РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600710 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава II от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по въззивна жалба от адв.П. С. САК, служебен защитник на К. И. И.
ЕГН **********, срещу Решение №349/12.05.2025г. на СГС, с което е било признато
Решение № BHLI/612230055025/2023 на несъдебен орган в Р. Австрия от 12.06.2024г., влязло
в сила на 08.08.2024г., за налагане на финансова санкция против К. И. И., ЕГН **********,
роден на ********г., с неустановено местожителство на територията на Р. България, с което
му е била наложена глоба за извършено нарушение на закона за моторните превозни
средства в издаващата държава. в размер на 300 евро с левова равностойност по фиксинга на
БНБ към 12.05.2025г. - 586,50 лева.
С жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно. Твърди се за
допуснати процесуални нарушения, свързани с нарушено право на защита, доколкото съдът
не бил е изчерпал възможностите за призоваване на засегнатото лице. Твърди се за
непълнота процесните документи, изпратени от издаващата страна вписани в Удостоверение
по чл.4 от Рамковото решение 2005/2014ПВР на Съвета и конкретно за нарушение на
процедурата по налагането на имуществената санкция при връчване на административното
решение, при налагане на санкцията от несъдебния орган, за липса на заверено копие на
конкретното решение на BHBL/X012022067254 в документите изпратени от издаващата
страна. С посочените доводи в жалбата се претендира отмяна на атакуваното Решение
№349/12.05.2025 г., по НЧД № 1933/2025 г., 9 с-в описа на СГС като немотивирано, непълно
и като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие със
събраните по делото доказателства, респективно да се постанови отказ от признаване на
искането на компетентен орган от Австрия за изпълнение на решение на несъдебен орган на
Австрия за налагане на финансова санкция на лицето К. И. И. в размер на 300 евро;
Направени са доказателствени искания, за справки в Търговския регистър, Агенцията
по вписванията, КАТ и НАП, както и изискване на уточняваща допълнителна информация
1
от изпращащата държава, които следва да бъдат оставени без уважение, доколкото
производството пред Апелативния съд е административно и с касационен характер, което
предвид чл.32 ал.4 от ЗПИИАКОРНФС и чл.353 ал.3 изр.2 НПК, производството се
осъществява и в отсъствие на заинтересована страна, ако не е намерена на посочения от нея
адрес в страната.
В съдебното заседание пред АС-София, защитникът иска да бъде отменено
първоинстанционното решение, като немотивирано и непълно в противоречие на събраните
по делото доказателства издадено при допуснати съществени процесуални и процедурни
нарушения. Иска се постановяване на окончателно Решение, с което да се откаже
признаването на искането на компетентния орган на Република Австрия за изпълнение на
решение на несъдебен орган, за налагане на финансова санкция на лицето И. в размер на 300
евро.
Санкционираното лице е призовано по телефона от служител на ОЗ“Охрана“
гр.Сливен, като телефона му е предоставен от негов роднина – дядо. Телефона е с код +491,
който е на една от федералните републики на Германия. Заявил е, че няма намерение да се
явява в съдебното производство.
Защитата претендира, че отказа за признаването на искането на компетентния орган
на Република Австрия за изпълнение на решение на несъдебен орган, за налагане на
финансова санкция на лицето И. в размер на 300 евро, следва да бъде направен на
основание предпоставките изложени в чл.35 ЗПИИАКОРНФС, като се акцентира върху
липсата на удостоверението с което е наложена санкцията по смисъла на чл.35 т.1
ЗПИИАКОРНФС.
Представителят на А. - София изразява становище неоснователност на жалбата. Иска
се съдът да остави без уважение жалбата на защитника на К. И. доколкото са спазени всички
изисквания за потвърждаване на влязло в сила решение на несъдебен орган на Република
Австрия, с което е била наложена финансова санкция в размер на 300 лева на същото лице.
Според представителя на обвинението, исканото решение на австрийските власти е било
изпратено от компетентен орган на Р.Австрия до Република България, придружено с превод
на български език, посочена е самоличността на лицето, посочено основанието и
наложеното за нарушение на правилата за движение съответна административна санкция,
чието заплащане се претендира срещу същото лице , по реда на този закон. Пледира, че СГС
не е допуснал нарушение на специалния закон в това производство и иска да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдебният състав, като съобрази исканията изложени във въззивната жалба, както и
доводите в нея, на основание чл.20 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИАКОРНФС) констатира, че са налице процесуалните предпоставки за проверка
правилността на невлязло в сила Решение №349/12.05.2025г. по ЧНД№1933/2025г. на IХ –
ти състав СГС, с което е било признато Решение № BHLI/612230055025/2023 на несъдебен
орган в Р. Австрия от 12.06.2024г., влязло в сила на 08.08.2024г., за налагане на финансова
санкция против К. И. И.. . при СГС, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, по същество се явява
неоснователна по следните съображения:
Софийски градски съд IХ – ти състав, е провел открито съдебно заседание по НЧД№
1933/2025г. реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е постановил Решение №349/12.05.2025г., с което е ПРИЗНАЛ
на осн. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/
постановено решение от несъдебен орган на Република Австрия от 12.06.2024г., влязло в
сила на 08.08.2024г., за налагане на финансова санкция против К. И. И., ЕГН **********,
роден на ********г., е неустановено местожителство на територията на Р. България, с което
му е била наложена глоба в размер на 300 евро (с левова равностойност по фиксинга на БНБ
към 12.05.2025г. - 586,50 лева) за извършено нарушение на закона за моторните превозни
средства в издаващата държава. От удостоверението, което правилно е било обсъдено от
2
първия съд, се установява, че съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. От
приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се
установява, че с Решение № BHLI/612230055025/2023 на несъдебен орган в Р. Австрия от
12.06.2024г., влязло в сила на 08.08.2024г., от посочения несъдебен орган, на българския
гражданин К. И. И., ЕГН **********, е била наложена финансова санкция, представляваща
парична сума в размер на 300 евро за деяние, извършено на 27.01.2024г., доколкото в
качеството му на собственик на МПС, паркирало неправилно, след като е бил надлежно
уведомен, в предоставения срок от две седмици, не е съобщил на полицията за имената на
водача, паркирал неправилно същото МПС. С поведението си осъществил състав на
административно нарушение по Закона за моторните превозни средства на Р.Австрия, с
посочени разпоредби §103 и §134.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.31 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции става ясно, че се касае за направено искане за признаване и изпълнение на влязъл в
сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз, за налагане на
задължение за плащане на глоба. С Удостоверението, на основание посоченото Рамково
Решение и специалния закон се претендира признаването и заплащането на наложената
финансова санкция.
От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че българския
гражданин К. И. И., ЕГН ********** е бил санкциониран за извършено административно
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в случая не се
изисква от закона двойна наказуемост, което е уредено в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС. Решението отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение. Описаните в Удостоверението по чл.4 от рамковото решение
2005/214 ПВР на Съвета, действия на санкционираното лице изпълват състав на
административно нарушение, които в случая се установяват и наказват съгласно Закона за
моторните превозни средства на Р.Австрия, с посочени разпоредби §103 и §134.
Първостепенният съд е съобразил изискванията на закона в чл.35 ЗПИИАКОРНФС и
правилно е преценил, че не са налице основанията за отказ от признаване на наложената и
влязла в сила имуществена санкция на несъдебния орган, който в нужната степен е описал
необходимата доказателствена информация в преведения процесуален документ –
удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета. В случая не са
налице други данни срещу същото лице и за същото деяние, да е осъществено в България
или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е било издадено и/или
било изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не
е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет
по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо;
решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на
Република България, напротив същото е било извършено на територията на издаващата
държава; наложената финансова санкция е не по - малко от 70 евро; решението е по
отношение на лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено,
че производството е било писмено. Тоест не са налице факултативни основания за отказ по
чл. 35, т. 1 – 11 ЗПИИАКОРНФС. Лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава, което може да бъде извършено както лично, така и чрез упълномощен
според националния закон представител. Посочва се, че засегнатото лице К. И. И., ЕГН
********** е било запознато с правата си, като му е обяснен и срока в който е следвало да
съобщи, за водача на неправилно паркиралото МПС, както и правото да обжалва решението,
както и сроковете за такова обжалване.
В обхвата на чл.6 от ЕКЗПЧОС по принцип попадат всички наказателни
производства, независимо от вида на конкретното престъпление, както и
3
административно наказателните производства. Същевременно следва да се посочи, че в
редица Решения Съдът е приел, че принципите за справедлив процес са приложими и в
съдопроизводствата по нарушения на правилата за движение по пътищата, наказуеми с
глоби или ограничения за шофиране, като наказателни точки или лишаване от право
(L. v. Germany, § 182; S. v. Austria; М. v. France; М. v. Croatia, § 33; I. P. v. the Republic of
Moldova, §§ 20-23.
Според ЕСПЧ в случаи и по-специално в тези, които не принадлежат към
традиционните категории на наказателното право, като напр. производства за
данъци върху допълнителни такси (J. v. Finland [GC], § 43), производства за дребни
пътно-транспортни нарушения (М. v. Croatia, § 37) или производства, свързани с
административна глоба за предоставяне на помещения за проституция (S. v. Turkey,
§§ 43-52), гаранциите на наказателно - правния аспект не е задължително да се
прилагат с пълната им строгост. Националното ни законодателство допуска в
съответствие с принципите на ЕКЗПЧОС, когато случаят не се отнася за деяние относимо
към традиционните категории на наказателното право, (в случая се касае за
административно нарушение) когато нарушителя не може да бъде намерен на известните
му адреси на територията на страната, при осигурен служебен защитник, производството да
може да бъде осъществено законосъобразно и в негово отсъствие, в какъвто смисъл е
приложената норма на чл.16 ал.3 ЗПИИАКОРНФС.
Настоящият състав, след като извърши цялостна проверка за правилността на
невлязло в сила Решение №349/12.05.2025г., на IX – ти състав при СГС, по реда на Глава II
от ЗПИИАКОРНФС намери, че същото е правилно и законосъобразно, доколкото не са
налице посочените в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС процесуални и материални основания за
отказ от признаване, на влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на
Европейския съюз, с който е била наложена имуществена санкция българския гражданин К.
И. И., ЕГН **********, за допуснато от него нарушение на правилата за движение в
Р.Австрия. Не са допуснати претендираните от защитата съществени процесуални
нарушения, които да препятстват провеждането на първоинстанционното и въззивното
производство, поради което и след служебна проверка на обжалвания съдебен акт
настоящият състав намери, че същия следва да бъде потвърден изцяло, а съответно
въззивната жалба на защитника да бъде оставена без уважение.
Предвид посоченото и на основание чл. 20 ЗПИИАКОРНФС, Апелативен съд -
София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №349/12.05.2025г., по НЧД 1933/2025г. на IX – ти
състав при СГС,
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4