№ 395
гр. Пловдив, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000574 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 20/19.06.2025 г. по т.д. № 100/2024 г. на ОС-
Кърджали, с което е признато за недоказано оспорването на истинността на
авторството на подписа в договор за посредничество (лист 107 от делото),
положен за „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“АД-
гр.Кърджали от посочения в договора представител А М, и е осъден
„Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“АД-гр.Кърджали да
заплати на „Монако Футбол Мениджмънт“ООД-гр.Пловдив следните суми:
сумата 52 807,40 лв. за неплатено възнаграждение по договор за
посредничество и трансфер на футболиста А Т във Футболен клуб „Суонг
Самсунг Ко“ЛТД-Корея, за която сума е издадена фактура № 16/21.03.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2024 г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното й изплащане, сумата 5 020,43 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата 52 807,40 лв. за периода от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г. и сумата
6 873,12 лв., представляваща разноски по делото.
Жалбоподателят „Професионален футболен клуб Арда Кърджали
1
1924“АД-гр.Кърджали моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от
11.07.2025 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу него искове
като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски. Заявява
възражение на основание чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на платено от
ответника по жалбата адвокатско възнаграждение, но евентуално, ако то е по-
високо от договорения и платен от дружеството-жалбоподател адвокатски
хонорар.
Ответникът по жалбата „Монако футбол мениджмънт“ООД-гр.Пловдив
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в
производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.51 от ТЗ, вр. чл.
81 от ЗФВС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата 52 807,40 лв. с включен ДДС като дължимо неизплатено
възнаграждение по договор за посредничество от 13.12.2022 г., сключен
между ищеца и ответника, за трансфер през 2024 г. на футболиста А И Т от
„Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“АД-гр.Кърджали във
Футболен клуб „Суонг Самсунг Ко“Лтд.-Република Корея, за която сума е
издадена фактура № 16/21.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба в съда 12.12.2024 г., както и
сумата 5 020,43 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената
главница, изчислена за периода от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство. Заявява, че
възражението на жалбоподателя по чл.78,ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй
като платената сума от дружеството за адвокатско възнаграждение е по-ниска
от платения от дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Ищецът твърди с подадената на 12.12.2024 г. искова молба, че на
2
13.12.2022 г. между него и ответника е сключен договор за посредничество по
повод трансфера на футболиста А И Т, според чл.2 от който договор при
трансфера ответникът следва да заплати на ищеца комисионна в размер на
15% от трансферната сума. Твърди, че през месец март на 2024 г. футболистът
е трансфериран от футболния клуб-ответник в посочен футболен клуб от
Република Корея съгласно сключен между двата футболни клубове договор от
28.02.2024 г., при трансферна сума 200 000 евро. Твърди, че е поканил на
28.03.2024 г. ответникът да му заплати дължимата комисионна в размер на
52 807,40 лв. с включен ДДС, за плащането на която е издал фактура №
16/21.03.2024 г., както и че впоследствие също е отправил искания за плащане
на сумата, но до подаването на исковата молба такова не е извършено от
ответника, поради което претендира за присъждането й. Твърди, че поради
забавата на ответника да плати исковата сума, той му дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда
(която дата е 12.12.2024 г.) и на мораторната лихва, изчислена за периода от
29.03.2024 г. до 6.12.2024 г. в размер на 5 020,43 лв., и претендира за
присъждане и на тази сума.
С отговора на исковата молба от 21.01.2025 г. ответникът заявява, че
29.02.2024 г. е сключен договор за постоянен трансфер на футболиста А И Т
между клуба-ответник като прехвърлящ клуб и южнокорейския футболен
клуб „Суон Самсунг“ като приемащ клуб, който е заплатил на ответника
фиксирана такса за прехвърляне в размер на 200 000 евро. Посочва, че на
8.10.2024 г. е получил покана за плащане от ищеца, връчена чрез ЧСИ, в която
ищецът твърди, че между страните има сключен договор за посредничество на
22.12.2022 г., като датата след това е преправена с химикал на 13.12.2022 г., и
претендира за плащане на дължима комисионна в размер на 52 807,40 лв. с
ДДС, ведно с лихва от 29.03.2024 г., като 15% от трансферната сума по
договор за трансфер от 28.02.2024 г. Твърди, че на 25.10.2024 г. е връчен на
ищеца отговор на ответника на получената покана, с който са оспорени всички
претенции на ищеца за заплащане на суми. Твърди, че ищецът е надлежно
уведомен, че тогавашният изпълнителен директор А М не е подписвал
договор за посредничество от името на ответника с ищеца, както и е изразено
съмнение в автентичността на процесния договор - без дата и без надлежен
подпис от представител на ответника. Твърди, че договор на дата 13.12.2022 г.
между страните не е сключван. Оспорва автентичността на представения с
3
исковата молба от ищеца договор за посредничество, за който ищецът твърди,
че е подписан на 13.12.2022 г. Твърди, че в представения от ищеца договор
липсва подпис, който да е положен от А М в качеството му на тогавашен
изпълнителен директор или от друго лице, упълномощено да действа от името
на ответното дружество, поради което договорът е невалиден, защото липсва
съгласие на изпълнителния директор или на друго лице, упълномощено да
представлява дружеството. Твърди, че положеният подпис в договора не е на
А М. Заявява, че не става ясно по какъв начин ищецът се е снабдил с печата на
ответника, но положеният подпис в договора не е автентичен и не отразява
волята на представителя на ответника или на упълномощено от него лице.
Заявява, че печатите са добавени, за да удостоверят официалността на
документа, но те не заместват подписа, както и че печатът се използва като
средство за идентифициране на дружеството, но не е потвърдителен елемент
за сключването на договора от упълномощеното лице. Заявено е, че освен
липсата на подпис от А М, договорът е без дата, което поставя под съмнение
не само неговата автентичност, но и момента на неговото сключване. Оспорва
твърдението на ищеца, че процесният договор за посредничество е подписан с
ответника на 13.12.2022 г. Заявява, че условията и стойността на посочените в
договора услуги не са ясно регламентирани, а тяхното изпълнение е
недоказано. Заявява, че представената от ищеца фактура № 16/21.03.2024 г. не
е подписвана от представител на ответника и тя не фигурира във воденото от
ответника счетоводство. Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на
лихви поради недължимост на претендираната сума за възнаграждението.
С допълнителната искова молба от 18.02.2025 г. ищецът твърди, че
датата на договора за посредничество е 13.12.2022 г. Оспорва като
неоснователно възражението на ответника, че няма подписан и не съществува
сключен между страните договор за посредничество по повод трансфера на
футболиста А И Т. Твърди, че договорът е подписан на посочената дата на
официална среща между представляващия ищеца Б К и представителите на
ответния клуб И П, спортен директор на клуба, Я Д, член на СД на клуба и
трето лице, посочено като изпълнителния директор на клуба А М. Заявява, че
футболистът е бил трансфериран преди това в ответния клуб от
„Професионален футболен клуб Берое-Стара Загора“ЕАД също с
посредническите услуги на ищеца, поради което ищецът и неговият законен
представител като футболен агент не са непознати за ответника. Заявява, че
4
между страните са съществували професионални отношения преди и след
процесния договор за посредничество, по отношение и на други посочени
футболисти, като документите са подписвани от едно и също лице. Посочено
е, че печатът, положен върху договора, е положен от ответното дружество и
ищецът няма как да разполага с такъв печат.
С подадения от ответника на 11.03.2025 г. отговор на допълнителната
искова молба е заявено, че той не оспорва факта, че двете дружества са имали
предишни бизнес отношения, но оспорва твърденията на ищеца за
валидността и автентичността на представения от ищеца договор за
посредничество, твърдейки, че е подписан на 13.12.2022 г. Оспорва
твърдението на ищеца, че процесният договор е подписан от представителите
на двете дружества на официална среща. Твърди, че на дата 13.12.2022 г. не е
сключван договор между ищеца и ответника. Поддържа заявените с отговора
на исковата молба твърдения и възражения. Заявява, че в договора за трансфер
на футболиста А Т от старозагорския футболен клуб в клуба-ответник е
посочена дата 13.12.2022 г., но той не е подписан, съответно сключен, на тази
дата, защото подпис (заверен от нотариус) за ответния сега футболен клуб е
положен на 11.01.2023 г. и подпис (заверен от нотариус) за старозагорския
футболен клуб е положен на 12.01.2023 г., поради което договорът се счита
сключен и влязъл в сила на 12.01.2023 г. Заявено е и че договорът е без дата,
което води до съмнения относно момента на неговото сключване и
възможността да бъде приложен към конкретен случай, като липсата на дата
не позволява да се установи кога точно е възникнало задължението, което
ищецът твърди да съществува, поради което не може да се установи за кой
конкретен трансфер на футболиста А Т този договор е от значение и се
прилага. Заявено е, че в представения от ищеца договор се говори за бъдещ
трансфер, без да се уточнява кога и в какви условия той може да се осъществи,
като липсата на конкретност относно трансфера прави условията на договора
неясни и поставя под въпрос приложимостта му към конкретния случай.
Заявено е, че в представения от ищеца договор не е ясно посочено какви
конкретни услуги трябва да бъдат предоставени от ищеца, които да обосноват
задължението за възнаграждение, а само посочването на бъдещ трансфер не
дефинира действията или ангажиментите на ищеца по договора, което прави
договора неясен и недостатъчен, за да бъде изисквано възнаграждение.
Заявено е, че без доказателства за получаване на оферта от клуб и постигнато
5
споразумение няма основание за твърдението, че възнаграждението е
дължимо. Заявено е, че дори и да се приеме, че договорът е валиден и
приложим, няма доказателства, че ищецът е изпълнил конкретни
посреднически услуги, които да са довели до постигането на трансфер, а без
такива доказателства претенцията за възнаграждение се явява неоснователна.
Заявено е, че в представения от ищеца договор не се посочва как точно ще
бъде изчислено възнаграждението, което прави условията за плащане неясни
и неосъществими, като не става ясно и по какъв начин ищецът е изчислил и
определил сумата, която претендира по делото. Твърди, че в нарушение на
чл.8 от Правилника за дейността на футболните агенти към БФС копие от
договора не е било представено в Комисията за футболните агенти към БФС,
което отново води до заключението, че процесният договор за посредничество
не е сключван от представители на ответника.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че с договор,
съставен в оригинал на английски език, представен в превод на български
език, сключен между футболния клуб-ответник, представляван от А М,
изпълняващ длъжността изпълнителен директор, и дружеството-ищец е
постигнато съгласие относно предмета на договора, условията на договора и
срока на договора, като е посочено, че предмет на договора е споразумение
относно трансферната сума за бъдещ трансфер на играча А Т, представляван
от агента, посочени са условията – ако бъде постигнато споразумение за
трансфера на играча след като е получена оферта от даден клуб, клубът-
ответник се задължава да заплати на агента 15% от трансферната сума след
удръжки, посоченият срок на договора е че той е за периода, за който играчът е
собственост на клуба-ответник. Изводът на окръжния съд е, че от така
посоченото съдържание на договора следва, че докато правата спрямо играча
А Т принадлежат на клуба-ответник, при постигнато споразумение за неговия
трансфер в друг клуб ответникът ще дължи на агента на играча 15% от
трансферната сума след удръжки. Съдът намира, че оспорването на
истинността на формалната доказателствена сила на този договор за
посредничество от ответника в частта относно положения за ответния клуб
подпис на посочения в него представител А М е неуспешно съгласно
оспореното по делото експертно заключение на подпис и почерк, изследвало с
оглед откритото производство по оспорване истинността на документа
подписа в оригинала на документа при използване на сравнителни свободни
6
образци на подписа както в Сектор БДС на МВР, така и в ТР по партидата на
ответното дружество. Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй
като то е обосновано и не възниква съмнение в неговата правилност, което
заключение е еднопосочно както с оглед на общите, така и с оглед на частните
признаци на изследвания подпис в оспорения документ и използваните
сравнителни образци, без да съществува съмнение, че подписът е на едно и
също лице. Съдът приема за установено, че на 29.02.2024 г. между клуба-
ответник и южнокорейския футболен клуб е сключен договор за окончателен
трансфер на футболиста А Т, който договор е изпълнен и трансферната сума е
надлежно платена, като на футболиста е издаден на 7.03.2024 г. международен
трансферен сертификат във връзка с процесния трансфер, което обстоятелство
е установено от писмо на БФС от 1.04.2025 г., към която дата ищецът е
регистриран в същия съюз като агент с права за цял свят за представителство
на играчи в чужбина съгласно карта, издадена от БФС, както и съгласно карта,
издадена от ФИФА. Съдът приема, че по делото не са налице данни качеството
на регистриран футболен агент на ищеца да е отпаднало, нито са налице
данни ищецът и/или ответникът да са прекратили действието на сключения
договор за посредничество за футболиста А Т. Съдът намира, че този договор
е без дата и не може да се приеме, че има за достоверна дата тази, която
ищецът твърди – 13.12.2022 г., но който договор е сключен през периода, в
който играчът е собственост на ответника и по-точно правата върху правото
на собственост на трансферните и състезателните права на футболиста, както
и периода, в който изпълнителен директор на ответника е А М, който е бил
такъв според доказателствата по делото към 13.12.2022 г., към 11.01.2023 г. и
към 4.05.2023 г., а според ТР е бил такъв в периода от 23.02.2022 г. до
7.02.2024 г., въпреки което разпитан като свидетел по делото той отрича да е
подписал процесния договор и не е сигурен дали в периода 2022-2023 г.,
когато твърди, че е бил собственик на отбора ПФК Арда, е изпълнявал и
длъжността изпълнителен директор. Съдът посочва, че също така свидетелят
А М отрича ищцовото дружество и представителят му Б К да са известни му
лица, но тези показания съдът не кредитира, тъй като противоречат на
установеното, че именно свидетелят е подписал процесния договор и в
действителност е бил изпълнителен директор на ответника в горепосочения
период. Съдът приема, че действително процесният договор няма достоверна
дата, но сключване на договор е налице когато е постигнато съгласие между
7
страните посредством две насрещни, припокриващи се по съдържание
волеизявления относно съществените елементи на съответния вид договор,
които са на лица, които могат да изразяват валидно воля от името на страната
по договора към момента на съответното волеизявление, което в случая се
установява по делото. Съдът намира, че по тази причина договорът като
частен подписан документ се ползва единствено с формална доказателствена
сила, че изявленията са направени от лицата, посочени в него, като с оглед
експертното заключение на почерк и подпис по делото оспорването й е
неуспешно. Затова съдът приема, че е налице сключен договор за
посредничество на футболиста А Т докато той е играч на клуба-ответник, през
който период е постигнато споразумение за неговия трансфер в друг клуб
извън страната, поради което на основание чл.2 от процесния договор без дата
клубът-ответник дължи на дружеството-ищец като агент 15% от трансферната
сума след удръжки. Съдът намира, че за тази сума от агента е издадена
фактура № 16/28.03.2024 г., възлизаща на 52 807,40 лв., която представлява
15% от трансферната сума на футболиста по окончателния договор от
29.02.2024 г. с начислен ДДС и удръжки в размер на 10% от сумата, поради
което съдът е неоснователно възражението, че претендираното
възнаграждение не е ясно определено по размер. Съдът приема, че ответникът
е в забава да плати претендираното възнаграждение в периода, за който се
претендира от ищеца – от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г., тъй като с представения
от ищеца договор за трансфер от 28.02.2024 г., подписан само от купувача, се
доказва офертата на последния, а съгласно процесния договор плащането на
възнаграждение на агента на футболиста е дължимо след получена оферта, от
каквато очевидно ответникът се е възползвал, поради което освен
претендираната главница дължи и обезщетение за забавата й в размер на
законната лихва за периода от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г. в претендирания
размер от 5 020,43 лв., както и законна лихва от датата на подаването на
исковата молба в съда. Съдът приема, че е без значение установеното от
заключението на вещото лице, че само ищецът е осчетоводил процесната
фактура, а ответникът е осчетоводил единствено сумата по трансфера, тъй
като в случая правопораждащият вземането факт е процесният договор, а не
фактурата, която в случая е само оправдателен за счетоводството на ответника
документ за плащане. Съдът намира, че не допринасят за изясняване на
предмета на делото показанията на свидетелите И П и Я Д, първият спортен
8
директор на клуба-ответник, вторият бивш член на УС на клуба-ответник и
собственик на дружество, което е негов спонсор, които познават
представителя на ищеца Б К, в т.ч. и като футболен мениджър, посредничил за
определени футболисти, като първият свидетел не си спомня дали същият е
посредничил за футболиста А Т при взимането му от старозагорския клуб и за
заминаването му в южнокорейския клуб, а вторият сочи, че не е запознат дали
е имало посредничество при трансфериране на футболиста в клуб в Южна
Корея. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че
договорът, на който ищецът основава вземането си, не е сключен поради
липса на условията за сключването му съгласно изискванията на Правилника
за дейността на футболните агенти към БФС, тъй като нарушаването на тези
правила би могло да доведе до друга отговорност на лицето, което ги е
нарушило, още повече че процесният трансфер не е вътрешен, а
международен. Съдът приема, че с оглед на дефинициите, съдържащи се в
§1,б.б.“и“ и „к“ от ДР на представения по делото Правилник процесният
договор има необходимото за пораждане на действието му и за изпълнението
му минимално съдържание. Съдът преценява, че е неоснователно и
възражението на ответника, че ищецът не е регистриран футболен агент
съгласно раздел II от същия Правилник, тъй като по делото са представени от
ищеца доказателства за противното, както и защото качеството на футболен
агент по смисъла на чл. 81 от ЗФВС не е задължително за осъществяване на
посредническа дейност в спортен клуб, в който смисъл е решение №
102/25.11.2022 г. на ВКС по т.д. № 2173/2021 г., ТК, 1 ТО. Преценката на съда
е, че в изпълнение на възложената на ищеца доказателствена тежест той
установява фактите, пораждащи вземанията, заявени за защита, в това число и
забавата на плащането от ответника на уговореното възнаграждение за
посредничество при трансфер на футболиста А Т, както и размера на
обезщетението за забава за периода от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г., поради
което предявените искове следва да се уважат изцяло и на основание
чл.194,ал.2,изр.1,предл.1 от ГПК да се признае за недоказано оспорването на
истинността на авторството на подписа на посочения в процесния договор
представител на ответника.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че от доказателствата по
делото не е установено двете дружества да са били в облигационни
отношения, от които да са възникнало задължения за ответника да заплати
9
претендираните суми. Твърди, че между двете дружества на посочената в
исковата молба дата 13.12.2022 г. не е бил сключван договор за трансфер на
футболиста А Т, тъй като положеният в договора подпис за въззивника не е
положен от представляващия ответника към тази дата А М или от друго
упълномощено от него лице, като в подкрепа на това твърдение е и фактът, че
договорът е изготвен изцяло и само на английски език при положение, че и
двете договарящи дружества са регистрирани в страната, още повече че А М
не знае английски език нито писмено, нито говоримо. Твърди, че съдът
неправилно, необосновано не кредитира показанията на свидетеля А М, който
изрично заявява, че подписът, положен според твърденията на ищеца за
ответника на договор за посредничество от 13.12.2022 г., съставен в оригинал
на английски език и представен в превод на български език, не е положен от
него, както и че не познава управителя на ищцовото дружество. Заявява, че
съдът приема в мотивите си, че в процесния договор за посредничество липсва
дата, но независимо от това извежда неправилния извод за възникнали
задължения на ответника по него. Заявява, че е оспорен подписа, положен от
А М на представения и приет като доказателство по делото документ,
озаглавен „Agreement“, без дата, за което е било открито производство по
оспорването му, като за да обоснове своя неправилен извод съдът се позовава
на заключението на вещото лице по СГЕ Д М, независимо че същото
своевременно е оспорено от ответника с направено доказателствено искане,
което неправилно е оставено без уважение от съда.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че правилно
окръжният съд е приел, че договорът между страните е подписан от
оправомощено лице А М, който видно от справка в ТР към датата на
подписването му 13.12.2022 г. е изпълнявал длъжността изпълнителен
директор и член на СД на ответното АД. Заявява, че са правилни
съображенията на окръжния съд относно датата на процесния договор, тъй
като по делото е установено, че договорът за посредничество е сключен в
периода, в който правата относно трансферните и състезателните права на
футболиста са принадлежали на ответника и в който период негов
изпълнителен директор е бил А М. Възразява, че е недопустимо,
неоснователно и необосновано оплакването на жалбоподателя, че процесният
договор за посредничество е бил подписан на английски език, независимо че
страните по него са две български дружества и че А М, подписвайки го, не е
10
владеел писмено и говоримо английски език, поради което договорът не
поражда правни последици. Посочва, че жалбоподателят прави оплакване
относно езика на договора и дали подписалият го А М владее английски език
за първи път във въззивното производство, като такова възражение липсва
както в отговора на исковата молба, така и в хода на първоинстанционното
производство, поради което е недопустимо да се заявява за първи път във
въззивното производство. Заявява, че при разпита на А М той не е заявил и не
е посочил, че той не владее английски език и не е разбирал съдържанието на
договора. Заявява, че липсва законова забрана договорите, които са подписват
между български юридически лица, да са само и единствено на български
език, като в случая договорът е свързан с футболист, който не е български
гражданин и при бъдещи международни трансфери обичайната практика е
такива договори да се подписват на чужд език, обикновено английски, за да не
се налагат множество преводи. Моли апелативният съд затова да не се
произнася по това оплакване на жалбоподателя, като заявява, че още повече то
е недоказано. Твърди, че е установено изпълнение на условията на договора за
посредничество при осъществяване на трансфер на футболиста А Т и
условията за плащане на комисионна. Заявява, че е установено от
представените доказателства сключването на 29.02.2024 г. договор за
трансфер между футболния клуб-ответник и футболния клуб от Южна Корея,
както и че на 7.03.2024 г. на футболиста е издаден международен трансферен
сертификат и той е трансфериран в корейския футболен клуб срещу
трансферна сума от 200 000 евро и на 12.03.2024 г. приемащия клуб е превел
на ответника по негова банкова сметка трансферна сума в размер на
199 403,83 евро, равняваща се на 390 000 лв. Заявява, че окръжният съд
правилно е констатирал, че жалбоподателят е в забава да плати
претендираното възнаграждение отпреди поканата, в периода, за който се
претендира от агента, от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г., тъй като с представения
от ищеца договор за трансфер от 28.02.2024 г., подписан само от корейския
клуб-купувач, се доказва офертата на последния, а съгласно процесния
договор плащането на възнаграждение на агента е дължимо след получена
оферта, от каквато очевидно жалбоподателят се е възползвал, поради което
освен претендираната главница дължи и обезщетение за забавата й в размер на
законната лихва за посочения период в претендирания размер 5 020,43 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,изр.1 във вр. с чл. 49,ал.1 от ТЗ,
11
търговският посредник като търговец, който по занятие посредничи за
сключване на сделки, има право на възнаграждение, което се дължи от едната
или от двете страни съобразно уговорката им. Съгласно чл.81,ал.1 от ЗФВС,
посредническа дейност в полза на спортист или спортен клуб за придобиване,
изменение, прекратяване или трансфер на състезателни права може да се
осъществява от посредник, вписан в регистър (по чл.27,ал.2,т.4 от ЗФВС).
С исковата молба от ищеца е представен в копие договор (Agreement,
споразумение) с текст на английски език (л.7 от досието на делото на ОС) и
негов превод на български език (л.6 от досието на делото на ОС). Няма спор
между страните относно съдържанието на договора като такова, каквото то е
посочено в документа на английски език Agreement и в представения негов
превод. Видно е от текста на документа договор в превода на български език,
че в него няма посочена дата, той е сключен между Клуб „ПФК Арда
Кърджали 1924“АД-гр.Кърджали, представлявано от А М, изпълняващ
длъжността изпълнителен директор, и дружество „Монако футбол
мениджмънт“ООД-гр.Пловдив, регистрирано в БФС под номер 177,
представлявано от изпълнителен директор Б К, наричано агент, предмет на
договора е споразумение относно трансферната сума за бъдещ трансфер на
играча А И Т, представляван от агента, договорено е, че ако бъде постигнато
споразумение за трансфер на играча А И Т след като е получена оферта от
даден клуб, ПФК „Арда“ се задължава да заплати на агента 15% от
трансферната сума след удръжки, срокът на договора е за периода, за който
играчът е собственост на ПФК“Арда“. Обстоятелството, че в договора не е
посочена дата на негово сключване, не може да обоснове извод за
недължимост на възнаграждение, тъй като съгласно посочения в него срок той
има действие и следователно е и сключен след като права относно играча са
придобити от клуба-ответник по спора и може да бъде изпълняван, логично,
докато клубът притежава тези права. Видно е от документа Agreement с текст
на английски език, че има положен печат и подпис (параф, без изписано име)
за клуба и има положен подпис (параф) за агента и е изписано ръкописно име
Б К. От страна на ответника не се оспорва, че положеният печат е този на
дружеството-ответник, като в отговора на исковата молба е заявено, че не
става ясно по какъв начин ищецът се е снабдил с печата на дружеството, от
което следва, че ответникът признава, че положеният печат е на ответника.
Оспорва се подписът, положен върху документа, да е на представител на
12
ответника и конкретно на лицето А М. Няма спор между страните, видно е и
от представените с допълнителната искова молба от ищеца договор за
посредничество (в текст на английски език, л.57), договор за посредничество
от 4.05.2023 г. (л.56) и официална оферта от 5.06.2022 г. (в текст на английски
език, л.58), че между тях са съществували отношения във връзка с
осъществявано от ищеца за ответника посредничество относно трансфери на
други футболисти. Няма спор между страните, видно е и от писмо от БФС от
4.04.2025 г. (л.115), прието в съдебното заседание на окръжния съд на
14.04.2025 г., че в архива на Комисията за футболни агенти към БФС не е
наличен договор за посредничество от 13.12.2022 г., сключен между ищеца и
ответника.
Няма спор между страните, че играчът А Т е бил „собственост на
ПФК“Арда“ в периода от месец януари на 2023 г. до края на месец февруари
на 2024 г. Видно е от представения с отговора на ответника на допълнителната
искова молба договор на трансфер на футболист (л.69), че в него е посочена
дата на сключването му 13.12.2022 г., той е сключен между футболния клуб-
ответник и старозагорски футболен клуб с изричното съгласие на футболиста
и с него е прехвърлено на клуба-ответник пълното право на собственост върху
трансферните и състезателните права на футболиста, договорът носи подписа
на А М за футболния клуб-купувач, като подписите на А Т и на А М са
нотариално удостоверени на 11.01.2023 г. от нотариус Л Т, а подписът на
представителя на футболния клуб-продавач С Н П е нотариално удостоверен
на 12.01.2023 г. от нотариус Росица Георгиева. Според ищеца на същата дата
13.12.2022 г. е сключен и процесният договор (Agreement, л.7 и л.107 от
делото), като това твърдение не се установява от съдържанието на документа,
както и от събраните по делото доказателства. С допълнителната искова молба
ищецът твърди, че договорът е подписан на 13.12.2022 г. на официална среща,
на която освен представителя на ищеца Б К са присъствали представители на
ответния футболен клуб – И П, спортен директор на клуба, Я Д, член на СД на
клуба и трето лице, посочено като изпълнителен директор на клуба А М. По
искане на ищеца тези три лица са разпитани като свидетели в производството
пред окръжния съд. Следва веднага да се посочи, че по начало при преценката
относно обстоятелствата, сочени в показанията на тези свидетели, следва да се
отчете, че всички те са лица, обвързани професионално с ответника, поради
което е логично те да защитават неговите тези и интереси, като особено
13
относно показанията на свидетеля А М, за който се твърди от ищеца и оспорва
от ответника да е подписал процесния договор, следва да се отчете възможна
негова заинтересованост да отрича той да е подписал договора с цел подкрепа
на тезата на ответника за недължимост на процесната сума за възнаграждение
с лихви. Видно от показанията на свидетеля И Р Р, разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 14.04.2025 г., той е спортен директор на
футболния клуб-ответник, познава Б К като футболен мениджър, имали са
отношения по повод трансфери на футболисти, договорът относно трансфера
на футболиста А Т бил сключен между старозагорския и кърджалийския
клубове без посредничеството от трето лице, свидетелят не може да си спомни
дали конкретно за този футболист К го е предлагал, не помни дали той е
посредничил между тези два клуба за идването на футболиста в клуба-
ответник, свидетелят не знае дали заминаването на футболиста А Т в
южнокорейския отбор се е случило с посредничеството на дружеството-ищец,
не знае те да са участвали в тази сделка, защото „Суонг Самсунг“ се свързали
директно с клуба на официалния имейл, в който направили предложение и
футболистът отишъл в техния отбор, свидетелят не знае за среща през
декември месец на 2022 г. в Кърджали, на която е бил и Б К, не знае да има
подписан договор между дружеството-ищец и клуба-ответник за
посреднически услуги за този футболист, по повод на този футболист
свидетелят може да е водил Уотсап (WhatsApp) кореспонденция, не си спомня.
Видно от показанията на свидетеля А М М, разпитан също в съдебното
заседание на окръжния съд на 14.04.2025 г., той е работил за ответника, бил е
собственик на отбора, на акциите, едноличен собственик на капитала и
президент на клуба в периода 2022-2023 г., не е сигурен дали е изпълнявал и
длъжността изпълнителен директор, той не познава Б К и дружеството-ищец,
никога не са се срещали, той не е присъствал през месец декември на 2022 г. на
среща, на която е бил и К, подписвал е документи за клуба основно свързани с
БФС, не е подписвал през 2022 г. договор за посредничество между клуба и
дружеството-ищец, свидетелят заявява при предявяването на процесния
договор от съда, че това не е неговият подпис, когато извършвали
кореспонденция с други клубове и когато кореспонденцията се води на
английски език той използва преводач, тъй като не разбира английски език, не
е запознат и със съдържанието. В производството пред окръжния съд от
ответника не е заявено твърдение за незнание от А М на английски език,
14
съответно, довод от това обстоятелства във връзка с оспорването между
страните да е сключен процесния договор, а такова заявление се прави за
първи път във въззивната жалба, поради което то като преклудирано не
подлежи на разглеждане и преценка. Следва при тези обстоятелства само да се
посочи, че заявлението на свидетеля А М за незнание на английски език не
може да се възприеме за достоверно, доколкото, както бе посочено по-горе, е
налице негова обвързаност с ответника и затова заинтересованост от защита
на тезите на ответника, а ищецът не е имал възможност да събира
доказателства в тази насока поради липсата на надлежно заявен пред
окръжния съд такъв довод от ответника. Следва също така само да се посочи,
че наличието на практика на изготвяне на документи и сключване на договори
между страните в текст на английски език е видна от представените от ищеца с
допълнителната искова молба и приети като доказателства по делото договор
за посредничество в текст на английски език (л.57) и официална оферта от
5.06.2022 г. в текст на английски език (л.58) от футболния клуб до К относно
наемане на футболиста Ф Ш, подписана от А М като представител на клуба.
Следва също така да се посочи, че при разпита на А М като свидетел той не
отрича, че кореспонденция се води на английски език, като заявява, че ползва
преводач, поради което твърдение за негово незнание на английски език не
води до приемане на невъзможност процесният договор да бъде изготвен и
подписан в текст на английски език. Видно от показанията на свидетеля Я Р Д,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 19.05.2025 г., той е
собственик на дружество, което е спонсор на футболния клуб-ответник, през
2022 и 2023 г. е бил член на УС на клуба, познава Б К, който идвал да гледа
мачове на стадиона, други отношения е нямал с него или с неговото
дружество, били са на обяд или вечеря един-два пъти в присъствието на
футболисти и спортния директор, през месец декември на 2022 г. не е
присъствал на среща с К, спортния директор И П и А М, няма спомен да е
присъствал на такава среща, присъствал е на среща само със спортния
директор И П и Б К, той не е запознат как се е осъществявало наемането на
футболистите през 2022 г. и 2023 г., не знае дали при закупуването на
футболиста А Т от старозагорския клуб е ползван посредник, не е запознат
дали при трансфера на футболиста в Южна Корея е имало посредничество.
От ищеца е представен с исковата молба в копие договор за трансфер в
текст на английски език (Transfer Agreement,л.9) и с превод на български език
15
(л.8), в който е посочена дата 28.02.2024 г., посочено е, че той се сключва
между „ПФК Арда Кърджали 1924“АД-гр.Кърджали и Футболен клуб „Суон
Самсунг Ко“Лтд.-Корея, посочено е, че страните се договарят да сключат
договор за постоянен трансфер на играча А Т при посочени условия (че
играчът чрез този договор ще бъде трансфериран към южнокорейския клуб в
сила от 6.03.2024 г., цената на трансфера 200 000 евро и други), като под този
договор е положен печат-подпис за южнокорейския клуб, но за футболния
клуб-продавач нито е положен подпис, нито е положен печат. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че този договор има характер само на
оферта (и проект за договор) от страна на южнокорейския футболен клуб. С
отговора на исковата молба ответникът представя сключен между него и
южнокорейския футболен клуб договор от 29.02.2024 г. в текст на английски
език (л.33-35), подписан от двете страни, като с молба от 21.01.2025 г. този
договор е представен в превод на български език (л.42-44), с който е
договорен окончателен трансфер на професионалния футболист Абубакар
Тенгара от българския футболен клуб в южнокорейския футболен клуб при
цена 200 000 евро, платима изцяло и еднократно от купувача в срок до
11.03.2024 г. С писмо от БФС от 1.04.2025 г. (л.108), прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 14.04.2025 г., е посочено, че международният
трансферен сертификат (ITC) на футболиста А Т е издаден на 7.03.2024 г. във
връзка с трансфер на същия в корейския футболен клуб „Суонг Самсунг
КО“Лтд., като към писмото са приложени международния трансферен
сертификат (л.109) и договора от 29.02.2024 г. за трансфер между двата клуба
„ПФК Арда Кърджали 1924“АД и ФК“Суонг Самсунг КО“Лтд. (л.110-112).
Установява се следователно, че във време, когато „играчът е собственост на
ПФК Арда“, е постигнато споразумение за неговия трансфер в
южнокорейския клуб след като от него е получена оферта, който трансфер е
бил осъществен и футболният клуб-ответник е получил договорената цена,
именно при каквато хипотеза в договора без дата (Agreement, л.7 и л.107 от
делото) е договорено ответникът да дължи на ищеца като агент на играча
възнаграждение в размер на 15% от трансферната сума след удръжки. Видно
от заключението на ССЕ, изготвено на 5.05.2025 г. от вещото лице Г Д, прието
в съдебното заседание на окръжния съд на 19.05.2025 г., на 12.03.2024 г. от
южнокорейския футболен клуб е преведена по сметка на клуба-ответник по
делото сумата 199 403,83 евро, равняваща се на 390 000 лв.
16
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва между страните да е
сключен договор (Agreement, л.7 и л.107 от делото), като твърди, че той не е
подписан от негов представител и конкретно от лицето А М. Няма спор, видно
е от обявените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ относно ответното дружество, че А
М е негов представител в периода 23.03.2022 г.-7.02.2024 г. С определение на
окръжния съд от 12.03.2025 г. съдът задължава ищеца в срок до първото
съдебно заседание включително да представи процесния договор за
посредничество в оригинал и с оглед оспорване на положение за ответника
подпис на посочения в него представител, на основание чл.193,ал.1-3 от ГПК
съдът открива производство по оспорване на истинността на формалната
доказателствена сила на договора за посредничество в частта относно
положение за ответния футболен клуб подпис на посочения в него
представител А М. В първото по делото съдебно заседание на 14.04.2025 г. от
ищеца документът Agreement с текст на английски език е представен в
оригинал (л.107) и от ответника е заявено становище той да бъде приет и се
поддържа заявеното оспорване на неговата истинност. С определение,
постановено в същото съдебно заседание (л.136-гръб), окръжният съд приема
и прилага документ в оригинал, озаглавен Agreement, без дата, подписан за
ответника, видно от положения печат, и Б К, видно от изписаното саморъчно
подписано име и положен подпис след него, и открива производство по
оспорване на истинността на авторството на положения за клуба подпис, за
който се твърди, че е на лицето А М, като възлага на ответника
доказателствената тежест за установяване неистинността на положения
подпис. По искане на ответника с постановено в същото съдебно заседание на
14.04.2025 г. протоколно определение окръжният съд допуска експертиза на
подписа на документа Agreement (л.107 от делото), която да изследва подписа
на А М в документи в ТР и в Сектор „БДС“ при съответната ОДМВР и да
отговори дали положенията в процесния договор подпис е положен от А М.
Видно от заключението на вещото лице Д М П от 9.05.2025 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 19.05.2025 г., подписът в документа
Agreement (л.107 от делото), без дата, подписан за ПФК“Арда Кърджали
1924“АД, с положен печат, е положен от А М М. Видно от обясненията на
вещото лице П в съдебното заседание на 19.05.2025 г., той е изследвал подписа
на лицето в последните документи за самоличност и в ТР от партидата на
клуба-ответник, подписът е със средна сложност, за експерта няма съмнение,
17
че това е подписът на едно и също лице. Заключението на вещото лице е
оспорено от ответника голословно като „непълно и необосновано“ и е заявено
без аргументация искане „за повторна съдебно-почеркова експертиза на
процесния подпис в документа Agreement, което доказателствено искане
правилно е оставено без уважение от окръжния съд, съответно поради което
по изложените от апелативния съд съображения, при липса на основание по
чл.266,ал.3 от ГПК, с определението от 29.10.2025 г. и с протоколното
определение от съдебното заседание на 10.12.2025 г. бяха оставени без
уважение заявените от жалбоподателя доказателствени искания.
Установява се следователно, че макар и представеният от ищеца договор
Agreement (л.107) да е без дата, от неговото съдържание е видно, че той е
сключен през и за времето, когато футболистът А Т е бил „собственост на
ПФК Арда“ (в периода от месец януари на 2023 г. до края на месец февруари
на 2024 г.), в който период (23.03.2022 г.-7.02.2024 г.) представител на
ответника е А М, безспорно е, че в договора на мястото за подпис на
представителя на клуба е поставен печатът на ответния клуб и съгласно
категоричното заключение на вещото лице П, което като компетентно
изготвено следва да бъде възприето от съда, подписът, положен за клуба, е на
лицето А М. Затова оспорването на истинността, автентичността на
документа относно положения от неговия представител А М, съответно,
оспорването на валидността на договора като свидетелстващ документ, е
неоснователно, недоказано, както правилно е постановил окръжният съд с
обжалваното решение.
Установява се наличието на сключен между страните договор за
посредничество (Agreement, л.107), както и изпълнение от страна на ищеца на
посоченото в него посредничество с оглед офертата и последвалото
преминаване на футболиста А Т от клуба-ответник в южнокорейския
футболен клуб с плащане на трансферната цена, поради което ответникът
дължи да заплати на ищеца уговореното възнаграждение ведно с лихвите,
като относно размера на вземането за главницата и на вземането за
мораторната лихва по акцесорната претенция оплаквания във въззивната
жалба не са заявени. Установява се следователно, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение - потвърдено.
18
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцовото
дружество-ответник по жалбата и в тежест на ответника по спора-
жалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните и направени от
дружеството-ищец разноски за въззивното производство по спора в размер на
3000 лв. лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 7.11.2025 г. (л.52 от досието на делото на ПАС).
Размерът на така платеното адвокатско възнаграждение е по-нисък от сумата
6000 лв. на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, поради
което няма основание да се разглежда евентуално заявеното възражение от
жалбоподателя по чл.78,ал.5 от ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20/19.06.2025 г. по т.д. № 100/2024
г. на ОС-Кърджали.
ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“АД-
гр.Кърджали, бул.“Беломорски“71, ЕИК ********* да заплати на „Монако
футбол мениджмънт“ООД-гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“128-А,
ЕИК ********* сумата 3 000 лв. – направени разноски за въззивното
производство за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ от 7.11.2025 г.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19