РЕШЕНИЕ
№ ..88.
гр. Самоков, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 253 по описа на
съда за
А.А.А. *** обжалва Наказателно постановление № 42-0001102,
издадено на 12.06.2018 г. от В. Б. А. – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” – София на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв. П.. М., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена (изпратена е по пощата) от легитимирано лице в законоустановения
срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление
(НП), поради което е допустима.
По основателността на жалбата
съдът намира следното:
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя е образувано със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 29.01.2018 г.
около 18,20 ч. в гр. Самоков при кръстовището на улиците „Г.. С.” и „Т.” като водач на собствения
си лек таксиметров автомобил „Д. Н.” с рег. № .. с поставен знак „такси”,
обозначен и облепен с отличителни шахматни знаци за лек таксиметров автомобил,
с поставен и включен в автомобила ЕТАФП (електронен таксиметров апарат с
фискална памет) на режим „свободен” (зелена светлина), извършва таксиметрова
дейност, като престоява за наемане от пътници, без да има валидно издадено
удостоверение за психологическа годност – в нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от
Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници (обн. ДВ, бр. 109/1999
г., в редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 69/2012 г., действаща към
датата на извършване на твърдяното нарушение) и лекият таксиметров автомобил, с
който жалбоподателят извършва таксиметрова дейност, не е бил преминат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническото му състояние – в нарушение на
чл. 147, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
В обжалваното НП административно-наказващият
орган е възприел фактическата обстановка, изложена в АУАН и е посочил, че след
направена справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите се
установило, че жалбоподателят не се е явявал на изпит за придобиване на
удостоверение за психологическа годност и съответно не притежава такова. Поради
това в НП е извършена преквалификация на деянието, описано в АУАН като
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз
на пътници, като административно-наказващият орган е приел, че това деяние
съставлява нарушение на чл. 18, т. 3 от същата наредба (в редакцията на
разпоредбата, обн. ДВ, бр. 67/2014 г., действаща към датата на извършване на
твърдяното деяние и към датата на издаване на НП), вр. чл. 8, ал. 1, пр. 1 от
Наредба № 36/2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и
за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (обн. ДВ, бр. 46/2006 г.). За така квалифицираното нарушение на жалбоподателя
с НП му е наложена глоба в размер 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП).
Що се касае до описаното в АУАН
деяние на жалбоподателя, изразяващо се в извършване на таксиметрова дейност с
лек таксиметров автомобил, който не е преминал задължителен периодичен преглед
за проверка на техническото му състояние, то е преквалифицирано от
административно-наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал.
3, т. 2 от ЗДвП и за него на жалбоподателя е наложена глоба в размер 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 18,
т. 3 от Наредба № 34/1999 г. в горепосочената й редакция, тълкувана в
систематичната й връзка с чл. 19 от същия нормативен акт в същата редакция,
психологическата годност по смисъла на Наредба № 36/2006 г. (издадена на
основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП) е едно от условията, на който водачът на лек таксиметров автомобил следва да
отговаря, за да му бъде издадено удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил” от ръководителя на съответното
регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. На водач
без удостоверена по реда на Наредба № 36/2006 г. психологическа годност не би
следвало да се издава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, а ако
той престане да отговаря на изискването за психологическа годност (включително
и в хипотезата на изтичане на срока на валидност на удостоверението за
психологическа годност и липса на последващо надлежно нейно удостоверяване)
издаденото му удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил” следва да бъде
отнето. В този смисъл съгласно посочените разпоредби на чл. 18, т. 3 и чл. 19
от Наредба № 34/1999 г., действали към датата на извършване на вмененото на жалбоподателя
деяние, документът, изискван от подзаконов нормативен акт по прилагане на
ЗАвтП, без чието наличие извършването на таксиметров превоз на пътници като вид
обществен превоз би съставлявало административно нарушение по чл. 93, ал. 1 от
ЗАвтП е удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил”, подлежащо на
издаване на жалбоподателя от ръководителя на съответното регионално звено на ИА
„АА”, а както в АУАН, така и в НП, не са изложени никакви фактически твърдения
именно такова удостоверение жалбоподателят да не е притежавал или то да му е
било отнето със заповед по чл. 19, ал. 3 от Наредба № 34/1999 г. Така удостоверението за психологическа годност
няма самостоятелното значение на документ, който се изисква от подзаконов нормативен
акт по прилагане на ЗАвтП за извършване на самата таксиметрова дейност като вид
обществен превоз на пътници – то е един от документите, които се изискват за
издаване на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”. Поради това и
вмененото на жалбоподателя деяние, изразяващо се в извършване на таксиметрова
дейност без да има валидно издадено удостоверение за психологическа годност, не
е съставомерно като административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП,
вр. чл. 18, т. 3 от Наредба № 34/1999 г., поради което в частта му, с която е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за такова
нарушение, НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменено.
Съвсем отделен е въпросът, че
съгласно чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34/1999 г. (в редакцията на тази
разпоредба, обн. ДВ, бр. 69/2012 г., действаща към датата на извършване на
твърдяното деяние) водачът следва да носи
удостоверението за психологическа годност при управление на таксиметров автомобил,
но неизпълнението на това задължение би било съставомерно като административно
нарушение по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, а административно-наказващият орган
изрично е отстъпил от такава квалификация на деянието на жалбоподателя.
По безспорен начин обаче се
установява, че при извършване на проверката на посочените в АУАН и в НП дата и
място жалбоподателят е извършвал таксиметрова дейност, като е престоявал за
наемане на пътници с лек таксиметров автомобил, който към тази дата не е
преминал на задължителен периодичен преглед за проверка на техническото му
състояние. Тези свои изводи съдът изгражда въз основа на отразените фактически
обстоятелства в АУАН, съставен за нарушение по ЗДвП от длъжностно лице от служба
за контрол по чл. 166 от същия закон. Актът е редовно съставен и съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила. За деянието
на жалбоподателя, правилно преквалифицирано от административно-наказващия орган
като нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, фактическите
обстоятелства в АУАН се подкрепят от показанията на свидетеля Ю. Б. (свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта). Те не се опровергават от показанията на
св. М. Н., които съдът намира за
неотносими към противоправността и съставомерността на деяние, изразяващо се в управление
на лек таксиметров автомобил, който не е преминал задължителен периодичен
преглед за проверка на техническото му състояние, тъй като периодичността на
този преглед съгласно чл. 147, ал. 3, т. 2 от ЗДвП не е поставена в зависимост
от това дали при установяване на това нарушение автомобилът е управляван за
извършване на таксиметрови превози или с друга цел, каквато изтъква свидетелят
Н. в показанията си.
Съгласно чл. 147, ал. 3, т. 2 от ЗДвП леките таксиметрови автомобили подлежат на периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност на всеки 6 месеца, а в хода на проверката жалбоподателят
е представил удостоверение за техническа изправност на ППС, издадено на
21.12.2012 г. със срок на валидност до 21.06.2013 г., т. е. срокът на валидност
на това удостоверение е изтекъл повече от 4 години преди проверката.
Нарушението на тази разпоредба от ЗДвП е съставомерно като административно
нарушение съгласно бланкетната санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, за
което законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя чрез налагане на глоба в твърд размер от 20 лв., който не подлежи
на намаляване от съда. Сравнително ниската степен на обществена опасност на
това административно нарушение е отчетена в закона чрез ниския размер на
санкцията, но деянието на жалбоподателя е типично за случаите от този вид
административни нарушения и не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Поради това основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН не са налице, а в частта му, с която на жалбоподателя е наложена
глоба за това нарушение НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Воден от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001102, издадено на 12.06.2018
г. от В.Б. А. – главен инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” – София на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, В ЧАСТТА МУ, с която
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 2000 лв. (две хиляди лева)
за нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на
пътници (обн. ДВ, бр. 109/1999 г., в редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр.
67/2014 г.), вр. чл. 8, т. 1 от Наредба № 36/2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (обн. ДВ, бр. 46/2006 г.).
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0001102, издадено
на 12.06.2018 г. от В. Б. А.– главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” – София на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) на А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 20 лв. (двадесет лева) за нарушение на чл. 147, ал.
3, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: