Решение по дело №2637/2017 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 април 2018 г. (в сила от 5 декември 2018 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20173330102637
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

No  122          30.04.2018 г.      гр. Разград

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 29.03.2018 г., в състав:

 

районен съдия:  Атанас Христов

при секретаря Ганка Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. Nо 2637 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Депозирана е искова молба с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД от М.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Й.К. ***, СРЕЩУ Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***.

Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 855 лв., представляваща остатък от неплатено възнаграждение по неформален Договор за изработка от 17.10.2017г., сключен между страните относно СМР на обект : Жилищна сграда в **************, ведно със законната лихва върху тази сума от депозирането на исковата молба - 09.11.2017г. до окончателното изплащане. Претендират се и деловодни разноски.

Сочи се, че стойността на договорените и приети СМР е в размер на 4 735 лв, от които ответникът изплатил само 1 880 лв., поради и което му дължи претендирания остатък от 2 855 лв. Излага подробни съображения.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат Д.П. ***, депозира отговор на ИМ. намира исковата претенция за допустима но неоснователна. Сочи че действително е сключил с ищеца процесния Договор, но работата на насрещната страна е негодна за договореното и обикновеното й предназначение. Ето защо не е заплатил на ищеца процесния остатък. Същевременно сочи, че при извършване на процесните СМР насрещната страна е причинила вреди по сградата, като е необходимо да се направят разходи за поправките им. Претендира разноски.

Ответникът Г.Е.Д. предявява против ищеца М.С.М. насрещни обективно кумулативно съединени искове, като прави изявление за разваляне на договора, на осн. чл. 265, ал.2 ЗЗД и моли за осъждането на М.С.М. да заплати на Г.Е.Д., следните суми:

-             1 880 лв. – представляваща авансово платена сума по сключен между страните неформален Договор за изработка от 17.10.2017г., сключен между страните относно СМР на обект: Жилищна сграда в **************, поради отпаднало основание, на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД,

-             620 лв. – представляващи разноски, необходими за поправка на некачествено извършена работа по неформален Договор за изработка от 17.10.2017г., сключен между страните относно СМР на обект: Жилищна сграда в **************, на осн. чл.  79, ал.1, пр. второ вр. чл. 88, ал.1  ЗЗД вр. с чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД.

Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът по насрещните искове - М.С.М., депозира отговор на насрещната исковата молба. Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. Ето защо, моли за тяхното отхвърляне. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца по първоначалния иск се явява пълномощникът му адвокат Й.К. ***. Поддържа изцяло исковата си претенция и моли за отхвърляне на исковите претенции на насрещната страна. Излага подробни съображение и депозира детайлна писмена защита.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника по първоначалния иск се явява пълномощникът му адвокат Д.П. ***. Оспорва изцяло исковата претенция на насрещната страна, като поддържа предявените насрещни искове. Излага подробни съображение и депозира детайлна писмена защита.

 

 

 

 

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Между страните е бил сключен неформален, консенсуален, двустранен и възмезден Договор за изработка от 17.10.2017г., относно СМР на обект: Жилищна сграда в **************, изпълнител ищеца и възложител ответника по първоначалния иск. С този договор страните постигнали съгласие относно това, че ищецът по първоначалния иск  ще извърши следните СМР:

-             варова мазилка на трите външни страни  - общо 109 кв.м. по 12 лв. на кв. м.,

-             залепване на фибран с шпакловка на едната външна стена – 37 кв.м. по 30 лв. на кв. м.

Горепосочените суми включвали стойността на материалите, осигурени от изпълнителя, както и труда.

На 20.10.2017г. изпълнителят започнал работа, чрез наетите от него работници, а възложителят заплатил на изпълнителя сумата от 1 880 лв., представляваща част от уговорената цена.

На 23.10.2017г. страните се договорили да се извършат допълнителни СМР, сред които и поставяне на драскана мазилка с доплащане от по 10 лв./кв.м, както и поставяне на первази на прозорците и ъглови лайсни.

На 01.11.2017г. възложителят подал жалба на Началника на РУ на МВР Разград /л.37-38/, въз основа на която там била образувана преписка рег. № 187300-7429/01.11.2017г. Посочил, че не желае изпълнителя повече да идва в имота му. Заявил, че е казал на изпълнителя повече да не идва.

По-късно същия ден - 01.11.2017г., двете страни подписали Протокол, с който изпълнителя се задължил да довърши уговорените СМР, а възложителя да му заплати сумата от 2 640 лв. /л.30/.

Така изпълнителя продължил дейността си по договорените СМР.

