Решение по дело №1663/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 147
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20205220201663
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201663 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя К. А. Г., чрез пълномощника адв. К.У.
от ПзАК, против Наказателно постановление № 36-0000522 от 01.09.2020 г. издадено
от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон, като вмененото
нарушение не е извършено, с оглед на което се иска неговата отмяна и се претендират
сторените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага обосновани доводи за
незаконосъобразност на НП, поради което иска неговата отмяна. Прави искане за
присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на
дружеството-жалбоподател.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
1
представител. От същата е депозирано писмено становище, в което са изложени
съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Не се
претендират разноски, в съпроводителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в
същата доводи и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакуваното НП, за това че на
01.04.2020 г., в 00,01 часа, в гр. Пазарджик, в ОО „АА“ Пазарджик, като лице по чл.16
от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС (Наредбата), притежаващо разрешение №
946 валидно до 24.01.2023 г. за извършване на периодични технически прегледи на
ППС, при настъпила промяна в обстоятелствата на 24.03.2020 г., в контролно-
технически пункт на документите по чл.18 ал.1 т.5 бук. „б“ от Наредбата, а именно
удостоверение за периодично обучение № 1479/24.03.2020 г. издадено на К. А. Г., не е
уведомило писмено Директора на ИА „АА“ чрез ръководителя на съответното
регионално звено до 24,00 часа на 31.03.2020 г. в 7-дневен срок от извършване на
промяната.
За така констатираното на 19.08.2020 г. св. И.П.- инспектор в РД „АА“ гр.
Пловдив съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 275980, в присъствието
на управителя и законен представител на същото, на който бил предявен и връчен
срущу подпис. В акта управителят на дружеството вписал че няма възражения за така
констатираното.
Въз основа на акта на 01.09.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено на управителя на санкционираното дружество на 28.10.2020 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против последното е подадена надлежно упълномощен от
управителя на дружеството адвокат чрез АНО до съда, която била входирана в
деловодството на ОО „АА“- Пазарджик на 03.11.2020 г., поради което е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и
пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. И.П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
2
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
С жалбата и от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател не се
правят възражения досежно процесуалната изправност на НП и АУАН. Съдът обаче в
рамките на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност, намери че са
допуснати процесуални нарушения при издаването и на двата акта. На първо място е
неясно кой е органът издал НП. По закон тези правомощия са предоставени на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, респ. на
упълномощените от него лица, каквито могат да бъдат директорите на РД „АА“. Видно
от НП е че същото е издадено от Тодор Николов действащ за директор, Пловдив,
определен от министъра на МТИТС. Само може да се предполага, че се касае до това,
че посоченото лице изпълнява длъжността директор на РД „АА“- Пловдив, което не е
посочено изрично в НП. Едва от приетата като писмено доказателство по делото
Заповед на действащия за изпълнителен директор на ИА „АА“ (л.14) се установява, че
издателят на НП е определен да изпълнява служебните задължения на директора на РД
„АА“- Пловдив за определен период, в който попада и датата на издаване на НП. А
съгласно Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на МТИТС1 т.6 директорите
на РД „АА“ могат да издават НП. Непосочването на пълните данни за органа издал
НП- освен три имена и неговата длъжност към съответната структура на МТИТС,
съставлява нарушение на чл.57 ал.1 т.1 от ЗАНН, което е съществено и води до
накърняване правото на защита на санкционираното лице, той като е лишено от
възможността да разбере компетентността на лицето съставило санкционния акт.
На следващо място в описанието на нарушението и в АУАН и в НП, е посочено,
че е настъпила промяна в документите по чл.18 ал.1 т.5 бук.б от Наредбата, а именно-
удостоверение за периодично обучение. Налице е несъответствие между словесно
отразеното обстоятелство и запълващата бланкетния състав на чл.24 ал.1 норма на
чл.18 ал.1 от Наредбата, тъй като визираната правна норма и то в предл.2 на бук.б
касае удостоверението за допълнително първоначално обучение. При това положение е
налице неясно описание на нарушението, което сочи на допуснато нарушение на чл.42
ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, засягащо правото на защита на санкционираното
лице и пряпятстващо съдебния контрол, тъй като възниква неяснота за волята на
контролния и наказващия орган - какво всъщност се вменява като нарушение.
Допуснатите нарушения на процесуалния закон са съществени и са
самостоятелно основание за отмяна на НП.
3
Съдът намира обаче, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на
НП, което засяга спора по-същество и което ще бъде разгледано от съда, при наличието
на евентуалност от неприемане на изводите за процесуална порочност на НП.
Правилно се настоява от процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател, че за промяна на процесното обстоятелство- удостоверение за
първоначално допълнително обучение, считано от 12.11.2020 г. вече не се изисква
уведомителен режим. С редакцията на чл.24 ал.1 от Наредбата в сила от 12.11.2020 г.,
не се извършва уведомяване за настъпила промяна в обстоятелствата, които са
удостоверени с документите по чл.18 ал.1 т.5 от Наредбата. Тоест отпаднал е
уведомителният режим за настъпила промяна, свързана с удостоверенията за обучение
на техническите специалисти от списъка. В този смисъл е налице хипотезата на
чл.3ал.2 от ЗАНН, тоест за приложение на действащия вече по-благоприятен закон,
при който процесното неизпълнение не съставлява административно нарушение.
Доколкото обаче съдебната практика установява и виждането, че след като
деянието е било нарушение към момента на извършването му и не се касае до по-
благоприятен закон, а въобще до отпадането му, следва да бъде преценено и
обстоятелството дали е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. АНО само формално е
отразил в НП, че са изследвани обстоятелствата и са преценени възможностите за
приложение на чл.28 от ЗАНН, в резултат на което не били установени налични
предпоставки за това. Според съда обаче с оглед анализа на обстоятелствата в
настоящия случай, може да бъде направен точно обратния извод. На първо място
липсват данни за допуснато нарушение от същия вид от наказаното дружество, тоест
случаят е инцидентен. Освен това липсват доказателства за това, че от закъснението за
уведомяване са настъпили негативни последици и че е е засегнат обществен интерес.
При тези обстоятелства съдът счита, че така извършеното деяние е малозначително,
което го определя като такова което не носи характеристиките на нарушение, поради
което и не следва да бъде санкционирано. При това положение издаденото НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски
за заплатен адвокатски хонорар в полза на същото. Искането е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на
такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по изложените по-
горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към
чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.5), от
който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат К.У. от ПзАК. При това положение РД
4
„АА“- Пловдив следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски, макар да е направено
възражение за прекомерност от ответната страна, тъй като изплатеното
възнаграждение е в минимален размер съгласно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000522 от 01.09.2020 г.
издадено от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя К. А. Г., за
нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание
чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. ПЛОВДИВ, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на
„Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от
управителя К. А. Г., разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5