Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 29.02.2016г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при участието на секретар Ц.Д. като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14242 по описа за 2015г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.01.2015г., гр.д.8817/13г., СРС, 46 с-в
признава за установено на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК, че всеки от
ответниците С.М.С. и Л. В. С. дължи на „Т.С.” ЕАД сума от по 1 188.16 лв.
– стойност на доставена топлинна енергия
за имот с аб. № 008845, находящ се в гр.************* за периода м.11.2009г. –
м.04.2012г., ведно със законна лихва, считано от 12.11.2012г. и сумата от по 189.78
лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2009г. – 24.10.2012г., като осъжда всеки
един от ответниците да заплати на ищеца сума от по 397.44 лв. – разноски за
исково производство и сума от по 77.56 лв. – разноски за заповедно производство
по ч.гр.д.23193/12г., СРС.
Против решението постъпва въззивна жалба
от ответниците С.М.С. и Л. В. С.. Считат, че не са потребители, т.к. нямат
сключен договор за доставка на топлоенергия, както и за дялово разпределение. Недоказано
е количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Експертизите са
основани на едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява
становище.
Третото лице-помагач на ищеца - „Б.” ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно
чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение,
мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния
съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед
чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на
двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са допуснати
поисканите с жалбата нови доказателства като преклудирани, а приетото в о.с.з.
новосъставено удостоверение от 15.02.2016г. не променя изхода на спора. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Обстоятелството, че ответниците С.М.С. и Л. В. С. са потребители
на топлинна енергия се установява с притежаваното от тях право на собственост
върху топлоснабдения обект в гр.************* по силата на договор покупко-продажба
от 29.04.1996г. по нот. акт №**, т.ХХХХІ, д.8206/1996г., І н-с при СРС. Вписването
в удостоверение изх. № 94-00-352/15.02.2016г. на „Г.-с.“ ЕООД, че ответникът С.С.
има настоящ адрес:***, като на територията на гр.*********, не налага различен
извод, след като е безспорно и ноторно, че се има предвид един и същ жилищен
обект. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По
силата на закона, страните са обвързани от облигационно правоотношение за
покупко-продажба на предоставена топлинна енергия за битови нужди, както и от
Общите условия на ищеца.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва.
При липса на други оплаквания, исковете за главница и
мораторна лихва са основателни до размерите, възприети в първоинстанционното
решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди изцяло.
Въззиваемият пред настоящата инстанция не претендира и
не установява направени разноски, поради което такива не се дължат
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.01.2015г., гр.д.8817/13г., СРС, 46 с-в.
Решението е постановено с участие на трето
лице-помагач на ищеца - „Б.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.