На 09.11.2017г. възложителят отново посетил РУ на МВР Разград, където депозирал допълнителни сведения по образуваната преписка /л. 28/. В тях се оплакал от лошото изпълнение от страна на изпълнителя по процесния договор, поради и което заявил, че няма да изпълни задължението си по протокола от 01.11.2017г. за заплащане на сумата, а също така посочил, че изпълнителя следва да му възстанови дадената сума от 1 880 лв., тъй като се налага да ремонтира наново цялата къщата. Приложил Количествено стойността сметка /л. 31-32/ и Подробна ведомост /л. 33/, и двете изготвени от свидетеля арх. техник П. С. Л.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С. С. – един от работниците наети от ищеца М.М., сочи че е работил на процесния обект като бригадир /л. 88-91/. През последните дни на приключване не е бил на работа, тъй като се е разболял. Сочи, че след поставянето на варовата мазилка ответникът Г.Д.  поискал да се сложи драскана мазилка. Свидетелят му предложил няколко вида на драскана мазилка, като ответникът избрал най- евтината, която в последствие била поставена. Смъкнали цигли от стопанска постройка, чийто покрив бил залепен до жилищната сграда, тъй като ответникът ги помолил да сложат ламарина за да не влиза вода. Махнали водосточните тръби, за да могат да направят мазилката. Сочи, че ответникът е искал да се покрият тухлите с хоросан, а не да се изравняват стените.

Свидетелят Е. А. – един от работниците наети от ищеца М.М., сочи че е работил през целия период на процесния обект като работник /л.91/. Ответникът нямал забележки към тях, обаче една сутрин когато отишли на обекта и направили опит да влязат в него през входната врата, която по принцип била оставяна отключена, констатирали че е заключена и не могли да влязат.  От вътрешната страна ответникът  им казал да изчакат и че ще дойде полиция. Ответникът казал на ищеца, че иска да го измами. Ответникът се обадил в полицията, след което дошли полицаи и отвели всички в районното управление, където давали обяснения. След това се върнали да довършат работата на обекта.

Водения от ответника свидетел П. Л., сочи че не е познавала страните, докато ответникът не й се обадил по телефона и я потърсил в качеството й на архитектурен техник. Обяснил й че има проблем с направена външна изолация и мазилка на къщата си. Свидетелят посетил обекта и констатирал, че извършените от ищеца СМР абсолютно не отговарят на строителните правила и норми. Сочи, че всички СМР трябва да се отстранят от сградата и да се направят наново /л. 91-94/. Свидетелят изготвил Количествено – стойностна сметка /л.44-45/ и подробна ведомост /л.46/.

Свидетелят Д. А., воден от ответника, сочи че дейностите на ищеца по процесната сграда били направени „през пръсти“. Две седмици след поставянето на мазилката избили бели петна, за което ответникът му се оплакал.

Свидетелят Г.Д.Г. ***, сочи че е работил по преписка образувана по жалба на Г.Д. срещу М.М., относно спорове между тях по процесния договор, като Д. се оплаквам от некачествено извършените СМР /л.116/.

По делото е изготвено заключени на съдебно икономическата експертиза, което съдът приема като е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност.  Видно от същото е че /л. 108 - 109/:

1: Извършените СМР в имота на Г.Е.Д. са:

-              Външна мазилка - 109 кв.м.

-              Полагане на фибран - 37 кв.м.

-              Дърпана мазилка - 146 кв.м.

-              Подпрозоречни плоскости /первази/ -13 бр.

-              Лайсни ъглови - 132 м.

2:

По делото няма приложени декларации за експлоатационини показатели, но от показанията на свидетелите на ищеца, същите са закупували материалите от строителните борси в гр.Русе.

3:

По свидетелските показания по делото първоначално става въпрос измазване на мазилка на жилищната сграда. В последствие и дърпана /драпана/ мазилка.

4:

По фасадата на сградата има дефекти. Външните стени са на вълни, тоест не се е ползвал нивелир /либела/ или мастари /майки/. Драпаната мазилка е с изобилстващи светли петна. Същите не могат да бъдат отстранени чрез ремонтни работи. Налага се премахването на съществуващата такава и извършването на нов ремонт.

5:

Стойността за отстраняването на недостатъците на СМР не може да се определели, тъй като се налага наново измазване на жилищната сграда, след като се премахне направеното.

Съдът не цени представената от ищеца Стокова разписка за продажба на стоки /л.8/, тъй като същата е извън процесния период. Тя е издадена на 08.11.2017г., а самият ищец сочи, че е приключил работа по процесния договор на 04.11.2017г. /л. 5 гръб/.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По отношение осъдителния иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждение за извършена работа се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираното възнаграждение срещу изпълнение на възложена работа; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

 

 

 

 

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване.

