Решение по дело №33/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 9
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Емил Давидов
Дело: 20214300600033
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Ловеч , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Румен Иванов Петров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20214300600033 по описа за 2021
година
Производство с правно основание член 317 и сл. От
Наказателно процесуалния кодекс.
Постановено е Решение № 260030/28.09.2020 година по
наказателно административен характер дело № 28/2020 година на Районен
съд Ловеч.С това решение съдът е признал А. М. Т., роден на *** година в
***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, не
осъждан, работи като продавач -консултант в „А.Т.” ЕООД гр. ***, за
виновен, за това, че в гр. Ловеч, като управител и представител на търговско
дружество "М+Н" ООД- гр. ***, в тридесет дневен срок от спиране на
плащанията по договор за кредит № 1366/28.05.2012 г. сключен между
търговско дружество „М+Н" ООД - гр. *** и банка „Уникредит Булбанк" АД,
считано от 20.02.2015 г. не е поискал от Окръжен съд - Ловеч да открие
производство по несъстоятелност, поради което и на основание чл.78а от НК
във връзка с чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, го е освобидил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание - глоба в размер на
1
1000,00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка на
бюджета на съдебната власт,както и да заплати по сметка на РС Ловеч сумата
от 895.30 лева, представляваща разноски за изготвяне на експертиза и
възнаграждение за вещи лица.
Недоволен така постановеното решение Т. го обжалва чрез договорно
упълномощения си защитник адв.Райкова.Развива съображения,че решението
е необосновано и постановено при непълнота на доказателствения
материал.Сочи,че съдът се е доверил единствено на съдебно счетоводната
експертиза без да изследва и обсъди в цялост доказателствената
съвкупност.Счита,че за квалификацията на деянието значение имат и
необсъдените от съда разпоредби на Търговския закон,касаещи
производството по несъстоятелност.Моли съда,на основание член 336 от НПК
да отмени решението и постанови друго,с което признае Т. за невиновен по
повдигнатото обвинение по член 227Б,ал.1 от НК.
В съдебно заседание поддържа жалба си на изложените в нея
основания.
Представителя на Окръжна прокуратура Ловеч счита жалбата за
неоснователна.Сочи,че на всички поставени в жалбата въпроси
първостепенния съд е дал подробен и задълбочен отговор,тъй като същите
оплаквания са поддържани и пред Районен съд Ловеч.Счита,че
осъществяването на изпълнителното деяние е безспорно доказано и
наложеното на въззивника наказание е справедливо с оглед тежестта на
престъплението.
От съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното
производство и в производствата пред двете съдебни инстанции писменни и
гласни доказателства съдът приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по член 319 от НПК и е допустима
за разглеждане,но по същество е неоснователна.Въззивния съд е приел,че
Досъдебно производство - следствено дело № 18/2019 г. по описа на ОСлО в
ОП- Ловеч, преписка № 151/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч
било образувано за това, че в периода от 21.02.2015 г. до 21.03.2015 г. в град
Ловеч, в качеството си на управител и представител на " М + Н " ООД - град
2
*** в 30-дневен срок от спиране на плащанията за погасяване на правно
задължение не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност -
престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство в качеството на обвиняем бил
привлечен А. М. Т., за това, че в гр. Ловеч, като управител и представител на
търговско дружество " М + Н " ООД - град *** ., в тридесет дневен срок от
спиране на плащанията по договор за кредит № 1366/28-05. 2012 г. сключен
между търговско дружество " М + Н " ООД - град *** и банка "Уникредит
Булбанк" АД, считано от 20.02.2015 г. не е поискал от Окръжен съд - Ловеч
да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2
във вр. с ал. 1 НК
Установено е,че въззивникът А. М. Т. е с висше образование и работи
като продавач - консултант в " М + Н " ООД - град ***
Обвиняемият А. М. Т. бил единствен управител и представител на " М +
Н " ООД - град *** . в периода от края на месец ноември 2013 г. до началото
на месец юни 2016 г. Дружествените дялове във фирмата били разделени
поравно между него и "АММ - 3" ЕООД. В посочения период от време
седалището и адрес на управление на дружеството бил гр. ***, ***. Предмет
да дейност на дружеството били превозни услуги в страната и чужбина,
медицински услуги, търговска, външнотърговска и посредническа дейност и
др. През месец юни 2016 г. като управител на търговското дружество бил
вписан В.С.П. и се променило седалището и адрес на управление - гр. ***
Въззивника Т. и В. П. били съдружници с равен брой дружествени дялове. На
06.04.2017 г. П. починал.
