№ 13890
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110152483 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ...... срещу Д. П. П.,
ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца
следните суми: 266,01 лева – главница, представляваща стойност остатъчна, незаплатена
Т.Е. за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; 34,41 лева – законна
лихва за забава върху главницата за потребена Т.Е. от 15.09.2019 г. до 01.06.2021 г.; 8,14
лева – услуга дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 0,47 лева – лихва върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на Т.Е. при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период Т.Е., като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
от 2014 г. и 2016 г. е определен редът и срокът, по който купувачът на Т.Е. е длъжен да
заплаща дължимата цена. Сочи, че имотът се намирал в сграда-Е.С., в която разпределението
на Т.Е. било извършвано от „ФИРМА“ ЕООД, съобразно сключения между това дружество
и сградата в Е.С. договор. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите суми за
доставена Т.Е. и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава. Формулирано е
искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
претендираните суми. Претендират се и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват. Оспорва
да е собственик на процесния имот. Оспорва размера на исковите претенции, както и
количеството на доставена Т.Е. и правилността на отчитането на потребената ТЕ. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД, не взима становище
по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на Т.Е..
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или Т.Е.
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ
между потребителите в сграда Е.С. се извършва по системата за дялово разпределение при
наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 31.08.2005г. на нотариус В.В. е видно, че ответницата е титуляр на вещно право на
собственост върху недвижим имот – апартамент № ....., поради което и има качеството
потребители на ТЕ за обект с аб.№ ..... От това следва, че по силата на закона между
ответницата - потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по
продажба на Т.Е. при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им
приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици Т.Е. от средствата за дялово разпределение -
топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и
съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по
данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип
за реално доставената на границата на собствеността Т.Е., при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на Т.Е. в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. Извършените измервания в АС, начисления, дялово
разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с изискванията на нормативните
документи и цени на ТЕ.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
2
доставяна Т.Е. съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената Т.Е. за процесния период е на
стойност 2067,35 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в
имота. От тази сума следва да се приспадне присъдената със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 05.07.2021г. по ч.гр.д.№ 20211110136780/2021г. на
СРС, 43 състав (факт, служебно известен на съда и ненуждаещ се от доказване) сума в
размер на 1330,17 лева. В настоящото производство се претендира по-малко от остатъка -
266,01 лева, с оглед на което и предвид принципа за диспозитивно начало в гражданския
процес, искът се явява основателен в предявения размер. Основателна е и претенцията за
дялово разпределние в размер на 8,14 лева, съобразно приетата по делото и напълно
кредитирана от съда СТЕ.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, с оглед служебно
известния факт на цитираната по-горе Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 05.07.2021г. по ч.гр.д.№ 20211110136780/2021г. на СРС, 43 състав.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа
тези факти – публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело. С оглед гореизложеното искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1019 лева,
съразмерно с уважената част от исковете, от общо направени – 1150 лева (50 лв. – държ.
такса, 300 лв. – разноски за особен представител, 700 лв. – разноски за вещи лица и 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение).
На ответницата разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете не следва да
3
се присъждат, тъй като такива реално не са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ..... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 266,01 лева – главница,
представляваща остатъчна, незаплатена стойност на Т.Е. за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. за тополоснабден имот - апартамент № ....., с аб.№ ...., сумата от 8,14 лева –
услуга дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.09.2021г. до окончателно
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 34,41 лева – мораторна лихва върху главницата за потребена Т.Е. от 15.09.2019 г.
до 01.06.2021 г. и 0,47 лева – лихва върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., сумата от 1019 лева – съдебни разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4