Р Е Ш Е Н И Е
№…………......./………09.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН А.
мл.с.И. ЧАВДАРОВА
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията А., въззивно търговско дело №855 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“
№33 представлявано от В.Д.В., против Решение №797 от 19.02.2020г. по
гр.д.№14224/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя, против И.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемата дължи на въззивника,
както следва: -сумата от 721.71лв., представляваща стойността на ползвани и
незаплатени В и К услуги в периода от 09.12.2011г. до 12.04.2018г. за обект с
клиентски №*****, находящ се в Г.В.жк М. ****, които услуги са отчетени по
партида с абонатен №*****; -сумата от 92.83лв., представляваща стойността на
ползвани и незаплатени В и К услуги в периода от 29.02.2012г. до 12.04.2018г.
за същия обект с клиентски №*****, отчетени по партида с абонатен №****, ведно
със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-02.05.2018г., до окончателното изплащане на
задълженията; -сумата от 95.03лв., представляваща мораторна лихва за периода от
13.12.2015г. до 28.04.2018г. върху главницата от 721.71лв. и -сумата от
15.16лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2013г. до
28.04.2018г. върху главницата от 92.83лв. за които суми е издадена Заповед
№2965 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№6278/2018г. по описа на Районен съд Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се
поддържа, че първоинстанционният съд е формирал погрешни изводи, че през
процесният период отчетът и по двата индивидуални водомера, за които са
разкрити отделни абонатни номера, е извършван служебно, тъй като не е имало
достъп до обекта. Сочи се, че предмет на делото са вземанията за ползвани В и К
услуги, начислени по две партиди-една за потреблението на студена вода и
втора-за потреблението на топла вода. Сочи се, че отчетът на водомера за
студена вода, е извършван от служители на ищеца, а на този за топла вода-от
служители на “Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, до м.февруари 2018г. включително, като
от м.януари 2017г. водомерите в имота са подменени с дистанционни и отчетът е
извършван чрез таблетни устройства. Сочи се, че наличието на водомер с
дистанционен отчет не изисква от потребителя осигуряването на достъп до имота,
респективно до водомера, което води до отпадане изискването за подпис на
потребителя при отчета-чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ, тъй като не е налице
контакт между потребител и инкасатор. Поддържа се в тази връзка, че съдът
неправилно е отхвърлил иска в частта относно процесиите вземания, начислени по
партида с абонатен номер ****-за топла вода, тъй като отчетът е извършван
регулярно въз основа на водомер с дистанционен отчет, монтиран през м.януари
2017г., който е в срок на метрологична годност. На следващо място се сочи, че
посочената от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание от
10.06.2019г. причина /основание/ за начисляване на средна консумация е изтекъл
срок на метрологична проверка на индивидуалния водомер на ответницата, отчитащ
студената вода. Поддържа се, че ангажираните по делото доказателства се
установява, че през процесния период имотът е обитаем, тъй като в него са
ползвани топлофикационни услуги и ел.енергия. Същевременно ответницата не се е
ползвала от правото си по чл.42 от ОУ за временно преустановяване доставката на
вода в имота, което обосновава изводът, че в имота, освен топла вода и
ел.енергия, се ползва и студена вода. Поддържа се, че предвид изтеклият срок на
метрологична годност на водомера и неизпълнение от страна на потребителят на
задължението по чл.34а от Наредба №4 от 2004г. на МРРБ за извършване на
последваща проверка, В и К операторът е начислявал служебна консумация на вода в
имота, определена по правилото на чл.39, ал.5 от посочената наредба. Ето защо
се оспорват изводите на съда за недоказаност на предоставянето на процесните В
и К услуги в заявения обем, определен по реда на чл.39, ал.5 вр. с чл.34а, ал.5
от Наредбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
ново, с което да се уважи иска, ведно с присъждане на направените
съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото. Оспорват
се доводите на въззивника, че по делото е доказано потреблението на В и К
услуги за процесните обект и период, като са развити подробни съображения за
тяхната вътрешна противоречивост и неоснователност. Оспорват се и доводите, че
водомера за студена вода, е с изтекъл срок на метрологична проверка, като се
поддържа че по делото не са представени доказателства за момента на настъпване
на твърдяното от ищцовата страна обстоятелство, като се отчете придобиването на
собствеността от ответницата през 2013г., както и как е следвало потребителят
да бъде уведомен за това. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение,
ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание
въззивника, чрез процесуалният си представител, поддържа въззивната жалба и
моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което
да се уважи претенцията. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата
страна, чрез постъпила писмена молба от процесуалният ѝ представител,
оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца стойността на ползвани
и незаплатени В и К услуги в обект с клиентски №*****, находящ се в Г.В.жк М.
