Р Е Ш Е Н И Е
№ 260750
26.11.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на тридесети октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Недялка Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 262 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж/к ”Младост 4”, Бизнес парк „София”, сграда 6, представлявано от Д.К.К– изпълнителен директор срещу Я.П.П., с ЕГН **********,***, с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 315.60 лв., представляваща вземания по Договор за мобилни услуги № ********* от 20.06.2017 г. и Договор за лизинг от 20.06.2017 г., от които сумата от 63.70 лв. – неизплатен остатък от дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и сумата от 251.90 лв. – предсрочно изиксуем остатък от лизингови вноски на основание договора за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 10.09.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 3322/2019 г. на РС-Ямбол.
В исковата молба се твърди, че между страните съществуват облигационни отношение по процесните договори, по които ответникът е неизправна страна и дължи плащане. Посочва се, е след образуване на заповедното производство е била платена частично сумата от 200 лв., с която частично са погасени вземанията за неустойка и лизингови вноски, поради което не е предявен иск за горницата над 315.60 лв. до пълния заявен размер на вземанията по договорите от 535.60 лв., за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 3322/2019 г. на РС-Ямбол.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е депозиран писмен отговор от ответника.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 3322 / 2019 г. по описа на ЯРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 535.60 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. В указания срок на основание чл. 415, т. 2 ГПК, заявителят е предявил иск за установяване на част от вземането си, в размер на 315.60 лв., който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Бургаски районен съд намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
От представените с исковата молба доказателства може да се направи обосновано предположение за това, че страните са били в облигационни правоотношения, по които ищецът като изправна страна е изпълнил задължението си по договора за мобилни услуги и договор за лизинг. Ето защо предвид, липсата на данни за погасяване на задълженията, съдът намира, че от представените доказателства може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявения иск за плащане на сумата от общо 315.60 лв.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в настоящото производство, съобразно представения списък, а именно сумата от 75 лв., представляващи заплатена държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д. № 3322/2019 г. на ЯРС в общ размер от 385 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.П.П., с ЕГН **********,***, че в полза на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж/к ”Младост 4”, Бизнес парк „София”, сграда 6, представлявано от Д.К.К– изпълнителен директор, съществува вземане в размер на сумата от общо 315.60 лв., представляваща вземания по Договор за мобилни услуги № ********* от 20.06.2017 г. и Договор за лизинг от 20.06.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от 10.09.2019 г. до изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 3322/2019 г. по описа на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА Я.П.П., с ЕГН **********,***, да
заплати на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж/к ”Младост 4”, Бизнес парк „София”, сграда 6,
представлявано от Д.К.К– изпълнителен директор, сумата от 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева) представляващи направените по делото разноски, както и
сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева) представляващи направените
разноски по ч.гр.д. 3322/2019 г. по описа на Ямболски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