата да е
свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по
сключен друг неформален договор и др. При наличие на различни хипотези относно факта на
плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други
данни, да се презумира, че страните
сключват договор за заем. В този смисъл е и задължителна за съдилищата съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 134/2010 г., ІV г.о.; Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. №
1285/2012 г., ІV г.о., Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1864/2015
г., ІV г.о. и др.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, не може да се направи
категоричен извод, че между страните е възникнало валидно договорно
правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответника
твърдяната сума в общ размер от 5 440.34 лева, по посочения от него начин и при
заявените от него условия за връщането й, поради което и предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да бъде разгледан
предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. I от ЗЗД. В тежест на
ищеца по него е да установи фактическото предаване на материалното благо и
получаването му от ответницата.
При иска за неоснователно обогатяване поради липса на основание,
основанието не е налице още при извършването на престацията, т.е. липсата е от
самото начало. Ищецът не сочи никакви фактически основания за
предявяването на този иск, като се позовава на същата фактическа обстановка,
изложена по отношение на твърденията му, касаещи иска за плащане по договори за
заем. Или, въз основа на твърденията си за наличие на облигационна връзка между
страните по силата на договор за заем, ищецът желае постигането на позитивен
резултат по претенция с правно основание – неоснователно обогатяване.
На първо място по делото липсват доказателства, установяващи
предаването на сумата от 5 440.34 лева от ищеца на ответницата. Доколкото съществува твърдение на ответницата за изпращане от ответника на някакви
суми, същото не представлява доказателство за твърдяното от
ищеца плащане. Дори и да се приеме, че с оглед
изявлението на ответницата е извършено някакво плащане, то същото не е извършено при първоначална липса на основание.
По тези съображения, съдебният състав приема, че в конкретния случай не
са установени елементите от специалния фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 55,
ал. 1, пр. I от ЗЗД, поради което
предявеният на това основание осъдителен иск се явява недоказан по основание и
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, но предвид липсата на извършени такива, съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове с правно
основание 240, ал. 1 от ЗЗД от Д.М.Д. с ЕГН **********,*** против
С.Б.Г. с ЕГН *********,*** за заплащане общо на сумата от 5 440.34 / пет
хиляди четиристотин и четиридесет лв. и 34 ст. / лева, дължима по договори за заем, сключени
по между им на 17. 10. 2017 г. за сумата от 585.00 лева със срок за връщане 31.
12.2017 г., на 30. 10. 2017 г. за сумата от 257.40лева, със срок за връщане –
31. 12. 2017 г., на 07. 11. 2017 г. за сумата от 271.05 лева със срок за
връщане – 31. 12. 2017 г., на 14. 11. 2017 г. за сумата от 975.00 лева със срок
за връщане – 31. 12. 2017 г., на 30. 08. 2017 г. за сумата от 900.00 лева със
срок за връщане – 31. 12. 2017 г., на 29. 03. 2018 г. за сумата от 975.00 лева,
на 12. 05. 2018 г. за сумата от 195.00 лева, на 11. 07.2018 г. за сумата от
542.84 лева, за периода октомври – ноември 2017 г. сумите от 195.00 лева,
195.00 лева и154.00 лева, трите последни суми със срок за връщане – 30. 06.
2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, предявен от Д.М.Д. с
ЕГН **********,*** против С.Б.Г. с ЕГН *********,*** за заплащане на
сумата от 5 440.34 / пет хиляди четиристотин и четиридесет лв. и 34 ст. / лева, дължима като дадена от ищеца на ответницата през периода 17. 10. 2017 г. – ноември 2017 г. при първоначална липса на основание.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: