Решение по дело №2816/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             9.12.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и шести ноември                             две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2816 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК.

Образувано е по искова молба на И.И.С., действаща като майка и законен представител на малолетната С. Д. Я., срещу Д.М.Я., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считаното от 1.8.2019 г.

В исковата молба се твърди, че малолетната С. Я. е родена от съвместното съжителство на страните, както и че след раздялата на родителите в началото на м. август 2019 г. грижите за детето се полагат от майката. Заявява се, че от раздялата на родителите бащата не е давал средства за издръжка за детето, както и че същият има възможност да заплаща издръжка в търсения размер.

Ответникът не спори, че е бащата на малолетната С. Я., както и че не живее с майката от края на м. юли или от началото на м. август 2019 г. Заявява обаче, че майката е тази, която е напуснала съвместно обитаваното жилище, както и че последната цели собственото си финансово облагодетелстване посредством предявения иск. Твърди, че заплатата му не е висока, както и че от доста години полага ежедневни грижи своите родители, включително финансови. Моли за определяне на издръжката в размер около минималния за страната.  

В открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба. Заявява, че са установени нуждите на детето и възможностите на бащата да дава издръжка в търсения размер.  

Процесуалният представител на ответника поддържа подадения отговор. Твърди, че размерът на търсената издръжка е прекомерно завишен, като моли за определяне на издръжката в размер малко над минималния за страната.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

От представеното удостоверение за раждане е видно, че И.И.С. и Д.М.Я. са родители на малолетната С. Д. Я., родена на *** г.

Понастоящем детето е ученик в II-ри клас в СУ „В. Б.”, гр. Велико Търново.

От представените справки от ТД на НАП – Велико Търново се установява, че майката работи в „Н. Ч.” ЕООД при брутно трудово възнаграждение в размер на 971.25 лева, а бащата - в „Е. М. М.-Р. – В.Т.” ООД при брутно трудово възнаграждение в размер на 910.80 лева.

От страна на родителите няма наведени твърдения (и ангажирани доказателства) същите да имат други свои деца, за които полагат грижи, като ответникът заявява, че има ангажименти към своите възходящи.

Според изготвения социален доклад, след раздялата на страните основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, като двамата живеят в жилище под наем, за което майката заплаща 250.00 лева месечно, а от своя страна, ответникът живее в дома на родителите си в с. Драгижево.

Съгласно показанията на св. Т. Б., ответникът закупува стари мотори и части за такива, които реставрира и продава с цел печалба. Свидетелката споделя за вида и размера на разходите, необходими за отглеждането на малолетната С., както и че за ползваното от майката жилище последната заплаща наем от 250.00 лева месечно.

Св. Е. Е. заявява, че ответникът живее преимущество при нея и съпруга й в с. Драгижево, както и същият че ги подпомага финансово, тъй като не са добре здравословно и получаваните от тях пенсии не са големи. Твърди, че ответникът работи като „шофьор” в „Е. М.” и получава около 1 000.00 лева брутно възнаграждение, а закупуването на стари мотори, които ремонтира, му е хоби.     

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи като се съобразят от възможностите на дължащия родител и нуждите на децата, с оглед правилното им развитие, възпитание и задоволяване на нормалните им потребности. За децата следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако родителите им живееха заедно. Нуждите на децата се определят съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално-икономическата обстановка в страната, както и всички особености на конкретния случай.

Претенцията за издръжка за минало време е основателна при установяване на нейната дължимост и неплащането й от задълженото лице. Ответникът не ангажира доказателства да е участвал финансово в издръжката на детето за периода от фактическата раздяла на родителите в началото на м. август 2019 г. до подаване на исковата молба, поради което съдът приема за установена по основание претенцията за заплащане на издръжка за посочения период.

По отношение размера на задължението за издръжка съдът съобразява реализираните от родителите доходи и имущество. В този ред на мисли, ответникът е лице в активна трудоспособна възраст, което полага труд, като от същия реализира доходи в размер около средната работна заплата за Област Велико Търново съгласно официалната статистика на Националния статистически институт. Съдът приема за недоказани твърденията на ищцата, че ответникът развива частен бизнес с предмет рециклиране и продажба на мотори и мотопеди и покупко-продажба на стари части за мотори и мотопеди. Данни за това, че ответникът е закупувал стари мотори и мотопеди са налични в показанията на разпитаните свидетели, кореспондиращи със справката от сектор „Пътна полиция”, гр. Велико Търново, като по същество това обстоятелство не се и оспорва от ответника. В показанията на св. Б. се съдържат твърдения, че от това си занимание ответникът реализира и определена печалба, но въпросните показания са твърде общи и очевидно изхождат от лице, което не е напълно наясно с дейността на ответника. В този ред на мисли, св. Б. заявява, че знае само за един продаден от ответника мотор, но няма информация за това на каква цена е продаден същия, респ. каква е евентуално реализираната печалба, като самата свидетелка сочи, че не знае колко често ответникът купува и продава мотори. В показанията на св. Б. не се съдържат и данни тази дейност на ответника да е организирана на някакво особено ниво – например последният да си е подсигурил специфични условия и оборудване, да си е закупил специално предназначени за тази дейност машини и пр., като свидетелката заявява, че е разговаряла с ответника по този повод пред ползвания от него гараж. В този смисъл, съдът приема, че реставрирането на мотори и мотопеди действително представлява хоби за ответника (в какъвто смисъл са показанията на св. Е.), както и че дори от него последният да реализира някаква печалба, то същата определено не е някакъв траен и значим източник на доходи. Тук съдът съобразява и обстоятелството, че ответникът все пак работи по безсрочен трудов договор на осемчасов работен ден, по повод на което същият пътува от с. Драгижево до гр. Велико Търново, приемайки че чисто физически той не би бил в състояние да развива посочената дейност в мащаби, позволяващи реализирането на регулярна и значителна печалба.

Ответникът живее при своите родители в с. Драгижево, т.е. не заплаща наем за ползвано от него жилище, но все пак има разходи за пътуване от местоживеенето до местоработата си, които са в различни населени места. По повод довода на ищцата относно разходите за заплащания от нея месечен наем за жилището, което ползва с детето, съдът намира, че същият следва да се разглежда в контекста на възможностите на майката да отделя средства за издръжка на дъщеря си, а не като разход, свързан със задоволяване нуждите на малолетната С.

И двамата родители нямат други деца, които да издържат, като при отчитане възможностите на ответника да дава издръжка за дъщеря си съдът все пак отчита моралния ангажимент на бащата към своите собствени родители, за подпомагането на които също отделя известни средства. Съдът намира, че въпросните средства не могат да бъдат определени с точност, имайки в предвид техния характер и обстоятелството, че същите вероятно са различни всеки месец, но приема, че не се касае за суми по-големи от 100-150 лева месечно. Не следва обаче да се оставя без внимание и обстоятелството, че ответникът е освободен от полагането на ежедневна грижа за детето, което пък е свързано с поемане на ежедневни непредвидени разходи, както и от поддържане на домакинството, в което детето живее, а ангажиментът за това е поет от майката.

Предвид възрастта на детето и свързаната с това необходимост от закупуване на учебници, учебни помагала, от специфичните за възрастта му храна и облекло, от заплащане на посещаваните уроци по танци и свързаните с това разходи, както и нуждата от запазване на създадените добри битови условия, съдът счита, че издръжката му за процесния период възлиза на 270.00 лева месечно. Майката получава нетно трудово възнаграждение в размер от около 750.00 лева месечно, които са недостатъчни за поемане разходите на детето и на нейните собствени, като с получаваното от нея възнаграждание тя следва да поеме по 90.00 лева месечно от нужната издръжка, а остатъкът от 180.00 лева следва да се поеме от бащата. Този размер на дължимата от ответника издръжка се отнася както за периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.

Претенцията за минало време обхваща период от 1 месец и 16 дни, т.е. претендираната сума за този период е 460.00 лева (300.00 лева х 1 месец и 16 дни), като с оглед приетия от съда размер на издръжката претенцията за минало време е основателна за сумата от 276.00 лева (180.00 лева х 1 месец и 16 дни).

По разноските:

Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати част от сторените от ищцата разноски, а именно сумата от 180.00 лева, представляваща част от заплатения от нея адвокатски хонорар.

Ищцата следва да заплати на ответника сумата от 176.00 лева, представляваща част от заплатения от него адвокатски хонорар.

Ответникът следва да заплати в ползва на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново и държавна такса от 259.20 лева върху размера на определената издръжка.

Така мотивиран, съдът

 Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА Д.М.Я., ЕГН ********** да заплаща на С. Д. Я., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.И.С., ЕГН **********, издръжка в размер от 180.00 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от 17.9.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 300.00 лева.

ОСЪЖДА Д.М.Я., ЕГН ********** да заплати на С. Д. Я., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.И.С., ЕГН **********, сумата от 276.00 (двеста седемдесет и шест) лева, представляваща издръжка за периода от 1.8.2019 г. до 16.9.2019 г. включително, като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от 460.00 лева.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за издръжка са уважени.

ОСЪЖДА Д.М.Я., ЕГН ********** да заплати на И.И.С., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на С. Д. Я., ЕГН **********, сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на С. Д. Я., ЕГН **********, да заплати на Д.М.Я., ЕГН ********** сумата от 176.00 (сто седемдесет и шест) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.М.Я., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет ст.) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: