ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500294 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от М. И. Д., ЕГН **********, от гр.Бургас, к-
с “Св“, бл.*, вх.*, п.к.*, против определение № 260849/02.06.2021 год. по
гр.дело № 2884/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което на осн.
чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството
по делото.
В частната жалба са отправени питания дали интелектуалната
собственост е част от правото на ЕС, кой е правовият ред за разглеждане на
дела за изчезнала разработка, находяща се в мобилен телефон, иззет с
протокол за доброволно предаване и отнет в полза на Държавата с решение по
административно наказателно дело и отговаря ли Държавата за
иззета/увредена собственост без съдебно решение, която се съдържа на
магнитна памет на носител, иззет със съдебно решение. Иска се отмяна на
обжалваното определение като неправилно-незаконосъобразно и
необосновано и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид частната жалба, след
запознаване с приложената преписка по делото и като съобрази закона,
1
намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред
настоящия съд акт на първоинстанционния съд, от легитимирано лице,
поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 2884/2020 год. по описа на Бургаския
окръжен съд е образувано по искова молба подадена от М. И. Д., ЕГН
**********, от гр.Бургас, к-с“С.“, бл.*, вх.*, п.к.* против Прокуратурата на
Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за твърдени претърпени имуществени вреди в частичен размер
от 50 000 /валута не е посочена/, като част от претенция за сумата от 425 000
щатски долара, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното й плащане. Ищецът твърди, че през 2011-2015 год. е участвал
в екип, който е разработил методика за оползотворяване на твърди
отпадъци, която е съхранявал в паметта на мобилния си телефон. Сочи,
че на 25.11.2015 год. срещу него било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.326, ал.1 от НК, като на 26.11.2015 год. бил отведен в
ареста в Първо РПД на МВР-Бургас и бил принуден да предаде мобилния си
телефон. През 2017 год. бил привлечен като обвиняем, а междувременно на
няколко пъти поискал да му бъде върнат телефона, но му било отказвано.
Сочи, че с решение по АНД №525/2018 год. на РС-Бургас бил признат за
виновен по повдигнатото обвинение и бил „осъден“ на 1000 лв. глоба /глобата
е наложена като наказание по чл.78а от НК/, а телефонът бил иззет в полза на
Държавата с цялата информация в него. Решението на РС-Бургас било
потвърдено с решение по ВАНД № 857/2018 год. на Окръжен съд-Бургас.
Твърдят се порочни действия от страна на полицейските, прокурорските и
съдебните органи работили по наказателното производство и
незаконосъобразно налагане на наказание на ищеца. Твърди се, че за първи
път СИМ картата и СД карта на телефон, му били предявени от втората
съдебна инстанция, но той не ги разпознал като тези, които е предал с
протокола за доброволно предаване от 26.11.2015 год. Твърди, че след
приключване на делото са му върнати една СИМ карта и СД карта, но той
констатирал, че те не са негови, а на тях има „подхвърлени“ разговори
2
записани със СРС. Твърди, че в периода 26.11.2015 год. до 02.02.2018 год.,
когато приложенията към телефона му са били задържани като веществени
доказателства по воденото срещу него наказателно производство инициирано
от прокуратурата, е била унищожена неговата разработка съдържаща се в
телефона, плод на интелектуалния му труд. Твърди, че е извършена кражба от
представители на ответника на неговата разработка, а на нейно място са били
подхвърлени доказателства, целящи единствено да бъде осъден за
престъпление, което твърди, че не е извършил. Излага собствена хронология
на обстоятелствата във връзка с повдигнатото срещу него обвинение за
извършено престъпление. В исковата молба освен горните обстоятелства са
изложени и твърдения за допуснати в хода на воденото срещу него
наказателно производство нарушения на българското и европейското право.
С разпореждане №260048/06.01.2021 г. по гр.дело №2884/2020 г. по
описа на Бургаския окръжен съд исковата молба е оставена без движение като
на ищеца е указано в едноседмичен срок да уточни фактическото основание
на претенцията си, като формулира ясен петитум и приложи сочените с
исковата молба доказателства. Указано е също, че следва да се внесе
държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на БОС.
В дадения срок е депозирана уточняваща молба вх.№
260672/15.01.2021 год. по описа на ОС-Бургас, в която е посочено, че
обстоятелствата относно предявения иск са подробно описани в
първоначалната искова молба, като претенцията е за стойността на
разработката /за която в исковата молба се твърди, че е била в паметта на
телефона иззет като веществено доказателство на 26.11.2015 год./, като
петитума на иска е да бъде осъден ответника да му заплати имуществените
вреди от 50 000 лева - частично от общо 425 000 щ.д., ведно със законната
лихва считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
Представени са писмени доказателства и документ за внесена държавна такса
в размер на 10 лв.
С разпореждане №260210/19.01.2021 г. окръжният съд отново е оставил
исковата молба без движение, с указания да бъде посочено конкретно
действие и/или бездействие на ответника, от което се твърди, че произтичат
вредите, като се посочи защо претенцията е насочена към конкретния
3
ответник.
В дадения срок е постъпила втора уточняваща молба. В нея е
посочено, че по чл.2 от ЗОДОВ прокуратурата е надлежен ответник, поради
което претенцията е насочена срещу нея. Сочи се, че в иззетия с протокол за
доброволно предаване мобилен телефон на ищеца се е съдържала авторска
научна разработка касаеща утилизацията на хвостохранилищни залежали
отпадъци с органични остатъци от процесите на нефтопреработката чрез зол-
гел и термичен метод, като към нея е имало и подробна методика. Твърди се,
че върнатата му след съдебното решение по ВНАХД 857/2019 г. по описа на
БОС СД карта не е тази, която се е намирала в неговото мобилното
устройство към датата на изземването му, поради което претенцията му е за
стойността на научната информация в телефона, оценена от него на сумата от
425000 щ. долара, заявена частично за 50 000 лева. Твърди се, че конкретните
действия/бездействия на ответника са: липса на посочения научен труд върху
върнатите му части от телефон, отказ на Апелативния прокурор да възобнови
АНД № 525/2018 год. на БРС, дописване от неизвестно лице на протокола от
26.11.2015 год. за доброволно предаване на мобилния телефон, както и
подмяна на СД – картата на телефона с друга.
Окръжният съд с разпореждане от 11.02.2021 год. е разпоредил
връчване на препис от исковата молба и уточненията, на сочения ответник.
С отговора си Прокуратурата на РБ е оспорила редовността на исковата
молба, евентуално са изложени доводи, че соченото от ищеца не покрива
хипотезите на ЗОДОВ, поради което правното основание на претенцията е
чл.45 и сл. ЗЗД, като дължимата държавна такса е в размер на 4 % от цената
на иска, поради което исковата молба се явява нередовна.
С разпореждане №260945/26.03.2021 г. по делото, окръжният съдът е
възприел посочената от ответника правна квалификация на предявения иск
като такъв по ЗЗД, а не по ЗОДОВ, отново е оставил исковата молба без
движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи документ за
доплатена такса за разглеждане на иска в размер на още 1900 лв. , тъй като
цялата дължима такса възлиза на сумата от 2000 лв., а ищецът вече е
заплатил 10 лева.
4
В срока за отстраняване на нередовностите е постъпило възражение вх.
№265248/05.04.2021 г. от М.Д. против определената му държавна такса с
доводи за нейната недължимост. Поддържа се правно основание на
предявения иск по реда на специалния ЗОДОВ вместо по ЗЗД.
Възражението е връчено на ответната прокуратура. С писмен отговор е
възразено против неговата основателност и е поискано оставянето му без
уважение.
С разпореждане №261026/07.04.2021 г. възражението е оставено без
уважение и на ищеца е указано повторно да внесе в едноседмичен срок от
връчването му сумата от 1 900 лв. за разглеждане на иска.
Разпореждането е оспорено от ищеца М.Д. с нова молба вх.
№265744/14.04.2021 г. по описа на БОС.
С ново разпореждане № 261139/20.04.2021 г. исковата молба е оставена
без движение за пореден път с указания да се представи в едноседмичен срок
от връчването му документ за внесена по сметка на БОС държавна такса за
разглеждане на иска в размер на 1900 лв.
Против горното разпореждане е постъпило отново възражение от
ищеца с доводи за липса на основателност.
С обжалваното в настоящото производство определение, окръжният съд
е намерил, че указанията му за отстраняване на нередовностите на исковата
молба не са изпълнени в срок, поради което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е
върнал исковата молба на подалото я лице и е прекратил производството по
делото.
Настоящият съд намира действията на окръжния съд за извършени в
съответствие с материалния и процесуалния закон.
Правилно окръжният съд е определил правната квалификация на
предявения иск по общия закон-чл.49 от ЗЗД, а не по специалния закон-
ЗОДОВ. Отговорността на Държавата по ЗОДОВ чрез съответни процесуални
5
субституенти-нейни органи, може да бъде реализирана само при наличие на
предвидените в специалния закон хипотези. Съдът не е обвързан от дадената
от страните правна квалификация на претенцията с която е сезиран, а сам я
определя въз основа на изложените от ищеца факти и обстоятелства,
кореспондиращи на заявения петитум. В случая от сочените от ищеца в
исковата молба и уточняващите молби факти и обстоятелства,
кореспондиращи на заявения петитум, става ясно, че не се твърди наличие на
никоя от хипотезите по ЗОДОВ, при които отговорността на Държавата може
да се реализира чрез Прокуратурата. Соченото от ищеца, че отговорността се
търси по реда на чл.2 от ЗОДОВ не съответства на изложеното от него, че се
претендират част от имуществени вреди, представляващи стойността на
невърната му разработка, съдържаща се в негово мобилно устройство-
телефон, иззет по повод на привличането му като обвиняем за извършено
престъпление, за което престъпление ищецът е признат за виновен и му е
наложено административно наказание.
След като предявеният иск не може да се квалифицира по ЗОДОВ, а
същият има своето правно основание в чл.49 от ЗЗД, дължимата държавна
такса е в размер на 4% от цената на частичния иск от 50 000 лева-т.е. дължима
от ищеца е държавна такса от 2000 лв. Ищецът е следвало до довнесе
разликата от 1990 лв., като съдът многократно му е указал задължението за
довнасяне на държавната такса и последиците от неизпълнението, но въпреки
това ищецът не го е изпълнил.
Предвид изложеното по-горе са установени основанията по чл.129, ал.3
от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по
делото, поради което обжалваното определение е валидно, допустимо и
правилно, и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260849/02.06.2021 год. по гр.дело №
2884/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с касационна частна жалба,
пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис
от него на частния жалбоподател.
Определението да бъде съобщено за сведение и на насрещната страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7