Решение по дело №62/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2317
Дата: 2 юни 2014 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20141200500062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 1050

Номер

1050

Година

19.12.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.19

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Пламен Александров Александров

Кирил Митков Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно частно гражданско дело

номер

20125100500427

по описа за

2012

година

Производството е по чл.274 и сл., във вр. с чл.92, ал.3 от ГПК.

С определение № 239/22.11.2012 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 46 по описа за 2012 г. на същия съд е оставена без разглеждане жалбата на д-р Д. М., регистрирана под № */21.11.2012 г. в РС – Ардино, с правно основание чл.92, ал.1 от ГПК, за отмяна на наложената глоба в размер на 150 лв.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателка д-р Д. М., която го обжалва като незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че назначената съдебно-медицинска експертиза не е била изпълнена поради отказ на ищеца да бъде прегледан и непредставяне на медицински документи. Макар и не формулирано изрично, касае са искане за отмяна на наложената на вещото лице глоба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частната жалбодателка констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна.

За да остави без разглеждане молбата на д-р Д. М., Ардинският районен съд е приел, че молбата за отмяна на наложената глоба е просрочена. Този извод на първоинстанционният съд е необоснован и неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.254, ал.2, т.6 от ГПК, постановеното определение на съда следва да посочва подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. В изпратеното до жалбодателката съобщение не е посочено пред кой съд и в какъв срок подлежи на обжалване определението, поради което следва да се приеме, че срокът за обжалване не е пропуснат. Разбира се, в съобщението е посочено, че определението може да се обжалва по реда на чл.92, ал.1 от ГПК, но с това не е изпълнено императивното изискване на чл.254, ал.2, т.6 от ГПК за изрично посочване пред кой съд и в какъв срок подлежи на обжалване определението. Ето защо следва да се приеме, че молбата за отмяна на наложената глоба е редовна и следва да бъде разгледана по същество.

Установява се от данните по делото, че в съдебното заседание, насрочено за 16.10.2012 г., не е бил даден ход на делото и същото е отложено за 23.10.2012 г. поради неявяване на особения представител на ответника. В съдебното заседание, проведено на 23.10.2012 г. вещото лице не е явила, поради което на същата е наложена глоба на основание чл.91, ал.1, и 2, във вр. с чл.86, във вр. с чл.199 от ГПК. В този случай, съдът е следвало да изследва въпроса поради какви причини жалбодателката не се е явила в съдебно заседание на 23.10.2012 г. и защо заключението не е представено и едва след това прецени дали следва да наложи глоба. В мотивите на определението е посочено, че д-р Д. М. е била предупредена по телефона и е поставила условия за своето явяване, като в протокола, или на друго място по делото, не е отразено кога е разговаряно с вещото лице и какви условия са поставени от нея. В същото време в протокола на съдебното заседание е отразено, че вещото лице “с оглед краткия срок за пренасрочване на заседанието, нередовно призована, не се явява и не е представила заключение”. Т.е. съдът приема, че призоваването на вещото лице е “нередовно” и въпреки това налага глоба за неявяването й. Ето защо в случая не са били налице предпоставките за налагане на глоба на вещото лице, а определението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като бъде отменена и наложената на вещото лице глоба.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92, ал.3 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 239/22.11.2012 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 46 по описа за 2012 г. на същия съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на д-р Д. М., регистрирана под № 1303/21.11.2012 г. в РС – Ардино, с правно основание чл.92, ал.1 от ГПК, за отмяна на наложената глоба в размер на 150 лв., вместо което постановява:

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 23.10.2012 г. по гр.д. № 46 по описа за 2012 г. на Ардиския районен съд, с което на основание чл.91, ал.1, и 2, във вр. с чл.86, във вр. с чл.199 от ГПК е наложена глоба на вещото лице д-р Д. А. М. в размер на 150 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.

Определение

2

ub0_Description WebBody

9208CB1F82E05B65C2257AD8005103DC