№ 303
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000505 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.613а от Търговския закон.
С Решение № 361/15.08.2025 г. постановено по т. д. N 507/2024г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, е обявена неплатежоспособността на „ОРМ.БГ“ ЕООД – гр.
Пловдив, ул. „Околчица“ №32, ЕИК ********* и е определена началната и дата на
28.12.2019г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, обявено е същото
в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на „ОРМ.БГ“ ЕООД – гр.
Пловдив, прекратени са правомощията на органите на дружеството, постановена е обща
възбрана и запор върху имуществото и е спряно производството на основание чл.632 ал.1
предл.1-во от ТЗ.
Цитираното решение е обявено в търговския регистър на 18.08.2025г.
На 25.08.2025г. /следователно – в седемдневен срок от вписването в търговския
регистър/ е постъпила въззивна жалба от „ОРМ.БГ“ ЕООД – гр. Пловдив, ул. „Околчица“
№32, ЕИК ********* – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Т. Ч. – В.
против Решение № 361/15.08.2025 г. постановено по т. д. N 507/2024г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив.
В жалбата са изложени съображения за противоречие на обжалвания акт с
материалния закон и за неговата необоснованост. Посочва се, че вземането на кредитора
„Фулмакс“ ЕООД не е по търговска сделка, а връщането на сумата, за което жалбоподателят
е осъден с арбитражно решение, произтича от неоснователно обогатяване. В тази връзка се
1
твърди, че молителят не разполага с активна легитимация по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на ответника. На второ място се посочва, че дружеството
няма непогасени публично правни задължения към държавата и общините, нито задължения
по частни държавни вземания – обстоятелства, които не са разгледани от
първоинстанционния съд при преценка налице ли е неплатежоспособност. Посочва, че
коефициентите на обща и бърза ликвидност за част от изследваните периоди за положителна
величина, но това не е взето предвид от съда. На следващо място – изразено е несъгласие и с
определената начална дата на неплатежоспособността. Оспорва обстоятелството, че
дружеството е спряло плащанията в края на 2019г., доколкото има извършени плащания към
НАП и след тази дата.
Моли решението на Окръжния съд да бъде отменено и молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на „ОРМ.БГ“ ЕООД – гр. Пловдив, ул. „Околчица“ №32,
ЕИК ********* да бъде отхвърлена като неоснователна.
От страна на молителя „Фулмакс“ ЕООД – гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ №18, ЕИК
********* не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба, но с молба вх. №8754 от
23.10.2025г., преди съдебното заседание във въззивното производство, пълномощникът на
дружеството адв. К. Д. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Посочва, че задълженията на ответника към
„Фулмакс“ ЕООД по образуваното изпълнително дело не са платени, както и че
жалбоподателят не разполага с активи, чрез които да обезпечи задълженията си.
Апелативен съд - Пловдив, след като разгледа жалбата и прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:
Допустимостта на жалбата е обусловена от спазване на предвидения в ТЗ
седемдневен срок за подаването и, считано от обявяване на решението в търговския
регистър.
Обжалваното решение е обявено в търговския регистър на 18.08.2025г. Жалбата е
подадена на 25.08.2025г., следователно седемдневния срок е спазен. Въззивната жалба се
явява допустима.
Съобщение за постъпването на въззивната жалба е обявено в търговския регистър на
28.08.2025г. В седемдневен срок от обявяването не е постъпил отговор от заинтересована
страна.
Молителят „Фулмакс“ ЕООД – гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ №18, ЕИК *********
твърди, че е кредитор на „ОРМ.БГ“ ЕООД – гр. Пловдив по търговска сделка – договор за
поръчка от 2013г., задълженията по който не били изпълнени от ответника. Твърди, че с
решение от 14.10.2019г. по арбитражно дело №172/2018г. по описа на Арбитражен съд Варна
при СППМ ответникът е осъден да му заплати 86 200 лева, представляваща главница по
договор от 15.11.2013г., платена без основание по договор за изпълнение на услуга
№BG161P0003-2.1.12-0452-C0001-Se-1 от 15.11.2013г., ведно със законната лихва върху
същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2018г., сумата 11 372.44
2
лева – лихва за забава върху главницата до подаване на исковата молба и 3 880.04 лева –
разноски в арбитражното производство. Твърди, че арбитражното решение е било оспорено
по реда на чл.47 и сл. от ЗМТА пред ВКС, който с решение №132/02.12.2020г. по т.д.
№315/2020г. е отхвърлил исковете на „ОРМ.БГ“ ЕООД против „Фулмакс“ ЕООД за отмяна
на решение от 14.10.2019г. на Арбитражен съд – Варна при СНЦ „Правна помощ и
медиация“, постановено по арб. д. №172/2018г. Твърди, че в полза на „Фулмакс“ ЕООД е бил
издаден изпълнителен лист и през януари 2020г. е образувано изпълнително производство –
изп. д. №11/2020г. по описа на ЧСИ Марияна Обретенова, впоследствие – изп. д.
№523/2024г. по описа на ЧСИ Марияна Обретенова, но не е постигнато удовлетворяване на
вземанията. Твърди, че ответното дружество има и задължения към ТД на НАП.
Същевременно се твърди, че то не притежава недвижими имоти, нито движими вещи, които
да могат да послужат като обезпечение за неговите кредитори и не разполага с ликвидни
парични средства. Твърди както, че длъжникът е спрял плащанията, считано от 01.01.2020г.,
така и че не е изпълнил задължение, установено със сила на пресъдено нещо, за събиране на
което е било образувано изпълнително производство.
С писмено становище вх. №34648/23.10.2024г. ответникът „ОРМ.БГ“ ЕООД – гр.
Пловдив намира, че не са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, тъй като не е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска
сделка, а в настоящия случай вземането на кредитора е за сума, преведена на ответника при
начална липса на основание. Твърди, че няма непогасени публично правни задължения, нито
задължения по частни държавни вземания.
В съдебно заседание на 15.11.2024г., при отделяне на спорното от безспорното,
молителят е уточнил, че вземането му произтича от развалянето на сключен между страните
договор, с което твърдение е изразено съгласие от процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ нeплaтeжocпocoбeн e тъpгoвeц, ĸoйтo нe e в cъcтoяниe дa
изпълни изиcĸyeмo:
1. пapичнo зaдължeниe, пopoдeнo oт или oтнacящo ce дo тъpгoвcĸa cдeлĸa,
вĸлючитeлнo нeйнaтa дeйcтвитeлнocт, изпълнeниe, нeизпълнeниe, пpeĸpaтявaнe,
yнищoжaвaнe и paзвaлянe, или пocлeдицитe oт пpeĸpaтявaнeтo , или
2. пyбличнoпpaвнo зaдължeниe ĸъм дъpжaвaтa и oбщинитe, cвъpзaнo c тъpгoвcĸaтa
мy дeйнocт, или
3. зaдължeниe пo чacтнo дъpжaвнo взeмaнe, или
4. зaдължeниe зa изплaщaнe нa тpyдoви възнaгpaждeния ĸъм нaй-мaлĸo eднa тpeтa oт
paбoтницитe и cлyжитeлитe, ĸoeтo нe e изпълнeнo пoвeчe oт двa мeceцa.
С решение от 14.10.2019г. по арбитражно дело №172/2018г. по описа на Арбитражен
съд Варна при СНЦ „Правна помощ и медиация“ „ОРМ.БГ“ ЕООД – гр. Пловдив е осъдено
да заплати на „Фулмакс“ ЕООД – гр. Варна сумата 86 200 лева, представляваща главница по
договор от 15.11.2013г., платена при начална липса на основание сума по договор за
3
изпълнение на услуга №BG161P0003-2.1.12-0452-C0001-Se-1 от 15.11.2013г., ведно със
законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.11.2018г., сумата 11 372.44 лева – лихва за забава върху главницата до подаване на
исковата молба и 3 880.04 лева – разноски в арбитражното производство. Видно от
представеното Решение №132/02.12.2020г. по т.д. №315/2020г. на ВКС, постановено в
производство по реда на чл.47 и сл. от ЗМТА съдът е отхвърлил исковете на „ОРМ.БГ“
ЕООД против „Фулмакс“ ЕООД за отмяна на решение от 14.10.2019г. на Арбитражен съд –
Варна при СНЦ „Правна помощ и медиация“, постановено по арб. д. №172/2018г.
Видно от представеното арбитражно решение предмет на спора е била претенция на
ищеца „Фулмакс“ ЕООД против ответника „ОРМ. БГ“ ЕООД за връщане на платеното по
цитирания договор, с който ищецът е възложил на ответника срещу възнаграждение а
изпълни консултантска услуга, включваща извършване на предварителен анализ,
подготовка, разработване и въвеждане на софтуерна система за управление на
взаимоотношенията с клиенти и финансовата дейност във „Фулмакс“ ЕООД.
В случая ответникът като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност
безспорно има качеството търговец по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ. Договорът за изработка,
по който и възложителят, и изпълнителят са търговци, представлява търговска сделка по
смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ.
С оглед направените възражения от ответника за липса на задължения към молителя
по търговска сделка и приетото за безспорно в съдебно заседание, че вземането на молителя
произтича от развалянето на сключен между страните договор за изработка, се поставя
въпроса налице ли е парично задължение на ответника към молителя, попадащо в някоя от
хипотезите на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ. Възражение за липса на активна легитимация на
кредитора, поради липса на вземане по търговска сделка, се поддържа и с въззивната жалба.
Слез изменението на ТЗ /Държавен вестник, бр. 20 от 20.02.2013 г./ са обхватът на
материалноправните предпоставки на неплатежоспособността като основание за откриване
на производство по несъстоятелност е разширен. Вместо неизпълнение на изискуемо
парично задължение по търговска сделка, каквато е била редакцията на нормата до този
момент, като предпоставка е въведена невъзможността на изпълнение на изискуемо парично
задължение, пopoдeнo oт или oтнacящo ce дo тъpгoвcĸa cдeлĸa, вĸлючитeлнo нeйнaтa
дeйcтвитeлнocт, изпълнeниe, нeизпълнeниe, пpeĸpaтявaнe, yнищoжaвaнe и paзвaлянe, или
пocлeдицитe oт пpeĸpaтявaнeтo .
Макар че връщането на даденото на неосъществено или отпаднало основание не
произтича пряко от търговската сделка, сключена между страните, вземането за връщане на
авансово платени суми по развалена търговска сделка е такова, отнасящо се до тази сделка,
тъй като дължимото плащане произтича от същото правоотношение.
Ето защо следва да се приеме, че паричните задължения на ответника към молителя,
които като изискуеми „ОРМ. БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на „Фулмакс“ ЕООД с
решение от 14.10.2019г. по арбитражно дело №172/2018г. по описа на Арбитражен съд Варна
при СНЦ „Правна помощ и медиация“, се отнасят до договор за изпълнение на услуга
4
№BG161P0003-2.1.12-0452-C0001-Se-1 от 15.11.2013г., който е търговска сделка, сключена
между търговци във връзка с тяхното занятие. Сумите, които дружеството е осъдено да
заплати се отнасят до уреждане на последиците от развалянето на този договор, поради
неизпълнението му от ответника. Следователно предпоставките по ч.608 ал.1 от ТЗ са
налице и молителят се явява активно легитимиран по молбата за откриване на производство
по несъстоятелност на ответното дружество.
На 30.12.2019г. в полза на „Фулмакс“ ЕООД е бил издаден изпълнителен лист. През
2020г. е образувано изпълнително производство – изп. д. №11/2020г. по описа на ЧСИ
Марияна Обретенова. Видно от представения протокол от 03.02.2020г. на ЧСИ Обретенова
взискатели по изпълнителното дело са „Фулмакс“ ЕООД и НАП /като присъединен
взискател/. Впоследствие, поради обстоятелството, че взискателят „Фулмакс“ ЕООД не е
бил удовлетворен, е образувано ново изп. д. №523/2024г. по описа на ЧСИ Марияна
Обретенова, но и в това производство не е постигнато удовлетворяване на вземанията му.