На 28.05.2012 г. между на " М + Н " ООД - град *** и банка
"Уникредит Булбанк" АД бил сключен договор за банков кредит № 1366/
28.05.2012 г. С кредитополучателя / на " М + Н " ООД - град *** / били
подписани четири анекса, последният от които от дата 19.02.2015 г. Съгласно
този анекс за реструктиране просрочената сума по главница се разсрочвала на
три вноски, дължими на 20.02.2015 г., на 20.03.2015 г. и на 20.04.2015 г. От
тях длъжникът платил 251, 64 лв., като на 19.08.2016 г. бил издаден
изпълнителен лист в полза на банка "Уникредит Булбанк"АД.
3
Първоинстанционния съд е изслушал и кредитирал назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на която търговското дружество на " М + Н " ООД - град ***
било изпаднало в частична неплатежоспособност към определени
контрагенти, персонал и държавата през 2013 г. Това било видно от
образуваните изпълнителни дела за задължения на дружеството възникнали
през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Началната дата на преустановяване на
плащанията на задълженията на " М + Н " ООД - град *** ООД- гр. Т. към
банка "Уникредит Булбанк" АД е на 20.02.2015 г. по договор за кредит №
1366/28.05.2012 г. След тази дата е започнало преустановяване на плащанията
по видове задължения и по другите кредити предоставени на дружеството от
тази банка. Съгласно писмо изх. № 1544-00-894#2/22.11.2017 г. на ТД на НАП
и приложената справка за наличие на данъчни, осигурителни и други
задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител,
плащания по които са спрени, както следва- за ДДС- на 14.04.2014 г.; за ДОД
на физически лица – на 30.04.2020 г.; за осигуровки - на 26.05.2014 г. и
наказателна глоба – на 24.03.2015 г. Основавайки се на данни от ГФО за 2013
г., 2014 г. и 2015 г. и икономическия анализ на финансовото състояние -
спиране на плащанията по отделни задължения представлява израз на общото
влошено икономическо състояние на " М + Н " ООД - град *** . Същото не
може да изпълнява изискуемите си парични задължения към своите
кредитори, т. е. налице е неплатежоспособност по отношение на определени
кредитори още от 2013 г.
Видно от писмо № 1800/25.04.2018 г. на ОС - Ловеч, фирма на " М + Н "
ООД - град *** за периода от 21.02.2015 г. до 21.03.2015 г. не е подавал
молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 626 от
ТЗ, както и не било поискано откриване на производство от кредитор срещу
този търговец по реда на чл. 625 от ТЗ.
Районен съд Ловеч е приел обосновано, че съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 от
Търговския закон - "Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й. ", като е приел, че посочената в заключението на вещото
4
лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза начална дата на
преустановяване на плащанията на задълженията на " М + Н " ООД - град ***
към банка "Уникредит Булбанк" АД е на 20.02.2015 г. по договор за кредит №
1366/28.05.2012 г.
Отново законосъобразно и обосновано РС Ловеч е отразил,че въпреки
императивната разпоредба на чл. 626, ал. 1 от Търговския закон, че длъжник,
който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен
срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност, въззивника
А.Т. в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 20.02.2015 г. по
договор за кредит № 1366/28.05.2012 г. сключен между търговско дружество
на " М + Н " ООД - град *** и банка "Уникредит Булбанк" АД, не е поискал
от Окръжен съд - Ловеч да открие производство по несъстоятелност.
В хода на съдебното производство е назначена повторна съдебно
икономическа експертиза от заключението на която се установява, че на " М
+ Н " ООД - град *** е било с отрицателен собствен капитал през целия
анализиран период /31.12.2012 г. до 31.12.2015 г. /. През 2012 г. е бил "–51
хил. лв. ", а към 31.12.2015 г. "–709 хил. лв. ", което означава, че е налице
декапитализация на капитала на дружеството.В хода на извършената от
първостепенния съд оценъчна дейност същия обосновано е осъдил това
заключение,именно че през целия анализиран период на " М + Н " ООД - град
*** не е могло да покрива краткосрочните си задължения с краткосрочните
вземания и с реализираните финансови резултати, което е онагледило в
приложена към заключението таблица. Вещото лице е заявило в съдебно
заседание пред РС Ловеч,че цялото имущество не е било достатъчно да
покрие задълженията на дружеството, като през целия анализиран период
същото е било в състояние на свръхзадлъжнялост, като това особено рязко
било показателно за 2014 г. Според в. л. задълженията на дружеството към
"Уникредит Булбанк" АД по процесния кредит № 1366/28.05.2012 г., към
19.02.2015 г. са били в общ размер /в това число главница, лихви, такса за
управление, други разходи и съдебни разноски/ - 13 958. 49 лв.; към
31.12.2015 г. – 14 795. 53 лв. и към 31.12.2016 г. - 17 228. 37 лв. В
заключението е отразено, че освен този кредит през анализирания период
дружеството е имало и следните задължения към "Уникредит Булбанк" АД:
кредит № 1367/28.05.2012 г., към 19.02.2015 г. са били в общ размер /в това
5
число главница, лихви, такса за управление, други разходи и съдебни
разноски/ - 256 696. 46 лв.; към 31.12.2015 г. – 279 577. 52 лв. и към 31.12.2016
г. - 306 907. 16 лв. и кредит № 1368/28.05.2012 г., към 19.02.2015 г. са били в
общ размер /в това число главница, лихви, такса за управление, други разходи
и съдебни разноски/ - 598 947. 98 лв.; към 31.12.2015 г. – 648 574. 30 лв. и към
31.12.2016 г. – 725 084. 82 лв., като последното плащане по тези кредити е
извършено на: 20.06.2013 г. в размер на 4. 40 лв. за погасяване на лихва; на
14.08.2013 г. в размер на 2857. 00 лв. за погасяване на наказателна лихва и на
31.10.2013 г. в размер на 13 303. 22 лв. за погасяване на главница. В. л. е
посочило, че от приложените по делото изпълнителни листи и образувани
изпълнителни /висящи/ дела, общо ЗЗ броя, образувани от 2012 г. до 2017 г.,
ставало ясно, че дружеството е с трайни задължения и към доставчиците си,
като същото към 31.12.2015 г. е в размер на 289 753. 67 лв. Видно от
заключението в. л. е предложило два варианта за начална дата на
неплатежоспособност: 31.12.2014 г. /предвид изложените констатации, от
които било видно трайно влошаване на всички икономически показатели към
31.12.2014 г. и 19.02.2015 г. /датата на подписване на Анекс № 4 към договор
за банков кредит № 1366/28.05.2015 г., анекс № 5 към договор за банков
кредит № 1367/28.05.2012 г. и Анекс № 4 към договор за банков кредит №
1368/28.05.2012 г., като в забележка в. л. е посочило, че предвид финансовото
състояние на дружеството и коефициентите за ликвидност и финансова
автономност и размера на собствения капитал, би могло да се приеме като
начална дата за неплатежоспособност края на всеки от анализираните
периоди – 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. В. л. е
посочило и че не е установило връзка с действащ счетоводен офис на "Тера
Транс " ЕООД, както и че от изисканата информация чрез "Уникредит
Булбанк" ЕООД, било установено, че след сключения Договор за встъпване в
дълг от "Тера Транс " ЕООД, считано от 19.03.2015 г. нямало изплатени
задължения в изпълнение на процесния договор. Според в. л. кредит №
1366/28.05.2012 г. е редовно падежирал на 20.04.2015 г. В. л. е посочило в
заключението си, че от "Уникредит Булбанк" АД и били предоставили три
покани за доброволно плащане изпратени от банката до на " М + Н " ООД -
град *** ". Т.Т.Е. ЕООД, " МН М. " ЕООД, "Т.роя ГББ " ЕООД, А.Т.. и М.
Т., като след датите на поканите нямало постъпили плащания за погасяване
на задълженията.
6
При така установената фактическа обстановка правилно и обосновано
Районен съд Ловеч е приел, че с деянието си въззивника Т. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че в гр. Ловеч, като управител и
представител на търговско дружество на " М + Н " ООД - град *** , в
тридесет дневен срок от спиране на плащанията по договор за кредит №
1366/28.05.2012 г. сключен между търговско дружество " М + Н " ООД - град
*** и банка "Уникредит Булбанк" АД, считано от 20.02.2015 г. не е поискал
от Окръжен съд - Ловеч да открие производство по
несъстоятелност.Правилно Районен съд Ловеч е отчел,че правото на лицето,
управляващо и представляващо търговското дружество, да заяви
неплатежоспособността му и да поиска откриването на производство по
несъстоятелност съгласно чл. 626, ал. 1 от ТЗ е същевременно негово
задължение, неизпълнението на което води до отговорност към кредиторите
за вреди по чл. 627 ТЗ, както и съставлява основание за търсене на
наказателна отговорност по чл. 227б от НК.Районен съд Ловеч освен това е
отговорил изчерпателно и обосновано на възраженията и аргументите на
защитата,които се поддържат повторно и пред въззивната инстанция - според
чл. 626, ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен, е длъжен да
поиска откриване на производство по несъстоятелност, като съгласно ал. 2 на
чл. 626 от ТЗ молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган
на управление или представител, съответно ликвидатор на търговско
дружество или неограничено отговорен съдружник.
