№ 1969
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110202532 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
021381 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Б. ИВ. ИВ., ЕГН:********** са му наложени 1).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева з а
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; 2).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; 3). административно наказание парична
„глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр.
чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП; 4). административно наказание парична
„глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вр.
чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в
подкрепа на изложениет такива в жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
1
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят Б. ИВ. ИВ. е правоспособен водач на МПС, считано от
08.04.2021 г., когато е издържал изпит за категория В. Адресът му е в ***.
Същият не е бил наказван за административни нарушения по ЗДвП.
Управлявал е МПС в продължение на около шест месеца, съгласно
издаденото му СУМПС №*** с валидност до 22.04.2031 г., до датата на
инкриминираното събитие. На 09.10.2021 г. жалбоподателят И. употребил
неизвестно количество алкохол. След като употребил неизвестно количество
алкохол, на 09.10.2021 г. той решил да правоуправлява в гр.София ж.к.
„Стрелбище“ товарен автомобил „Дачия Докер“ (бял на цвят) с рег. № ***.
Лизингодателят на автомбила било дружеството „ОТП Лизинг“ ЕООД. Качил
се в своето МПС. Привел го в движение. Потеглил с него на 09.10.2021 г.
около 18.30 часа от улица без име към бул „Гоце Делчев“ в гр.София, ж.к.
„Стрелбище“. За да стигне до бул. „Гоце Делчев“ същият завил от улицата без
име надясно, за да продължи по ул. „Трънски проход“ в дясното платно по
посоката му на движение до кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, в чието
движение искал да се включи. Докато карал по ул. „Трънски проход, поради
несъобразена скосорт със състоянието на пътното платно, което било мокро,
самокатострофирал в дърво. Дървото било разположено от дясно от дясната
му страна на пътя му по ул. „Трънски проход“ по посоката на движение на
товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *** срещу жилищен блок 25. След
като самокатострофирал в дървото, превозното средство на жалбоподателя И.
се обърнало на една страна странично. На местопроизшествието пристигнали
служители на 04 РУ-СДВР и свидетелите М. В. Ж. и АНТ. ИВ. Й. –
автоконтрольори по ЗДвП от СДВР-ОПП. Свидетелите Ж. и Й. видели
жалбоподателя И., който излязъл от МПС. По него нямало следи от
наранявания и същия не бил пострадал от ПТП. Жалбоподателят И., обаче,
залитал в право положение. Същият говорел завалено. Трудно му се
разбирали думите. Бил в съзнание. Можел е да възприема факти от
обективната действителност след ПТП. Миришел на алкохол в
непосредствена близост. Жалбоподателят И. бил подпомогнат да седне в
полицейския служебен автомобил на полицейските служители от 04 РУ-
СДВР. Жалбоподателят И. бил сам в инкриминираното МПС. Не е имало
2
други лица с него. Свидетелите Ж. и Й. пристъпили спрямо него към
изпълнение на служебните си задължения с извършването на проверка за
алкохол в кръвта. Предложили на жалбоподателя И. да бъде тестван с
изправно, калибровано и техническо годно техническо средство „Алкотест
дрегер 7510 С“ № 0213. Жалбоподателят И. отказал. На същия бил издаден
талон за медицинско изследване № 087744 за предоставяне на проби от кръв
за проверка на алкохол в кръвта му в МБАЛ „Св.Анна“ гр.София.
Жалбоподателят И. получил медицинският талон в 20.40 часа на 09.10.2021г.
Не предоставил на свидетелите Ж. и Й. поисканите от него документи за
проверка, които не носел в себе си или в МПС – СУМПС, контролен талон
към него и свидетелството на регистрация на МПС, което управлявал. Не
изпълнил предписанието в медицинския талон за предоставяне на проби от
кръвта си до 45 минути от връчването му. Свидетелят Й. огледал
местопроизшествието и МПС. Съставил скица на ПТП. Свидетелят Ж. също
огледал местопроизшествието на ПТП и не установил следи от спирачен път
по пътното платно от автомобила на дееца. Свидетелят Ж. оформил КП за
ПТП № 1824976 от 09.10.2021 г., като жалбоподателят И. отказал да получи
препис от него. Бил съставен АУАН № Серия АВ № 177642 от 09.10.2021 г.,
който му е връчен лично срещу разписка. Жалбоподателят И. не отразил в
него възражения по акта. Била издадена Заповед за налагане на ПАМ по
чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за изземване по административен ред за срок не
повече от 18 месеца на СУМПС на жалбоподателя И. от момента на
фактическото му отнемане. След покана от СДВР-ОПП, на 18.01.2022 г. с
протокол за доброволно предаване жалбоподателят И. предоставил на СДВР-
ОПП своето СУМПС.
Въз основа на съставения АУАН № Серия АВ № 177642 от 09.10.2021 г.
постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-021381 г. издадено Началник ГРУПА
към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з –
515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Б. ИВ. ИВ.,
ЕГН:********** са му наложени 1). административно наказание парична
„глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; 2). административно наказание парична „глоба“ в
размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; 3).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП;
4). административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетелите М. В. Ж. и АНТ. ИВ.
Й. – автоконтрольори по ЗДвП от СДВР-ОПП , въз основа на които е издадено
обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на
изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал
като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на
3
такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало
време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
Независимо от това, съдът счита, че показанията на свидетелите М. В. Ж.
и АНТ. ИВ. Й. – автоконтрольори по ЗДвП от СДВР-ОПП, като преки
очевидци на последиците от ПТП, носят достоверна, логична, точна и
доказателствено обоснована от останалия доказателствен материал
доказателствена информация. Показанията им не са на преки очевидци на
самото ПТП. Не са го възприели в началната фаза. Но са възприели самото
ПТП в неговата завършваща фаза и местоположение на превозното средство.
Свидетелите Ж. и Й. забелязали, че товарния автомобил „Дачия Докер“ с рег.
№ *** на жалбоподателя И. е бил обърнат на страни странично след
настъпилото самокатострофиране в дървото, което е било разположено в
дясно от дясната му страна на пътя му по ул. „Трънски проход“ по посоката
на движение на срещу жилищен блок 25. Свидетелят Ж. излага в показанията
си, че не са установени следи от спирачен път от МПС върху пътното платно.
Свидетелите Ж. и Й. са преки очевидци на състоянието на жалбоподателя И..
Последният лъхал на алкохол, говорел завалено, залитал, думите му не се
разбирали. Но същия е бил с ясно съзнание и е могъл да възприема факти от
обективната действителност, както и е можел да действа и да взема решения
за тях с оглед своите мисли, желания и цели. От доказателствата по делото,
каквито са медицинския талон от 09.10.2021г. и от показанията на свидетеля
Ж., който е запазил ясен спомен за случая, се установява, че жалбоподателя
И. съвсем съзнателно е отказал да бъде изпробван с калибровано техническо
средство „Алкотест дрегер 7510 С“ № 0213. Фактът на отказа да бъде
изпробван с техническо средство е посочен в талона за медицинско
изследване № 087744 за предоставяне на проби от кръв за проверка на
алкохол в кръвта му в МБАЛ „Св.Анна“ гр.София. След като му бил връчен
талона, жалбоподателят И. не е отразил възражения по констатациите в него,
както и в съставения АУАН. Отказал да получи препис от КП за ПТП на
свидетеля Ж.. Съдът се доверява на показанията на свидетеля Ж. и Й. в
цялост. Показанията им се основават на възприятия, които са установили в
4
рамките на служебните им задължения по ЗДвП като автоконтрольори в
СДВР-ОПП. Същите са държавни служители. Действат по служба.
Презумпцията на закона е, че държавния служител се счита за добросъвестен,
до установяването на противното. По делото не се установява и доказва
свидетелите Ж. и Й. да са недобросъвестни и да са злоупотребили със
служебните си задължения на инкриминираната дата и място. Според съда
същите като служители на СДВР-ОПП със значителен опит и стаж са
установили действителните факти по настъпилото ПТП, отказаът на
жалбоподателя да бъде тестван за алкохол, липсата на носени от него и
представени документи – СУМПС, КТ към СУМПС и СРМПС, на
служителите на СДВР-ОПП. Съдът счита, че показанията на свидетелите Ж. и
Й. допринасят за установяване на обективната истина. Показанията им се
потвърждават от писмената доказателствена съвкупност. Съдът отчита, че
същите са служебно ангажирани с многобройни случаи в практиката си и
поради липсата на пълни спомени същите логично не излагат всички детайли
от събитието, но показанията им и кредитираната от съда писмена
документация в цялост се взаимодопълват относно релевантните факти и
предмета на доказване в производството и съдът ги счита за безспорно
установени. Съдът счита, че съставената скица на ПТП, КП за ПТП и
показанията на свидетеля Ж. в пълнота водят до изясняване на причините за
ПТП и че то е предизвикано от жалбоподателя И.. Жалбоподателят И. е
управлявал своето МПС при несъобразена с пътните условия и пътна
настилка товарен автомобил. Пътното платно е било мокро. Фактът на ПТП,
което е необичайно, изразяващо се в самокатастрофиране в крайпътно дърво
и разположението на МПС след удара в него – странично на едната му страна,
водят до извод, че механизма на ПТП е ясно, непротиворечиво и безспорно
установен. Свидетелят Ж. е огледал местопроизшествието и не е установил
спирачен път от инкриминирания автомобил. Съдът приема, че отказът да
получи препис от КП за ПТП и отказът да бъде тестван за алкохол със
съответното калибровно техническо средство се възприемат от съда като
фингирано съгласие за това, че ПТП е предизвикано виновно и
противоправно от жалбоподателя И. и че е управлявал МПС виновно и
противоправно след употреба на алкохол, като е отказал съдействие на
свидетелите Ж. и Й. за проверка на стойността на алкохол в кръвта си чрез
техническото средство дрегер. Съдът счита, че показанията по делото и
писмените материали доказват, че на инкриминираната дата и място
жалбоподателят И. не е носил със себе си изискуемите за проверка по ЗДвП
документи като водач на МПС – СУМПС, КТ към СУМПС и СРМПС. Фактът
на предаването на СУМПС на 18.01.2022 г. е доказателство, че СУМПС с КТ
към него не са били налични у жалбоподателя И. и същия със СРМПС не ги е
предоставил всички за проверка на свидетелите Ж. и Й. в изпълнение на
техните административни обязаности по ЗДвП на инкриминираната дата и
място. По делото не са налице доказателства, които да водят до изводи за
опровергаване на фактите и доказателствата, които съдът възприема за
доказани и установени на основание кредитираните по делото писмени и
гласни доказателствени средства. Жалбоподателят И. доброволно не
5
ангажира доказателства по линията на защитната функция. Установява се по
делото от изисканите от съда от СДВР-ОПП доказателства, че АНО е имал
компетенции да съставя НП, а свидетелите Ж. и Й. да съставят АУАН-ве по
ЗАНН за нарушения по ЗДвП след извършени проверка. На инкриминирания
ден същите са били на служба. Не се установява да са ползвали отпуск,
болничен и т.н., доколкото са съставили и други АУАН-ве срещу други лица,
приложени по делото.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение по всеки отделен
пункт от НП е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено
от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата
по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани.
За пълнота на изложението, съдът намира, че обстоятелствата, описани в
АУАН-на, съставен срещу жалбоподателя И. са разбираеми и ясно отразени,
при което за съдебният състав не възникват затруднения да разбере волята на
актосъставителя Й., още повече, че жалбоподателят И. е бил наясно
фактически с описаните в акта обстоятелства, докато е бил на
местопроизшествието и знаейки за елементите на всички административни
нарушения, които е бил извършил. Съдът намира, че жалбоподателят И. е бил
наясно за какво е наказан, и не са създадени никакви предпоставки за
нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния
случай не са налице и последващи пречки за жалбоподателя да се запознае по
негова инициатива със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в
какво е „обвинен“ чрез получаване на екземпляр от него, което е било
сторено. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган, дори и актосъставителят, не е извършил
процесуални нарушения или други пропущения при провеждане на
процедурата по съставяне на АУАН-на и на обжалваното наказателно
6
постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези
правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.
Съдът приема, че административните нарушения на жалбоподателя Б.
ИВ. ИВ. по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП
и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са доказани и установени.
1. По нарушението по чл.20, ал. 2 от ЗДвП съдът намира за
установено и доказано, че на инкриминираната дата и място на
09.10.2021 г. в гр.София в ж.к. „Стрелбище“, след употреба на алкохол
жалбоподателят И. предизвикал ПТП. Управляваното от него МПС
товарния автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *** самокатастрофирало в
крайпътно дърво, разположено в дясно от дясната му страна на пътя му по ул.
„Трънски проход“ по посоката на движение на срещу жилищен блок 25.
Причините за ПТП са несъобразена с пътните условия несъобразена скорост
на движение. Свидетелят Ж. доказва, че не е бил използван спирачен път
преди самото ПТП в дървото. Пътното платно е било мокро. Освен това
употребата на алкохол е забавила реакциите на водача на МПС и същият не е
упражнил ефективен контрол върху средствата за правоуправление на МПС,
за да избегне ПТП. Съдът намира, че жалбоподателя И. е имал ясно съзнание
за извършеното административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. С
качването си в МПС и управлявайки го след употреба с алкохол, същият е
знаел, че извършва нарушения против правилата на ЗДвП, забраняващи
движението на МПС след употреба на алкохол и че създава предпоставки за
застрашаване на обществените отношения по транспорта, което се е случило,
както и основания за засягане живота и здравето на останалите участници в
движението, пешеходци, деца и т.н., което по чиста случайност не е
настъпило. Именно причиняването на ПТП и нарушението на правилата за
движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е довело до налагане на жалбоподателя И.
законодателно фиксираното наказание глоба в размер на 200 лева по
относимата санкционна разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП вр. чл.20, ал.2
от ЗДвП, което в случая се явява правилно и законосъобразно. С оглед на
това обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и в
тази си част.
2. По нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
съдът намира, че същите са установени и доказане по безспорен начин.
Установи се, че на инкриминираната дата и място на 09.10.2021 г. в
гр.София в ж.к. „Стрелбище“, след настъпилото ПТП жалбоподателят И.
не носел и не предоставил на свидетелите Ж. и Й. в рамките на
извършваната от тях проверка по ЗДвП СУМПС, КТ към СУМПС и
СРМПС. Фактът на предаването на СУМПС на 18.01.2022 г. от
жалбоподателя И. на органите на СДВР-ОПП е доказателство, че СУМПС с
КТ към него не са били налични у жалбоподателя И. и същия със СРМПС не
ги е предоставил всички за проверка на свидетелите Ж. и Й. на посочените
инкриминирана дата и място. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е
ангажирал събирането на доказателства, които да оборват извършването на
така вмененото му нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Административното нарушение е извършено при форма на вина
7
непредпазливост, в хипотезата на небрежност, от страна на жалбоподателя И.,
доколкото последният не е предвиждал, че не носи в себе си СУМПС и
контролния талон към СУМПС, но въпреки това е могъл да предвиди и е бил
длъжен съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП да носи в себе си
СУМПС и контролния талон към СУМПС при управление на процесния
автомобил. Правилно е индивидуализирано наказанието за извършеното
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП съгласно санкционната разпоредба
на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр.2 ЗДвП, а именно "глоба" в размер на 10 лева.
С оглед на това обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и в тази си част.
По събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава и на вмененото му
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като не е носил
в себе си за процесното МПС съответното СРМПС. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на свидетелите Ж. и Й., които потвърдиха
отразеното в АУАН в тази насока. Следва да се отбележи, че жалбоподателят
не е ангажирал събирането на доказателства, които да оборват извършването
на така вмененото му нарушение. Административното нарушение е
извършено при форма на вина непредпазливост, в хипотезата на небрежност,
от страна на жалбоподателя И., доколкото последният не е предвиждал, че не
носи в себе си СРМПС за инкриминирания лек автомобил, но въпреки това е
могъл да предвиди и е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1,
т. 2 ЗДвП да носи в себе си контролния талон към СУМПС при управление
на процесния автомобил. Правилно е индивидуализирано наказанието за
извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП съгласно санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, а именно "глоба" в размер на 10
лева. С оглед на това обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и в тази си част.
3. Настоящият съдебен състав намира на основание събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства на свидетелите Ж.
и Й., че се доказва от обективна страна вмененото в отговорност на
жалбоподателят Б. ИВ. ИВ. административно нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП
Съдът приема, че въпреки употребата на алкохол, намирайки се в
„пияно“ състояние жалбоподателят И. е управлявал на 09.10.2021 г. в
гр.София ж.к. „Стрелбище“ товарен автомобил „Дачия Докер“ (бял на цвят) с
рег. № ***. Доказа се, че с процесното МПС той потеглил с него на 09.10.2021
г. около 18.30 часа от улица без име към бул „Гоце Делчев“ в гр.София, ж.к.
„Стрелбище“. След като завил надясно от улица без име към ул. „Трънски
проход“ жалбподателят И. поради несъобразена скосорт със състоянието на
пътното платно, което било мокро, самокатострофирал в дърво, разположено
от дясно от дясната му страна на пътя му по ул. „Трънски проход“ по
посоката му на движение срещу жилищен блок 25. След удара в дървото
МПС на жалбоподателя И. се обърнало странично на едната си страна.
Жалбоподателят И. излязъл от автомобила си, бил физически здрав, но имал
необичайно поведение, възприето от свидетелите Ж. и Й.. Деецът И. залитал в
8
право положение. Същият говорел завалено. Трудно му се разбирали думите
му. Бил в съзнание. Миришел на алкохол в непосредствена близост, а
процесуалния закон и съдебната практика позволяват пияното състояние на
водач на МПС да се доказва с всички възможни доказателства.
Жалбоподателят И. изрично отказал да тестван за алкохо в кръвта си
изправно, калибровано и техническо годно техническо средство „Алкотест
дрегер 7510 С“ № 0213. Отказът му бил вписан в медицинско изследване №
087744 за предоставяне на проби от кръв за проверка на алкохол в кръвта му в
МБАЛ „Св.Анна“ гр.София, като показанията на свидетеля Ж. доказват, че
такъв отказ е действително проявен в 20.40 часа на 09.10.2021 г.
Жалбоподателя И. не изпълнил и предписанието от връчения му медицински
талон. На практика органите на СДВР-ОПП са възпрепятствани от
жалбоподателя И. да установят действителното съдържание на процентното
отношение на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят И. отказал да подпише и
КП за ПТП и този отказ е надлежно удостоверен от свидетеля Ж. и доколкото
КП е приложен по делото. Доказа се и съгласно показанията на свидетелите
Ж. и Й., че жалбоподателят И. е имал затруднен и ограничен словесен
контакт, но ясно разбиращ какво се случва, говорел завалено и лъхал на
алкохо.
От субективна страна съдът счита, че установеното като доказано
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено
при субективна форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят И., знаейки,
че управлява своето МПС след употреба на алкохол, преследвал е тази цел,
осъзнавал е обществената опасност на своето поведение, причинил е ПТП в
„пияно състояние“, противоправно отказвайки да бъде тестван за
концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство дрегер, като е
съзнавал, че извършва извършва умишлено състава на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП и доколкото е бил в съзнание и възприемащ фактите от
случая. Също така, нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС след употреба на алкохол,
чието установяване с точност е отказал чрез съдействие да установи по
регламентирания от закона ред, но независимо от това и въпреки знанието на
правилото на чл.174, ал.3 от ЗДвП с оглед своята придобита правоспособност
като водач на МПС е нарушил пряко установените от ЗДвП запрети, с което е
целял настъпването на обществено-опасните последици за всяко от деянията
си.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
9
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Съдът намира, че посочената по-горе норма съдържа два самостоятелни
и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с техническо средство дрегер, без значение дали
жалбоподателят желае да даде кръвна проба за установяването на алкохол в
кръвта му чрез химическо изследване. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно
сочи, че се наказва водач, който „ откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози“. Т.е. според самия закон за движение по пътищата, с посоченото
наказание от 2000 глоба и 2 години лишаване от правоуправление на МПС се
наказва както водач, който откаже да бъде тестван с техническо средство,
така и този, който откаже да даде кръвна проба или не изпълни даденото му
предписание навреме.
В случая водачът е наказан за това, че е отказал да му бъде направено
изследване с техническо средство тип дрегер, поради което с този отказ е
осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна
страна. Именно в тази насока, и АНО е опредил за извършеното
административно нарушение, а и събраните по делото гласни доказателствена
средства по делото в показанията на свидетелите Ж. и Й., какото и събраните
по делото писмени доказателства обосновават и доказват, че водят до извод,
че жалбоподателят И. е наказан за отказ да бъде изпробван с техническото
средство дрегер за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
(чрез този способ), като неизпълнението на задължението на жалбоподателя
И. касателно даването на кръв са факти, обосноваващи по еднопосочен начин
високата тежест на извършеното административно нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да
бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените
в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача
на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа алтернативни
способи за приложение за доказване на алкохолна коцентрация и отказ
10
на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва
състава на едно и също административно нарушение. Независимо обаче
чрез кое от предвидените в закона способи за приложение за доказване на
алкохолна коцентрация – чрз отказ от изпробване с техническо средство или
чрез неизпълнение на предписание за медицинско изследване или
доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС – Бургас
по к. а. н. д. № 973/2017 г.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не
следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго,
отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП например.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства, събраните
гласни доказателствени средства (за кредитираните такива) и от приложения
по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил
поканен – жалбоподателят И. противоправно е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил
издаден талон за медицинско изследване – не се е явил в МБАЛ-Св.Анна и
същият чрез отказа си да изпълни предписанието от връчения му талон, без да
има обективна невъзможност да не го изпълни, е показал с поведението си, че
няма да даде кръвна проба за анализ, представляващ отказ. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправеното "обвинение" по чл.174, ал.3 от ЗДвП е индивидуализирано в
степен позволяваща на жалбоподателя И. да разбере срещу какво се защитава,
като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му
нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е
ангажирана правилно.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в
дадения случай са правно лимитивирани от закона като основание и размер.
Наказанията, предвидени от закона за нарушенията, са в правилно
индивидуализиран размер, поради което за съда не съществува възможност да
ревизира същите като ги намали.
Настоящият състав приема, че по отношение на извършеното деяние по
чл.174, ал.3 от ЗДвП не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като описаното нарушение по всеки от тези състава е свързано
пряко и непосредствено с осигуряването на безопасни условия за движение на
водачите и на останалите участници в движението. При това извършеното
нарушение по всеки отделен състав по съществен начин засяга и застрашава
обществените отношения, като среща широк, отрицателен, административен
и обществен отзвук, с оглед на големия обем на деяния от този вид.
Наложените на жалбоподателя административни наказания по чл.174,
ал.3 от ЗДвП са определени в предвидения размер, предвиден в закона за
извършеното нарушение, което обективира извод, че същите са съобразени с
11
разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН и не са налице основания за
изменение на обжалваното НП.
В заключение относно размера на наложената глоба и лишаване от
правото да се управлява МПС в определеният срок спрямо санкционираното
лице, съдът намира, като инстанция по фактите, че това административно
наказание по 174, ал.3 от ЗДвП изпълва целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН, съответно е на обществената опасност на
установеното административно нарушение, завишената обществена опасност
на личността на дееца като опасен водач на МПС и причинените от него
вреди в обективната действителност по засягане на държавното управление
на обществените отношения, регулирани от ЗДвП, като наказанието е
определено при правилно приложение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав отчете причините за извършване на
деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а те са изключително ниска правна култура
и липсващо правосъзнание, противоправен и явен, дори престъпен стремеж
на жалбоподателя И. към демонстративно незачитане на правилата на ЗДвП,
нереспиктиран по никакъв начин от императивните правила на ЗДвП по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, и с оглед правилата на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
недопускащи управление на МПС, след управление на алкохол, които
административни нарушения и дори престъпления от подобен вид са
изключително ежедневно често срещано безнаказано явление в страната ни,
както и при явно незачитане на установения обществен ред и правопорядък,
обусловени от принципите на правовата и демократична държава.
С оглед на всичко гореизложеното съдът счита, че подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му и от съдебо заседание, тъй като същите изцяло и в изложената
пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу нея административено
– наказателно обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на
тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна се опровергават обратните по съображения доводи на
жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е
отговорено и не следва отново да им се противопоставят аргументи за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
12
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-021381 г.
издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Б. ИВ. ИВ., ЕГН:********** са му наложени 1).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева з а
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; 2).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; 3). административно наказание парична
„глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр.
чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП; 4). административно наказание парична
„глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вр.
чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13