Видно от съобщение изх. №7072/12.08.2024г. на ЧСИ Марияна Обретенова
задължението по изп. дело №523/2024г. към датата на издаване на съобщението е в размер
на 163 514.51 лева, от които 86 200 лева – главница, 15 302.48 лева – неолихвяема сума,
54 242.16 лева – лихви, 168 лева – разноски по изпълнителното дело, 7 601.87 лева – такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Наличието на несъбрани в изпълнителното производство суми, представляващи
присъдените такива на взискателя „Фулмакс“ ЕООД против „ОРЧ. БГ“ ЕООД въз основа на
изпълнителен лист по решение от 14.10.2019г. по арбитражно дело №172/2018г. по описа на
Арбитражен съд Варна, не се оспорва от жалбоподателя. Не се ангажират обаче и
доказателства за плащане на сумата 86 200 лева, представляваща главница по договор от
15.11.2013г., платена при начална липса на основание сума по договор за изпълнение на
услуга №BG161P0003-2.1.12-0452-C0001-Se-1 от 15.11.2013г., ведно със законната лихва
върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2018г., сумата
11 372.44 лева – лихва за забава върху главницата до подаване на исковата молба и 3 880.04
лева – разноски в арбитражното производство, за които суми е налице осъждане с влязло в
сила решение.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на своите изискуеми парични
задължения, произтичащи от търговска сделка с молителя.
Видно от предоставената информация от ТД на НАП рег. №11-02-138/02.12.2024г.
/стр.85 от делото на ОС/ „ОРМ. БГ“ ЕООД – гр. Пловдив към датата на издаване на
удостоверението – 02.12.2024г. дружеството няма изискуеми публични задължения. Имало е
образувани предходни производства по принудително изпълнение през 2017г., 2018г. и
2020г. по чл.225 ал.1 от ДОПК, които са били прекратени, поради плащане на дълга. Срещу
дружеството към датата на издаване на удостоверението няма образувани производства за
принудително изпълнение и не са наложени.
Във връзка с установяване на показателите за финансово – икономическото състояние
5
на дружеството за периода 2020г. – 2023г. правилно първоинстанционният съд е кредитирал
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, представено
на 17.12.2024г. /стр.90 – 94 от делото/. Анализирайки счетоводните данни експертизата
заключава, че дружеството не извършва дейност от 2019г. и всички плащания към
доставчици и контрагенти са напълно спрели на 28.12.2019г. Това се установява от
проверката на сметка „Каса“ и „Разплащателна сметка в лева“ за 2023г. и 2024г., по които
липсват плащания по търговски сделки. Констатира се, че към 31.12.2923г. в дружеството са
налични транспортни средства на стойност 1 250 лева, които са напълно амортизирани и са с
балансова стойност 0.00 лева. В счетоводна сметка 212 „Програмни продукти“ са налични
Лиценз на стойност 39 703.37 лева и Уеб базирана система Fincy на стойност 43 750 лева,
които също са напълно амортизирани и с балансова стойност 0.00 лева.
При проверката на финансовите отчети на дружеството се констатира наличие на
финансови затруднения от 2017г. като реализираният финансов резултат тогава е загуба в
размер на 54 000 лева. През 2018г. е реализирана печалба от 23 000 лева, която не може да
покрие загубата от предходната година. От 2019г. дружеството реализира непрекъснато
увеличаваща се загуба. Това е довело до спиране на дейността и показва необратимия
характер на финансовите затруднения.
Към 31.12.2023г. активът по баланса се състои от вземания от клиенти в размер на
5000 лева и парични средства в размер на 6000 лева. Към 31.10.2024г. дружеството не
притежава никакви активи. За периода от 2020г. до 31.10.2024г. собственият капитал
представлява непрекъснато увеличаваща се отрицателна величина. Дружеството постепенно
се декапитализира. Към 31.10.2024г. по баланса са записани задължения към доставчици в
размер на 15 800.75 лева, към персонала – в размер на 51 308.90 лева и по изп.д.