****, както следва: -сумата от 721.71лв., представляваща стойността на отчетени
услуги по партида с абонатен №***** в периода от 09.12.2011г. до 12.04.2018г.;
-сумата от 92.83лв., представляваща стойността на отчетени услуги по партида с
абонатен №**** в периода от 29.02.2012г. до 12.04.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-02.05.2018г., до окончателното изплащане на задълженията;
-сумата от 95.03лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.12.2015г.
до 28.04.2018г. върху главницата от 721.71лв. и -сумата от 15.16лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2013г. до 28.04.2018г. върху
главницата от 92.83лв. за които суми е издадена Заповед №2965 от 04.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6278/2018г. по
описа на Районен съд Варна.
В исковата молба се
твърди, че ответницата има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни в обект, находящ се в Г.В.жк М. ****, за който
е разкрита партида с клиентски №*****, включващ два абонатни номера, а именно №*****
и №****. Твърди се, че през периода от 09.12.2011г. до 12.04.2018г. ползваните
и отчитани по партида с абонатен №***** от ответницата В и К услуги, са на обща
стойност от 721.71лв., която сума не е заплатена от потребителят. Твърди се, че
предвид забавеното плащане на посоченото потребление, ответницата дължи
обезщетение за забава чиито общ размер за периода от 13.12.2015г. до
28.04.2018г. възлиза на 95.03лв. На следващо място се твърди, че през периода
от 29.02.2012г. до 12.04.2018г. ползваните и отчитани по партида с абонатен №****
от ответницата В и К услуги, са на обща стойност от 92.83лв., която сума също
не е заплатена от потребителят. Твърди се, че предвид забавеното плащане на
посоченото потребление, ответницата дължи обезщетение за забава чиито общ
размер за периода от 30.09.2013г. до 28.04.2018г. възлиза на 15.16лв. Сочи се,
че гореописаните главници, са формирани като сбор от стойността на издадените и
подробно описани от ищцовото дружество фактури, а обезщетенията за забава, са
изчислени като сбор от дължимите мораторни лихви по всяка фактура за периода от
датата на падежа на съответната фактура до 28.04.2018г. Сочи се, че предвид
неизпълнение на посочените задължения от страна на ответницата, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№6287/2018г. по описа на РС Варна. Сочи се още, че
заявление е уважено в цялост, респективно съдът е издал Заповед от 04.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която в срока по
чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение. В резултат, от което за ищецът е
налице интерес от предявяване на настоящият иск.
С депозираният отговор
на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на предявените
искове. Сочи се, че липсват конкретни данни за измерена и индивидуално
потребена вода за процесния обект, както за начина на изчисление на
претендираните суми. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за част
от вземанията, както и за погасяване
чрез плащане. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца с
исковата молба доказателства.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение
на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглежданият случай
оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния
съд за отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
за заплащане на стойността на процесните количества В и К услуги, които
оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения,
поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за
утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, както и от
2 бр. Справка за недобора на частен абонат с клиентски №*****, с посочен титуляр-ответницата,
за обект, находящ се в Г.В.жк М. ****, съдържащи данни за потреблението за
абонатен №***** и за абонатен №****.
По делото са
представени 3 бр. Карнети по партида с абонатен №*****, за обект в ***,
обхващащи периода м.12.11.2015г.-м.04.2019г., в които за титуляр първоначално е
вписан С. Д. Д., след което през м.04.2018г. е извършена редакция и вписана
ответницата И.Д.Г., като е отразен и нейният ЕГН. В посочените карнети не се
съдържат подписи на потребител, като причина за това инкасатора е посочил
неосигурен достъп до водомерите.
Според приетото по
делото Писмо рег.№333/01.07.2019г. на “Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, ведно със
Справка за месечни разпределения и Карта за отчитане на показания в обект,
находящ се в Г.В.жк М. ****, с партида с №***** и посочен абонат И. Др.Г., през
периода м.05.2015г. до м.12.2017г. отчета на потребената в обекта топла вода е
осъществяван, чрез проверка на водомера от инкасатор, на който системно не е
осигуряван достъп. Считано от 12.01.2017г. водомера в обекта е подменен с такъв
с дистанционен отчет, чрез таблетни устройства, като в приложената справка за
месечни разпределения, са отразени съответните отчетени показания. Според
цитираните по-горе справка и карта /отчетен лист/ при проверката на водомера
през периода м.05.2015г.-м.12.2017г. е отчетено потребление на 7 м³, за
което в отчетния лист е положен подпис на потребителят. В картата за отчитане
на показания се съдържат данни събрани, чрез месечен дистанционен отчет през
периода м.01.2017г.-м.02.2018г., според които потреблението на вода в процесния
обект е в общ размер на 17.4 м³.
В приетата по
делото Справка за потреблението издадена от “Енерго-Про Продажби“ АД в периода
от 07.11.2015г. до 06.04.2018г. в процесният обект е имало постоянна консумация
на ел.енергия.
Според неоспореното
от страните първоначално заключение на ССч.Е, стойността на ползваните В и К
услуги по партида с абонатен №****, начислени по фактури за периода от 13.11.2015г.
до 17.04.2018г., възлиза на 721.71лв., а размера на лихвата за забава върху всяко
едно от месечните задължения за периода от падежа за плащане по съответната
фактура до 28.04.2018г. възлиза на 95.03лв. По партида с абонатен №**** размера
на задължението по фактури за периода от 30.08.2013г. до 17.04.2018г., възлиза
на в размер на 92.83лв., а дължимата лихва до 28.04.2018г. на 15.16лв. Вещото
лице не е установило отразени в счетоводството на ищеца плащания на въпросните
задължения. Съгласно допълнителното заключение на ССч.Е за периода от
09.12.2011г. до 12.11.2015г. ищцовото дружество е издало само една фактура на
13.11.2015г. на стойност 31.39лв. За целия период е начислявано служебно
количество вода, като за абонатен №***** по водомер №009348 са начислени общо
418.22 м³ вода на стойност от 721.71лв. и за абонатен №**** по водомер
№58260602 са начислени общо 34.928 м³ вода на стойност от 92.83лв. При
извършения оглед вещото лице е установило, че в обекта са налични индивидуални
водомери с горепосочените номера и като техните показания са съответно 701
м³ на водомера за студена вода с №009348 и 35.40 м³ на водомера за
топла вода с №58260602.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира,
следното:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес и с оглед
премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че има качеството
на доставчик на В и К услуги, респективно че ответницата е потребител на
такива, за процесния имот, ведно с доказване на размера на претенциите, в това
число отчет на потребеното количество вода или наличието на
условията за служебен отчет, както и че при изчисленията на стойността на
потреблението са ползвани приложими за съответният период цени. Следва да установи още, че ответницата е
изпаднала в забава и дължи мораторна лихва в претендираният размер. От своя
страна ответницата следва да докаже твърденията си за недължимост на
претендираните суми, както и правопогасяващите си възражения.
По делото не е налице спор, а и това
обстоятелство изрично се признава от ответната страна в отговора на възвиваната
жалба, че считано от 2013г. ответницата има качеството на потребител на В и К
услуги за обект, находящ се в Г.В.жк
М. ****, за които при ищцовото дружество е открита партида с клиентски №*****.
Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установи, че в посоченият
обект, са налице най-малко два водомера отчитащи потреблението, съответно на
студена вода по абонатен №***** и за топла вода по абонатен №****. Ето защо
съдът намира за доказан факта, че ответницата има качеството на потребител на В
и К услуги през процесният период, съответно че същата има задължение да
заплаща предоставените ѝ услуги в процесния обект.
Относно размера на
задължението за потребена на топла вода отчитана по абонатен №****, съдът
намира, че следва да бъдат съобразени данните за отчета, съдържащи се в
справките изготвени от топлофикационното дружество, чиято доказателствена
стойност не оспорена или опровергана от ответницата. За пълнота следва да се
посочи, че отчетния лист за периода м.05-м.09.2015г. съдържа подписи на
потребителят, чиято автентичност не е оспорена по предвиденият процесуален ред,
респективно документа има обвързваща страна сила. За останалия период, според
справките, отчета е дистанционен, чрез електронни устройства, като ответницата
не е навела оплаквания за недостоверност на отразените данни.
Съгласно
неоспореното заключение на ССч.Е стойността на потребените В и К услуги за
абонатен №**** през периода от 29.02.2012г. до 12.04.2018г. възлиза на 92.83лв.
