№ 68
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20214400500094 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 511/27.11.2020г. по гр.д. № 3325/2020г. на ПлРС съдът
е ОТХВЪРЛИЛ като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявените
„Топлофикация Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
******, представлявано от Изп.Директор Й.В. против И. М. К., ЕГН
**********, от гр.Плевен, *** и М.И. К. А, ЕГН **********, от гр.Плевен,
*** искове с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД,
предявени по реда на чл.422 ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че И. М. К., ЕГН **********, и М.И. К. А, ЕГН **********
дължат СОЛИДАРНО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***,
сумата 449,73 лв., представляваща главница за периода от 01.10.2017г. до
31.01.2020г„ сумата 58,10 лв., представляваща лихва за забава за периода от
04.04.2017г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.03.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 773/11.03.2020г. по
ч.гр.дело № 1356/2020г.
ОТХВЪРЛИЛ предявения от И. М. К., ЕГН **********, от гр.Плевен,
****** и М. И. К., ЕГН **********, от гр.Плевен, *** против
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона № 128, ЕИК *** иск с правно основание чл.59
ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищците сумата от 756,00 лв., ведно
1
със законната лихва върху сумата от 18.09.2020г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за
периода от 18.09.2017г. до 18.09.2020г. на следния недвижим имот: Избено
помещение № 4 с полезна площ от 14,18кв.м. при съседи изток-перално
помещение, запад-двор, север-улица, юг-маза 6, прилежащо към Апартамент
№ 4, находящ се в гр.Плевен, ******, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ И. М. К., ЕГН **********, от гр.Плевен, *** и М.И. К. А,
ЕГН **********, от гр.Плевен, *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
******, представлявано от Изп.Директор Й.В. разноски по делото в размер на
175 лева.
ОСЪДИЛ И. М. К., ЕГН **********, от гр.Плевен, *** и М. И. К., ЕГН
**********, от гр.Плевен, *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„Топлофикация Плевен“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
******, представлявано от Изп.Директор Й.В. разноски по ч.гр.дело
№3325/2020г. по описа на PC Плевен в размер на 75 лева.
Недоволни от решението са останали И. и М. К.и, които го обжалват с
въззивна жалба в Частта за отхвърляне на насрещния иск за сувата от 765лв. в
законния срок, искат неговата отмяна и постановяване на друго, с което съдът
да уважи иска с правно основание чл.59 ЗЗД като неоснователен и да им
присъди направените по делото разноски за двете инстанции.
Твърдят, че решението на ПлРС е неправилно и незаконосъобразно –
никой не може да бъде лишен от собственост, освен в интерес на обществото
и съгласно условията, предвидени в Законите за това. Навеждат доводи, че
безспорно те са носители на вещно право на ползване върху Апартамент с
прилежащата му маза в гр.Плевен, на ****** учредено от собственика на
имота и макар мазата да е неделима Част от апартамента, ответното ЕАД ги е
лишило от достъп до същото, като безвъзмездно ползва мазата за енергиен
обект.
Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация – Плевен“ЕАД
гр.Плевен, ЕИК ***, представлявано от Изпълнителния директор Й.В.
Василев чрез юрк. С. Стойчева изразява становище, че жалбата е
неоснователна. В маза № 4 е разположена Абонатна станция, чрез която ЕАД
доставят топлинна енергия на потребителите, живущи във вх.Б на адреса.
Поради това помещението и станцията се обособяват като енергиен обект по
2
см. на пар.1, т.23 от ДР на ЗЕ. Позовават се на чл.67 ал.3 ЗЕ, съгласно който
енергийните предприятия ползват безвъзмездно Части от сгради за монтиране
на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставка на
топлинна енергия и обслужващи потребителите на сградата. Това право
възниква по силата на Закона и за него не може да се търси обезщетение.
Молят съда да потвърди обжалваното Решение и да им присъди
разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досежно решението на ПлРС за отхвърляне на исковете на ЕАД против
И. и М. К.и по чл.422 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че
И. М. К., ЕГН **********, и М.И. К. А, ЕГН ********** дължат солидарно на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”ЕАД, ЕИК ***, сумата 449,73лв.,
представляваща главница за периода от 01.10.2017г. до 31.01.2020г. и сумата
58,10 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.04.2017г. до
04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.03.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 773/11.03.2020г. по ч.гр.дело №
1356/2020г., като погасени чрез плащане, същото е влязло в законна сила като
необжалвано и не е предмет на въззивна проверка.
Безспорно по делото е и се установява от Договор за дарение, изразен в
нот. акт № № 46, том V, рег.№4026, нот.дело 526/2005г. на нотариус Росица
Илиева – л.69 от делото на ПлРС, че И. М. К. и М. И. К. като са прехвърлили
правото на собственост върху Апартамент № 4, находящ се в гр.Плевен,
******, в едно с избено помещение № 4 с полезна площ от 14,18 кв.м. при
съседи изток-перално помещение, запад-двор, север-улица, юг-маза 6, са си
запазили пожизнено правото на безвъзмездно ползване върху гореописания
3
имот.
Предявили са иск с правно основание чл.59 ЗЗД ответното ЕАД да бъде
осъдено да им плати сумата от 756лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 18.09.2020г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за лишаването им от ползването за периода от 18.09.2017г. до
18.01.2020г. на следния недвижим имот: Избено помещение № 4 с полезна
площ от 14,18 кв.м. при съседи изток-перално помещение, запад-двор, север-
улица, юг-маза 6, прилежащо към Апартамент № 4, находящ се в гр.Плевен,
******.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно
легалната дефиниция на §1, т.17 от ДР на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, обн.ДВ, бр.64 от 16.07.1999г.) „ЕНЕРГИЕН
ОБЕКТ“ е обект, който или посредством който се извършва производство на
електрическа и/или топлинна енергия, добив или съхранение на природен газ,
пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическата и
топлинната енергия и природен газ, разпределение на електрическа, топлинна
енергия или природен газ, без сградните инсталации на потребителите“.
Аналогична е и разпоредбата на сега действащия закон - §1, т.23 ДР на ЗЕ
обн. ДВ, бр.107 от 9.12.2003г. При така изложеното, съдът е приел, че
абонатна станция е енергиен обект, който се включва в кръга на обектите,
около които се създава сервитутна зона, съгласно разпоредбата на чл.60 ал.1
ЗЕЕЕ /отм./. Съгласно §26 ал.1 ПЗР на ЗЕ, „Възникналите по силата на
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни
права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в
сила на този Закон енергийни обекти, запазват действието си“.
Тъй като, в конкретния случай абонатната станция е изградена преди
влизането в сила на ЗЕЕЕ и на ЗЕ, по смисъла на чл.60, ал.2 ЗЕЕЕ и §26 ал.1
ПЗР на ЗЕ е съществуващ енергиен обект, т. е. не е налице нов енергиен
обект, предвид което "Топлофикация Плевен" ЕАД не дължи заплащане на
обезщетение за изграждането на абонатната станция в избеното помещение
или наем за ползване на същото. Това изрично е предвидено в §7 ПЗР на
ЗЕЕЕ, според който, "не се дължат обезщетения на собствениците на земя,
върху която съществуват сервитутни зони по чл.60, ал.2 към момента на
влизането в сила на този закон" и в §26 ал.1 ПЗР на ЗЕ , според който
„Възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
4
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си".
Приел също така, че съгласно разпоредбата на чл.67 ал.4 ЗЕ, е дадена
възможност на собствениците на имотите да претендират за обезщетение за
нанесени щети. Следователно с разпоредбата на чл.67, ал.4 ЗЕ е възможно да
бъде предявен иск за обезщетение от деликт, но не и да се претендира за
обезщетение от неоснователно обогатяване, какъвто е искът с правно
основание чл.59 ЗЗД. Приел, че от доказателствата по делото става ясно, че не
са налице настъпили щети от монтирането на абонатната станция в избеното
помещение на ползвателите на избеното помещение, като претенциите им са
затова, че не могат да ползват помещението по предназначение заради
монтираната абонатна станция. Собствениците по чл.67 ал.1 – ал.3 ЗЕ имат
право на обезщетение само за нанесените щети върху имота при ползването
му, а по делото такива не се доказват и претендират. Аналогично е
разрешението на спора и в Решение № 47191 от 08.10.2018г. на СРС по гр. д.
№ 52173/ 2015г. по описа на същия съд.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по
делото са въпросите дължи ли ответника исковата сума на ищците по
насрещния иск?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
писмените доказателства, представени пред ПлРС и заключението на
комплексната СИТЕ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
Ищците неоснователно считат, че мазата им е окупиран обект и че
ползването й като Част от сграда ведно с монтирани уреди и съоръжения в
нея от страна на ЕАД не е в съответствие с предвидения от Законите ред.
Установено по делото е, че обектът е изграден през 1996г. – 1997г. по
инвестиционна програма на Община гр.Плевен. По действащия тогава ЗЕЕЕ
/отм./ собствениците на жилища предоставят помещение за монтаж на
абонатна станция, а Общината изгражда отклонение и доставя и монтира АС.
5
След изграждането им прехвърля същите на ЕАД за експлоатация. Върху
съоръженията възниква сервитут съгласно ЗЕ и Наредба № 16/09.06.2004г. за
сервитутите на енергийните обекти, а енергийните предприятия ползват
безвъзмездно Части от сгради за монтиране на съоръжения за доставка на
топлинна енергия на потребителите в сградата. Ако съоръжението е
изградено от собствениците на сградата, енергийното предприятие сключва
Договор за изкупуване на същото ведно с Частта от сградата, където е
разположено. Случаят по настоящото дело не е такъв.
Оплакванията са неоснователни. Мотивите на ПлРС се споделят от
настоящата инстанция и съдът препраща при мотивиране на своето решение
към същите при условията на чл.272 ГПК.
След като жалбата е неоснователна, на ЕАД се дължат разноски за
настоящата инстанция. Същите следва да се определят след приложението на
чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ, която норма препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100лв. до 300лв., поради което съдът в настоящия си състав приема, че за
осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС, на ЕАД се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.
Предвид чл.280 ал.3, т.1 ГПК настоящото решение няма да подлежи на
касационно обжалване.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 511/27.11.2020г., постановено по
гр.д. № 3325/2020г. на Районен съд гр.Плевен – единадесети граждански
състав в обжалваната му Част, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от И. М. К., ЕГН **********, от гр.Плевен, ****** и М. И. К.,
ЕГН **********, от гр.Плевен, ****** против "Топлофикация-Плевен" ЕАД,
6
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона №
128, ЕИК *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД ответникът да бъде осъден да
плати на ищците сумата от 756,00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 18.09.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за лишаването им от ползването за периода от 18.09.2017г. до
18.09.2020г. на следния недвижим имот: Избено помещение № 4 с полезна
площ от 14,18кв.м. при съседи изток-перално помещение, запад-двор, север-
улица, юг-маза 6, прилежащо към Апартамент № 4, находящ се в гр.Плевен,
******,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, от гр.Плевен, *** и М.И. К. А, ЕГН
********** от гр.Плевен, ****** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„Топлофикация Плевен“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
******, представлявано от Изп. Директор Й.В. разноски по делото в размер
на 100 лева за адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
защита пред ПлОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7