№523/2024г. на ЧСИ Обретенова в размер на 86200 лева, ведно със законната лихва, която
към 12.08.2024г. е в размер на 54 242.16 лева и неолихвяема сума в размер на 15 302.48 лева.
Задълженията на дружеството към ТД на НАП /24 000 лева за 2020г., 21 000 лева за
2021г. и 20 000 лева за 2022г./ са погасени на 09.03.2023г. в изпълнителното производство по
изп. д. №11/2020г. по описа на ЧСИ Марияна Обретенова.
Коефициентите на рентабилност за периода 2020г. – 31.10.2024г. са с отрицателни
стойности и показват неефективна стопанска дейност. Както през периода 2020г. – 2023г.,
така и към 31.10.2024г. показателите на финансова автономност са с отрицателна стойност.
Собственият капитал на дружеството е отрицателна величина и същото не притежава
имущество, с което да се обезпечат наличните задължения. Считано от 2021г. коефициентът
на задлъжнялост също показва невъзможността на дружеството да покрие задълженията си
и декапитализацията му.
Видно от заключението на вещото лице Д.С. коефициентът за обща ликвидност към
31.12.2020г. е 0.0737, коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2020г. – 0.0737,
коефициентът на незабавна ликвидност към 31.12.2020г. е 0.0211, а коефициентът на
абсолютна ликвидност е 0.0211. Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2021г. е
0.0816, на бърза ликвидност към 31.12.2021г. – 0.0816, коефициентът на незабавна
6
ликвидност към 31.12.2021г. е 0.0306, а коефициентът на абсолютна ликвидност е 0.0306.
Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2022г. е 0.1714, на бърза ликвидност към
31.12.2022г. – 0.1714, коефициентът на незабавна ликвидност към 31.12.2022г. е 0.1238, а
коефициентът на абсолютна ликвидност е 0.1238. Коефициентът на обща ликвидност към
31.12.2023г. е 0.2500, на бърза ликвидност към 31.12.2023г. – 0.2500, коефициентът на
незабавна ликвидност към 31.12.2023г. е 0.1364, а коефициентът на абсолютна ликвидност е
0.1364. Към 31.10.2024г. тези коефициенти са 0.00.
Тези показатели показват неспособността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с паричните си средства и наличните краткотрайни активи.
От допълнителното заключение на вещото лице Д.С. се установява, че към
31.01.2025г. дружеството е отписало от баланса задълженията към клиенти в размер на
15 800.75 лева и е отразило издадени две фактури – от 15.01.2025г. и от 28.01.2025г. за
продажби на услуги SEO оптимизация и консултация по дигитален маркетинг“ на обща
стойност 234 136.24 лева. Като клиент по първата фактура е посочен Albacore group LLC –
USA с падеж на задължението 31.03.2025г., а по втората: Oliver Publishing Inc – Canada с
падеж на задължението 06.05.2025г. Ако се вземат предвид вземанията по тези фактури към
31.01.2025г. коефициентът та обща ликвидност би бил 1.0734, на бърза ликвидност – 1.0734,
на незабавна и абсолютна ликвидност пак биха били с нулева стойност, тъй като
дружеството не притежава парични средства, с които да погасява задълженията си. От
второто допълнително заключение на счетоводната експертиза се установява, че към
28.02.2025г. задълженията на „ОРМ. БГ“ ЕООД са в общ размер на 230 650.37 лева, от които
задължения към персонала – 54 936.88 лева и тези по изп.д. №523/2024г. – в размер на
175 713.49 лева. Вземанията по издадените фактури от 15.01.2025г. и от 28.01.2025г. са общ
размер от 234 136.24 лева. Следователно ако тези вземания бъдат събрани, те биха могли да
покрият задълженията на дружеството. Дали дружеството може да погаси задълженията си с
тези активи изисква анализ на същите. Краткотрайните активи, които участват при
формирането на коефициента на обща ликвидност, в настоящия случай представляват
вземания. Дали тези вземания действително съществуват и възможно ли е в кратък срок те
да бъдат събрани – т.е. да бъдат превърнати в парични средства е от значение за преценката
дали чрез тях може да се извърши погасяване на задълженията на длъжника.
В конкретния случай ответникът и настоящ жалбоподател не ангажира доказателства
нито от относно действителното съществуване на тези вземания, нито относно тяхното
събиране. Касае се единствено за две фактури за извършени услуги, издадени от
дружеството и осчетоводени от него. Не са представени нито сключени договори, нито
доказателства за изпълнението им, нито дори доказателства за съществуване на
чуждестранните дружества, посочени като клиенти на ответника във фактурите. Дори и
действително такива да съществуват, падежите на задълженията, посочени във фактурите, са
настъпили: по първата фактура с клиент Albacore group LLC – USA падежът на
задължението е 31.03.2025г., а по втората с клиент Oliver Publishing Inc – Canada падежът на
задължението е 06.05.2025г. До съдебното заседание във въззивното производство е изминал
7
период от няколко месеца, а доказателства за събиране на вземанията с настъпил падеж от
американския и канадски съконтрагент на ответника, не са ангажирани. Това води до извод,
че – дори и да съществуват подобни вземания – длъжникът не би могъл бързо да придобие
парични средства и да удовлетвори кредиторите си. Коефициентите на незабавна и
абсолютна ликвидност пак остават с нулева стойност. Едновременно с това дружеството
няма никакви други активи, чрез които евентуално да обезпечи задълженията си.
Съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или частично вземания на определени кредитори. С оглед разпоредбата на чл.608 ал.3 изр. 2-
ро от ТЗ спирането на плащанията към молителя е достатъчно да се предполага състояние на
неплатежоспособност. В случая е налице спиране на плащанията не само към молителя, но и
към различни кредитори. Най-ранната дата, от която ответникът не е изпълнил изискуемо
парично задължение по търговска сделка, свързано с търговската му дейност е 28.12.2019г. –
според собственото му счетоводство и проверката на същото, извършена от вещото лице по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза. Обстоятелството, че редовно са плащани
начислени осигурителни вноски към НАП не променя този извод. Останалите задължения
към НАП /24 000 лева за 2020г., 21 000 лева за 2021г. и 20 000 лева за 2022г./ са погасени на
09.03.2023г. в изпълнителното производство по изп. д. №11/2020г. по описа на ЧСИ Марияна
Обретенова.
Няма данни за налични авоари по каса или по банкови сметки. Не се установява
дружеството да разполага нито с дълготрайни активи, нито с краткотрайните такива, тъй
като не се доказва нито съществуването, нито събираемостта на двете вземания по фактури
от януари 2025г. До момента на отразяване на тези вземания в счетоводството, дружеството
не извършва никаква търговска дейност, която евентуално да генерира някакви приходи.
Липсата на каквато и да е дейност е още от края на 2019 г.
Затова и моментът, от който следва да се приеме за настъпило това състояние на
неплатежоспособност, което да е и необратимо, постоянно, е определен правилно от
първоинстанционния съд на 28.12.2019г. Като се вземат предвид както спирането на
обслужването на задълженията от края на 2019г., така и общото икономическо състояние на
длъжника по показателите, изчислени към 31.12.2020г., 31.12.2021г., 31.12.2022г.,
31.12.2023г. и към 31.10.2024г., се достига до извода, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи на 28.12.2019г.
Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, решението
му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед на изложеното и на основание чл.633 от ТЗ съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361/15.08.2025 г. постановено по т. д. N 507/2024г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е обявена неплатежоспособността на „ОРМ.БГ“
ЕООД – гр. Пловдив, ул. „Околчица“ №32, ЕИК ********* и е определена началната и дата
на 28.12.2019г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, обявено е
същото в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на „ОРМ.БГ“ ЕООД –
гр. Пловдив, прекратени са правомощията на органите на дружеството, постановена е обща
възбрана и запор върху имуществото и е спряно производството на основание чл.632 ал.1
предл.1-во от ТЗ.
На основание чл.624 във връзка с чл.622 от ТЗ препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията, „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел“ за вписване.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
На основание чл.613а ал.1 изр.2-ро от ТЗ - Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в 14-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9