 

 

 

 

Сключеният на 17.10.2017 г. между страните по делото договор е неформална, консенсуална и комутативна правна сделка с комплексно съдържание, съответно на уредения в раздел VIII от Особената част на ЗЗД договор за изработка. Предметът на задължението на страната, дължаща характерната престация - изпълнителя, е обективиране на конкретен фактически резултат – изготвяне на уговорените СМР.

 

 

 

 

При така установеното от доказателствата по делото, като възникналото договорно правоотношение между страните в производството, съществения въпрос, на който правния спор изисква да се отговори при обсъждане субективното материално притезателно право за получаване на възнаграждение по договор за изработка е това, дали изпълнителя е изпълнил възложената му работа в съответствие със заложеното в договора съдържание.

От събраните по делото доказателства в т.ч. и съдебно техническата експертиза, се установява че извършените СМР са с дефекти, поради което се налага премахването на извършените СМР и извършването им на ново. Т.е. работата е негодна за нейното договорно и обикновено предназначение. Това от своя страна е дало право на възложителя да развали договора, с предявяването на насрещната искова молба. Така искът на изпълнителя за получаване на остатъка от уговореното плащане се явява неоснователен.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 261, ал.2 ЗЗД: „Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.“  По делото изпълнителят не представи никакви декларации за експлоатационни показатели на използваните материали.

 

По насрещния иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.3 ЗЗД, за връщане на сумата от 1 880 лв., представляваща авансово платена сума по процесния договор.

При наличието на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката или намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Не е необходимо поръчващият да доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на договора, счита се, че такова изявление е направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците от развалянето - връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 452 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., IV г. о., ГК.

Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане.

Съобразно посоченото правило ответникът по иска с правно осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД е този, който следва да установи фактически изпълнените на обекта работи, за които платеното от ищеца възнаграждение е осъществено на валидно правно основание.

Като претендира последиците от развалянето на договор за изработка - връщане на изплатеното възнаграждение, възложителят – ищец по насрещния иск, е развалил договора на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Както вече по-горе се посочи, бе установено по делото че изработеното изпълнителя е негодно за употреба, поради което той следва да бъде осъден да върне на ищеца полученото възнаграждение в размер на 1 880 лева, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

 

По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. второ във вр.  чл. 88, ал.1  ЗЗД, във вр. с чл. 265, ал.2 ЗЗД, за осъждането на ответника по насрещния иск да заплати за обезщетение сумата от 620 лв.

За успешното провеждане на иска на възложителя с правно основание чл. 88, ал.1  ЗЗД, във вр. с чл. 265, ал.2 ЗЗД, за заплащане от изпълнителя на обезщетение в размер на разходите, необходими за отстраняване на вредите, не е нужно възложителят първо да ги отстрани, а след това да претендира стойността им от изпълнителя. В този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 55 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 817/2009 г., I т. о., ТК.

Както вече по- горе се посочи, видно от събрания по делото доказателствен материали - заключението на СТЕ, както и от показанията на свидетеля Пенка Лазарова – архитектурен техник, е че направено по процесния Договор върху сградата следва да се премахне и се извърши нов ремонт.

По реда на чл. 162 ГПК, съдът определя размера на разходите, необходими за отстраняване на вредите от 620 лв.

 

По разноските:

При този изход на делото, М.С.М. следва да заплати на Г.Е.Д. деловодни разноски в размер на 948.82 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258, ал.1 ЗЗД  да му заплати сумата в размер на 2 855 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от депозирането на исковата молба - 09.11.2017г. до окончателното изплащане, представляваща остатък от неплатено възнаграждение по неформален Договор за изработка от 17.10.2017г., сключен между страните относно СМР на обект : Жилищна сграда в **************, като неоснователен  и недоказан.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 55, ал.1 предл.3 ЗЗД, сумата от 1 880 лв. /хиляда осемстотин и осемдесет лева/ - представляваща платена на отпаднало основание цена по развален сключен между страните неформален Договор за изработка от 17.10.2017г., сключен между страните относно СМР на обект: Жилищна сграда в **************.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр. второ вр. чл. 88, ал.1  ЗЗД вр. с чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 620 лв. /шестстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за некачествено -лошо изпълнение  на договорените СМР по сключения неформален Договор за изработка от 17.10.2017г., сключен между страните относно СМР на обект : Жилищна сграда в **************.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 55, ал.1 предл.3 ЗЗД, сумата от 948.82 лв. /деветстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ - представляваща сторени деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: