№ 8558
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110170990 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № 749654 на 14.10.2022 г., по силата на който му е предоставен заем в
размер на 500 лв. Излага се становище, че съгласно чл. 11 от договора
страните са се уговорили при непредставяне на обезпечение да бъде
начислена неустойка в размер на 145,41 лв. Релевира доводи, че е погасила
цялото задължение в общ размер на 671 лв. Обосновава, че клаузата за
неустойка е нищожна, поради което иска обявяването й от съда за
недействителна и осъждане на ответника да върне на ищцата сумата в размер
на 145,41 лв. като платена без основание.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробни
съображения за валидност на процесната клауза за неустойка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, ЗЗД.
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже правния си интерес. В тежест на ответника е да докаже наличието
1
на валидно основание за получаване на процесната сума – валидност на
уговорената клауза за неустойка между страните по договор за заем.
Страните не спорят и с доклада съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, включени във фактическия
състав на спорното право относно сключването между страните на Договор за
потребителски кредит № 749654 на 14.10.2022 г., по силата на който му е
предоставен заем в размер на 500 лв. и уговорката между страните в чл. 11 от
договора при непредставяне на обезпечение да бъде начислена неустойка в
размер на 145,41 лв., както и заплащането от ищеца на ответника сумата в
общ размер на 671 лв. по процесния договор.
С доклада съдът е указал на ответника да представи договор за
потребитеслки кредит и справка за извършени от ищеца плащания, като
изрично му е указал, че при неизпълнение на уакзанията, ще приеме за
доказани фактите, за които ответникът е създал пречки за доказването им. От
материалите по делото се установява, че С. ООД е получил определението на
съда с гореописаните указания и последици, като не е изпълнил указанията в
посочения срок.
В настоящия случай искането към съда е да се прогласи нищожността на
чл. 11, ал.1 от договора за кредит, който предвижда, че при непредоставяне
на обезпечение в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в
ОУ по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 145,41 лв.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава в
срок до три дни от сключване на договора да предостави на кредитора поне
едно от изброените обезпечения. Съдът намира, че уговорената в чл. 11 от
договора неустойка в размер на 145,41 лв. за непредоставяне на обезпечение е
в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Процесната клауза за неустойка по чл. 11 от договора въвежда възникването
на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното
задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
2
обезпечение, като размерът на неустойката е в размер на на почти 1/3 от
отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а
съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест
на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това
създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на
функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и
добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен
рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.
Предвидената в договора сума за неустойка обаче би го обогатила
неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След
като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в
рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и съдът
да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
3
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед
относително самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води
до нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение. Неоснователно е направеното
възражение от ответника, че неустойката не е претендирана от ищцата.
Между страните е налице обвързваща ги клауза в договора за заплащане на
неустойка, поради което ищцата има правен интерес да иска обявяването й за
недействителна. Поради изложеното искът за обявяване на клаузата за
нищожна е основателен и следва да бъде уважен.
Поради изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 11 от договора е
нищожна и платената от ищеца сума в размер на 145,41 лв. по нея е е платена
без основание с оглед нищожността на клаузата, поради изложените по-горе
съображения.
Въз основа на гореописаните мотити съдът намира и двата предявени
иска за основателни и следва да ги уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 101,10 лв. за заплатена държавна такса
и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото съдът намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност въз основа на
липсата на фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен
4
от А. Г. А., ЕГН ********** срещу „С.“ ООД, ЕИК *********, за нищожна
клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № 749654 на
14.10.2022 г., сключен между страните по делото,предвиждаща заплащането
на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 145,41 лв.
поради противоречие с добрите нрави, както и поради факта, че се явява
неравноправна клауза.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „С.“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на А. Г. А., ЕГН ********** сумата в размер на 145,41 лв.,
представляваща платена без основание сума въз основа на нищожна клауза на
чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 749654 на 14.10.2022 г., ведно
със законната лихва от 29.12.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на А. Г. А., ЕГН ********** сумата в размер на 501,10 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5