Предвид обаче направеното от ответницата възражение за погасяване на част от
задължението по давност, дължимите от потребителя суми, имащи характер на
периодични платежи и на основание чл.11, б.“в“ от ЗЗД, следва да бъдат ограничени
до период от три години преди завеждане на иска по смисъла на чл.422 от ГПК,
т.е. считано от подаване на заявлението в съда на 02.05.2018г. Ето защо и
доколкото издадената на 29.06.2015г. фактура от В и К оператора за абонатен №****
обхваща отчетен период 31.08.2013г.-31.05.2015г., то задължението по същата,
както и по фактурите издадени преди нея, се явява погасено по давност. В
резултат, от което дължими са сумите по фактурите издадени в периода от
28.02.2017г. до 17.04.2018г., които осчетоводяват потребление на услуги през
периода 31.01.2017г.-12.04.2018г. Общата стойност на въпросните услуги
изчислени на база данните, съдържащи се в приложението към първоначалната
ССч.Е, възлиза на 56.95лв. На основание чл.33, ал.2 от ОУ потребителят е длъжен
да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, като след изтичане на този срок, той изпада в забава.
Според цитираното по-горе приложение към ССч.Е общия размер на мораторните
лихви начислени върху всяко едно месечно задължение за потребени услуги през
периода 31.01.2017г.-12.04.2018г. и акумулирани за времето от падежа за плащане
по съответната фактура до 28.04.2018г., възлиза общо на 1.86лв.
С оглед горното,
настоящият състав на съдът намира, че претенцията на ищецът касаеща цената на
потреблението по абонатен №****, се явява основателна до размера от 56.95лв. и
тази за мораторна лихва до размера от 1.86лв., съответно, че решението на
районния съд в обратния смисъл, се явява неправилно и като такова подлежи на
отмяна.
По отношение на
претендираната стойност на потребени услуги отчитани по абонатен №*****, от
доказателствата по делото се установи, че не е налице реален отчет, а служебно
са начислявани количества потребена вода. Съобразно уточнените твърдения на
ищеца, служебно начисляваното потребление, е извършено при условията на изтекъл
срок на метрологична годност на водомера отчитащ консумацията на ответницата.
Според чл.34а, ал.1, ал.2 и ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост,
се проверяват за метрологична годност през 10 години по искане и за сметка на
потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана
вода се начислява по реда на чл.39, ал.6 от същата наредба. Последната
цитирана норма препраща към чл.39, ал.5 от Наредбата и по същество предвижда,
че при наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода се начислява по 6 м³ при топлофицирано жилище и
по 5 м³ при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване
на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 м³
за всеки обитател. Данните по делото сочат, че инкасаторите на В и К оператора
/както и тези на топлофикационното дружество/ не са имали достъп до водомера
отчитащ потреблението в процесния имот, съответно същите са били поставени в
невъзможност да установят метрологичната годност на измервателният уред. Наред
с това, както вече се посочи поробителят има задължение да инициира проверката
за метрологична годност на измервателният уред отчитащ потреблението на студена
вода, който е и негова собственост. Ето защо и предвид липсата на насрещно
твърдение на ответницата, съответно на ангажирани доказателства, че водомера за
студена вода е бил подложен на проверка, респективно че е бил метрологично
годен през процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните предпоставки
за служебно начисляване на потребление. Тук е мястото да се посочи, че доводите
на ответницата, че е придобила собствеността върху имота през 2013г., съответно
че не е уведомена за изтеклата метрологична годност на водомера, не могат да
формулират извод за недължимост на вземанията за ползване на В и К услуги,
предвид горецитираното задължение в качеството ѝ собственик на веща
/водомера/ да инициира въпросната проверка. В този смисъл страната не може да
черпи права от пасивното си противоправно поведение или от непознаването на
закона.
В заключение
въззивният съд приема, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.39, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г., съответно, че
ищцовото дружество е разполагало с правото да начислява потребление през
процесния период по партида с абонатен №***** не по-малко от 5 м³ вода
месечно. За да достигне до този извод съдът съобрази, че жилището на
ответницата разполага с водомер за топла вода, който отчита потребената такава,
поради което същото следва да бъде приравнено на нетоплофицирано жилище. На
следващо място съобрази, че видно от доказателствата за непрекъснатост на
потреблението на ел.енергия, в жилището е имало поне един обитател през
процесния период. В тази връзка неоснователни се явяват съжденията на ответната
страна, за липсата на връзка между потреблението на ел.енергия и други услуги,
включително мобилни и автомобилни, и приложението на методиката за служебно
определяне на консумация на В и К услуги. Не без значение е установеният от
вещото лице факт, че водомера за студена вода монтиран в банята на процесният
имот има показания от 701 м³, което от една страна кореспондира със
служебно начисленото потребление на 418.22 м³ вода и от друга с извода, че
имота е бил обитаем през процесният период.
Относно конкретния
размер на задълженото по абонатен №*****, при съобразяване на изложените
по-горе мотиви за погасяване на задълженията с тригодишен давностен срок,
считано от 02.05.2018г., дължими се явяват сумите по фактурите издадени в периода
след 11.12.2015г. Вземането по фактурата издадена на 13.11.2015г. не следва да
бъде включвано, доколкото същата отразява задължение за отчетен период
09.12.2011г.-12.11.2015г. по-голямата част, от който попада в периода погасен
по давност. Изчислена съобразно данните, съдържащите се в заключенията на
ССч.Е, стойността на отчетените количества В и К услуги през периода
12.11.2015г.-12.04.2018г. възлиза на 690.32лв., а тази на мораторната лихва в
размер на 87.47лв.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че основателни се явяват претенциите на
ищеца за заплащане на стойността на В и К услуги за абонатен №***** в размер на
690.32лв. и за мораторната лихва в размер на 87.47лв., като за разликата над
тези суми до претендираните, съответно 721.71лв. и 95.03лв., исковете се явяват
неоснователни. Ето защо и тъй като първоинстанционния съд е достигнал до
различни правни изводи, постановеното от него решение, следва да бъде отменено
в гореизложеният смисъл.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР №4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски и ю.к.възнаграждение за заповедното производство, съразмерно с уважената част на иска и доказателствата за извършването им. Изчислени по посоченият начин размера на разноските възлиза на сумата от 67.85лв.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищецът се дължат деловодни разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от иска и съобразно с представените доказателствата по делото за извършването на такива в двете инстанции, чиито размер е 340лв., както и ю.к.възнаграждение, което на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, материалният интерес и правната и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 150лв. за първата инстанция и на 100лв. за въззивната такава. Изчислени по описаният начин дължимите в полза на ищецът разноски възлизат на 529.94лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид направеното искане в полза на въззивницата се дължат деловодни разноски според данните за извършването им, или сумата от 250лв. за заплатен адв.хонорар и съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо дължимите в полза на ответницата разноски възлизат на сумата от 25.45лв.
С оглед
гореизложеното и предвид еднородният и насрещен характер на вземанията на
страните за разноски, в полза на ищецът, следва да се присъдят съдебно
деловодни разноски по компенсация за двете инстанции в размер на 504.49лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №797 от 19.02.2020г.
по гр.д.№14224/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на
“Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, против И.Д.Г., с ЕГН
**********, за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца,
стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги в обект с клиентски №*****,
находящ се в Г.В.жк М. ****, както следва: -за разликата над 690.32лв. до 721.71лв., представляваща стойността
начислени В и К услуги по абонатен №***** през периода от 12.11.2015г. до
12.04.2018г.; -за разликата над 87.47лв.
до 95.03лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница
за периода от 10.12.2015г. до 28.04.2018г., -за разликата над 56.95лв. до
92.83лв., представляваща стойността на отчетени В и К услуги по абонатен №****
през периода от 31.01.2017г. до 12.04.2018г. и -за разликата над 1.86лв. до 15.16лв., представляваща мораторна
лихва върху посочената по горе главница за периода от 30.03.2017г. до
28.04.2018г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че И.Д.Г., с ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от
В.Д.В.,
стойността на начислените В и К услуги за обект с клиентски №*****,
находящ се в Г.В.жк М. ****, както следва: -сумата от 690.32лв., представляваща сбор от цената на отчетени в горепосоченият обект през
периода 12.11.2015г.-12.04.2018г. услуги по абонатен №*****; -сумата от 87.47лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата от 690.32лв., начислена за периода от падежа
за плащане по съответната фактура, считано от 11.12.2015г. до 28.04.2018г.; -сумата от 56.95лв., представляваща сбор от цената на отчетени в горепосоченият обект през периода
31.01.2017г.-12.04.2018г. услуги по абонатен №**** и -сумата от 1.86лв., представляваща мораторната лихва върху главницата от 56.95лв., начислена за
периода от падежа за плащане по съответната фактура, считано от 30.03.2017г. до
28.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.05.2018г. до окончателното им
плащане, за които суми е издадена Заповед №2965 от 04.05.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6278/2018г. по описа на
Районен съд Варна.
ОСЪЖДА И.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33
представлявано от В.Д.В., сумата от 67.85лв., представляваща деловодни разноски за заповедното производство и сумата от 504.49лв., представляваща съдебно деловодни разноски по компенсация за исковото
производство, пред двете инстанции.
Потвърждава
решението в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.