№ 10188
гр. София, 02.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110176410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
от общо 6 800 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. юни 2024 г., м.
юли 2024 г. и м. август 2024 г., а именно: 2 100 лв. – за м. юни 2024 г., от която: 100 лв. –
работна заплата и 2 000 лв. – заработка, 2 400 лв. – за м. юли 2024 г., от която: 100 лв. –
работна заплата и 2 300 лв. – заработка и 2 300 лв. – за м. август 2024 г., от която: 100 лв. –
работна заплата и 2 200 лв. – заработка.
Ищецът А. К. С. твърди, че в периода от 05.05.2023 г. до 04.09.2024 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника „***, произтичащо от трудов договор от 05.05.2023 г., в
рамките на което е изпълнявал длъжността „*****, при уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 100 лв., платимо веднъж месечно до 30-то число на месеца,
следващ този, за който се отнася, наред с което се дължи и възнаграждение, отразяващо
реално отработените дни през съответния месец. Поддържа, че ответникът му е превеждал
суми в различен размер в зависимост реално заработеното, като разликата с уговореното
основно трудово възнаграждение е отразена като „***, представляваща част от общо
дължимото възнаграждение за положен труд, а именно: 2 100 лв. – за м. юни 2024 г., от
която: 100 лв. – работна заплата и 2 000 лв. – заработка при 20 дни положен труд, 2 400 лв. -
за м. юли 2024 г., от която: 100 лв. – работна заплата и 2 300 лв. – заработка при 23 дни
положен труд и за м. август 2024 г. - 2 300 лв., от която: 100 лв. – работна заплата и 2 200 лв.
– заработка при 22 дни положен труд, чието заплащане претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска при твърдението, че между страните липсва уговорка за заплащане на
заработка от 100 лв. за всеки изработен ден, както се поддържа от ищеца, поради което
счита, че му се дължи единствено уговореното в трудовия договор такова от 100 лв. Заявява,
че в качеството си на „**** С. е получавал служебни аванси за извършване на разходи за
закупуване на консумативи и др. материали, необходими за ателиетата за **** Оспорва
полагането на труд от ищеца в рамките на исковия период – от м.юни 2024 г. до м.август
2024 г., за който да му се дължи възнаграждение. Заявява, че е предприел действия за
провеждане на процедура по дисциплинарно уволнение на ищеца, като с молба с вх. №
08120/13.06.2024 г. е поискал от ЧСИ Г. Д. връчването на покана за даване на обяснения
относно неявяването си на работа, която му е връчена на 02.08.2023 г. Заявява, че в
предоставения срок ищецът не се е явил да даде обяснения, поради което е издадена заповед
от 08.08.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена му едва на
04.09.2024 г., за което е съставен протокол от 26.09.2024 г. на ЧСИ Г. Д.. Оспорва явяването
1
на ищеца на работа в рамките на исковия период, както и поддържането на контакт с него. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
и е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение,
размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период в т. ч. и основанието за
начисляване на такова за реално отработен труд (заработка), както и падежа на вземанията.
При установяване на посочените по-горе обстоятелства в тежест на ответника е да
обори презумцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и
задължения от страна на ищеца, респ. твърдяното не полагане на труда си при него от страна
на ищеца в рамките на исковия период, за което той не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже и плащане на претендираните суми в случай, че
твърди това, за които той също не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно съществуването
на трудово правоотношение между страните по силата на трудов договор от 05.05.2023 г., в
рамките на което ищецът е заемал длъжността „***** при ответника.
Спорният по делото въпрос касае две групи обстоятелства, а именно: полагал ли е
ищецът труда си при ответника в рамките на исковия период и какъв е начинът на
формиране на размера на дължимото за него месечно трудово възнаграждение.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2025 г. от
11:30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба и
приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3