Именно,както правилно е заключил и решаващия съд, неизпълнението
на така предписаното от закона действие в срока, посочен в чл. 626 от ТЗ и
съответно в чл. 227б от НК, обуславя съставомерността на бездействието на
въззивника Т. като управител на търговското дружество - длъжник, като с
изтичането на този срок – в случая 20.02.2015 г. включително, вече на
20.02.2010 г. процесното бездействие осъществява състава на престъплението
по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказателната отговорност за което
несъмнено не е погасена по давност, тъй като от 20.02.2020 г. насетне е
налице едно последователно и до този момент бездействие, характерно за
продължените престъпления, траещи непрекъснато до преустановяването им,
каквото именно е престъплението по чл. 227б от НК. То започва да бъде
7
извършвано, а не завършва с изтичане на минимално необходимия за
наличието му 30 - дневен срок. Едва когато деецът преустанови своето
противоправно бездействие започва да тече и преследвателната давност за
породената от деянието наказателна отговорност – чл. 80, ал. 3 от НК.В този
смисъл извода на РС Ловеч е правилен - спирането на плащанията като
външен белег на неплатежоспособността, при който тя се презумира, не
обуславя като безусловен резултат обявяването от съда на
неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност, но
поражда за въззивинка Тслаков като управител на търговското дружество,
което е спряло плащанията си, задължението да заяви това обстоятелство
пред съда, респ. да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Именно неизпълнението на това задължение на Т. в указания от закона 30-
дневен срок ангажира наказателната му отговорност.Но най съществения
извод, до който е достигнал Районен съд Ловеч в рамките на оценъчната си
дейност е отхвърлянето на възраженията на защитата на въззивника досежно
това, че в случая решаващия съд е обвързан от задължението да определи
първоначална дата на неплатежоспособността - такива възражения, както е
посочено и по- горе подлежат на обсъждане в производството по
несъстоятелност във фазата му по преценка за наличие на предпоставките за
откриване на производството/. Съществено, а и безспорно, е това, че към
20.02.2015 г. представляваното от Т. дружество има непогасено парично
задължение към "Уникредит Булбанк", произтичащо от търговска сделка,
което задължение е в общ размер на 13958. 49 лв., и след посочената дата не
са извършвани плащания по него.
В този смисъл поддържаните от въззивника в настоящето
производство оплаквания за пороци в оценъчната дейност на
първоинстанционния съд са неоснователни - решението на Районен съд
Ловеч, което се атакува с жалбата, не страда от пороците визирани в чл. 348,
ал. 1 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване. В
случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на
доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това
8
тази инстанция, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти
свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, по
посоченият текст от НК, е анализирана подробно доказателствената
съвкупност, в която с решаващо значение са данните от писменните
доказателствени средства, експертните заключения, чрез които е установено
точно стопанската активност, поведението и действията на Т. през
инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че
подсъдимия е осъществил състава на инкриминираното с обвинението
деяние, правилно е бил празнат за виновен и осъден за това
При определяне вида и размера на наказанието съдът е подходил
балансирано – отчел е,от една страна нормативно предвиденото по вид
наказание, от друга обстоятелството,че към датата на извършване на
настоящото деяние Т. не е освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК и не е осъждан по смисъла на НК, а от процесното
деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване и за извършеното умишлено престъпление законът
предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години или глоба до пет
хиляди лева, съдът правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл.
78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на въззивника, като
му наложи административно наказание - "Глоба" в минималния размер,
предвиден в закона, а именно "Глоба" в размер на 1000 лева.
Според съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на
индивидуалната и генералната превенция визирани в чл. 36 от НК
извод,който се споделя от въззивната инстанция изцяло,поради което и
обжалвания съдебен акт следва да се потвърди.
Водим от горните съображения съдът приема,че Решение №
260030/28.09.2020 година по наказателно административен характер дело №
28/2020 година на Районен съд Ловеч е правилно и законосъобразно – не са
налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния
акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
9


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260030/28.09.2020 година по
наказателно административен характер дело № 28/2020 година на Районен
съд Ловеч.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10